Р Е Ш Е Н И Е  №

 

              гр. София, 20.06.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на двадесети юни  две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                               Председател: Райна Стефанова

                                                                                                   Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 7947 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда  чл. 435 , ал. 2 от ГПК.

            Образувано е по жалба вх. № 00599 от 22.05.2019г. на „Г.З.“ ЕАД срещу определените за плащане в изпълнителното производство по изп. дело № 20197870400083 на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на КЧСИ, разноски за адвокат на взискателя Д.П.М.изцяло, тъй като не са били платени, евентуално над размера от 200 лева   (за образуване на изпълнителното производство), при пълни приети като дължими от частния съдебен изпълнител 1 570 лева.

Основните оплаквания на жалбоподателя са, че присъденото адвокатско възнаграждение не е платено, а над размера от 200 лева е и прекомерно. 

Съгласно подадена от жалбоподателя молба вх. № 00643/06.06.2019г. не се поддържа жалбата в частта, в която е била оспорена определената за плащане такса по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в частта на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата от 4 997. 87 лева, за която от жалбоподателя се излага, че е определена съобразно законовите разпоредби и не е прекомерна или незаконосъобразна.

Взискателят  Д.П.М.не е дал отговор по жалбата.

Частният съдебен изпълнител в изложени мотиви оспорва жалбата. Приетите като дължими адвокатски възнаграждения са съответни на минималните размери по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство е било образувано въз основа на молба вх. № 00578 от 15.05.2019г. на Д.П.М., чрез адв. А.Б., като пълномощник, за образуване на изпълнително дело  въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.05.2019г. от Апелативен съд – гр. София, Гражданска колегия по гр.д. № 4515/2018г.

С молбата е било поискано образуване на изпълнително дело, изпращане на покана за доброволно изпълнение и едновременно с това налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.  

Към молбата за образуване на изпълнително производство е било приложено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие между взискателя и адв. А.Б., с основание и предмет оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в представителство по изпълнително дело за събиране на обезщетение по гр.д. № 4515/2018г. на САС, 4 състав, Договореното възнаграждение е било 1 570 лева, за които е било удостоверено, че са платени в брой.    

След образуване на изпълнителното производство до длъжника „Г.З.“ ЕАД е била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 16.05.2019г. Съгласно поканата, дължимите от застрахователното дружество суми са били включително разноските за адвокат от 1 570 лева в изпълнителното производство, които не са били намалявани и след подадена молба от длъжника в този смисъл.  

Дължимата от длъжника сума  е била преведена по сметка на  частния съдебен изпълнител от „Банка ДСК“ АД след наложен запор по сметка на „Г.З.“ ЕАД в банката (запорно съобщение изх. № 00414/15.05.2019г., получено от банката  на 17.05.2019г.).

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като  подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът, в мнозинството на съдебния състав,   намира жалбата на „Г.З.“ ЕАД основателна.

В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат по сключен договор за правна помощ и съдействие.

Сключването на договора и уговарянето на  адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземания в полза на взискателя в исково производство пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. Съгласно направеното отбелязване, възнаграждението за адвокат е било и платено. То е било за процесуално представителство и защита в изпълнителното производство общо.

За същите уговорени в договора  процесуални действия - образуване на изпълнително дело и воденето му,  са предвидени размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възнаграждението е  било съответно на тези минимални размери, без да е прекомерно.

В случая е имало образуване  на изпълнително производство от името на взискателя, но не и водене на такова. За събиране на дължимите суми от процесуалния представител на взискателя единствено е била подадена молба за образуване на изпълнително производство с посочен начин на изпълнение, част от молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК).

Така на взискателя е дължимо  възнаграждение  за образуване на изпълнителното дело, както е било уговорено в минимален размер - 200 лева,  по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  но не и по чл. 10, т. 2 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, при размера на вземанията.

Адвокатското възнаграждение за взискателя е следвало да бъде намалено до размера по 200 лева. Оплакването на длъжника по подадената жалба е основателно, макар да е неоснователно възражението, че няма платено адвокатско възнаграждение от взискателя в изпълнителното производство. Плащането на такова възнаграждение е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие.  

Воден от горното съдът    

 

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ,  по жалба вх. № 00599 от 22.05.2019г. на „Г.З.“ ЕАД, с ЕИК *******, определените за плащане в изпълнителното производство по изп. дело № 20197870400083 на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на КЧСИ, разноски за адвокат на взискателя Д.П.М.над размера от 200 лева   (за образуване на изпълнителното производство), при пълни приети като дължими от частния съдебен изпълнител 1 570 лева, като ОСТАВЯ без уважение жалбата на „Г.З.“ ЕАД, с ЕИК *******, в останалата част.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                  

 

                                                                                    Членове:1.

 

                                                                                                        2.

Особено мнение по ч.гр.д. № 7947 по описа за 2019г. в частта, в която не са приети разноски за адвокат за водене на изпълнителното производство.

 

Намирам, че следваше да бъде приета като дължима и сума за разноски за адвокат за водене на изпълнителното производство, тъй като такива разноски са били уговорени, направени, както и при наложения запор от частния съдебен изпълнител и събирането на дължимата сума в резултат на това изпълнително действие, има водене на делото.

Подадената жалба следваше да бъде оставена без уважение.

 

 

                                                                Съдия (Анна Ненова