№ 487
гр. Стара Загора, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана М. Мавродиева
Членове:Атанас Д. Атанасов
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501580 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.396, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „М.-Х.“ ООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от законните си
представители С.Д.Т. и Н.М.С., действащи чрез адв.М.Г., против
определение № 576/13.07.2021 г., постановено по гр.д. № 3182/2021 г. по
описа на Старозагорския районен съд, с което е било допуснато обезпечение
на предявените от Г. М. Г., К.Д.Г., Р. Д. Г., и тримата с адрес: ***, и Г.С.Г., с
адрес: *** кумулативно обективно съединени искове, с които се претендира
признаване по отношение на „М.-Х.“ ООД, че имотната граница между
поземлен имот № 68850.509.4139 и поземлен имот № 68850.509.7169 по
КККР на *** е неправилно заснета в кадастралната карта на града, и че
действителната имотна граница между двата поземлени имота преминава по
червената ос, свързваща проектно-координатни точки 1,2,3,4 и 5 по скица-
проект за изменение на КККР на ***, изготвена от инж.Т.Н., „И.С.Б.-Т.“
ЕООД на основание чл.51, ал.1 т.2 от ЗКИР, приложена към исковата молба,
както и осъждането на дружеството-ответник да преустанови и да се
въздържа от извършване на строителство и строителни дейности на изток от
действителната имотна граница между поземлен имот № 68850.509.4139 и
поземлен имот № 68850.509.7169 по КККР на ***, преминаваща по червената
ос, свързваща проектно-координатни точки 1,2,3,4 и 5 по скица-проект за
изменение на КККР на ***, изготвена от инж.Т.Н., „И.С.Б.-Т.“ ЕООД на
основание чл.51, ал.1 т.2 от ЗКИР, приложена към исковата молба, чрез
налагане на обезпечителна мярка нареждане на ответника да се въздържа от
извършването на строителни дейности на изток от източната граница на УПИ
ІХ-7169, такава каквато е ситуирана върху графичната част на плана за
застрояване от м.VІІІ.2019 г., утвърден със заповед № 19 – 12-197/05.08.2019
1
г. на кмета на гр.С.З., приложен към исковата молба.
Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение,
поради постановяването му при неправилно приложение на закона и се
претендира отмяната му.
В законоустановения срок насрещните страни Г. М. Г., К.Д.Г., Р. Д. Г., и
Г.С.Г., действащи чрез адв.А.Д., са подали отговор на частната жалба, с който
са я оспорили като неоснователна, излагайки доводи за правилност на
обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Г.
М. Г., К.Д.Г., Р. Д. Г., и тримата с адрес: ***, и Г.С.Г., с адрес: *** срещу „М.-
Х.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от законните си представители С.Д.Т. и Н.М.С., с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове, с които се претендира
признаване по отношение на „М.-Х.“ ООД, че имотната граница между
поземлен имот № 68850.509.4139 и поземлен имот № 68850.509.7169 по
КККР на *** е неправилно заснета в кадастралната карта на града, и че
действителната имотна граница между двата поземлени имота преминава по
червената ос, свързваща проектно-координатни точки 1,2,3,4 и 5 по скица-
проект за изменение на КККР на ***, изготвена от инж.Т.Н., „И.С.Б.-Т.“
ЕООД на основание чл.51, ал.1 т.2 от ЗКИР, приложена към исковата молба,
както и осъждането на дружеството-ответник да преустанови и да се
въздържа от извършване на строителство и строителни дейности на изток от
действителната имотна граница между поземлен имот № 68850.509.4139 и
поземлен имот № 68850.509.7169 по КККР на ***, преминаваща по червената
ос, свързваща проектно-координатни точки 1,2,3,4 и 5 по скица-проект за
изменение на КККР на ***, изготвена от инж.Т.Н., „И.С.Б.-Т.“ ЕООД на
основание чл.51, ал.1 т.2 от ЗКИР, приложена към исковата молба, чрез
налагане на обезпечителна мярка НАРЕЖДАНЕ на ответника да се въздържа
от извършването на строителни дейности на изток от източната граница на
УПИ ІХ-7169, такава каквато е ситуирана върху графичната част на плана за
застрояване от м.VІІІ.2019 г., утвърден със заповед № 19 – 12-197/05.08.2019
г. на кмета на гр.С.З..
С исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на
предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка : нареждане на
ответника да се въздържа от извършването на строителни дейности на изток
от източната граница на УПИ ІХ-7169, такава каквато е ситуирана върху
графичната част на плана за застрояване от м.VІІІ.2019 г., утвърден със
заповед № 19 – 12-197/05.08.2019 г. на кмета на гр.С.З., приложен към
2
исковата молба.
