№ 17
гр. гр. Добрич, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500813 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от А.
П. А. с ЕГН ********** от гр.Добрич срещу постановление изх.
№17333/26.10.2022 г. по изп.д.№2019*0400003 по описа на ЧСИ Н.Н. с район
на действие ДОС,с което е оставена без уважение молба вх.
№12176/21.10.2022 г. на жалбоподателя-длъжник по изпълнението за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК,т.е. поради настъпила перемпция.Настоява се за отмяна на обжалваното
постановление.Изложени са доводи за незаконосъобразност на същото,като
се изтъква,че налагането на запор върху банкова сметка на длъжника по
молба на взискателя от 21.01.2021 г. не следва да се зачита като валидно
действие по налагане на запор.Постановките на т.5 от ТР №3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС не следвало да се зачитат,тъй като не били
съобразени с настъпили след 01.01.2017 г. законови промени /чл.56а ал.3 т.11
от ЗКИ/,даващи право на съдебните изпълнители на достъп до електронната
информационна система на БНБ и възможност предварително да получават
информация за съществуващите банкови сметки на длъжника преди
изпращане на запорно съобщение.Към датата 21.01.2021 г.,когато била
подадена молба от взискателя за налагане на запор върху банкова сметка на
1
длъжника,по изпълнителното дело вече била налична справка от БНБ,от
която се установявало,че длъжникът няма сметка в посочената от взискателя
банка.Поставя се въпросът валидно изпълнително действие ли е изпращането
на запорно съобщение до банка,в която предварително е ясно,че длъжникът
няма банкова сметка,и прекъсва ли това действие срока по чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК.Според жалбоподателя отговорът на горните въпроси бил
отрицателен.Искането на взискателя,отправено при горните
обстоятелства,представлявало злоупотреба с право и целяло само формално
прекъсване на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В писмени възражения взискателят по изпълнението „Е.“ ЕООД-
гр.София изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
оставянето й без уважение.Оспорва доводите в жалбата.Сочи,че искането на
взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ било достатъчно
да прекъсне срока по цитираната разпоредба независимо дали исканото
изпълнително действие е предприето от съдебния изпълнител и дали е дало
като резултат удовлетворяване на взискателя.Претендира присъждане на
сторени в настоящото производство разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Като постави на разглеждане подадената жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
За атакуваното постановление длъжникът А. П. А. е уведомен чрез
съобщение изх.№17429/27.10.2022 г.,към което е приложен препис от
постановлението.Съобщението ведно с преписа са изпратени по електронна
поща на пълномощника на длъжника адв.П. А. на 28.10.2022 г. без върнато от
адресата потвърждаване на получаването му.Независимо от горното дори да
се приеме най-ранно уведомяване на длъжника А. за обжалваното
постановление в деня на изготвянето му 26.10.2022 г.,жалбата срещу него с
вх.№13368/08.11.2022 г. по описа на ЧСИ е депозирана в рамките на
двуседмичния преклузивен срок по чл.436 ал.1 от ГПК,изтекъл за длъжника
на 09.11.2022 г.Жалбата изхожда от активно легитимирано лице-от длъжника
по изпълнението,имащ правен интерес от атакуване на неизгодното за него
постановление,с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство,респ. е насочена срещу акт на съдебния изпълнител от
категорията по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК,подлежащ на обжалване от длъжника.В
2
този смисъл жалбата е процесуално допустима.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Изп.д.№2019*0400003 по описа на ЧСИ Н.Н. с район на действие ДОС е
образувано на 04.01.2019 г. по молба на взискателя „Е.“ ЕООД-гр.София
срещу длъжника А. П. А. от гр.Добрич въз основа на изпълнителен
лист,издаден на 10.05.2012 г. по ч.гр.д.№1569/2012 г. на ДРС,съгласно който
А. дължи на кредитор „Юробанк и Еф Джи България“ АД-гр.София суми
/главница и възнаградителна лихва/ по договор за издаване на кредитна карта
от 22.12.2004 г.,законна лихва върху главницата и разноски по делото.„Е.“
ЕООД-гр.София се легитимира на основание чл.429 ал.1 от ГПК като
взискател вследствие прехвърляне в негова полза на горните вземания чрез
цесия от кредитора по изпълнителния лист.
С молба вх.№12176/21.10.2022 г. длъжникът А. П. А. е сезирал ЧСИ с
искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК.По повод на същата е постановено процесното постановление
от 26.10.2022 г. на ЧСИ,с което молбата е оставена без
уважение.Постановлението е законосъобразно и не подлежи на отмяна.
Според разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява,когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент,в който не се осъществява
изпълнение/вкл.доброволно/,т.е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило /успешно или неуспешно/ или поисканите не могат да
се осъществяват по причина,за която взискателят отговаря-напр. не е внесъл
такси,разноски,не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане /решение №37/24.02.2021 г. по гр.д.№1747/2020 г. на ІV г.о.,ГК на
ВКС/.
За да се удовлетвори молбата на длъжника А. за издаване от ЧСИ на
изрично постановление за прекратяване на изпълнението,с което всъщност се
констатира настъпилото по силата на закона прекратяване,следва
предпоставките на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК да са налице към датата на сезиране
на съдебния изпълнител.Двете години на пасивно поведение на взискателя
следва непосредствено да предхождат депозирането на молбата на длъжника
за прекратяване на изпълнението на посоченото основание,т.е. в случая
3
следва да не са поискани от взискателя и предприети изпълнителни действия
в рамките на периода 21.10.2020 г.-21.10.2022 г.В този период обаче се
констатира активност на взискателя по процесното изпълнително дело.С
молба вх.№01072/22.01.2021 г. същият е поискал налагане на запор върху
банкова сметка на длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ“-клон София.С молба
вх.№11288/03.10.2022 г. взискателят е поискал налагане на запори върху
банкови сметки на длъжника и върху негово трудово възнаграждение след
съответни справки на ЧСИ за налични такива.Напълно ирелевантни са
доводите на жалбоподателя относно значението на наложения запор върху
банкова сметка на длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ“-клон София по повод
молбата на взискателя от 22.01.2021 г.,защото дори и тази молба да не бъде
зачетена по съображенията,изложени в жалбата,то следващата молба на
взискателя от 03.10.2022 г. е напълно достатъчна да прекъсне срока по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК.Преди изпращане на запорните съобщения изх.
№16167/06.10.2022 г. до „Първа инвестиционна банка“ АД,изх.
№16168/06.10.2022 г. до „Банка ДСК“ АД,изх.№16166/06.10.2022 г. до
„Общинска банка“ АД,изх.№16170/06.10.2022 г. до „Юробанк България“ АД
съдебният изпълнител е извършил справка в БНБ за налични банкови сметки
на длъжника в посочените банки и след констатация,че такива са налице,е
наложил горните запори.По същия начин е процедирал и при налагане на
запор /запорно съобщение изх.№16171/06.10.2022 г./ върху трудовото
възнаграждение на длъжника в „Общинско бюджетно предприятие
Устойчиви дейности и проекти“-гр.Добрич,като първо е извършил справка за
наличие на действащ трудов договор.По отношение на горните действия не
съществува съмнение за недобросъвестност на взискателя при отправяне на
искането за налагане на горните запори,на каквато се позовава
жалбоподателят по отношение на искането от 22.01.2021 г.,защото
изпълнението на способите е осъществено по възлагане от взискателя след
щателна проверка за съществуване на вземания на длъжника от трети лица.Не
са относими по отношение на горните запори върху банкови сметки и
доводите за неприлагане на разрешението по т.5 от ТР №3/10.07.2017 г. по
тълк.д.№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС по причина,че това разрешение не
съобразявало последващи изменения в чл.56а ал.3 т.11 от ЗКИ,даващи достъп
на съдебните изпълнители до електронната информационна система на БНБ
/забел. разрешението по т.5 е в смисъл,че изпращането на запорно съобщение
4
до банка в хипотеза на получен от съдебния изпълнител отговор,че
длъжникът няма сметка в съответната банка,представлява валидно действие
по налагане на запор/.В случая ЧСИ се е възползвал именно от този достъп и
по възлагане от взискателя е извършил справка за налични банкови сметки на
длъжника,респ. е наложил запори именно върху съществуващи банкови
сметки,като отговор от банките,че такива сметки на длъжника не са
открити,липсва.Последното изобщо елиминира необходимостта да се
обсъжда извършено ли е валидно действие по налагане на запори в контекста
на т.5 от горното ТР,респ. елиминира относимостта на тълкувателното
разрешение по т.5 към запорите от октомври 2022 г.,които са надлежно
наложени върху налични банкови сметки на длъжника в съответните банки.
Както бе посочено,отправеното от взискателя искане на 03.10.2022 г. е
достатъчно да прекъсне двугодишния срок,поради което обсъждане на
искането му от 22.01.2021 г. в контекста на доводите на жалбоподателя не е
необходимо.
Така периодът 21.10.2020 г.-21.10.2022 г. не включва две години на
бездействие на взискателя.Този двугодишен период е прекъснат с молбата от
03.10.2022 г.Основанието по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство не е налице към датата на сезиране на ЧСИ от
длъжника с молбата му от 21.10.2022 г.
Напълно е ирелевантно наличието на предходен период от две години на
бездействие на взискателя-напр. през периода от образуване на
изпълнителното дело на 04.01.2019 г. до 04.01.2021 г. /или до април-май 2021
г. при приложение на разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение,обявено с решение на НС от
13.03.2020 г.,и за преодоляване на последиците,както и разпоредбата на §13
от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето /ДВ,бр.44/13.05.2020 г./.Въпреки
евентуално настъпила перемпция през горния период последващите /след
настъпването й/ изпълнителни действия по налагане на запори не са
опорочени,респ. не е опорочено продължаването на изпълнителното
производство.Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ,след като перемпцията е настъпила,съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания способ,тъй като дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.Единствената
5
правна последица от настъпилата вече перемпция е,че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело под друг
номер,тъй като старото е прекратено по право.Необразуването обаче на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора,нито ползва или вреди на
длъжника.То може да бъде квалифицирано само като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител,доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделно дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела /така решение
№37/24.02.2021 г. по гр.д.№1747/2020 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна,поради
което следва да я остави без уважение.
Разноски са претендирани от страните за настоящото
производство.Жалбоподателят с оглед изхода от производството няма право
на разноски и такива не следва да му се присъждат.Право на разноски има
взискателят по изпълнението „Е.“ ЕООД,който е подал възражение срещу
жалбата чрез упълномощен юрисконсулт.На основание чл.78 ал.8 от ГПК
същият има право на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение,което съгласно чл.37 от ЗПП във връзка с чл.25а ал.3 от
НЗПП следва да е в размер на 50 лв.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата,подадена от А. П. А. с ЕГН ********** от гр.Д. в
качеството му на длъжник срещу постановление изх.№17333/26.10.2022 г. по
изп.д.№2019*0400003 по описа на ЧСИ Н.Н. с рег.№* на КЧСИ с район на
действие Добрички окръжен съд,с което е оставена без уважение молба вх.
№12176/21.10.2022 г. на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,т.е. поради настъпила
перемпция.
ОСЪЖДА А. П. А. с ЕГН ********** от гр.Д. да заплати на „Е.“ ЕООД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.,сграда „Матрикс
Тауър“,ет.4-6 сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лв
6
/петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7