РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Смолян, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20215440101158 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *** гр.София против ****, в
която се твърди от ищеца, че на 17.08.2018г, около 19:00 часа, в гр. Смолян, на ул.
„***“ водачът В. ХР. П. при управление на собствения си лек автомобил марка „***“,
модел „****" с per. № **** е попаднала в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, с което е реализирала пътнотранспортно произшествие. От
транспортния инцидент са причинени материали щети на лек автомобил марка „***“,
модел „****“, с per. № ****.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие е изготвен Протокол за ПТП
№ 1578671 от 17.08.2018г.
Твърди се от ищеца също, че към датата на събитието лек автомобил марка
„***“, модел „****“, с per. № **** е застрахован по застраховка “Каско” в
застрахователното дружество-ищец, съгласно застрахователна полица №
93001710080740, със срок на валидност от 24.09.2017г. до 23.09.2018г. Във връзка с
настъпило застрахователно събитие, пред ищцовото дружество е образувана щета №
2001-****61-18-411497. При извършения оглед на лек автомобил марка „***“, модел
„****“, с per. № **** са констатирани увреждания на външна гума Pirelli 255/50/19
50% и алуминиева джанта. В съответствие с установените като вид и степен щети е
определено и изплатено застрахователно обезщетение на собственика на увреденото
МПС в размер на 278 00 лева. Сумата в размер на 278,00 лева е изплатена на В. ХР. П.
с преводно нареждане на 28.08.2018г.
1
Ищецът навежда доводи, че на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. Счита, че
тъй като се касае за реализирано пътнотранспортно произшествие на път, стопанисван
от ответника- ****, следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 1 от Допълнителна
разпоредба на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от
17.01.2001г. „стопанин на пътя” е собственикът или администрацията, която управлява
пътя. По аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, управител на пътя е
кметът на съответната община, следователно той е и стопанин на пътя.
Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата управлението на пътищата
включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани
непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата, като, видно от § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на
Закона за пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година...’. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, лицата, които
стопанисват пътищата, организират и движението по тях с помощта на пътни знаци,
светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните
съоръжения. Нормата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата задължава
лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-
кратък срок. Според § 1, т. 19 от ДР на ППЗДП "препятствие на пътя" е нарушаване на
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които
се намират на пътя и създават опасност за движението.
Ищецът сочи, че на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането,
вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, придобива право на регрес срещу
**** за сумата от 288,00 лева, от които 278,00 лева изплатено застрахователно
обезщетение, както и 10,00 лева ликвидационни разходи по щета № 2001-****61-18-
411497. , както и на основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закона за задълженията и
договорите за него възниква правото да претендира от длъжника и лихва за забава в
размер на 83,05 лв. за периода от 29.10.2018г. до 31.08.2021г.
Във връзка с подаденото от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 1527/2019
година по описа на РС - Смолян. По заповедното производство е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1/06.01.2020 година, срещу която в
законоустановения срок **** е подала възражение. Последното поражда правния
интересна ищцовото дружество да предяви настоящия установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
2
отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 288,00 лева- главница,
представляващо изплатено застрахователно обезщетение, сумата от 83,05лв.- лихва за
забава за периода 29.10.2018г. до 31.08.2021г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред съда-03.09.2021г. до
окончателното й изплащане. Претендира и за разноски в заповедното и в исковото
производство.
Ответникът Община Смолян е подал отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като твърди, че в представените по делото
доказателства липсва валиден сключен и влязъл в сила застрахователен договор между
Застрахователна компания „*** и водача В. ХР. П.. В представеният Анекс №1 към
застрахователна полица № 20018009/93001710080740 от дата 05. 10 2017г няма
положени подписи на страните, което счита, че води до липсата на волеизявление
посочените лица и влизането в сила на допълнителния анекс към договора, за да
породи правно действие между тях. Твърди, че не може да се приеме, че е не налице
валиден договор по сключен застрахователен договор между „*** и В. ХР. П. и че
липсват предпоставките на чл.410, ал.1, т. 1 от Кодекса на застраховане.
Според ответника, от изложеното в исковата молба не става ясно
местоположението и по-конкретно в коя част на пътното платно се намира твърдяната
„необозначената дупка“. Твърди, че посочената улица „***” е 2 км. По отношение на
поведението на водача на автомобила намира за неправилно изплатена сумата от
страна на застрахователя, като не дължаща се. Твърди, че съгласно представените
доказателства водачът на застрахования автомобил е допринесъл за причиняване на
щетите, като същият е могъл и е бил длъжен да съобрази поведението си с
изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП и да съобрази скоростта за движение с
конкретната обстановка, а в случай на необходимост е длъжен да спре, когато
възникне опасност за движението.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица
93001710080740 в краткото изложение на начина, по който е станало събитието се
описва, че водача се е разминал с друг, като е бил длъжен да спре и изчака насрещно
движещият се автомобил. Счита, че това води до извода, че водачът В. ХР. П. е
следвало да съобрази скоростта за движение с конкретната обстановка, а в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Ответникът сочи, че в
случая е налице принос в настъпването на вредите от страна на пострадалия до степен,
която изключва отговорността на ответника и не е следвало да бъде изплащана
посочената сума.
Ответникът оспорва факта, че на посочената улица е имало необозначена дупка
на пътното платно, която да е допринесла за настъпването на инцидента.
Заявява, че оспорва следните представените писмени доказателства: 1.Анекс
3
№1 към застрахователна полица № 20018009/93001710080740 от 05. 10 2017г., поради
това, че няма положени подписи на страните, което води до липсата на волеизявление
посочените лица и влизането в сила на допълнителния анекс към договора.
2.Наличието на валиден сключен и влязъл в сила застрахователен договор между
Застрахователна компания „*** и водача В. ХР. П.. 3.Твърдението, че на улица „***”
се намира твърдяната „необозначената дупка“. 4.Твърдението, че посочената сума е
изплатена на правно легитимно лице по сключения застрахователен договор.
Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
При условията на алтернативност се иска да се намали размера на претендираното в
исковата молба обезщетение и размера на разноските по водене на делото, поради
съпричиняване вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство.
В съдебно заседание ищецът р.пр. не изпраща представител.Поддържа иска
чрез писмена молба, подадена от процесуалният представител юриск.***.
Ответникът р.пр. оспорва иска чрез пълномощника си юриск. ****.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото
лице, прие за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д.№ 944/2021г. ,образувано по подадено заявление от *** гр.София,
Смолянският районен съд е издал Заповед № 420/07.09.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът **** да
заплати на кредитора **** гр.София сумата от 288,00 лева –главница, сумата от
83,05лв.- законна лихва за периода 29.10.2018г. до 31.08.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-03.09.2021г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 75,00лв.-разноски по делото, от която
25,00 лв. за ДТ и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу горната
заповед от длъжника по нея ****, че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение.
С Разпореждане №1425/05.10.2021г. съдът е указал на заявителя **** гр.София,
че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по
издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе
дължимата ДТ. Разпореждането е получено от заявителя на 14.10.2021г. и на
08.11.2021г. е образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск
за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.
Видно от протокол за ПТП №1578671/21.08.2018г. същият е съставен за ПТП
на 17.08.2018г. в 19:00ч. в гр.Смолян, ул.“***“, в който е описано,че лек автомобил
*** **** с рег.№ **** ,собственост на В. ХР. П. и управляван от нея при преминаване
по ул.“****“ **** на участък от пътя –лява крива в наклон при изкачване преминава с
4
дясната част през дупка с размери 30/60/20 см.дълбочина, като в резултат на това е
сцепена предна дясна гума марка Пирели с размер 255/50/R19. В протокола за ПТП е
отбелязано,че автомобила има застраховка „Гражданска отговорност“ в „****“ по
полица №BG/22/117002518761 с валидност от 05.10.2017г. до 04.10.2018г.
Видно от представената преписка, В. ХР. П.- собственик на МПС лек
автомобил *** **** с рег.№ **** на 20.08.2018г. е подала заявление до ищцовото
дружество –застраховател за изплащане на застрахователно обезщетение поради
настъпване на 17.08.2018г. на застрахователно събитие- при шофиране по ул.“****“
се разминала с друг автомобил и влезнал в дупка, при което е срязана предна дясна
гума и е изкривена джантата.
За увредения автомобил собственикът му / към момента на сключването ****
****/ е имал валидна застраховка " Каско" в ЗК „****" АД, сключена със
застрахователна полица №93001710080740, със срок на покритие от 24.09.2017 г. до
23.09.2018 г.С Анекс №1/05.10.2017г. полицата е прехвърлена на нов собственик-В.
ХР. П..
Въз основа на подаденото от собственика заявление в ЗК „**** АД " АД е
заведена щета под №2001-****61-18-411497, по която е извършен оглед и опис на
нанесените материални щети по застрахованото МПС, при който са констатирани
увреждания по гума външна и джанта алуминиева.
С доклад по щета №2001-****61-18-411497 ЗК „****" АД е определила ня
собственика на увредения автомобил сумата от 278,00лв.-застрахователно
обезщетение, като е спрямо ответника Община ЯСмолян е определена регресна
претениця в размер на 278,00лв.-застрахователно обезщетение и 10,00 лв.
ликвидационни разноски-общо сумата от 288,00 лв.
Сумата от 278,00лв.-застрахователно обезщетение е преведена по банков път от
застрахователя на собственика на автомобила-*** П. на 28.08.2018г. ,видно от
приложеното преводно нареждане / на л.31 от делото/.
С регресна покана ищеца е поискал от ответника да му възстанови сумата от
278,00 лв. изплатена като застрахователно обезщетение за настъпилото на 17.08.2018г.
ПТП с материални щети в гр .Смолян, на ул.“Есаил Пархоменко “.
Разпитана, свидетелката В.П. сочи, че по пътното платно на ул.“***“ в
гр.Смолян ,зад училището е имало огромна дупка, която стояла от много време и
всички преминаващи автомобили я заобикаляли.При преминаване с нейния автомобил
през дупката на 17.08.2018г. се срязала предната дясна гума и джантата се изкривила.
Извикала КАТ, които написали протокол за ПТП. Дупката на пътното платно не била
обозначена и обезопасена.На следващия ден забелязала,че в дупката имало поставени
няколко чувала с пясък, които стояли доскоро, когато дупката била асфалтирана.
От заключението по назначената и изслушана САТЕ се установява, че на
5
17.08.2018 година около 19:00 часа в гр.Смолян, В. ХР. П., управлява лек автомобил
марка „***“, модел „*****“, с рег.№**** по ул. „****“. Стигайки до **** „*****“ при
изкачване в участъка на лява крива, тя внезапно попада в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно с размери 30/60 и дълбока 20 см., което
предизвиква срязване на предна дясна гума и изкривяване на алуминиева джанта .Вида
и степента на увреждане на отделните части и системи на лек автомобил марка „***“,
модел „*****“, с рег.№**** са: Гума PIRELLI 255/50R19-унищожена и Алуминиева
джанта-деформирана. Общата стойност на нанесените щети по лек автомобил марка
„***“, модел „*****“, с рег.№****, към 21.08.2018 г., необходима за неговото
възстановяване възлиза на 543 лева (петстотин четиридесет и три лева) Щетите по
автомобил марка „***“, модел „*****“, с рег.№**** са в причинно - следствена връзка
с процесното ПТП възникнало на 21.08.2018 година и щетите съответстват, както са
описани в констативен протокол за ПТП с рег.№ 1578671/21.08.2018 година, така и в
списък на констатирани увреждания на МПС от 22.08.2018 година констатирани от
експерт на ЗК „*** и заведени по опис на щета 2001-****61-18-411497.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415,
ал.1 от ГПК , предмет на иска са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, поради което е процесуално допустим.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков
ред съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по
реда на заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се
установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение, като подаването на възражение не води автоматично до отмяна или
обезсилване на вече издадената заповед за изпълнение, а представлява само пречка
същата да влезе в сила. В случай, че производството по иска по чл. 422 ГПК приключи
с позитивно решение тази пречка отпада и заповедта за изпълнение влиза в сила и
придобива изпълнителна сила. По този специален установителен иск в тежест на
ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а ответника - възраженията
си срещу вземането.
В случая разгледан по същество искът е основателен и доказан, по следните
съображения:
На първо място от представените по делото доказателства, в т.ч.
застрахователна полица, се установява съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие между
ищцовото застрахователно дружество и ****-собственик на увредения автомобил
6
марка „***“, модел „*****“, с рег.№****.
Установи се също от представеното платежно нареждане, че на 28.08.2018г.
ищеца- застраховател е заплатил стойността на щетата в размер на 278,00 лв. на
собственика на увредения автомобил.
Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице,
причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право. Застрахователят, който
е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу
причинителят на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне – чл.401, ал.1 от КЗ. За да се ангажира тази
отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна
връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при
или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои
работници или служители, на които е възложил работа.
Безспорно по делото се установи, че на 17.08.2018г. е настъпило ПТП с
материални щети в резултат от пропадане на лек автомобил марка „***“, модел
„*****“, с рег.№**** в дупка, находяща се на пътното платно на ул.”***” гр.Смолян.
Страните не спорят, че улицата е част от общинската пътна мрежа. Пътят е
местен по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на ****,
съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗП. Съобразно чл. 5 правото на собственост се разпростира
върху всички основни елементи на пътя, в т.ч. и “обхвата” и пътното платно. Съгласно
чл. 31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Според разпоредбата на чл. 3 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата,
ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас
път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване. Според изричната норма на чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, а съгласно
ал.2, служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в
населените места изправността и състоянието на пътната настилка. Съгласно §6, т.37
от ДР на ЗДвП, “препятствие на пътя” е нарушаване на целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. Според правилника, в неговия чл. 52, ал. 1, препятствията на
пътя следва да бъдат обозначени със знак Г11, като знакът се поставя пред
7
препятствието, което водачите могат да го заобиколят. Такова обозначение не се
установи да е било поставено от ответника, върху когото пада доказателствената
тежест в тази насока.
С оглед собствеността на пътя, цитираните изисквания следва да се осигурят от
ответника ****, чрез съответните длъжностни лица. В случая безспорно се установи,
че по ул.“***“ на посоченото място- на лява крива до **** е била налице дупка на
пътното платно – необезопасена и необозначена, /свидетеля П./, която съставлява
„препятствие“ по смисъла на ЗДвП, създващо опасност и затрудняващо движението на
превозни средства, като по този начин е налице неизпълнение от ответника на
задълженията, произтичащи от закона. Не се установи наличие на поставени по пътя
знаци, означаващи наличие на неравности на пътното платно.
За ангажиране на отговорността на **** е достатъчно да се установи виновно
неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното
задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и
безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е
виновно лице. Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители,
без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно
неизпълнение -бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното
длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно
доказване в настоящото производство не е извършено.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице,
безспорно се установява причинната връзка между противоправното бездействие на
служителите **** и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По
безспорен начин се установи от заключението на вещото лице, че причината за ПТП е
преминаването на лекия автомобил през дупка на пътното платно, а тя е резултат от
неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътната настилка в
изправност и да отстрани своевременно образувалата се на пътя дупка. Следва да се
отбележи, че задължение на ответника е за обозначава и обезопасява дупките на пътя с
цел осигуряване на безопасни условия за движение, а не е задължение на водачите да
знаят съществуващите по пътното платно дупки, за да избягват преминаване през тези
участъци.
Установи се също и претърпяна вреда, която е пряка и непосредствена
последица от увреждането, чийто размер според заключението на вещото лице възлиза
на сумата от 543,00лв., която е по-голяма от изплатената от застрахователя сума
278,00лв.
По никакъв начин в настоящото производство не се доказа твърдяното от
ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения
автомобил.
8
С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя
в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице
условията за ангажиране на отговорността ответника **** по отношение на
застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ.
С оглед изложеното съдът намира предявеният установителен иск за
основателен и доказан, поради което следва да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 288,00лв. - главница/от
която 278,00 лв. заплатено застрахователно обезщетение и 10,00 лв. ликвидационни
разноски/, сумата от 83,05лв.-лихва за забава върху главницата за периода
29.10.2018г.-31.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.09.2021 година до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д.№944/2021г.
на СмРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство и направеното искане от ищеца за
присъждане на съдебни разноски, ще следва ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски по водене на настоящото дело в размер на 445,00лв., от които 75,
00 лв. за ДТ, 220,00лв. за САТЕ , 50,00 лв. депозит за свидетел и 100,00 лв. за юриск.
възнаграждение, както и разноските в заповедното производство в размер на 75,00лв.,
от които 25,00лв. за ДТ и 50,00 лв. за юриск.възнаграждение.
Предвид изложеното Смолянският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на **** с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.Смолян, бул.“****“ №****, представлявана от Кмета ***, че
**** дължи на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „****”АД , ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“****“ №****, представлявано от ***и
**** сумата от 288,00лв. - главница, сумата от 83,05лв.-лихва за забава за периода
29.10.2018г.-31.08.2021г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.09.2021 година до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д.№944/2021г.
на СмРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Смолян,
бул.“****“ №****, представлявана от Кмета *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „****”АД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“****“ №****, представлявано от ****-**** и **** разноски по водене на
настоящото дело в размер на 445,00лв., както и разноските в заповедното производство
в размер на 75,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Смолянски окръжен съд.
9
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
10