№ 20656
гр. София, 16.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110171077 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. П. СТ., с която срещу ". /понастоящем "./ е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 147,67
лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, №
**********/02.03.2017 г. ведно със законната лихва от предявяване на иска /10.12.2021 г./
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит № ********** на 02.03.2017 г.,
по силата на който ответникът му предоставил сумата 1000 лв. при уговорен годишен
лихвен процент в размер 49.90 %, а той се задължил да върне сума в размер на 1147,67 лв., в
срок от 9 дни от сключване на договора, включително да заплати такса за експресно
разглеждане в размер 137,64 лв. Твърди, че сключеният договор е нищожен поради
противоречието с чл. 22 ЗПК, поради неспазване на предвидената от закона форма, тъй като
не са изпълнени задълженията на ответника да предостави преддоговорна информация, не е
получил съгласие на потребителя за сключване, тъй като електронните документи са
неподписани поради неспазване на процедурата за удостоверяване на техния действителен
автор, както и поради неспазване на изискуемия по закон шрифт 12. Твърди, че договорът е
нищожен и поради липсва на елемент от същественото му съдържание, а именно липсва
посочване на общия дълг, погасителен план,посочване на ГПР по кредита, елементите,
които включва и методиката за изчисляването му, а отделно от това надхвърля размера по
закон – чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като в него следва да е включена таксата за експресно
разглеждане. Отделно от това твърди, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на
добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Развива
съображения за нищожност и неравноправност на клаузата за заплащане на такса за
експресно обслужване. Заявява доводи, че грешното посочване на ГПР в договора следва да
1
се приравни на хипотеза на непосочен ГПР по см. на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. целият
договор да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В евентуалност твърди, че
договорът е унищожаем, тъй като е сключен поради липса на финансови средства за
основни потребности и неизгодни условия. Твърди, че по договора заплатила сумата 1147,67
лв., поради което в случай, че договорът или отделни негови клаузи са нищожни, платеното,
извън чистата стойност на кредита, подлежи на връщане, поради липса на основание за
задържането му.
Ответникът, с отговор в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска с твърдения, че договорът е
сключен в електронна форма при спазване на изискванията на закона, след което е изпратен
на посочен от ищеца електронен адрес. Твърди, че е предоставил по силата на договора за
кредит на ищеца сума в размер на 1000 лева, за период от 9 дни с падеж 11.03.2017 г., като
начислените суми по договора са: 10,03 лева - договорна лихва и 137,67 лева - такса за
експресно разглеждане на кредита. Сочи, че отпуснатата по силата на договора за кредит
сума е била преведена по банкова сметка на ищцата. Поддържа, че ГПР е определен в
максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК, а законът не предвижда ограничения на
отделни компоненти. Таксата за експресно разглеждане не е сред услугите в обхвата на
чл.19, ал.1 ЗПК, поради което не следва да бъде включена в ГПР, а същата представлява
такса за услуга по бързо разглеждане на документите и възмездява кредитора за това, че
ангажира приоритетно свои служители и работници, които да оценят кредитоспособността
на лицето, което иска да сключи договора. Твърди, че възнаградителна лихва, уговорена до
границата, определена от чл.19, ал.4 ЗПК не е нищожна, тъй като законът го допуска.
Оспорва твърденията за нищожност поради липса на задължителни елементи от
съдържанието на договора като сочи, че в него е посочен общият дължим размер и срока за
плащане, а доколкото се дължи връщане на цялата сума, а не на вноски не е необходим
погасителен план. В преддоговорната информация и общите условия ( т.5.1. ) е посочено
правото на отказ, условията и срока за упражняването му, с оглед което се поддържа, че и
това възражение на ищцата е неоснователно. Оспорва договорът за кредит да е сключен при
крайна нужда и явно неизгодни условия.
Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда
основание да приеме, че е сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът приема, че следва да
се отделят следните обстоятелства: че ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на
1000 лева, че ищецът е заплатил по договора преди определената като падежна дата сумата
от 1147,67 лева, от които 1000 лв. - главница, 10,03 лв. - възнаградителна лихва и 137,64 лв. -
такса за експресно разглеждане.
С оглед горното в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта, че към
момента на сключване на договора е бил в състояние на крайна нужда – липса или
недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности, което
състояние е въздействало върху волята му и го е мотивирало да сключи сделката, както и че
условията към момента на сключване на сделката създават такова съотношение между
2
престациите на двете страни, което е било неблагоприятно за нея, за които факти УКАЗВА
НА ИЩЕЦА, че не сочи доказателства.
В тежест на ответника по предявените искове е да установи по делото предоставена
преддоговорна информация на ищеца по смисъла на чл.18, ал.1, т. 1 от ЗПФУР; сключването
на договор за предоставяне на заем от разстояние, че е спазил законовите изисквания за
форма и съдържание на сключения договор, като УКАЗВА на ответника, че не сочи
доказателства за факта на предоставена преддоговорна информация на ищеца по смисъла на
чл.18, ал.1, т. 1 от ЗПФУР, както и за факта на сключен с ищеца договор за предоставяне на
заем от разстояние, съдържащ електронно потвърждение от ищеца на съдържанието на
договора и общите условия към него.
Следва да се приемат по делото представените с исковата молба и отговора документи като
доказателства по делото.
На основание чл. 190 ГПК съдът следва да уважи искането на ищцата ответникът да бъде
задължен да представи в съответствие с изискванията на чл. 184 ГПК всички документи, с
които разполага във връзка със сключването на договора за кредит от разстояние.
Искането по чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи справка от
счетоводството си за извършените плащания от ищцата следва да се остави без уважение,
доколкото между страните не е спорно, че сума в размер на 1147,67 лева е заплатена от
ищцата на ответника преди датата на падежа, посочен в договора. По същите съображения
искането по чл. 192 ГПК за задължаване на "Изипей" АД следва да бъде оставено без
уважение.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено
единствено по задача 3., формулирана от ищеца в исковата молба, като вещото лице следва
да даде отговор и на задачата какъв е действителният размер на ГЛП съобразно дължимата
от кредитополучателя като възнаградителна лихва сума на падежа, какви компоненти са
включени в ГПР съобразно посоченото в договора. В останалата част искането като
ненеобходимо следва да се остави без уважение.
Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба или друг начин за
доброволно уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА промяна в наименованието на ответника от ". на "..
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като УКАЗВА на
страните, че могат да вземат становище по него и по дадените със същия указания най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с
3
отговора документи.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че към момента на сключване на договора е
бил в състояние на крайна нужда – липса или недостатъчност на материални средства за
задоволяване на основни потребности, което състояние е въздействало върху волята му и го
е мотивирало да сключи сделката, както и че условията към момента на сключване на
сделката създават такова съотношение между престациите на двете страни, което е било
неблагоприятно за нея.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за факта на предоставена преддоговорна
информация на ищеца по смисъла на чл.18, ал.1, т. 1 от ЗПФУР, както и за факта на сключен
с ищеца договор за предоставяне на заем от разстояние, съдържащ електронно
потвърждение от ищеца на съдържанието на договора и общите условия към него.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника да представи в съответствие с
изискванията на чл. 184 ГПК всички документи, с които разполага във връзка със
сключването на договора за кредит от разстояние.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищца за задължаване на ответника да представи
справка от счетоводството си за извършените плащания от ищцата, както и искането по чл.
192 ГПК за задължаване на "Изипей" АД сда представи посочените в исковата молба
документи.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задача по т. 3.,
формулирана от ищеца в исковата молба, като вещото лице следва да даде отговор и на
задачата какъв е действителният размер на ГЛП съобразно дължимата от
кредитополучателя като възнаградителна лихва сума на падежа, какви компоненти са
включени в ГПР съобразно посоченото в договора, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането в останалата част.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. АЛ. Д., като вещото лице да се призове след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 250 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2022 г. от 11:15
часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4