Р Е Ш
Е Н И Е
София, 10.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 5053/2021 г., за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск от Г.Г.М., ЕГН **********, с. Бистрица, вилна зона „Косанин дол“, ул. „*****,
чрез адв. д-р В.П., съдебен адрес: ***, против Д.М. ***, с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр.
чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 44 220 лв., представляваща неизпълнено
задължение по Договор за паричен заем, от
18.04.2016 г., евентуално съединен с иск за същата сума с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - като плащане без
основание. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, ищцата е племенница на ответницата. През месец
април 2016 г. ответницата помолила ищцата за заем в размер 44 220 лв. Двете
постигнали съгласие за даването в заем на посочената сума. В резултат на това
на 18.04.2016 г. ищцата превела по сметка на ответницата уговорената сума.
Тъй като ответницата не върнала заетата сума, ищцата я
поканила за първи път още в края на 2016 г. След това последвали множество
други покани, като в един момент ответницата престанала да контактува с ищцата.
Въпреки многократните покани, тя и до днес не е върнала дадената в заем сума.
В тази връзка е предявил
настоящия иск за заплащане на сумата 44
200 лв. – неизпълнено задължение по договор за заем от 18.04.2016 г.,
евентуално – за заплащане на сумата, като дадена без основание.
Ищцата е представила писмени
доказателства. Поискала е допускане на гласни такива.
По същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със
законните последици, като основателен и доказан. Претендира разноски. Възразява
срещу размера на адвокатското възнаграждение на адвоката – повереник на
ответната страна.
Ответницата Д.М.М. оспорва изцяло така
предявения иск както неоснователен. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение.
На първо място оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, като възразява за наличието на Договор за заем,
сключен между страните. Оспорва задължението си по Договора за заем на стойност
44 220 лв.
Счита изложените в обстоятелствената част на исковата
молба твърдения за напълно неоснователни и некореспондиращи с реалната
фактическа обстановка, като заявява, че по делото не са представени
доказателства за сключване на Договор за заем между страните.
На следващо място прави възражение за изтекла погасителна
давност относно задълженията по договора за заем, тъй като ищцата е превела на
ответницата сумата 18.04.2016 г., а исковата молба е подадена на 16.04.2021 г.
Оспорва твърденията на ищцата за наличие на неизпълнение
на договора за заем от 18.04.2016 г., съобразно нормата на чл. 79 ЗЗД, тъй като
в конкретния случай няма конкретни доказателства, които да аргуменират
наличието на договорно правоотношение между страните.
Оспорва и твърденията на ищцата досежно отправени покани
за връщане на сумите при твърдения, че към исковата молба не са представени
доказателства за връчването им.
Моли допускане на
свидетели.
По същество моли съда да
отхвърли предявения иск изцяло, като му присъди разноски по представен списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетите в
хода на делото доказателства се установява, че на 18.04.2018 г. ищцата Г.М. е превела по банков
път на ответницата Д.М. сумата 44 200 лв.
Доказателства зя сключен между страните договор за заем,
така, както твърди ищцовата страна, по делото не са представени.
Доказателства
за плащане на някакви суми, включително и по процесния договор за заем, от
ответницата на ищцата в хода на делото не бяха представени.
По
искане на двете страни съдът допусна и разпита по един свидетел – на ищцата и
на ответницата.
Свидетелят С.А.А.е съпруг
на ищцата.
В
показанията си той заяви, че знае, че съпругата му е превела по банков път на
ответницата сумата 44 200 лв., бил е свидетел на уговорки между тях
многократно по телефона и един път на живо. Ответницата е леля на съпругата му, тогава е
живеела заедно с дъщеря си Й.С.под наем на бул. Евлоги Георгиев, до Малък
театър зад канала. Уговорката между тях
била да се изтеглят пари – исковата сума и да се изплащат всеки месец по 600
лв. Сумата 44 200 лв. била преведена в началото на м. април, свидетелят
лично с неговата кола отишъл да вземе двете страни – съпругата си и нейната
леля и около 10,30 ч. отишли заедно до банковия клон на „Банка ДСК“, ЕАД на
бул. Шипченски проход. По – нататък свидетелят заяви, че страните били в добри
отношения до м. октомври 2016 г., когато ответницата спряла да плаща и
отношенията им се влошили.
