Решение по дело №832/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ.

 

Жалбоподателят И. А. Л. от [населено място] е обжалвал като незаконосъобразна заповед №РД-22-1587 от 23.07.2024 година на Кмета на Община Велико Търново, с която е разпоредено да се премахне като незаконен строеж „плътна ограда“, ограждаща имот с [идентификатор], имот с [идентификатор] и навлизаща в имот с [идентификатор] по КККР на Велико Търново.

Прави се оплакване, че ответникът не е съобразил всички доказателства, а и в случая не се касае до земеделска земя, доколкото притежаваните от жалбоподателя имоти нямат характеристиките на такава, доколкото са в границите на урбанизирана територия. Според него разпоредбата на чл.48, ал.8 от ЗУТ е неприложима именно поради характера на територията.Всъщност поради липса на геодезическо заснемане, не ставало ясно къде е точно въпросната ограда и дали навлиза в имоти с идентификатори 10447.520.1347 и 10447.520.2695. Спорен е според него и въпросът за височината на оградата, а и дори и на места тя да е над 2,20 метра, следвало да се премахне само над тази височина. С тези аргументи, поддържани и в открито заседание, моли за отмяната на заповедта.

Ответникът по жалбата – Кметът на Община Велико Търново чрез представителя си отрича основателността на жалбата. В представеното по делото писмена защита са развити подробни аргументи за този претендиран от ответника резултат. Претендира юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.

Жалбата е допустима по отношение на жалбоподателят като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на заповедта.

В това отношение следва да се отбележи, че заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.10.2024 година, което се установява от представеното известие за доставяне /лист 67 от делото/, като жалбата е подадена чрез ответника на 21.10.2024 година, т.е. в 14 дневния преклузивен срок.

По същество жалбата е неоснователна по изложените по-долу съображения.

С оспорената заповед (л. 62 и сл. от делото) е разпоредено да се премахне незаконен строеж, описан, както следва: „плътна ограда“, ограждаща имот с [идентификатор], имот с [идентификатор] и навлизаща в имот с [идентификатор] и 10447.520.2695 по КККР на Велико Търново. Посочено е, че имот с [идентификатор] и имот с [идентификатор] са собственост на Лъшев, съгласно събраните по преписката нотариални актове, а имот с [идентификатор] е собственост на Е. Т. Р.. Самата ограда е изградена от стоманобетонови основи, пояси и покривна завършваща част /керемиди и стоманобетонов корниз/, зидария от керамични тухли с хоросанова мазилка, като има неправилна форма и променлива височина, тъй като към имот с [идентификатор] е с приблизителна дължина от 42 метра, западно с височина от 2 метра, южно с дължина от 35,7 метра и височина, която е стъпалообразна от 2,15 метра до 3 метра, с навлизане в най – източната и част от 2,5 метра. Дължината на оградата към имот с [идентификатор] е 22,4 метра с височина в южната част от 3 метра, намаляваща в северна посока, навлизаща в цялото си протежение в него от 40-60 см. Оградата от южната част на имот с [идентификатор], измерено от кадастралната карта е с дължина от 21 метра, а от западната част е около 31 метра. Посочено е, че строежът е такъв по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като се категоризира като 6 категория по чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ във връзка с чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 от 30.07203 година за номенклатурата на видовете строежи. Посочено е съставянето на констативен акт, който е надлежно връчен на заинтересованото лице, респ. срещу който в законният срок е постъпило възражение с доказателство. Същото било разгледано от нарочна комисия, определена със заповед на кмета на Община Велико Търново и оставено без уважение. Всъщност прието е, че описаният строеж е изпълнен при липса на предвиждането му в план и без разрешение за строеж, издадено от главния архитект на Община Велико Търново. Не е спазена разпоредбата на чл.ц12, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.4 от Наредба №19 от 25.10.2012 година за строителството в земеделските земи без промяна в предназначението им, както и в противоречие с чл. 182, ал.1 от ЗУТ и чл.37 ат ЗОС. Посочено е, мче въпросният строеж не попада в хипотезата на чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, а изключението на чл.151, ал.1, т.11 от този закон е неприложимо. В случая въпросната ограда не може да се квалифицира като лека с оглед начина на изграждането и, както и материалите, от които е изградена.

Анализирани са и доказателствата по преписката, като въз основа на две нотариално заверени декларации, както и на данните в подадено от Е. Р. заявление от 5.07.2023 година и е констатирано, че строежът е нов, изграждането му е започнало най – рано през 2004 година, при което преходните разпоредби на §16 от ЗУТ и на §127 от ЗИДЗУТ са неприложими досежно посочения в тях институт на търпимостта.

Съдът, като съобрази и обсъди представените по делото, съответно по преписката доказателства поотделно и в съвкупността им, приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е придобил по силата на [нотариален акт] от 23.11.2010 година поземлен имот с [идентификатор] и по силата на [нотариален акт] от 16.07.1999 година е придобил част от застроен парцел №694, находящ се в местността „Козлуджа“ в землището на Велико Търново.

С молба от 5.06.2023 година Е. Т. Р. е поискала от кмета на Община Велико Търново да се провери дали сградата, установена при трасирането на имота и като засягаща същия е построена съгласно законовите разпоредби.На 30.06.2023 година ответникът е изпратил на посоченото лице писмо, искайки представяне на геодезическо заснемане. На 5.07.2023 година лицето прилага такова /лист 14, съдържащ комбинирана скица, отразяваща геодезическа основа и предвижданията на ПУП/.

На 07.09.2023 година работна група от община Велико Търново в двучленен състав прави проверка на място, като е съставен констативен протокол. Констатирано е извършването на процесния строеж с вече описаните характеристики, като е издаден и констативен протокол /лист 21 от делото/.

По преписката е налична заповед №РД -1922 от 13.11.2018 година на Кмета на О. В. за одобряване на частичен ПУП – план за регулация за ПИ с [идентификатор] и имот с [идентификатор] чрез промяна на предназначението им „за вилно застрояване“ и за обединяването им в един УПИ и с преотреждането „да вилно застрояване“ съгласно проекта. Одобрен е и план за застрояване, според който се запазва съществуващата сграда в имота и се определят устройствени показатели, като са одобрени и план схеми за водоснабдяването. В отговор на писмо на община велико Търново №94 ЕЕ-27-1-7/24.11.2023 година, ОД „Земеделие“ – В.Търново е отговорила, че няма решение за промяната на предназначението на имот с [идентификатор].

Съответно, на 22.02.2024 година работна група от двама служители на общината е съставила констативен акт №ВТ-3513-481, в който са отразени констатациите от направената на място проверка. Констатирано е, че описаните по-горе имоти са земеделски земи, собственик и възложител на строителството на плътната ограда е жалбоподателят, като проверката е извършена в негово отсъствие, за този строеж липсва одобрен инвестиционен проект, липсва разрешение за строеж, липсва протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, липсва заповедна книга, конструктивно становище и договор за учредено право на строеж за частта му, която навлиза в чужди имоти. Извън подробното описание не строежа, който е констатиран, посочено е, че изпълнението се потвърждава и от представената от Е. Р. комбинирана скица. Отбелязано е, че строежът е изпълнен при липса на разрешение за строеж, като оградата огражда земеделски имот, чието предназначение не е променено. Посочено е, че с оглед чл.48, ал.8 от ЗУТ във връзка с чл.10 от Наредба №19 от 25.10.2012 година извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места се допуска поземлените имоти да се ограждат само с леки огради, каквато процесната не е предвид начина на изграждането и, а и материалите и. Констатирано е и, че оградата е изпълнена при липса на учредено съгласие от собствениците на имотите, които тя засяга. Актът е връчен на жалбоподателя на 29.05.2024 година /лист 43 от делото/.

Подадено е възражение, в което не са формулирани аргументи, а само са приложени документи, представляващи проект за изготвяне на ПУП – ПРЗ за промяна на предназначението на земеделска земя за „рекреационни зони и вилен отдих“ за ПИ с идентификатори 10447.520.3897 и 10447.520.693, както и декларации на собственици на парцели в местността „Козлуджа“, в землището на Велико Търново.

Същото е разгледано от комисия, определена със заповед №РД 22-1316 от 25.06.2024 година на Кмета на Общината, като от одобрения констативен протокол е видно, че възражението е възприето като бланкетно, като са приложени документи – част от проекта за одобряване на ПУП. Съобразено е, че констатираната ограда не отговаря на изискванията на чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, и за нея не се прилага изискването на чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ. Посочено е и, че оградата не фигурира в одобрения план със заповед №РД-1922/13.11.2018 година, а и липсва решение на Комисията за земеделски земи по реда на чл.24, ал.5 от ЗОЗЗ. Съобразени са данните, съдържащи се в нотариално заверените декларации, като е прието, че датата на строежа е през 2004 година. Тази комисия е предложила възражението да се отхвърли, като се издаде заповед за премахването на строежа.

Производството е завършило с издаването на процесната заповед.

При така констатираните обстоятелства се налагат следните изводи:

Процесната заповед е издадена от компетентен орган. Предвид съдържанието на констативния акт /представляващ официален удостоверителен документ/, че става въпрос за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Описаното в констативният акт строителство се вписва в хипотезата на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ във връзка с чл.147, ал.1 т.7 от ЗУТ, като не е налице визираното в тази норма изключение.

Съгласно приложимата редакция на разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ „Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.“. След като строежът се вписва в изискванията на разпоредбите на чл.137, ал.1, т.6 от закона, то същият е шеста категория и премахването му е в правомощията на кмета на общината, на територията на която е извършено съответното строителство.

Спазени са съществените административнопроизводствени правила при издаването на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, според която „Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.“. В случая става въпрос за известен нарушител, като общинските служители са констатирали на място строителството, съставили са констативен акт, срещу констатациите на който жалбоподателят е подал и съответното възражение, което е било разгледано от комисия, която го е отхвърлила, като ответникът е съобразил аргументите, изложени в протокола, съставен от тази комисия и това е отразено в мотивите на процесната заповед. Съответно, липсва такова процесуално нарушение, допускането на което да дискредитира правата на засегнатото лице от една страна, респ. нарушение, което да е в състояние да обуслови различен правен резултат от друга страна.

В процесният случай заповедта е и формално законосъобразна. Същата е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, като са изложени подробни фактически и правни аргументи, които органът е съобразил при издаването и. Обсъдена е и неприложимостта на института на търпимостта по §16 от ДР на ЗУТ и по §127 , ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, брой 82/2012/ година, като е изтъкната годината на строежа и неприложимостта на тези институти.

Настоящият състав намира, че заповедта е съответна на материалния закон. Разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ предвижда следното: „Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.“.

Според сочената от ответника като основание за издаването на заповедта разпоредба на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, касаеща незаконността на въпросният строеж „Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.“. Изключенията от изискванията за издаване на инвестиционен проект се съдържат в разпоредбите на чл.147 от ЗУТ, а изключенията от изискванията за разрешение за строеж се съдържат в разпоредбата на чл.151, ал.1 от ЗУТ, като те всички те са посочени изчерпателно, като от друга страна нормата, като въвеждаща изключение, не може да се тълкува разширително.

В случая няма спор, че става въпрос за масивна строителна ограда, която е построена в земеделски земи, доколкото процедурата по чл.24 от ЗОЗЗ не е приключила с положително решение по ал.2, което е и предпоставка за издаването на разрешение за строителство – вж. чл.24, ал.5, т.2 от ЗОЗЗ и чл.26, ал.1 от ЗОЗЗ.

Няма спор, че за констатираното строителство липсва разрешение за строеж, издадено след промяната на предназначението на земеделските земи, в които е построена въпросната ограда по реда на ЗОЗЗ.

От друга страна, в случая е без приложение разпоредбата на чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ, доколкото въпросната ограда не е прозирна, а от друга страна, видно от необорените констатации в констативния акт, същата е частично построена извън рамките на притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти.

В този смисъл оплакването в жалбата, че следва да се разпореди премахването на част от оградата е нелогично и неправилно. Разрешението за строеж в случая следва да е за цялата ограда, а не за някаква част, която според жалбоподателя може да бъде самостоятелен предмет на разрешаване на строителство, респ. на премахването му.

Въпросното строителство не представлява и търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, тъй като предвид годината на построяването си, то не се вписва в нито една от посочените в тези разпоредби хипотези. В хипотезите на тази допълнителна разпоредба като условие за прилагането и е налице изискването съответното строителство или да е изградено до 7 април 1987 г., или да е започнало в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., респ. след 30 юни 1998 г., но във всички случаи да е приключило до обнародването на ЗУТ /ДВ., бр. 1 от 2.01.2001 г./.

Видно е от представеният [нотариален акт] от 16.07.1999 година, в него не е описано наличието на ограда, ограждаща имот, представляващ застроен парцел №693 в местността „Козлуджа“. От друга страна в представената декларация на Р. К. К. от Велико Търново е посочено, че липсват претенции към оградата в съседния имот на декларатора, като декларацията е с дата 01.12.2004 година. Идентични са и данните, съдържащи се в декларацията на К. Б. К., която е с дата на удостоверяване на подписа 04.12.2004 година. Следователно, при тези данни правилни са изводите на администрацията, че строежът на въпросната масивна ограда е нов, като е завършен през 2004 година, което обуславя и неприложимостта на института на §16 от ПР на ЗУТ. Дори обаче и да се приеме, че имота е построен в периода до обнародването на ЗУТ, от една страна няма данни въпросният строеж да е деклариран пред органите на Община Велико Търново в сроковете, посочени в разпоредбите на ДР на §16, ал.2 и 3 от ЗУТ, а от друга страна, както се констатира, за въпросната земеделска територия не може да се приложи изискването на чл.108, ал.1, т.2 от ППЗТСУ /отм./, а и липсва декларирано нотариално удостоверено съгласие за съвместно изграждане на ограда в имотите на жалбоподателя и на Е. Т. Р., доколкото представената декларация /лист 85/ не отразява съгласие с такива параметри, при което не приложима е и хипотезата на ал.1 т параграф16, ал.1 от ДР на ЗУТ .

Най – сетне следва да се отбележи и, че в този случай е неприложимо правилото на §127, ал.1 от ДР на ЗИДЗУТ предвид констатираният момент на извършването на въпросните строителни работи от една страна, а и предвид са констатираното обстоятелство, че въпросната ограда не е допустима съобразно разпоредбите на глава трета от Г. Т. и Пета от НАРЕДБА № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи (отм.), респ. на разпоредбите на Г. Т. и Четвърта от НАРЕДБА № 2 от 20.05.1993 г. за застрояване в земеделските земи (отм.).

По изложените съображения следва жалбата да се отхвърли като неоснователна.

При това положение следва на ответника да се присъдят сторените разноски, които за него представляват юрисконсултско възнаграждение по ЗПП в размер от 100 лева съобразно представения списък на разноските.

Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. Л. от [населено място], [ЕГН], против заповед №РД-22-1587 от 23.07.2024 година на Кмета на Община Велико Търново.

ОСЪЖДА И. А. Л. от [населено място], [ЕГН], да заплати на Община Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.