РЕШЕНИЕ
№ ………..
06.06.2019г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публичното съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
Д. КИРИЛОВ |
При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 856 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Е.Г., с ЕГН **********, чрез адв. М.Б. *** против Наказателно постановление № 17-0938-005481/22.11.2017г. на Началник група към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на жалбоподателя Г. са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 0 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3, от ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната до съда жалба моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно, издадено в разрез с установените процесуални правила и в нарушение на материалния закон. Изтъква подробни доводи относно допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ю.С.преупълномощен от адв. М.Б..
Ответникът по жалбата ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, редовно призован, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетели. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно-наказващият орган на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 APHG-0005 за употреба на наркотични /упойващи/ вещества. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че административно-наказващият орган е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство. Както и че управлява МПС, след като СУМПС е отнето по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП.
След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Съдът намира, че административно наказателното производство, е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
На 14.11.2017г. около 14.45 часа в гр. Плевен, на ул. „Българска Авиация“, до магазин „Екомебел“, с посока изхода на града към с.Опанец, като водач на лек автомобил „Мерцедес ГЛ 500“с рег.№ ***, управлява МПС без да е правоспособен водач /СУМПС отнето/иззето на 04.04.2017г./ и категорично отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 APHG-0005 за употреба на наркотични /упойващи/ вещества в присъствието на адвокат Д. М..
На мястото на проверката и в кръга на службата си свидетелят Д.А.Х. съставил против жалбоподателя С.Е.Г. АУАН бл. №0358014/14.11.2017г., при участието на свидетеля А.М.Й.. В същия изложил подробно описание на фактическите нарушения, свързани с неизпълнение на задължение за движение по пътищата, както и на обстоятелствата по извършването им. Същите правно квалифицирал с разпоредбата на чл.150 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, който вписал в АУАН за нарушени. На жалбоподателя Г. е издаден талон за медицинско изследване № 0003659. АУАН е редовно предявен на жалбоподателя Г. и връчен на нарушителя, който го подписал без възражение.
Въз основа на така съставения АУАН, впоследствие на 22.11.2017г. Началникът на група към ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, издал НП № 17-0938-005481, с което наложил на жалбоподателя С.Е.Г., в качеството му на водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес ГЛ 500“с рег.№ ***, административни наказания, на основание по чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 0 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели – Д.А.Х. и А.М.Й..
Видно от показанията на свидетелите Х. и Й., че жалбоподателя Г. е управлявал автомобила.
От показанията на свидетеля Д.Х. се установява, че при изпълнение на служебните си задължения били забелязали процесния лек автомобил, управляван от жалбоподателя, като разпознали водача, тъй като същият в предходен период е установяван да управлява МПС след употребата на наркотични вещества и налични данни, че е неправоспособен. Водачът бил спрян за проверка и след справка в електронната система на „Пътна полиция“ е установено, че СУМПС е иззето по административен ред и към момента на проверката жалбоподателя е неправоспособен. Свидетелите Х. и Й. го поканили да бъде проверен с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 APHG-0005 за използване на наркотични вещества и техните аналози, същият се колебаел дали да даде такава проба. След направена консултация с адвокат и съответно извикал такъв на място, жалбоподателят в присъствието на адв. Диян М. категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство, да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества и техните аналози.
От показанията на свидетеля А.Й. се установява, че при извършената проверка на жалбоподателя Г., същият не е имал СУМПС, тъй като бил лишен по административен ред и отказал да направи тест за наркотици, за което е съставен АУАН.
Свидетелят Х. издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване №0003659, връчен му лично.
Като обективно верни се възприеха свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи. Съдът кредитира изцяло показанията депозирани в съдебно заседание от свидетелите, които се явяват и очевидци на изложените събития.
В хода на съдебното следствие са представени писмени доказателства, а именно – талон за медицинско изследване, писмо до 01 РУ №316р-36116/2017г., Справка за нарушител/водач на С.Е.Г.; заверено копие на Заповед №8121з-515/14.05.2018г. относно определяне на длъжности лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; съпроводително писмо за връчване на НП; копие на споразумение, протокол от проведено съдебно заседание и копие на обвинителен акт по бързо производство №Б 578/2017г. по описа на РП-Плевен по отношение на С.Е.Г..
Съдът, след като взе предвид становището на страните и вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители са последователни, логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на място и отказа на лицето да бъде тествано с техническо средство.
Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят е осъществил нарушението. Жалбоподателят има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство. Жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било доказателства Г. да е съдействал на проверяващите.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ за извършване на проверка с техническо средство.
В разглеждания случай, от фактическа страна е безспорно, че на инкриминираните място, дата и час, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, тоест притежава качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП - На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, и/или наркотични вещества или техни аналози.
Поради това съдът намира, че е осъществен състава на нарушението на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. По силата на тази норма водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Така визирана нормата сочи на две отделни нарушения: 1. Отказ за извършване на проверка на водач на МПС с техническо средство и 2. Неизпълнение на предписание за медицинско изследване.
В разглеждания случай, както в АУАН, така и в НП са изложени обстоятелства, че на С.Е.Г. на 14.11.2017 г. в 15:30часа е връчен Талон за медицинско изследване №0003659, като лицето е могло да даде и кръвна проба, но не го е направил, тъй като не се е явило в ЦСМП – Плевен до посочения в талона час. В тази връзка следва да се посочи, че се осъществява едно и също нарушение - това на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, независимо от това, чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, е осъществено.
След като в процесния случай се доказва именно наличието на тези хипотези, както й е налице в АУАН и НП описание на отказа за даване на кръвна проба, който отказ е надлежно удостоверен, то е налице и доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
По отношение на деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП съдът приема, че в НП се съдържа подробно описание на нарушението, което е дало възможност на водача да разбере за какво е санкциониран, респективно да организира защитата си. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство и липсват доказателства той да се е явил в медицинското заведение за вземането й.
Именно този
отказ е квалифициран от наказващия орган като нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
и неоснователно жалбоподателят твърди, че не е ясно какво точно нарушение му е
вменено. Както в АУАН, така и в НП точно и изрично е записано, че водачът на
автомобила отказва да бъде изпробван с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 APHG-0005 за
употреба на наркотични /упойващи/ вещества.
Двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл.174, ал.3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст. В случая административно-наказващият орган е наказал водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози и отказал да даде кръвна проба, това деяние правилно е квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП, който представлява едновременно състав на административно нарушение и санкционна норма за налагане на предвиденото в хипотезите й наказание.
Така както законодателят ги е посочил при спиране на водач на МПС за проверка за употреба на алкохол и/или наркотици, органите на полицията имат задължението първо да извършат проверка с техническо средство и едва тогава или при наличие на алкохол или наркотични вещества в кръвта и оспорване от страна на проверяваното лице, или при отказ да бъде извършена проверка с техническо средство да му издадат предписание за медицинско изследване, като отказът обаче от проверка с техническо средство, независимо каква е причината, винаги води до съставомерност на посочената разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В конкретният случай е налице отказ за проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози на наказаното лице, както не се оспорва, а и е видно от доказателствата по делото, че той не е дал и кръвна проба за медицинско изследване, но както посочи съдът по-горе именно отказът за изпробване с техническо средство на водач на МПС води до извършено нарушение на законовата разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
За установеното административно нарушение, наложеното от наказващия орган административно наказание е съобразено изцяло с тежестта на нарушението, а именно глоба в размер на 2000 лева.
Наред с това е отчетена и високата степен на обществена опасност, с която се ползват транспортните нарушения, засягащи живота и здравето на хората. Наказанието е справедливо, съобразено с извършеното, с неговата обществена опасност и е в размера посочен от закона, поради което отговарят на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН. С оглед посоченото по-горе, съдът счита, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН по отношение наказаното лице е неприложима.
Съдът, счита че е основателно възражението на жалбоподателя относно наложеното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца по отношение на жалбоподателя Г., тъй като същият е неправоспособен водач, видно от приложеното по делото заверено копие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-000166 по чл.171, т.4 от ЗДвП от дата 27.01.2017г., връчена му лично на 04.04.2017г.
По отношение
на изложеното в жалбата възражение за наложеното административно наказание на
основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 0лв., за
нарушение на чл.150 от ЗДвП, съдът счита същото за основателно. Видно от
приложените писмени доказателства по делото, че по отношение на жалбоподателя Г.
има образувано бързо производство №Б 578/2017г. по описа на РП-Плевен,
приключило със сключване на споразумение за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК и влязло в сила на 30.11.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.33 от ЗАНН,
съгласно която не се образува административно-наказателно производство, когато
за същото деяние е възбудено наказателно преследване. В тези случаи обаче, ако
за деянието вече е образувано и административно-наказателно производство, в
това число чрез съставяне на АУАН, което не е задължително по аргументите от
чл.36, ал.2 от ЗАНН, то сроковете по чл.34 спират до приключването му. В този
смисъл са разпоредбите на чл.36, ал.2, вр. чл.33 от ЗАНН и ТР№112/16.12.1982г. по н.д. №96/1982г. на ВС ОСНК.
Съдът, счита че в
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
производствените правила. На първо място, при наличие на образувано наказателно
производство за престъпление от общ характер, въз основа на императивната норма
на чл.33, ал.2 от ЗАНН производството по съставения АУАН следва да се прекрати
с нарочен акт на АНО. По отношение на жалбоподателя Г. се водели две
производства с характер на наказателни процедури спрямо едно и също лице, за
едно и също деяние, което освен че е в разрез с повелителната норма на чл.33,
ал.2 от ЗАНН, нарушава и указанията на Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г.
на ОСНК на ВКС на РБ, според което и за да се съблюдават нормите на
европейското право, не се допуска паралелни наказателни процедури спрямо същото
лице, за същите обстоятелства. В процесният случай
има идентичност между обстоятелствата, за които били започнати и двете
наказателни производства, а всъщност и двете започнали в един и същи ден. При
това положение, преписката по съставения акт за установяване на нарушение би следвало
да се прекрати, с оглед произнасяне на компетентния орган по образуваното ДП,
по смисъла на НПК.
Съобразявайки се с принципа, въведен с
разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, че никой
не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил
вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда,
както и с разпоредбата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ЗНН – „Когато за дадено
деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административно-наказателното производство
не се образува“ и „Когато се установи, че деянието, за което е
образувано административно-наказателно производство, съставлява престъпление,
производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор.“
Видно от процесното
НП по отношение на жалбоподателя Г., административно-наказващият орган е
наложил административно наказание Глоба в размер на 0 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0938-005481/22.11.2017г. на Началник група към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, в частта, в която на жалбоподателя С.Е.Г. е наложено административно наказание на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.174, ал.3, от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0938-005481/22.11.2017г. на Началник група към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, в частта, в която на жалбоподателя С.Е.Г. на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 0 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, както и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП - лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: