№ 113
гр. Русе, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и осми юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Росица Радославова
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора С. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224500600510 по описа за 2022 година
Производство по гл. XXI от НПК.
Прокурор при РРП Д. Кертиков е протестирал само в санкционната й и
касаеща деловодните разноски част присъдата по н.о.х.д. № 630/22 г. на РРС,
с окято е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Г. Ц. Г. за
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2 и т. 5 вр. чл. 194
ал. 1 от НК, като е осъден при условията по чл. 58а ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал.
2 пр. 2 от НПК на наказание две години лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване с приспадане на предварителното
му задържане, с уважаване изцяло на гражданския иск на ощетения
собственик, при което
не е уважено искането на прокурора за отнемане на основание чл.
53 от НК на автомобилът на подсъдимия, послужил за осъществяването
на престъплението и не са присъдени деловодни разноски от досъдебното
производство в размер на 187,50 лв.
Конкретизирани са оплаквания за необоснованост и материална и
процесуална незаконосъобразност на присъдата в тези и части по подробно
изложени съображения и се
1
иска изменение и постановяване в съответствие с исканията на
прокурора относно размера на наказанието, отнемането на процесния
автомобил и присъждане на посочените разнонски.
В съдебно заседание протестът се поддържа, с изключение на частта
относно разноските, които, видно от определение на РРС от 15.06.2022 г. са
присъдени по реда на чрл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на първоинстанционната присъда въззивната инстанция прие следното:
Протестът е процесуално допустим, като подаден от легитимен и
оправомощен за това правен субект – страна в процеса, при спазване на
законоустановените срок, форма и ред.
По съществото си
ПРОТЕСТЪТ Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От фактическа страна, при проведено в условията по чл. 373 ал. 2 вр.
чл. 372 ал. 4 вр. чл. 371 т. 2 от НПК съдебно следствие първоинстанционният
съд е приел за установено следното:
На инкриминираната дата подсъдимият Г. - български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, осъждан общо 16 пъти, вкл. в
хипотезата по чл. 29 ал. 1 б. „а“ за последно по по н.о.х.д. № 1026/2016 г. на
РРС /като е налице и тази по чл. 29 ал. 1 б. „б“ от НК/
след на 18.09.2019 г., в гр. Русе, при използуване на собственото му
моторно превозно средство, в съизвършителство с Е.Х.С. /вече осъден за
същото престъпление по н.о.х.д. 2279/20 г. на РРС/, след като в следобедните
часове набелязали по бул. „България“ след пътен възел „Охлюва“ 2 бр.
контактни медни електрически проводници мод. „RI-100“, по общо
предварително решение двамата заедно около 1 часа със същия автомобил и
неустановено техническо средство срязали и отнесли кабелите с обща
дължина 308,10 м. до двора на намиращото се близко училище, където ги
нарязали и след прекарване на остатъка от нощта в дома на Г., на следващия
ден – 19.09.2020 г. отново двамата заедно предали отнетия нарязан кабел в
пункт за вторични суровини на свидетеля М. Ст. Т. за сумата 394,20 лв.
Стойността на отнетия каабел възлиза съгласно неоспорената съдебно ценова
2
експертиза по делото на 4507,50 лв.
Тези констатации почиват, както се посочи, на
приетото от съда съгласно определението му по чл. 372 ал. 4 вр. от НПК
като изцяло подкрепено от доказателствата по делото самопризнание на
подсъдимия чл. 371 т. 2 от НПК, безусловно поддържано от последния и в
двете инстанции. При тези предпоставки
при общата им правилност и всъщност /при действуващия НПК/
неоспоримост,
те се явяват необосновани само в частта им, че автомобилът, с
подсъдимият Г. „пристигнал“ при първата му среща със съизвършителя С. и
набелязването на предмета на кражбата следобеда на инщкриминираната
дата, както и след това, с който отишли до местъпрението при
осъществяването му и транспортирали отнетия електрически кабел по
горепосочения начин през нощта на 18-и срещу 19-и септември 2019 г.,
бил негов „собствен, неустановен конкретно автомобил“. По това
обстоятелство мотивите на съда противоречат на изрично заявеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт /приета от съда, както се посочи
за установена в условията по гл. двадесет и седма от НПК и неполежаща на
обструкции, особено в съществените си части, каквато безспорно е и начина и
способите за осъществяване на престъплението/. А именно, че подсъдимият
Г. пристигнал при срещата му с осъдения вече съизвършител съгл. горното
със собствения си лек автомобил марка „Хюндай-Лантра“, с рег. №
******, пак с него се придвижвали по бул. „България“, докато набележат
предмета на кражбата, при което се сформирал и съставомерния им
предварителен сговор и пак същия лек автомобил /изр. в обвинителния
акт „с лекия автомобил на подс. Г.“ - логически и без обратни фактически
индиции/, управляван от самия Г., двамата използували /съгл.
гореизложеното/ за да се придвижат отново същата вечер до
местъпрестъплението, да извършат процесното деяние и да
транспортират отнетия кабел за нарязването му и след това за предаването
му в пункта. В същия смисъл са и констатациите във влязлата в сила присъда
по отношение на съизвършителя Ем. С. по посоченото н.о.х.д. № 2279/20 г.
