Решение по дело №1641/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 644
Дата: 22 октомври 2019 г. (в сила от 8 ноември 2019 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20191630101641
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

№ 644 / 22.10.2019 г.

Р Е Ш Е Н И. Е

 

Гр.Монтана

22.10.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД - М. Първи граждански състав в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и. деветнадесета година в състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 1641 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по предявен иск за определяне местоживеенето на малолетно дете, упражняването на родителските права, личните отношения с него и. издръжката му с правно основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс.

Ищецът Р.Н.К. xxx поддържа, че живеела с ответника М.Н.Й. xxx на семейни начала в дома на родителите му в гр.Монтана.

На 05.02.2012г. се родило детето И.. М. Й., което било припознато от биологичния си баща, ответника Й..

След раждането на детето продължили да живеят в гр.М. като основно тя полагала грижи за детето с помощта и. на своята сестра Д. Н.К., която живеела с тях. Ответникът обаче не работел, употребявал алкохол, правел скандали и. създавал напрежение, не давал средства за детето и. не полагал никакви грижи. Ответникът дори посегнал сексуално на сестра й Д., което поведение мотивирало ищцата да го напусне и. да се премести да живее при своя баща в с.Л..

Заявява, че детето започнало да посещава детско заведение в с.Л., тя започнала работа и. реализирала добри доходи, а през м.май 2019г. закупила и. недвижим имот в селото.

От момента на раздялата твърди, че ответникът не дава никакви средства за издръжка на дъщеря си, не полага никакви грижи, не се интересува от нейното развитие и. възпитание. В същото време работи във фирма М. гр.М. където реализира добри доходи. Живее с друга жена на семейни начала и. се грижи за доведеното й дете, но продължава да не се интересува за своето собствено дете.

Във връзка с всичко гореизложено, моли съда да постанови решение, с което определи местоживеенето на детето И.. М. Й. при майката на адрес с.Л., обл.М. ул. Р. Д. №.; да бъдат предоставени упражняването на родителските права на детето И.. М. Й. на майката Р.Н.К.; да бъде определен подходящ режим на лични отношения на детето И.. М. Й. с неговия баща М.Н.Й., както и. да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка за детето И.. М. Й. в размер на 300 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до настъпване на причини, имащи значение за нейното изменение или прекратяване.     

Моли за присъждане на разноските по делото. Към ИМ са приложени писмени доказателства. С ИМ са направени допълнителни доказателствени искания. В хода на съдебното заседание прилага и. писмени доказателства, служебна бележка, че детето И.. М. Й. е ученичка в І клас за учебната 2019/2020 година.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответникът М.Н.Й. xxx, редовно призован, не представя писмен отговор на исковата молба и. не взема становище по предявените искове. 

В открито съдебно заседание заявява, че не оспорва предявените искове, относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и. режима на лични отношения, който следва да бъде съобразен с интересите на детето. По предявения иск за издръжка оспорва същия по размер, като твърди, че е във възможностите му да заплаща месечна издръжка в размер на 145.00 лева, в който размер да бъде уважен. Предявеният иск за издръжка от 300 лева твърди, че е прекомерно завишен и. не отговаря както на нуждите на детето, така и. на неговите възможности.

Дирекция “Социално подпомагане”, Отдел “Закрила на детето”, гр.Монтана е изготвила социален доклад съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето,  в които счита, че и. двамата родители притежават необходимите родителски качества и. са способни да полагат грижи за отглеждането и. възпитанието на малолетното си дете. Твърдят, че детето има изградена психо-емоционална връзка и. с двамата си родители, която не бива да бъде прекъсвана, тъй като е изключително важна за емоциите и. развитието на детето.

Доказателствата по делото са писмени и. гласни.

Съдът, след като ги прецени във връзка с доводите и. становищата на страните и. съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Безспорно се установява, а и. не се спори, че страните са живеели на съпружески начала, като от съвместното съпружеско съжителство имат родено едно дете И.. М. Й., родена на xxxг. в гр.М. с ЕГН xxxxxxxxxx.

Страните живеели в гр.М. в жилище, собственост на родителите на ответника. След раждането на детето майката основно полагала грижи за него, като се грижела и. за домакинството. Ответникът не работел никъде, не реализирал доходи, не полагал никакви грижи за детето, не помагал на майката, употребявал алкохол и. в състояние на алкохолно опиянение вдигал скандали и. създавал напрежение.

Безотговорното поведение на ответника и. липсата на каквито и. да било грижи за детето и. семейството, мотивирало ищцата заедно с детето да напусне съвместно обитаваното жилище. Установила се в с.Л., обл.М. в дома на своя баща, свид.Н. К. Н., който й оказал помощ в този момент и. я приел в дома си.

Детето започнало да посещава детска градина „Звездица” в с.Л., израствало обгрижвано от своята майка. Ищцата започнала работа в с.Л., като реализирала добри доходи. В началото на м.май 2019г. закупила и. недвижим имот, къща, в с.Л., където живее с детето.

За учебната 2019/2020 година И.. М. Й. е ученичка в І клас на СУ „С. К. и. М.” с.Л. и. редовно посещава учебните часове.

Ответникът М.Н.Й. от раздялата с майката и. детето не се е интересувал от тях, не е търсил детето, не е давал финансови и. други средства за отглеждането и. възпитанието на своята дъщеря. Последните и. единствени контакти на бащата с детето били на 06.05.2019г., Гергьовден и. за началото на учебната година, когато закупил дрехи, цветя и. други необходими неща за училище.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени и. гласни доказателства, от приложения социален доклад.

По делото е разпитан като свидетел Н. К. Н., баща на ищцата, който поддържа, че малко след раждането на детето започнали проблемите между страните, когато детето било на 4 дни отишъл да го вземе заедно с майката, тъй като не се разбирали, след което отново се върнали при ответника. Твърди, че от няколко години не живеят заедно, като дъщеря му живее в собствена къща в с.Л., която закупила през 2019г. и. сама се грижи за дъщеря си И... Ответникът не търси детето, не дава средства за месечната му издръжка.

Съдът кредитира показанията на свид.Н., тъй като предава свои лични и. непосредствени впечатления, които кореспондират с писмените доказателства и. с обясненията на страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и. издръжката му, а в случай че родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и. издръжката.

С оглед установеното от фактическа страна, събраните писмените доказателства, както и. становищата на страните, обсъждайки събраните доказателства, в съда се формира категоричния извод, че е изцяло в интерес на детето за в бъдеще за неговото отглеждане и. възпитание да се грижи майката Р.Н.К., като детето И.. М. Й. следва да живее при нея в с.Л., обл.М. ул.Р. Д. №.. Съобразно с това, майката следва да упражнява и. родителските права по отношение на детето. По убеждение на съда майката притежава родителски капацитет, възможности и. желание да се грижи и. възпитава своето малолетно дете. При нея на детето ще бъде осигурено сигурност и. спокойствие, поради което е изцяло в интерес на детето да живее при своята майка.

 По отношение на режима на лични контакти, който следва да бъде определен на бащата. Безспорно е, че детето има нужда да контактува и. с двамата си родители, които следва да се съобразяват с индивидуалните нужди на детето и. да го насочват към развитие на чувството на уважение към тях. Ответникът е баща на детето, същия няма да упражнява родителските права, но може да се вижда с дъщеря си и. да контактува с нея, да поеме своята отговорност по отношение развитието и. образованието й. Двамата родители са тези, които следва да контактуват помежду си по отношение цялостното развитие на своето дете и. да вземат решения изцяло в негов интерес.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че на ответника следва да бъде определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка втора и. четвърта събота или неделя от месеца, по споразумение между родителите и. по местоживеене на детето, от 09.00ч. до 18.00 часа, както и. 20 дни през лятото, който да не съвпада с отпуска на майката.

