Решение по дело №802/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопро- цесуалния кодекс /АПК/.

Постъпила е жалба от Ц. Я. М. от гр. Русе, подадена чрез процесуален представител адв. М. Д. от АК Русе, против Заповед № РД-01-2777/17.09.2024 г., издадена от зам.-кмет на община Русе по „Устройство на територията“, с която е наредено премахването на незаконен строеж категория V (пета): „Пристройка към жилищна сграда с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе“, изпълнена в поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, с адрес гр. Русе, [улица].“.

Излагат се твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Претенцията е да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените в съдебното производство разноски.

Ответникът в производството - заместник-кмет по УТ на община Русе оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, намира за установено следното:

По фактите

Заместник-кметът по УТ на община Русе, при условията на делегирана компетентност по § 1, ал. 3, предложение първо от ДР на ЗУТ, е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-2777/17.09.2024 г., като видно от представената по делото Заповед № РД-01-708 от 19.03.2024 г. на кмета на община Русе, на инж. З. В., на длъжност заместник-кмет с ресор „Устройство на територията“ при община Русе, са делегирани определени функции от кмет на община по издаване на заповеди по ЗУТ, включително и на такива по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж /л. 21 от делото/.

С процесната заповед, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Ц. Я. М., в качеството ѝ на извършител, да премахне незаконен строеж категория V (пета): „Пристройка към жилищна сграда с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе“, изпълнена в поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, намираща се на адрес: [улица], гр. Русе /л. 9 - 11 от преписката/.

Посочено е още, че се определя 60-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, като е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване.

Основанията за издаване на обжалвания акт са наличие на строеж, извършен без съответните строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, което определя строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

За да постанови оспорената пред настоящата инстанция заповед и да стигне до изложените в нея изводи за наличие на незаконен строеж, административният орган въз основа на съставен от длъжностни лица от община Русе Констативен акт № НС-35 от 10.07.2024 г. /л. л. 19 - 23 от преписката/, е приел за установено и безспорно доказано в мотивите на същата следното:

ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Русе е собственост на:

- Ц. Я. М., съгласно Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим [имот номер], том II, peг. №3390, дело №274 от 2020 г. на Нотариус с район на действие Районен съд гр. Русе, вписан с вх. peг. №10844 от 19.10.2020 г. от служба по вписванията;

- В. В. Г., съгласно Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим [имот номер], том I, peг. №1503, дело №80 от 2022 г. на Нотариус с район на действие Районен съд гр. Русе, вписан с вх. peг. №7318 от 14.06.2022 г. от служба по вписванията;

- Н. Е. Т., съгласно Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №4, том I, peг. №242, дело №4 от 18.01.2022 г. на Нотариус с район на действие Районен съд гр. Русе, вписан с вх. peг. №325 от 18.01.2022 г. служба по вписванията.

Възложители по смисъла на чл. 161 от ЗУТ са Ц. Я. М., В. В. Г. и Н. Е. Т..

Строител/извършител е Ц. Я. М. през 2022 г., съгласно декларация с № 94В-3308-1#6/27.05.2024 г.

Строителен надзор - няма.

Строежът е описан по следния начин:

Пристройка към жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, изпълнена в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, намираща се на адрес: [улица], гр. Русе. Пристройката е реализирана по южната фасада на сградата и служи за входно антре към таванските помещения и мазите, намиращи се в източната част на жилищната сграда. Строежът е с „Г“ - образна форма и максимални размери в план 2,7 м ширина и 4,5 м дължина. Вида на носещата конструкция на пристройката не може да се определи, поради това, че отвътре е положен гипсокартон, а отвън е измазана. Покривът е изпълнен от дървена носеща конструкция, покрита с метални керемиди. Същият е реализиран на две нива. Първото ниво е с размери около 2,6/2,7 м и височина около 2,5 м от нивото на терена, а второто ниво е с размери около 1,9/2,3 м и височина около 3,5 м от нивото на терена. Пристройката е захранена с ел. енергия

Длъжностните лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ са счели, че същият представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Приели са, че строежът е V /пета/ категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Направили са извод, че извършеното строителство не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, с оглед което за извършването му е било необходимо издаването на разрешение за строеж.

Установено е, че строежът е изпълнен без да е издадено изискващото се разрешение за строеж по предвидения от закона ред, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и не е допустим по действащите правила и нормативи.

Направен е извод и за това, че за строежа не е приложим § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, поради това, че е изграден през 2022 г., съгласно декларация, представена с Писмо вх. № 94В-3308-1#6/27.05.2024 г.

Въз основа на така констатираното длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са счели, че описаният строеж безспорно е незаконен по смисъла на чл.225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и не е търпим, и подлежи на премахване, което е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Съставеният Констативен акт № НС-35 от 10.07.2024 г. е съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ (л. л. 14 – 18 от преписката).

По същия в законоустановения срок не е постъпило възражение.

На 17.09.2024 г. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-2777 на заместник-кмет на община Русе по „Устройство на теиторията“ /л.9-11 преписката/. Тя се основава изцяло на констатациите в Констативен акт № НС-35 от 10.07.2024 г.

С Писмо изх. № 94В-3308-1#22 от 24.09.2024 г. Заповед № РД-01-2777 от 17.09.2024 г. на заместник-кмет по УТ на община Русе е изпратена на жалбоподателката, на В. В. Г. и на Н. Е. Т. /л. 5 – л. 8 от преписката/.

Заповедта е получена от процесуалния представител на жалбоподателката на 26.09.2024 г., от В. Г. – на 26.09.2024 г. и от Н. Т. – на 21.10.2024 г.

В приобщената към делото административна преписка се съдържат още и документи касателно изградения в същия имот – самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], с предназначение жилище, апартамент /л.48, л.89, л.92 и л.93 от преписката/.

Жалба срещу заповедта е подадена директно до съда на 08.10.2024 г. от Ц. Я. М., като основното възражение на жалбоподателката се изразява в това, че не се касае за незаконен строеж, а за пристройка - антре, която е свързана към основната жилищна сграда, и за която съгласно разпоредбата на чл.151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж, с оглед на което и разпореденото премахване се явява неправилно и явно несъизмеримо с преследваната цел. /л. 2 - л. 4 от делото/.

По делото, за изясняване на възникнали въпроси, за които са необходими специални знания и които са от съществено значение за правилното разрешаване на спора е назначена и съдебно-техническа експертиза. От заключението й /л. 58 – 62 от делото/, както и от допълнително направените уточнения от в.л. в съдебно заседание /л.71 – л. 72 от делото/ се установява следното:

В изпълнение на поставената задача, експертът се е запознал с делото и приложените към него документи. На 29.12.2024 г. в.л. е извършило оглед на процесния имот.

В.л. е установило, че обектът, предмет на обжалвания административен акт в настоящото производство, представлява пристройка към жилищната сграда, имаща за цел да покрие стълбищата към сутерена и стълбищата към етажа и да предпази сутерена от наводняване.

Жилищната сграда е едноетажна със сутерен. Сутеренът е с външни стени от каменна зидария, а етажът е с тухлена зидария. Вътрешните стени са тухлени. Над сутерена и етажа подовите конструкции са дървен гредоред. Покривната конструкция е дървена, покрита с керемиди и ламарина.

Конструкцията на сградата е масивна - носещи тухлени стени и дървен гредоред.

Според в.л., от представените по делото снимки се установява, че са извършени дейности по текущ ремонт на сградата.

На цялата сграда е извършен ремонт, който се състои в подмяна на ел. инсталация, ВиК инсталация, подмяна на дограма, ремонт на покрив, сменени са и подовите настилки. Стените и таваните са с гипсокартон и частта на жалбоподателката е санирана от външна страна. С текущия ремонт на строежа е подобрена трайността му.

Изрично е посочено, че процесната пристройка е извън сградата.

В описание на вида и характера на изпълнените СМР, в заключението си в. л. е посочило следното: иззидани са стени от източна и южна страна, като от запад е съществуващата стена на сграда с [идентификатор], направен е дървен гредоред, сложена е дограма, положени са метални керемиди. По тухлените стени е положен гипсокартон, шпаклован и боядисан. Изпълнен е окачен таван от гипсокартон.

Функционалното предназначение на процесната пристройка е да предпазва входовете към сутерена и етажа от атмосферни води и да се осъществява връзката сутерен - таван на закрито.

До таванските помещения се достига от вътрешната част на сградата.

Според заключението на в.л., описаното в констативния акт и заповедта за премахване съответства на установеното на място.

Експертът е категоричен, че изграденото входно антре не застрашава конструкцията на сградата и не създава пречки на останалите съсобственици за обичайното използване на техните части.

Експертът е категоричен още, че в случай, че се изпълни Заповед № РД -01-2777 от 17.09.2024 г. на зам.-кмета на община Русе, при валежи ще се наводнява сутерена на жилищната сграда с [идентификатор]. При наводняване на сутерена дъждовните води ще проникват и в основите на сградата, което е предпоставка за слягане на земната основа, поради пропадъчните льосови почви. Влагата ще плъзне и по стените на сградата, като ще наруши имуществото в сутерена. Цялостната експлоатация и поддръжка на имота, собственост на Ц. М. и нейния съпруг, ще се затрудни след възстановяване на първоначалното състояние на сградата /преди изграждането на пристройката/. Стълбищните рамена към сутерена и етажа ще останат на открито. Входното предверие за етажа също ще бъде на открито. Атмосферните води ще наводняват сутерена.

В проведеното на 13.03.2025 г. о.с.з., в.л. прави следните уточнения: процесната постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ.

Постройката включва преддверие с две стълбища - едното от които води към етажа. Сутеренът е разположен на по-голяма дълбочина в сравнение с нивото на етажа, поради което се е наложило повдигане с 5-6 стъпала за преодоляване на денивелацията. За сутерена стъпалата са повече и те са изнесени на страната, която е към другата сграда. Извършен е основен ремонт на жилището, като са изградени две нови стени. Възстановени са два покрива, като единият покрив е изграден и по този начин е възстановен съществуващ покрив. Сочи, че на Скица № КР.1570/22.04.2002 г. на [имот номер], парцел III от квартал № 132 по кадастрален план на гр. Русе, ЕКНМ 63427, общ. Русе, одобрен със заповед № 434/02.07.1985 на ИК НА ГНС и заповед № 1131/28.05.1994 г. 43РП и КЗСП /на лист 92 (109) от преписката/, се вижда падналия покрив. В сутерена е извършен основен ремонт, включващ: подмяна на настилки и облицовки по стените. Вещото лице посочва, че тези елементи са част от основната сграда, тъй като процесната пристройка е извън нея. Сочи, че изграждането на двете нови стени не нарушава отстоянията до съседните сгради, тъй като обектът се намира във вътрешния двор и съгласно градоустройствените изисквания отговарят на нормативите. В заключение вещото лице счита, че при премахване на новоизградените стени съществува реална опасност от наводняване на сутерена.

Правни изводи

Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Заместник-кметът по УТ на Община Русе, при условията на делегирана компетентност по § 1, ал. 3, предложение първо от ДР на ЗУТ, е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-2777 от 17.09.2024 г., като видно от представената по делото Заповед № РД-01-708 от 19.03.2024 г. на инж. З. В., на длъжност заместник-кмет с ресор „Устройство на територията“ при община Русе, са делегирани определени функции от кмета на община Русе по издаване на заповеди по ЗУТ, включително и на такива по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж /л.21 от делото/. Следователно оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Тя е в предписаната от закона форма и фактическите основания за издаването й обосновават приложеното правно основание по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Спазени са и административнопроцесуалните правила – съставен е констативен акт от длъжностни лица за контрол по строителството на община Русе (чл. 225а, ал. 2, във връзка с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ), същият е връчен на заинтересованите лица, дадена е възможност за депозиране на възражения. Изяснени са факти и обстоятелства от съществено значение за правилното разрешаване на спора.

При осъществяване на контрола за законосъобразност на акта съдът изследва фактическото и правно основание, посочени в индивидуалния административен акт, както и съответства ли фактическото основание на правната норма, посочена в заповедта.

Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението, т.е. понятието строеж включва сграда и постройка.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че предметът на оспорваната заповед, съобразно определението, дадено в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, категорично е строеж.

Съгласно правната норма на чл. 70 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, застрояването в урегулираните поземлени имоти, предназначени за застрояване, е:

1. основно - със сгради, мрежи и съоръжения, чието предназначение отговаря на конкретното предназначение на поземления имот, определено с подробния устройствен план;
2. допълващо с постройки, мрежи и съоръжения, обслужващи или допълващи дейностите в сградите на основното застрояване в урегулирания поземлен имот.

Такава е и терминологията, използвана в ЗУТ - сгради на основното застрояване и постройки на допълващото застрояване.

По кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-18 от 16.05.2007 г., за ПИ с [идентификатор], с административен адрес: [улица] определено трайно предназначение на територията: урбанизирана с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) – л. 93 от преписката.

С оглед данните по делото, конкретно заключението по назначената СТЕ, несъмнено процесната постройка се явява такава на допълващото застрояване, за която съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж.

Изключение съгласно цитираната разпоредба правят постройките по чл.151, ал. 1 от ЗУТ, за които не се изисква изобщо разрешение за строеж.

В конкретния казус жалбоподателката се позовава на хипотезата по т. 1 от нормата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ – извършен текущ ремонт.

С оглед данните по делото, настоящият съдебен състав счита, че хипотезата, на която се позовава жалбоподателката в случая не е налице.

Съответно правилно е определена и категорията на строежа – V (пета) категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

В хода на съдебното дирене не се събраха доказателства, от които да се установява твърдяното от жалбоподателката обстоятелство, че обектът, предмет на обжалвания административен акт представлява текущ ремонт на жилищна сграда.

Извършеното строителство в имота не попада в обхвата на определението за „текущ ремонт“ на строеж по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Посочената разпоредба съдържа легална дефиниция на понятието „текущ ремонт“, а именно „текущ ремонт“ на строеж това е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

По отношение на процесното строителство не е приложима хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, с оглед същността на установените като извършени дейности, а именно: изградени стени от източна и южна страна, като от запад е съществуващата стена на сграда с [идентификатор], направен е дървен гредоред, сложена е дограма. Покривът е изпълнен от дървена носеща конструкция, покрита с метални керемиди. Същият е реализиран на две нива. Първото ниво е с размери около 2,6/2,7 м и височина около 2,5 м от нивото на терена, а второто ниво е с размери около 1,9/2,3 м и височина около 3,5 м от нивото на терена. По тухлените стени е положен гипсокартон, шпаклован и боядисан. Изпълнен е окачен таван от гипсокартон. Пристройката е захранена с ел. енергия.

Извършените СМР по своята същност представляват изграждане на нов строеж, за който са необходими строителни книжа. Изпълнените строително-монтажни работи, потвърдени и от вещото лице, сочат на основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ. За него също се изисква издаване на разрешение за строеж.

Във връзка с гореизложеното, според съда, в настоящия му състав, не е налице неяснота в оспорената заповед относно предназначението на пристройката, предмет на премахване.

По делото по несъмнен и категоричен начин се установи, че разпореденият за премахване строеж и констатиран от експерта на място представлява пристройка към жилищна сграда и служи за входно антре към таванските помещения и мазите, намиращи се в източната част на жилищната сграда с функционално предназначение да предпазва входовете към сутерена и етажа от атмосферни води и да се осъществява връзката сутерен - таван на закрито.

Вещото лице е категорично в заключението си, че описаното в констативния акт и заповедта за премахване съответства на установеното при огледа на място.

На следващо място, строителството на пристройката не съответства на условията на чл. 49 и чл. 50 от ЗУТ, поради което не би могла да се квалифицира като временна.

При тези данни не е налице хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за която не се изисква издаване на разрешение за строеж.

Следователно, при извършване на видовете строителни работи, довели до изграждане на процесната пристройка, е абсолютно необходимо наличие на строителни книжа, респ. издаване на строително разрешение.

Административният орган правилно приема, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ поради липсата на строителни книжа – издадено разрешение за строеж.

С оглед установеното от доказателствата по делото за извършено строителство през 2022 г., същият не попада в приложното поле на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Липсата на каквито и да било строителни книжа се установява от КА, а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката.

В хода на съдебното производство жалбоподателката е имала възможност да представи писмени доказателства за извършване на процесния строеж с изискващите се строителни книжа, но не го е сторила.

Съдът приема, че фактите, установени от административния орган, съответстват на приложената от него правна норма.

Установеното от общинските органи незаконно строителство, отразено и в Констативния акт, не е опровергано от жалбоподателката.

Съдът, в настоящия му състав, обаче, счита, че с издаването на процесната заповед, административният орган не е съобразил принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК.

В приобщената към делото административна преписка се съдържат още и документи касателно изградения в същия имот – самостоятелен обект в сграда с [идентификатор]. Именно той представлява обект на основното застрояване, чието предназначение отговаря на конкретното предназначение на поземления имот – жилище, апартамент.

Процесната пристройка на допълващото застрояване с функционално предназначение да предпазва входовете към сутерена и етажа от атмосферни води и да се осъществява връзката сутерен - таван на закрито, с оглед данните по делото, конкретно заключението по назначената СТЕ, се явява именно такава обслужваща/допълваща обекта на основното застрояване в поземления имот, макар и същата да се явява изградена без необходимите строителни книжа.

Съдът приема, че премахването на процесната пристройка се явява непропорционално на преследваната цел на приложения Закон за устройство на територията за премахване на незаконен строеж и в този смисъл е налице несъразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК.

От съществено значение за правилното решаване на спора е дали с разпореденото премахване е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, с оглед преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между конкуриращите се интереси – между личния интерес от запазване на пристройката и обществения такъв от премахването й.

Следва да се отбележи, че проверка за пропорционалност се дължи служебно без да са нужни изрични възражения в тази насока.

Пропорционалността на наложената мярка следва да бъде оценена въз основа на всички данни за конкуренция между личните и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. В тази връзка, премахването на пристройката, обслужваща обекта на основното застрояване в поземления имот (жилищна сграда), следва да бъде разгледано с оглед на заключението по назначената и приета от съда съдебно-техническа експертиза. Според направените в нея констатации, при валежи ще се наводнява сутерена на жилищната сграда с [идентификатор], като при наводняване на сутерена дъждовните води ще проникват и в основите на сградата, което е предпоставка за слягане на земната основа, поради пропадъчните льосови почви. Влагата ще плъзне и по стените на сградата, като ще наруши имуществото в сутерена. От друга страна в заключението е посочено, че изградената пристройка (входно антре) не застрашава конструкцията на сградата и не създава пречки на останалите съсобственици за обичайното използване на техните части.

Както се установи по делото премахването на незаконния строеж ще се яви в противоречие с принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, който поставя императив административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта. Това обстоятелство е основание за запазването на процесната пристройка, в противен случай обектът на основното застрояване в поземления имот ще бъде изложен на риск, което би затруднило пълноценното упражняване на правото на собственост, предвид опасността от наводняване, възможното компрометиране на конструктивната стабилност на жилищната сграда и увреждането на намиращото се в нея имущество. В този смисъл, съдът приема, че процесната заповед и нейното изпълнение засягат правата и законните интереси на жалбоподателката, респ. правото на упражняване на собствеността, в по-голяма степен от целта - да се премахне незаконен строеж, в нарушение нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК.

При това положение премахването на пристройката, която предпазва обекта на основното застрояване, макар да осъществява целта на закона - недопускане на незаконни строежи, противоречи на другата цел на закона, а именно да се осигурят безопасността и защитата на имуществото.

По тези съображения и с оглед спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж е недопустимо, както и непропорционално на преследваната от закона цел.

Предвид гореизложеното, Административен съд - Русе счита, че жалбата се явява основателна и като такава, следва да се уважи.

По разноските

С оглед изхода на спора, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното от жалбоподателката, искане за присъждане на разноски, които са доказани в общ размер от 1560 лева и включват държавна такса в размер на 10 лв., заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза видно от платежно нареждане за наличен паричен превод от 28.01.2025 г. в размер на 300 лв. /л.51 от делото/ и разноски за адвокатско възнаграждение. Разноските за заплатено адвокатско възнаграждение са в размер на 1250 лева като доказателство за тяхното извършване, съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съставлява отбелязването за заплащането в брой на възнаграждението в представения договор за правна защита и съдействие № 036170/09.10.2024 г. /на л.69 от делото/.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-2777 от 17.09.2024 г. на заместник-кмет на община Русе по „Устройство на територията“.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на Ц. Я. М. с [ЕГН] от гр. Русе, [улица], ет. 1 направените в съдебното производство разноски общо в размер на 1560 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.