№ 3942
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110201484 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ........... З. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.
.......... чрез адв.Л. Б., срещу Наказателно постановление № 21-4332-
026585/21.12.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР – ОПП, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
както и е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършено
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи, че
административното нарушение е недоказано, че процесното превозно
средство, след приключване на работната смяна, е прието без следи от
повреди в резултат на ПТП, както и че същото не се е намирало на
инкриминираното място в посоченото от наказващия орган време. Отделно от
това се сочи, че в процесния случай жалбоподателят не е участвал в каквото и
да било ПТП, респективно и изводът на АНО за „разногласия“ между
участниците в същото се явява неподкрепен от каквито и да било
доказателства.
1
По изложените съображения се иска от съда да отмени изцяло
процесното наказателно постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява от адв.Б. – с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество се
пледира за отмяна на обжалваното НП по изложените в жалбата съображения.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по основателността на
депозираната жалба.
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 26.08.2021 г., около 19:00 ч. в гр.София, по бул.“Прага“ с посока на
движение от бул.“Патриарх Евтимий“ към бул.“П.Славейков“,
жалбоподателят Д. З. Д. управлявал тролейбус с инв.№ ...., собственост на
„Столичен автотранспорт“ АД, като срещу № 26 на посочения булевард
реализирал пътно-транспортно произшествие с паркиран лек автомобил ........,
след което продължил движението си по установения маршрут.
След подаден сигнал до компетентните органи от свидетеля Б. И. М.,
собственик на лек автомобил ........, който се намирал в непосредствена
близост до автомобила си, на мястото на произшествието пристигнал
полицейски патрул при ОПП – СДВР. За възникналото ПТП бил съставен
Протокол за ПТП № 1776155/26.08.2021 г. въз основа на данните, подадени
от собственика на пострадалия лек автомобил.
За констатираните нарушения, св. Ц. Х. Ц. –младши автоконтрольор
2
към СДВР – ОПП, съставил срещу Д. З. Д. АУАН бланков №
221123/09.11.2021 г., затова, че на 26.08.2021 г. около 19:00 ч. в гр.София, по
бул.“Прага“ с посока на движение от бул.“Патриарх Евтимий“ към
бул.“П.Славейков“, управлявал тролейбус с инв.№ .... собственост на
„Столичен автотранспорт“ АД, и срещу № 26, поради недостатъчен контрол
върху МПС, реализирал ПТП с паркирания лек автомобил „.............., след
което при възникналите разногласия напуска местопроизшествието, като не
уведомява компетентните органи на МВР. Актосъставителят квалифицирал
нарушенията по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя, който след като се запознал със
съдържанието му го подписал с посочването, че е подал декларация.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН № 221123/09.11.2021 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-
026585/21.12.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР – ОПП, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
както и е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършено
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Ц. Х. Ц. и свидетеля Б. И. М..
Показанията на св. Ц. Х. Ц. са информативни относно съставянето на
процесния АУАН, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира
изцяло.
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля Б. И. М. и постави същите
в основата на доказателствените си изводи, кредитирайки ги за достоверни.
Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин,
който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага.
При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или
3
противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или
съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на
време, място и начин, по който са се осъществили процесните събития.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, заповед № 8121к-13110/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и
са връчени надлежно на санкционираното лице.
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав
намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.
В конкретния случай, в съставения АУАН и издаденото впоследствие
наказателно постановление, не са посочени точно и ясно обстоятелствата по
извършването на вменените в тежест на въззивника нарушения, а именно: по
4
какъв начин е станало съприкосновението между двете пътни превозни
средства, в кои части на тези ППС е настъпило същото, имало ли е някакви и
какви щети по автомобилите, участвали в ПТП, като по този начин несъмнено
се ограничава правото на защита на лицето, срещу което актовете са
издадени. Без да се посочи най-малкото къде са се намирали двете МПС едно
спрямо друго, къде е настъпил ударът и евентуално какви щети са им
причинени, не би могло да се прецени действителната причина за ПТП, а
оттам и кои конкретно правила за движение са били нарушени, респективно –
от кого.
Гореизложеното препятства възможността на съда да се произнесе по
същество относно нарушението, доколкото изключително лаконичното
описание на същото е ограничило правото на защита на жалбоподателя в
значителна степен. В случая актосъставителят и наказващият орган е
следвало да съберат допълнителни доказателства, както чрез разпит на
свидетели – очевидци, така и чрез извършване на оглед на двата автомобила,
посредством което да установят точно случилото се, но като не са сторили
това, са издали незаконосъобразни АУАН и НП.
Конкретно, що се отнася до нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, приетата
за нарушена от актосъставителя и наказващия орган разпоредба, съдържа
правно предписание, съгласно което водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Същевременно
по делото липсват каквито и да било доказателства, които да сочат именно за
загуба на контрол върху управляваното от жалбоподателя МПС като причина
за настъпване на ПТП, доколкото разпитания по дело свидетел М. също не
излага подобни обстоятелства в показанията си.
Вземайки предвид гореизложеното, съдът е препятстван да се произнесе
по същество относно нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, поради
изключително непрецизното, непълно и неточно описание на това нарушение.
Както вече бе посочено, цитираната за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1
ЗДвП е обща и има следното съдържание: "водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват".
Под контрол се разбира внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната
обстановка, респективно на нейното изменение. Не се касае до нарушение,
свързано с режима на скоростта или невъзприемане на внезапно появили се
5
препятствия по пътя и предприемане на мерки за безопасност. Освен това,
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДП ще е налице само ако водачът умишлено
или по непредпазливост не контролира непрекъснато управляваното от него
МПС. Когато обаче той е загубил контрол над него поради някакви обективни
и непредвидими причини, извън неговата воля, то ще е налице случайно
деяние и лицето не би следвало да отговаря административнонаказателно.
Възможно е също така до произшествието да се е стигнало не поради загубата
на контрол, а поради управление и движение с превишена или несъобразена
скорост, при липса на съобразяване с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и т. н., но
това са все други по вид нарушения, които не са били вменени във вина на
жалбоподателя.
Отделно от това и по нарушението, цифрово квалифицирано съгласно
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП, в АУАН и НП се сочи, че след настъпване на
ПТП водачът го напуснал, без да уведоми компетентните органи на МВР, при
наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП. В този смисъл се
констатира противоречие между установените по делото факти и вменените
на жалбоподателя такива в АУАН и НП, доколкото от доказателствата се
установи категорично, че комуникация между него и водача на лек автомобил
„.............. не е била провеждана, доколкото последният е бил паркиран и
водачът се е намирал на разстояние от него при възникването му, а водачът на
тролейбус с инв.№ ...., собственост на „Столичен автотранспорт“ АД, изобщо
не е преустановил движението си. Следователно несъгласия обективно не
биха могли да бъдат налице. При това се налага изводът, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по съответния
пункт на НП е ангажирана също незаконосъобразно, доколкото не е извършил
нарушение с правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП, с оглед
липсата на контакт, респективно несъгласие с водача на другия автомобил –
участник в ПТП. Извършеното нарушение, каквото безспорно се констатира,
в случая е такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото Д., като участник в
ПТП, е следвало, без да създава опасност за движението по пътя, да спре и да
установи какви са последиците от произшествието.
Предвид това, в частта относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в"
ЗДвП при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП също са
6
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
дадена от актосъставителя и наказващия орган неправилна квалификация на
вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение. Последното се явява
основание за отмяна на санкционния акт и в тази му част. В случая е
неприложимо правомощието на съда да измени наказателното постановление
като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение /по
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП/, тъй като в процесната хипотеза последното би
довело до съществено изменение на обстоятелствата относно извършването
на нарушението, описани в АУАН и НП, предвид липсата на посочване, че Д.
Д. не е спрял, за да установи какви са последиците от произшествието.
Констатираната непълнота и противоречие при описанието на
нарушенията в АУАН и издаденото въз основа на него НП не би могла да
бъде запълнена и от анализа на доказателствения материал, посредством
който се установява действителното фактическо положение, респективно
действително дължимото от въззивника поведение, предвид обвинителната
функция на АУАН и НП, доколкото би рефлектирала неблагоприятно върху
гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя да узнае
фактическите параметри на претендираната спрямо него юридическа
отговорност.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което и така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, респективно и същото следва да бъде
отменено изцяло, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност, в това
число и релевираните в жалбата възражения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-026585/21.12.2021 г.,
издадено от Началник Група към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя
........... З. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание
7
"глоба" в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл.
20, ал. 1 ЗДвП, както и е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“
от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8