По въпроса за размера на месечната издръжка, която бащата следва да заплаща за детето.

Съгласно чл.143, ал.1 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и. дали могат да се издържат от имуществото си, т.е. безусловно. Размерът на издръжката по силата чл.142,ал.1 СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и. възможностите на лицето, което я дължи.При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл.150 СК може да бъде изменена или прекратена. Конкретният размер на издръжката, която всеки родител дължи на своите ненавършили пълнолетие деца се определя съгласно чл.142,ал.2 СК, която определя минималната издръжка на едно дете, която се равнява на една четвърт от размера на минималната работна заплата, към момента този минимален размер е 140.00 лева.

По делото има писмени данни за доходите на бащата, който работи във фирма „М.” гр.Монтана и. считано от 01.07.2018г. е с променено основно месечно трудово възнаграждение от 650.00 лева. За майката не са налице писмени доказателства за реализираното месечно възнаграждение. В съдебно заседание поддържа, че работи, но без договор и. получава 200 лева месечен доход.   

От доказателствата по делото се установи също, че майката полага изцяло грижите за детето, а бащата не го търси, не се интересува, не дава средства за издръжката му.

За нуждите на детето се установи следното:

Детето И.. М. Й. е на седем години, ученичка в І клас за учебната 2019/2020 година, посещава СУ С.К. и. М. с.Л., обл.Монтана. С оглед на възрастта му, детето несъмнено има нужда от храна, дрехи, обувки, както и. за закупуване на допълнителни учебни пособия.   

С оглед установените възможности на родителите и. нуждите на детето, съдът намира, че издръжка в размер на 300.00 лева месечно е достатъчна за покриване на необходимите му месечни разходи, която следва да бъде разпределена между двамата родители, съответно от бащата 180 лева и. от майката 120 лева месечно.

Предвид гореизложеното ще следва бащата да бъде осъден да заплаща на ищцата, в качеството й на майка и. законен представител на детето, ежемесечна издръжка в размер на 180.00 лева месечно, считано от предявяване на иска, 24.06.2019г., до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска.

В останалата част до предявения размер от 300.00 лева месечно съдът намира, че е завишен, не отговаря на принципа за покриване на най-необходимите нужди на детето, не и. на луксозните такива, поради което следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по водене на делото, съобразно уважената част на предявените искове в размер на 501.00 лева, включващи адвокатско възнаграждение и. държавна такса, а по сметка на РС Монтана сумата от 259.20 лева ДТ съобразно уважения размер на издръжката, както и. 5.00 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р          Е          Ш          И.:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И.. М. Й., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx на майката Р.Н.К..

Малолетното дете И.. М. Й., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx занапред да живее при майката Р.Н.К. xxx.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата М.Н.Й. с малолетното дете И.. М. Й., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, както следва:

Всяка втора и. четвърта събота или неделя от месеца, по споразумение между родителите и. по местоживеенето на детето, от 09.00ч. до 18.00 часа, както и. 20 дни през лятото, който да не съвпада с платения отпуск на майката.

ОСЪЖДА М.Н.Й. xxx ЕГН xxxxxxxxxx да ЗАПЛАЩА на Р.Н.К. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството й на майка и. законен представител на детето И.. М. Й., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx месечна издръжка в размер на 180.00 лева, считано от 24.06.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до настъпването на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване, като отхвърля иска над уважения размер до предявения размер от 300.00 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Н.Й. xxx ЕГН xxxxxxxxxx да ЗАПЛАТИ на Р.Н.К. xxx ЕГН xxxxxxxxxx разноските по водене на делото в размер на 501.00 лева.

ОСЪЖДА М.Н.Й. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана сумата от 259.20 лева ДТ върху размера на присъдената издръжка и. 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО в частта за присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: