Р Е
Ш Е Н
И Е № 693
гр.
Пловдив, 13.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като
разгледа АНД № 515/2020г. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се
произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е Наказателно постановление № 16-002725 от 10.01.2020 г., издадено от ********
на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, с което на основание
чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв.
на „Енте Сървисес“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Пролет“ № 2, за нарушение на чл.415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят „Енте
Сървисес“ ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител ***.
Д. твърди, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като дружеството не било
извършило нарушение на трудовото законодателство. От представените от
жалбоподателя документи наказващият орган правел неправилни и необосновани
изводи за извършено нарушение на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда
за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне
на услуги, тъй като на ********* А. К. А.
е била изплатено по-висока сума от тази посочена в процесния протокол за
извършена проверка и в съдържащото се в него предписание. Алтернативно се
излагат съображения за приложение на чл. 28 ЗАНН, както и за чл. 415в КТ.
Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
**. ***. Т., която счита наказателното постановление за правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
На 03.12.2019г. била извършена
проверка по документи в дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив на „Енте
Сървисес" ЕООД. От представените документи, изискани с призовка № ПР
1937280 от 29.11.2019г., св. С.Г.П. *** установила, че от страна на
работодателя „Енте Сървисес" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, район „Централен", ул. „Пролет" № 2, в указания срок до
15.11.2019г., както и до момента на съставяне на акта за установяване на
административно нарушение на 03.12.2019г., не било изпълнено даденото
задължително за изпълнение предписание под т.13 от протокол за извършена
проверка с изх.№ ПР1928097/23.10.2019г., а именно: „За положения труд за времето на командироване в Белгия в
размер на общо 632 работни часа от 14.01.2019г. до 31.05.2019г. на ********* А.
К. А. работодателят да начисли и изплати
основно трудово възнаграждение в размер не по-малко от 7982,16 евро бруто
/15613,10 лева/, в съответствие с минималната ставка на заплащане, установена
за същата или сходна работа в приемащата страна Белгия, в изпълнение на
разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във
връзка с чл.6, ал.3 от същата наредба".
За констатираното нарушение на 03.12.2019 г. срещу „Енте Сървисес"
ЕООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16
- 002725 за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, връчен същият ден на
упълномощено от дружеството лице, който го подписал и посочил, че ще бъдат внесени
възражения в тридневен срок. Такива били подадени в сорка по чл.44 от ЗАНН, но
били приети за неоснователни от администартивнонаказващия орган /АНО/ и той
издал обжалваното наказателно постановление.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитана
С.Г.П., която поддържа констатациите в съставения от нея акт. В допълнение
свидетелката сочи, че на 03.12.2019г. тя е извършила проверка по документи
представени в ИТ-гр.Пловдив от „Енте Сървисес" ЕООД, които е била изискала
с цел да се провери дали дружеството е изпълнило дадените му предписания в т.13
от Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР1928097/23.10.2019г., а именно да
начисли и изплати основното трудово възнаграждение в размер на не по-малко от
брутна сума в размер на 15613 лева на ********* А. К. А. , която да е в
съответствие с минималната ставка на заплащане установена за същата или сходна
работа в приемащата страна Белгия. Тъй като в тази държава нямало единна ставка
за минимална работна заплата, а тя била по браншове св. П. проверила, че за
бранша на конкретния работник - „Метал и метални конструкции“, ставката била посочена на официалния саит на
бранша и се равнявала за процесния период на 12,63 евро, като именно тя е трябвало
да се съобрази от работодателя в допълнителното споразумение на ********* още
преди да бъде изпратен в Белгия, което обаче не било спазено от „Енте
Сървисес" ЕООД. Поради тази причина на работодателя бил даден срок на база
на тази минимална ставка да начисли и изплати основото трудово възнаграждение
на ********* А. К. А. за положения от
него 8 часов дневен труд в Белгия в размер на 632 часа общо, като това е
трябвало да бъде изпълнено до 15.11.2019г., но след този срок от
дружеството-жалбоподател били представни същите документи, както е преди
момента на предписанието, за което и св. П. съставила процесния акт. Тя сочи
също, че действително работодателят е бил изплатил по-голяма сума на *********
от тази, която тя била сметнала, но тази сума била съвкупност от основното и
допълнителното трудово възнаграждение, без обаче основното му трудово
възнаграждение да е било съобразено всеки месец с минималната ставка за
приемащата държава, а от друга страна допълнителното възнаграждение е било по
усмотрение на работодателя и то можело както да бъде изплатено на работника,
така и да не му се изплати, което било видно и от индивидуалните фишове за
заплата на ********* А. К. А. .
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност – АУАН, Протокол № ПР1928097/23.10.2019г., призовка, фишове за
заплати, преводни нареждания за изплатени възнаграждения, разчетно-палтежна
ведомост, заповед.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено
от „Енте Сървисес" ЕООД нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ,
която норма задължава работодателя в установените срокове да изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство. Не е спорно, че горепосоченият работодател не е изпълнил
даденото му задължително предписание в т.13 от цитирания по-горе протокол за
извършена проверка. При доказателствена тежест върху жалбоподателя да обори
обстоятелствата, отразени в НП, предвид това, че е санкциониран за неизпълнение
на задължение, т.е. за бездействие, това не бе сторено в настоящия процес.
Напротив – от показанията на актосъставителя и останалите писмени доказателства
по делото се установяват безспорно отразените в НП фактически констатации, а
именно – че в срока на даденото му предписание работодателят „Енте
Сървисес" ЕООД не е начисли и изплатил на ********* А. К. А. основно трудово възнаграждение в размер не
по-малко от 7982,16 евро бруто /15613,10 лева/, в съответствие с минималната
ставка на заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата страна
Белгия за времето на командироване в Кралство Белгия в размер на общо 632 работни
часа от 14.01.2019г. до 31.05.2019г, в изпълнение на разпоредбата на чл.6, ал.4
от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, във връзка с чл.6, ал.3 от
същата наредба". В цитираната разпоредба на чл.6, ал.4 от Наредбата е разписано
задължение за работодателя или предприятието, което осигурява временна работа,
да начислява и да изплаща на ********* или служителя уговореното трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата или минималните
ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата
държава, за целия срок на командироването или изпращането. От доказателствата
по делото се установява, че „Енте Сървисес" ЕООД е "предприятие,
което осигурява временна работа" по смисъла на § 1, т. 17 на ДР на КТ-
юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с
работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в
предприятие ползвател под негово ръководство. Именно в качеството си на такова
предприятие, дружеството - жалбоподател е изпратил ********* А. К. А. за изпълнение на временна работа в
предприятие в Кралство Белгия. Затова е следвало да начисли и изплати основно
трудово възнаграждение на ********* не по-малко от минималната ставка на
заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава, която е
била 12,63 евро по данни на официалния саит на бранша в приемащата страна -
„Метал и метални конструкции“, в който е работил А. А. , като за положените 632 работни часа труд
основното му трудово възнаграждение е трябвало да се равнява на 7982,16 евро
/15613,10 лева/ за посочения период. Видно обаче от приложените по преписката
индивидуални фишове за заплата на А.
А. за месец януари той е работил
13 дни и е получил основно трудово възнаграждение от 1772,73 лв, месец февруари
– 20 работни дни – 3000.00 лв., месец март – 15 работни дни – 2250.00 лв.,
месец април 16 работни дни – 2400.00 лв. и месец май – 15 работни дни – 2250.00
лв., като работникът е полагал по 8 часа труд на ден или за точно 632 часа е
получил основно трудово възнаграждение в общ размер на 11 670 лв., а не колкото
е трябвало да получи за тези 632 часа, ако за всеки работен час бе получил
възнграждение съгласно минималната ставка за бранша от 12,63 евро, като
отработените дни умножени по минималната ставка правят точно 7982,16 евро или
15613,10 лева, като по този начин работодателят не е изпълнил задължението си
визирано в чл.6, ал.4 на посочената по-горе Наредба. Това свое задължение жалбоподателят
„Енте Сървисес" ЕООД не е изпълнил и в срока на предписанието – до
15.11.2019г., както и до самия момент на съставяне на акта, с което е
осъществил съставът на чл.415, ал.1 от КТ. Ето защо според настоящата инстанция
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател на основание чл.416, ал.5 вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ,
предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000
лв. за работодател, който не изпълни задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. Наложената санкция е
минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали,
предвид нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Не намира опора в закона доводът на защитата, че на ********* била
изплатена сума, която била по-висока от посочената в Протокола за проверка
ПР1928097/23.10.2019г.,
тъй като видно от фишовете за заплата на А.
А. , там действително са начислени суми, който обаче са допълнителни и
са под формата на ИРЗ, а не са част от основното трудово възнаграждение, именно
поради което през месеците февруари, март и май работникът е получвал
допълнително възнаграждение, а през месеци ануари и април не е получил такова.
Тези обстоятелства, обаче са без значение за съставомерността на деянието,
което се изразява в неначисляване и неизплащане на дължимото на *********
основно трудово възнаграждение в размер не по-малък от минималната ставка на
заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава, в случая
Кралство Белгия, като така представените фишове и платежни нареждания, върху
които стъпва жалбоподателят само и
единствено доказават, че работодателят не е спазил изискванията на Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги и от тук и издаденото му предписание.
Императивната норма на чл. 6, ал. 4 от Наредбата е ясна и приложението й не
подлежи на преценка и тълкуване от работодателя, и не може да бъде заобиколена
посредством методики за допълнително трудово възнаграждение, каквото в случая е
било изплащано от „Енте Сървисес" ЕООД на ********* А. А. под
формата на ИРЗ.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати и съществени
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно
описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето,
мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата,
които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна и санкционна норма.
Следва да се отбележи и че специалният
състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно" административно
нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. „Маловажните" нарушения, установени по КТ,
съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранено
веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили
вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е
предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика
от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание
- парична санкция, но в многократно по-нисък размер /така Тълкувателно решение
№ 3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен административен съд/. В
настоящия случай дори и действително да не са настъпили вредни последици за
********* нарушението не само че не е било отстранено веднага след
установяването му, но не е било отстранено и след срока даден на дружеството с
предписанието в т.13 от Протокол за проверка ПР1928097/23.10.2019г.,
като то не е било отстранено и до самото съставяне на процесния акт, поради
което и същото не следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла
начл. 415в от КТ.
Предвид всичко гореизложено
настоящият съдебен състав намери, че обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора,
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява
неоснователно и не следва да бъде уважено.
При този изход на спора
обаче и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за
правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да
бъде определено в размер на 80 лева.
Мотивиран от
изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 16-002725 от 10.01.2020 г., издадено от ******** на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Пловдив, с което на основание чл. 416, ал. 5
вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. на „Енте
Сървисес“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Пролет“ № 2, за нарушение на чл.415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Енте Сървисес“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Пролет“ №
2, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" гр. София сумата в размер на
80 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението не е окончателно и подлежи на
обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с
оригинала!
ВК