на РРС. Най-сетне, противно на също необоснованата като опровергаваща се
от прието от съда и въобще необсъждано доказателство констатация, че не
3
било доказано съществуването на автомобила, по делото е приложена справка
от МВР, от която е видно, че
към 15.04.2022 г. /близо три години след процесното деяние и един
месец преди постановяването на пртестираната присъда/ този автомобил
е бил регистриран на името на подсъдимия Г.. При липса на каквито и дало
данни сабственикът да е заявявал твърдяното от него бракуване, вкл. в
Германия или където и да било.
При това положение следва фактическите изводи на
първоинстанционният съд да се коригират и мотивите към присъдата се
считат изменени в частта им относно идентичността на процесния, послужил
за извършването на престъплението автомобил, а именно собствения на подс.
Г. л.а. „Хюндай-Лантра“, с рег. № ******, с данните на мотор и рама съгл.
регистрацията при РД-МВР-С „ПП“.
При тази установеност
от материално правна страна законосъобразно първоинстанционният
съд е възприел инвокираната от държавното обвинение правна квалификация
на процесното престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2 и т.
5 вр. чл. 194 ал. 1 от НК, за това че на посочените дата и място подсъдимият
Г. в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Е.Х.С., в
немаловажен случа, чрез използуване на МПС, отнел чужда движима вещ -
меден проводник на стойност 4507,50 – от владението на „Общински
транспорт“ – Русе ЕАД, ез негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои.
Събразно гореизложеното, при допълнената с конкретизирането на
послужилия за извършването на процесното умишленото престъпление лек
автомобил собственост на подсъдимия Г. последният следва на основание чл.
53 ал. 1 б. „а“ от НК да се отнеме в полза на държавата. По този въппрос, за
разлика от другия по протеста за деловодните разноски, не е налице въобще
необсъждане и непроизнасяне на първоинстанционния съд, което прави
приложима възможността по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК, а са изложени
съображения в мотивите към присъдата, че не следва да се прилага
/съобразно горното/ поради което присъдата следва да бъде обект на корекция
в настоящата инстанция.
Частично основателни са оплакванията по протеста и относно размера
4
на наложеното наказание. Небосновано и незаконосъобразтно
първостепенният съд е приел, прилагайки законоустановената методика по
чл. 58а вр. чл. 54 и сл. от НК, като адекватно на степента на обществена
опастност на процесното деяние и дееца, както и останалите относими
обстоятелства по чл. 54 от НК наказание лишанване от свобода в
минималноустановения от закона размер, а именно три години, който в
съответствие с буквата на закона е редуцирал до 2 г. лишаване от свобода.
Като се имат предвид многобройните предходни осъждания на дееца, липсата
на каквито и да било данни за стремеж поне от негова страна за
социализация, затвърдените му престъпни навици и високия ръст на този вид
престъпност в страната, с многопосочни вредни ефекти /повреждане на
съществена селищна инфраструктура, вкл. със живозастрашаващи
последици/, приложения минимален размер е очевидно неподходящ в случая
и необслужващ целите по чл. 36 от НК. Въззивната инстанция намира, при
отчитане на останалите приети от РРС смекчаващи отговорността
обстоятелства, че в случая съотвествуващ на обществената опастност на
деянието и дееца и целите по чл. 36 от НПК е размер от четири години и шест
месеца лишаване от свобода, който след редукцията по чл. 58а от НК следва
да се определи на три години лишаване от свобода, при правилно
определения от РРС първоначален строг режим на изтърпяване и зачитане на
предварителното задържане на подсъдимия считано от 26.03.22 г. В този
смисъл съща следва да се измени присъдата.
В частта й относно разноските присъдата не следва да се изменя кактно
поради същесгтвуващите в закона /чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК/ възможности за
това на първата инстанция, така и попради фактическото осъществяване на
последните до произнасянето на настоящото решение видно от
определението на РРС от 15.06.2022 г., с което същите са присъдени.
При липса и на други основания за изменение или отмяна на присъдата
и съобразно изложеното, на основание чл. 343 т. 3 и 6 от НПК окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 64/17.05.2022 г. по н.о.х.д. № 630/22 г. на РРС –
десети нак. състав, САМО в частите и относно размера на наказанието на
подсъдимия и наличието на предпоставки по чл. 53 от НК, като
5
УВЕЛИЧАВА размера на наказанието на подсъдимия Г. Ц. Г.,
определено с редукция при условията по чл. 58а от НК вр. чл. 373 ал. 2 от
НПК от две години на
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , при определения от
РРС първоначален строг режим на изтърпяване и зачитане на
предварителното задържане на подсъдимия считано от 26.03.2022 г.,
На основания чл. 53 ал. 1 от НК
ОТНЕМА в полза на държавата лекия автомобил л.а. „Хюндай-
Лантра“, с рег. № ******, принадлежащ на подсъдимия съгл. надлежна
регистрация при ОД-МВР-Русе, С „ПП“ и послужил за извършване на
процесното престъпление.
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6