Свидетелката Й.В.С.е
дъщеря на ответницата и първа братовчедка на ищцата.
Разпитана,
тя каза, че знае, че сумата 44 200 лв. е била преведена от банковата
сметка на Г.М. на майка й Д.М.. Според казаното от тази свидетелка, майка й изцяло
е върнала дадената сума, като я е заплащала всеки месец, в брой – в
присъствието и на св. С.. Окончателно сумата била погасена през 2020 г., като
се били разбрали поетапно да ги връщат. Не са прескачали нито месец във
връщането, в края на всеки месец, преди датата на падежа на банковия превод
връщали съответната сума на ръка, без разписка, поради близостта между тях.
Първата година били във финансова криза и им било много трудно, но всеки месец
връщали по 600 лв. – за това помагала и свидетелката. След това се
стабилизирали и започнали да заплащат по 1 000 лв. на месец на ищцата. По
– нататък в показанията си св. С. заяви, че с Г.М. са много близки, майка й я
изоставила на пет месеца и оттогава тя заживяла при семейството им, те са
единственото й семейство, което я е отгледало. Затова свидетелката я чувства
като сестра. От 2016 г. до 2020 г. се срещали почти всяка вечер. До 2018 г.
ищцата е живеела при ответницата и дъщеря й св. С., след това заживяла с
приятеля си.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства.
Други
доказателства, релевантни за правния спор, по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Досежно първоначално предявената претенция с правно основание чл. 240, вр.
чл. 79 ЗЗД:
Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума, респ. вещи от същия вид, количество и
качество.
По делото не се доказа, че между ищцата и ответницата е
сключен договор за заем за предоставяне на процесната сума 44 220 лв.
В хода на производството не бе представен договор за
заем за предоставяне на процесната сума. Въпреки че от страна на ищцата по
делото бяха приложени платежни документи за извършен превод на сумата
44 220 лв. на ответницата, съдът намира, че доказателства, че посочената
сума е преведена от ищцата на ответницата във връзка със сключен между страните
договор за заем, по делото липсват.
Фактическият
състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството
по иска за връщане на предоставената на заем сума, и те са: 1/ съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума
със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и 2/ реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за
връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото
той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя. възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици. В този смисъл и, пред вид липсата на
доказателства и за двата компонента от фактическия състав на договора за заем, обуславяща
правен извод за липса на фактически състав на договор от такъв, съдът приема, че в настоящото производство не
е налице валидно сключен договор за заем. Съдът намира, че не следва да се
обсъждат свидетелските показания, тъй като те касаят заплащане на някакви суми
между страните, но без конкретно основание за това плащане.
Липсата на валидно сключен договор за заем
прави исковата претенция изцяло неоснователна, тъй като от процесния договор не
са породени задължения на ответника за връщане на описаната в него сума.
По отношение на евентуално предявената претенция с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД:
Съдът намаира, на база на събраните в хода на
делото доказателства – свидетелските показания на разпитаните по делото двама
свидетели, посочени и от двете страни, че между тях са разменяни парични
престации, но, поради липсата на други, свързани с тях документи, счита, че не
би могъл да бъде направен извод, че дадената от ищцата на ответницата през м.
април 2016 г. е без правно основание. Нещо повече – и двете страни говорят за
голяма близост между ищцата и ответницата, за получени суми и за върнати суми,
което води съда до извод за наличие на други отношения, излизащи извън предмета
на настоящия спор, но които не биха могли въплатят състава на неоснователното
обогатяване и да установят неоснователно разместване на блага от партимониума
на ищцата в този на ответницата. С оглед на това съдът приема, че и евентуално предявеният иск
е неоснователен и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.;
С оглед изхода на спора на ответника следва да
бъдат присъдени разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
намалено, съобразно възражението на ищцовата страна и Наредбата за адвокатските
възнаграждения, в размер 1 856, 60 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.М.,
ЕГН **********, с. Бистрица, вилна зона „Косанин дол“, ул. „*****, чрез адв.
д-р В.П., съдебен адрес: ***, иск против Д.М. ***, с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр.
чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 44 220 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор за паричен заем, от 18.04.2016 г., евентуално съединен с
иск за същата сума с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - като
плащане без основание, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Г.М.
да заплати на Д.М.М. сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер 1 856,
60 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: