№119
гр.
Силистра, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, в открито заседание на втори октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател:
П. Неделчев
Членове: 1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков
с
участието на секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от
мл.съдия Маладжиков въззивно гражданско дело № 199 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. във вр.
чл. 422 от ГПК.
С Решение № 121 от 12.04.2019 г. по
гр.д. № 562/2018 г. на РС Силистра е признато за установено, че В.П.С. с ЕГН **********
дължи на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 600 лева,
представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №
********** / 17. 09. 2016 г., заедно със законната лихва, считано от 18. 09.
2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр. д. № 1525 / 2017 г. по описа на РС Силистра, до изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3190 / 25. 10.
2017 г. по ч.гр. д. № 1525 / 2017 г. по описа на РС Силистра, като са
отхвърлени претенциите в останалата част на исковата молба като неоснователни и
недоказани.
Постъпила е въззивна жалба от “Профи
Кредит България” ЕООД, чрез процесуален представител, в която се навеждат
доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която са
отхвърлени претенциите на дружеството за неизплатени парични задължения по
договора за потребителски кредит, представляващи договорни
възнаградителни лихви в размер на 290,16 лв и
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 600 лв. Иска
се отмяна на първоинстанционното решени в тази част и уважаване на предявените
искове. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Няма постъпил отговор от ответника.
Въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 17.09.2016 г. между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № **********. Сумата по кредита е 600 лв, която следва да се върне от кредитополучателя на 24
месечни вноски по 37,09 лв, включващи
възнаграждението на кредитодателя. Посоченият годишен лихвен процент е 41,17 %,
а годишния процент на разходите 49,88 %. В договора е посочено, че
кредитополучателят дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
на стойност 600 лв, платимо разсрочено на 24 вноски
по 25 лв.
На 18.09.2017 г. кредитодателят
инициира заповедно производство срещу длъжника, като иска издаването на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 1490,16 лв представляваща главница по договор за потребителски
кредит № **********. След като заявителят не е изпълнил указание на заповедния
съд, дадено с Разпореждане № 2800 от 21.09.2017 г., да уточни какви вземания са
включени в общата претендирана сума, е издадена Заповед № 3190 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в размер и на основание, така както са
посочени със заявлението. С Разпореждане № 741 / 20.03.2018 г. по ч.гр.д. №
1525 / 2017 г. е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението може да предяви иск, за да установи вземането си.
В предявения от „Профи Кредит България“
ЕООД установителен иск по чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за сумата
от 1490,16 лв е посочено като основание неизплатено
задължение по договор за потребителски кредит № **********.
С молба вх.№ 3972 / 29.05.2018 г., в
изпълнение на указанията на исковия съд, ищецът е уточнил, че претендираната с
исковата молба сума 1490,16 лв. е формирана от неизплатена главница в размер на
600 лв, неизплатено договорно възнаграждение в размер
на 290,16 лв и
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 600 лв.
С решението си районният съд по гр.д.№
562 / 2018 г. е уважил само иска за главницата и е отхвърлил исковете за
договорната възнаградителна лихва по потребителския кредит, и възнаграждението
за закупения пакет от допълнителни услуги към него.
От правна страна Силистренският окръжен
съд намира следното:
Предмет на въззивното производство е
решението на първоинстанционния съд само в отхвърлителната му част. В частта, с
която е уважен искът за сумата от 600 лв,
представляваща неизплатената главница по
договора за потребителски кредит, решението е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Решението е валидно, но в обжалваната част е постановено
по недопустими искове.
Съгласно чл. 415, ал. 3 от ГПК искът по
чл. 422 във вр. чл.415, ал. 1, т. 2 от ГПК е установителен и като такъв е
предявен пред районния съд. Предмет на този иск е съществуването на вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение на основанието и размера посочени в
нея. Като е уточнил в молбата си с вх.№ 3972 / 29.05.2018 г., че сумата от
1490,16 лв е формирана от главница 600 лв, възнаградителна лихва 290,16 лв
и цена за допълнителния пакет услуги 600 лв, ищецът е
въвел нови основания за дължимостта на претендираната сума за размера над 600
лв. Основания, които са различни от записаното в заповедта за изпълнение, а
именно: „…главница по договор за
потребителски креди“.
Исковете се явяват недопустими поради
липса на правен интерес. Това е така, защото дори да бяха уважени на въведените
нови основания – възнаградителна лихва и цена за допълнителен пакет услуги,
нямаше да се стигне до издаване на изпълнителен лист за тези вземания, тъй като
последният се издава на посоченото в заповедта за изпълнение основание, което
следва да е потвърдено с установителното решение по
исковото производство. Било e необходимо да
се предявят осъдителни искове за тези части от цялото вземане, чиито основания
се различават от основанието в заповедта за изпълнение. Дори след предявяване
на исковата молба до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция е
било допустимо преминаването от установителен към осъдителен иск – чл. 214,
ал.1, изр. 3 от ГПК, но такова искане не е направено от ищеца.
Решението на Силистренския районен съд
следва да се обезсили в обжалваната част и делото да се прекрати, а в
останалата – необжалвана част, Силистренският окръжен съд не дължи произнасяне,
тъй като тя не е предмет на въззивното производство.
Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 / 2013 г., ВКС, ОСГТК издадената заповед
за изпълнение подлежи на обезсилване при прекратяване на производството по
иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК. В случая следва частично да се
обезсили Заповед № 3190 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1525 / 2017 г. на РС Силистра, за сумата над 600 лв до 1490,16 лв.
С оглед изхода на спора на въззивника не
следва да се присъждат разноски за въззивното производство.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение №
1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ВКС,
ОСГТК въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е
обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5 000 лв по граждански дела, респективно под 10 000 лв. по
търговски дела, не подлежи на касационно обжалване поради ограничението на чл.
280, ал. 2 от ГПК (тогава), сега ал. 3.
Водим от гореизложеното, Силистренският
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 121 от 12.04.2019
г. по гр.д. № 562/2018 г. на Силистренския районен съд В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА
МУ ЧАСТ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 3190 от 25.10.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1525 / 2017 г. на Силистренския районен съд, В ЧАСТТА за сумата над 600 лв до 1490,16 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.