О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер: …260488…………………. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 26. 04. 2021г.
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ……………………….
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 240 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване
действията на съдебния изпълнител.
При
ЧСИ Г.З., рег. № 888,с район на действие ОС Пазарджик е образувано изпълнително дело № 20208880400307.
Взискател в изпълнителното производство е Х.И.П.,
ЕГН **********,***.
Длъжник в изпълнителното производство е Е.И.Г.,
**********,***.
От
съдържанието на жалба вх. № 7300/ 19. 10. 2020г. и допълнителна жалба вх. № 3874/
19. 03. 2021г. се установява
,че длъжника Е.И.Г., **********
обжалва три изпълнителни действия:
1/
Налагането на запор по банковите сметки
на длъжника;
2/Определяне на разноски по изпълнението в
ПДИ на длъжника ;
3/
Отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство ;
В
жалбата се твърди ,че обжалваните
изпълнителни действия са
незаконосъобразни ,като се иска тяхната отмяна.Прави се искане за
присъждане на сторените разноски във въззивното производство .
В
срока по чл. 436 ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя в изпълнителното производство Х.И.П., ЕГН **********. В писмените
възражения се оспорва жалбата, като се приема ,че жалбата е процесуално
недопустима , а при условията на евентуалност, че е неоснователна. Искането е
да се остави без разглеждане жалбата , като процесуално недопустима и да се
прекрати производството по делото,а при
условията на евентуалност да се
потвърдят действията на ЧСИ , като
правилни и законосъобразни .
В
срока по чл. 436 ал.3 от ГПК са
постъпили и мотиви от ЧСИ. В мотивите се приема,че жалбата е процесуално
недопустима , а при условията на
евентуалност ,че е неоснователна .
Окръжен
съд Пазарджик, след като обсъди
становището на жалбоподателя, като взе предвид становището на взискателя , това
на ЧСИ и представеното копие на изпълнителното дело , счита,че жалбата против
действията на ЧСИ е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
І.
По обжалваното действие „запор“ върху банковите сметки на длъжника.
От
съдържанието на приложеното изпълнително дело се установява ,че с Разпореждане
изх. № 6362/24. 07. 2020г. ЧСИ е
наложил запор , като обезпечителна
мярка, на основание чл. 449 ал. 1 от ГПК ,чл. 450 ал. 2 и ал. 3 от ГПК и чл. 507 от ГПК, върху банковите
сметки на длъжника в две банки -„Ти Би
Ай Банк „ ЕАД и „Юробанк България „ АД(стр.
20-22 от изп.дело).
С
Разпореждане
на ЧСИ , изх. № 7950/10.09. 2020г. е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника в трета банка-„Банка ДСК „ АД .До трите банки са изпратени запорни съобщения за
наложените запори .
В
текста на чл. 435 ал. 2 от ГПК лимитативно
са посочени изпълнителните действия, които може да обжалва длъжника пред
съда. Налагането на запор върху движими
вещи или вземане на длъжника не е
изпълнително действие , което подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.
4345 от ГПК. ( виж мотивите на т. 2 на ТР № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на
изпълнителното производство ).Това е първото основание за процесуалната недопустимост на
жалбата в тази й част.
Второто
основание за процесуалната недопустимост на жалбата в тази част е нейното просрочие.
В
текста на чл. 436 ал. 1 от ГПК е посочено ,че
жалбата
се подава в двуседмичен срок , който
започва да тече от извършване на
изпълнителното действие , ако страната е присъствала или е била редовно
призована . В противен случай срока започва да тече от съобщаване на изпълнителното действие. От приложеното
изпълнително дело се установява ,че длъжника е бил уведомен за наложените
запори в „Ти Би Ай Банк „ ЕАД и „Юробанк България „ АД с връчването на ПДИ изх. № 6366/
24. 07. 2020г. , което е станало на
03. 08. 2020г. Връчването е извършено на посочена от длъжника електронна поща , което е удостоверено от ЧСИ
на разписката за връчване (стр. 40 от изп. дело ). Отделно от това по изпълнителното дело е представен и препис от електронното писмо до
длъжника за връчване на ПДИ и препис от ИЛ (
стр. 23 от изп. дело ).
В
чл. 42 ал. 3 от ГПК е допусната възможността връчването да се извърши на
посочен от страната електронен адрес.В текста на чл. 44 ал. 3 т.3 от ГПК е
посочено ,че един от способите за удостоверяване на електронното връчване е „потвърждението“ от адресата ,че
съобщението е получено . В разписката за връчване на ПДИ, ЧСИ е отбелязал ,че длъжника е потвърдил по електронен път получаването на
ПДИ и ИЛ по изпълнителното дело и
запознаването му с тях.
При тези данни съдът приема ,че
препис от ПДИ и препис от издадения в полза на взискателя ИЛ са връчени редовно
на длъжника на датата посочена в разписката, а именно на 03. 08. 2020г. Жалбата против действията на ЧСИ е постъпила в кантората на ЧСИ на
19. 10. 2020г. , след изтичане на преклузивния срок по чл. 436 ал. 1
от ГПК.
По
отношение на наложения запор в Банка ДСК
следва да се отбележи ,че на длъжника е съобщено за наложения запор със съобщение
изх. № 7953/ 10. 09. 2020г. (
стр. 92 от изп. дело ) . На разписката към съобщението
няма отбелязване кога и как е връчено на длъжника. Дори да се приеме ,че на длъжника не е надлежно съобщено за наложения
запор в Банка ДСК , то жалбата в тази част отново се явява процесуално
недопустима , поради недопустимост на обжалването по смисъла на чл. 435 ал. 2
от ГПК.
ІІ.По
обжалване на разноските по изпълнението, които са посочени в ПДИ изх. № 6366/24.
07. 2020г. , представляващи такси по
ТТРЗЧСИ в размер на 687, 92лв.
Според
разрешението, дадено в т. 2 на ТР №
3/ 20125г. от 10. 07. 2017г. ,длъжника
може да обжалва всеки акт на СИ , с
който се определят разноски по изпълнението в тежест на длъжника.
Длъжникът
обжалва разноските по изпълнението, представляващи такси по ТТРЗЧСИ в размер на
687, 92лв. Таксите по изпълнението
са определени от ЧСИ в поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ ,връчена на
длъжника на 03. 08. 2020г. По съображенията , които бяха изложени по –
горе следва да се приеме просрочието на
жалбата и в тази част. Длъжникът е узнал за разноските по изпълнението с
връчването на ПДИ. Жалбата е подадена
след изтичането на преклузивния срок по чл.436 ал. 1 от ГПК.
Отделно от това жалбата е
неоснователна и по своето същество
. Следва да се отбележи ,че в жалбата не се оспорва размера на таксите,
определени по ТТРЗЧСИ. Твърди се ,че таксите са определени преждевременно от ЧСИ ,преди да се даде възможност на
длъжника да погаси задължението си в срока за доброволно изпълнение.
Възражението
е неоснователно .
Според
текстовете на чл. 79 от ГПК,
чл. 33 и чл. 34 от ТТРЗЧСИ ,таксите предвидени в
тарифата се определят от ЧСИ и се заплащат авансово от
взискателя , преди извършването на
съответното изпълнително действие. Таксите
и разноските по изпълнителното дело се
заплащат авансово от взискателя
,но са за сметка на длъжника. Съобразявайки тези правни норми съвсем
правилно в ПДИ, ЧСИ е определил
авансовото заплащане на дължимите такси по изпълнението , съобразно ТТРЗЧСИ и приложимите изпълнителни способи .
В
заключение следва да се отбележи
,че в текста на чл. 79 ал. 1 т. 3 от ГПК
е посочено, че разноските, които е направил взискателя за
неприложени изпълнителни способи остават за негова сметка ,а не за сметка
на длъжника. С тази правна норма са защитени
правата на длъжника от неоснователно събиране на такси и разноски по
изпълнението за изпълнителни способи , които са поискани от взискателя , но не
са приложени .
ІІІ.
По обжалване отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство .
В
тази част жалбата е отново процесуално
недопустима .
От
приложеното изпълнително дело се установява ,че длъжника два пъти е подавал молби до ЧСИ с искане за вдигане на наложените запори и прекратяване на изпълнителното производство,
поради погасяване вземането на взискателя чрез прихващане и извършено плащане( виж молби на длъжника от 04. 08. 2020г.- стр. 41 от изп. дело и от 25. 09. 2020г.-стр. 101 от изп. дело;) По тези молби няма произнасяне от ЧСИ, като изпълнителното производство е
продължило .Съдебната практика
еднозначно приема ,че не е
допустимо да се обжалва по реда на чл.
435 ал. 1 от ГПК мълчалив отказ на
ЧСИ да извърши поискано изпълнително действие или да спре ,прекрати или
приключи изпълнителното производство . Изричният отказ на ЧСИ е необходим ,за
да се провери процесуалната допустимост на жалбата против отказа(срочността на жалбата и възможността да се обжалва съответното изпълнителното действие ) ,както и да се провери основателността на
жалбата .
Съгласно чл. 434, ал. 1 ГПК по образуването, движението и приключването
на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с
разпореждания и постановления, по отношение на които важи писмената форма за
валидност, като изпълнителното производство не познава института на т. нар.
"мълчалив отказ". При това извън правомощията на съда в производството по
обжалване на действия на съдебния изпълнител е да дава указания на органа по
принудителното изпълнение за произнасяне по искане за спиране, прекратяване или
приключване на изпълнителното дело, каквото искане в случая не е било
отправено. В случай, че длъжникът счита, че са налице нормативните предпоставки
за спиране, прекратяване или приключване на принудителното изпълнение, същият
следва изрично да
сезира съдебния изпълнител с искане на това основание, като на съдебен контрол
по реда на чл. 435, ал. 2, т.
6 ГПК подлежи
единствено изричният отказ на съдебния изпълнител за спиране, прекратяване или
приключване на изпълнението, постановен по такова искане.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът по изпълнението е
активно процесуално легитимиран да обжалва отказа на съдебния изпълнител да
спре, прекрати и приключи изпълнителното производство. Предмет на обжалване
е изричният отказ за
спиране, прекратяване или приключване на изпълнението. Производството по жалба
срещу действия на СИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните
последици на извършеното незаконно действие на СИ. Окръжният съд действа като
контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен
акт и следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде
издаден ( виж ТР
№ 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС; Опр. № 6915/15. 05. 2020г. по в. гр. д. №
15576/ 2019г. на СГС; Опр. № 547/18. 02. 2020г. по в. гр. д. № 49/ 2020г. на САС;).
С
оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди
жалбоподателката Е.И.Г., **********, да
заплати в полза на ответника по въззивната жалба Х.И.П., ЕГН **********, сумата
200лв. , представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат
в производството пред окръжния съд .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА жалба вх. № 7300/ 19. 10. 2020г. и допълнителна
жалба вх. № 3874/ 19. 03. 2021г.,подадени
от Е.И.Г., **********,***,против
следните изпълнителни действия на ЧСИ Г.З.,
рег. № 888,с район на действие ОС Пазарджик,по изпълнително дело №
20208880400307:
1/ Налагането
на запор по банковите сметки на длъжника;
2/Определяне на разноски по изпълнението в
ПДИ на длъжника ;
3/
Отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство ;
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 240/ 2021г.по описа на ОС
Пазарджик.
ОСЪЖДА Е.И.Г., **********,***,да заплати в полза на Х.И.П., ЕГН **********,***,
сумата 200лв. , представляваща
сторени разноски за възнаграждение на един адвокат в производството пред
окръжния съд .
На основание т. 2
на ТР № 3/ 2005г. на ОСГТК на ВКС определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението на страните пред Апелативен съд гр. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :