Р Е Ш Е Н И Е
№ 176/4.2.2022г.
Гр.
Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Пловдив, ХХVІ касационен
състав, в публично
съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова
и участието
на прокурора Иляна Джубелиева,
като
разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2877 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационната
жалба на К.Н.К., ЕГН **********, с адрес *** чрез пълномощник адв. С.П., против
Решение № 260630/06.10.2021 г. по АНД № 4191/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив,
VII нак. състав, с което е
потвърден електронен фиш серия К № 2841687, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с
който на К. е наложена глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
По подробно изложени доводи
в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав отмяна на
атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че са
налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира
разноски.
Ответникът – ОД на МВР –
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител, но е депозирал писмени
становища по жалбата, като счита същата за неоснователна. Направено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че касационната жалба
бъде уважена, се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив изразява становище за законосъобразност на
първоинстанционното решение.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен
съд – Пловдив се е развило по жалба на К.Н.К. против Електронен фиш серия К № 2841687,
издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на лицето на основание чл. 189, ал. 4
във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Оспореният електронен фиш е
издаден срещу К. за това, че на 18.03.2019 г. в 13,46 часа в град Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ № 1, посока бул. „Кукленско шосе“, при разрешена стойност на
скоростта – 50 км/ч, товарен автомобил Хюндай И 30, рег. № *****, при отчетен
толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч, се движел с установена наказуема
скорост - 73 км/ч, а именно с превишаване на скоростта от 23 км/ч.
За да потвърди ЕФ,
първоинстанционният съд е приел, че е налице нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
- превишение на стойността за скорост в населеното място, извършено от касатора
К. с посоченото в ЕФ МПС, поради което е налице административно нарушение на
горепосочената норма от ЗДвП. Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити по чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, като нарушението е било установено с автоматизирано техническо
средство АRN
CAM S1, представляващо мобилна система за контрол на скоростта. Районният съд
не е констатирал от събраните по делото доказателства нарушения в реда и начина
на използване на техническото средство, които да обосновават недоказаност на
заснетото нарушение и незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Изключително
подробно и обстойно съдът е дал отговор на доводите на касатора и е приел, че е
налице нарушение и то извършено именно от К. като водач на процесното МПС,
доколкото е установено, че от собственика на МПС е подадена декларация във
връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която е посочено, че на
процесната дата МПС е било във владение на К.К..
Решението на районния съд е
правилно.
Както е установил и първоинстанционният съд, в настоящия случай, видно от приложените по делото доказателства, се установява, че санкционираното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство АRN CAM S1, което е от одобрен тип и е преминало техническа проверка. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство. С оглед на това се обосновава извод, че съкратеното производство за ангажиране на административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е приложимо, поради което правилно е ангажирана отговорността на касатора. Нещо повече, съставен е и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., приложен по АНД № 4191/2020 г. на ПРС.
Електронният фиш съдържа
всички изискуеми реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - има данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателят
на МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й плащане. В него не са посочени
конкретен издател, информация за реда на обжалване, дата на издаване, но такива
реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което, това не може
да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за
съдържанието на наказателното постановление. В текста на електронния фиш
изрично е посочено по какъв начин е установена максималната допустима скорост
за движение в населено място, определена на 50 км/ч., като видно от направената
снимка при установяването на нарушението от автоматизираното техническо
средство, засечената скорост на автомобила е била намалена с 3% и е установено,
че водачът се е движел със скорост от 73 м/ч. Безспорно в случая е отчетен
толерансът от -3 км./час.
Неоснователно е възражението,
че в приложения по делото снимков материал са били заснети два леки автомобила,
поради което не може да се прецени, че отчетената скорост е именно на процесния
автомобил. Правилно в тази насока ПРС е приел, че действително на снимката се
вижда, че в съседната лента също се движи още един автомобил, но следва да се
вземе предвид начинът на работа на процесното АТСС, с което е регистрирано
нарушението, съгласно „Ръководство за работа със СПУКС от потребителите –
оператори“ на АRN CAM S1“, от
който вид е процесното. От посоченото ръководство се установява, че принципът
на работа на системата е основан на лазерен модул, който възпроизвежда стойност
на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващото превозно средство, както
и че използваното АRN CAM S1 е с
вградена система за разпознаване в реално време на регистрационни номера на
МПС, движещи се с превишена скорост, в каквато насока е и нарочно изявление на
Председателя на Български институт по метрология/л. 83 от АНД/, което не е
оспорено от касатора. Друг е въпросът и че на въпросната снимка, единственият
регистрационен номер, който е видим в неговата цялост, е този на МПС, което е
управлявал К..
Отделно от това, следва да
се посочи още, че съгласно чл. 165, ал. 2 т. 6 от ЗДвП, органите по контрол на
спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и/или регистрационния номер на моторното превозно средство и заснетият образ,
на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, който е годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвено по предвидения в
закона ред. Липсват данни, които да установяват, че радарът е използван
неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да
създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на
автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното несъмнено са установени,
както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на
автомобила.
На следващо място, според §
1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Следователно, електронният фиш,
по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно
такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на
което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред
автоматизирани технически средства или системи.
От цитираните разпоредби
следва несъмнения извод, че с въвеждане на института на електронния фиш,
законодателят регламентира изцяло нов ред за ангажиране
администравинонаказателната отговорност на лица за точно определени
административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения,
при които законодателят, с цел защита на особено важни обществени отношения -
живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността
отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Наред с това се
избягва в максимална степен субективизмът от страна на контролните органи.
Процесното нарушение е
заснето именно с такова автоматизирано техническо средство, за което е
установено, че отговаря на установените технически изисквания и е преминало
съответната проверка. При това положение, и от представения към електронния фиш
снимков материал се установява еднозначно извършването на вмененото на лицето
нарушение.
Касационната инстанция счита
обжалвания съдебен акт за правилен, тъй като е постановен при правилно
тълкуване и прилагане на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и правилно, поради
което не подлежи на отмяна по реда на инстанционния съдебен контрол.
С оглед очерталия се изход
на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по
реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), а именно
80 лева.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260630/06.10.2021 г.
по АНД № 4191/2020 г. по описа на Районен съд-Пловдив, VII нак. състав.
ОСЪЖДА К.Н.К., ЕГН **********, с адрес
*** да заплати на ОДМВР-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на
80/осемдесет/лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.