Ищците са изложили твърдения, че са собственици по силата на
няколко, индивидуализирани, придобивни основания на поземлен имот №
68850.509.4139 по КККР на ***, идентичен с УПИ ХVІІ-4139 в кв.328 по
регулационния план на ***, а ответникът „М.-Х.“ ООД е собственик на
поземлен имот № 68850.509.7169 по КККР на ***, идентичен с УПИ ІХ-7169
по регулационния план на ***. Твърдят, че ответното дружество е
предприело действия за подготвяне извършването на строителство в своя
поземлен имот, като за целта е премахнало без надлежно разрешение
масивната ограда, находяща се между двата имота, като дори е навлязло и в
част от имота на ищците при трасиране на строителната площадка. По този
повод ищците, чрез лиценциран геодезист, извършили геодезическо
заснемане на имота си, при което установили, че имотната граница между
двата имота е неправилно заснета в действащата КККР на ***, като
действителната граница минава по на запад от отразената в кадастралната
карта имотна граница. Твърдят, че тази грешка облагодетелства ответното
дружество, което се готви да реализира строителство в част от собствения на
ищците имот, без в негова полза да е било учредено право на строеж и без
актуалния план за застрояване от 05.08.2019 г. да предвижда застрояването на
поземления имот на „М.-Х.“ ООД да навлиза в ищцовия имот.
Отправено е искане съдът да постанови решение, с което да признае по
отношение на „М.-Х.“ ООД, че имотната граница между поземлен имот №
68850.509.4139 и поземлен имот № 68850.509.7169 по КККР на *** е
неправилно заснета в кадастралната карта на града, и че действителната
имотна граница между двата поземлени имота преминава по червената ос,
свързваща проектно-координатни точки 1,2,3,4 и 5 по скица-проект за
изменение на КККР на ***, изготвена от инж.Т.Н., „И.С.Б.-Т.“ ЕООД на
основание чл.51, ал.1 т.2 от ЗКИР, приложена към исковата молба, както и
осъждането на дружеството-ответник да преустанови и да се въздържа от
извършване на строителство и строителни дейности на изток от
действителната имотна граница между поземлен имот № 68850.509.4139 и
поземлен имот № 68850.509.7169 по КККР на ***, преминаваща по червената
ос, свързваща проектно-координатни точки 1,2,3,4 и 5 по скица-проект за
изменение на КККР на ***, изготвена от инж.Т.Н., „И.С.Б.-Т.“ ЕООД на
основание чл.51, ал.1 т.2 от ЗКИР, приложена към исковата молба, чрез
налагане на обезпечителна мярка НАРЕЖДАНЕ на ответника да се въздържа
от извършването на строителни дейности на изток от източната граница на
УПИ ІХ-7169, такава каквато е ситуирана върху графичната част на плана за
застрояване от м.VІІІ.2019 г., утвърден със заповед № 19 – 12-197/05.08.2019
г. на кмета на гр.С.З..
Поискано е обезпечението на исковете да бъде допуснато чрез следната
обезпечителна мярка : нареждане на ответника да се въздържа от
3
извършването на строителни дейности на изток от източната граница на УПИ
ІХ-7169, такава каквато е ситуирана върху графичната част на плана за
застрояване от м.VІІІ.2019 г., утвърден със заповед № 19 – 12-197/05.08.2019
г. на кмета на гр.С.З., приложен към исковата молба.
С обжалваното определение съдът е уважил молбата и е допуснал
обезпечение на предявените искове чрез налагане на поисканата
обезпечителна мярка, а на 15.07.2021 е издал на ищците обезпечителна
заповед.
В кориците на първоинстанционното дело липсва съобщение,
удостоверяващо на коя дата съдът е съобщил на „М.-Х.“ ООД наложената
обезпечителна мярка.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата се преценява от въззивния съд за
основателна, поради следните съображения:
Съгласно чл.391, ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато
без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата
по бъдещо осъдително решение в полза на молителя, и искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в
определен от съда размер.
Допускането на обезпечението се предпоставя от наличието на
обезпечителна нужда и от вероятната основателност на предявеният иск, като
макар и изрично да не е упоменато в закона, следва предявениият иск, чието
обезпечеване се иска, да е и допустим.
За допустимостта съдът следи служебно през цялото времетраене на
делото, а една от предпоставките за надлежното упражняване на иск е
редовността на исковата молба.
Съгласно утвърдената съдебна практика, обективирана в множество
съдебни актове на Върховния съд и Върховния касационен съд (ВС и ВКС),
иск за граници по чл.109а от Закона за собствеността не е допустим за
урегулирани с регулационен план поземлени имоти.
В случаите, когато е налице спор за граница между два съседни
урегулирани поземлени имота, находящи се в населено място, за което са
одобрени и влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, той се
решава по реда на чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър
4
(ЗКИР).
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №
6/2018 г.- по тълк.д.№ 6/2016 г. на ОСГК на ВКС, Законът за кадастъра и
имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за
правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и
техните носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване
на кадастрални карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са
подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални
регистри имат само декларативно действие, и от тях не произтичат промени
във вещно-правния статут на имотите.
Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или
грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за
недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”. Когато тези
несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето
им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките
на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са
свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на
спора по съдебен ред съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Искът с правна квалификация чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР е положителен
установителен иск за собственост, а предмет на делото по този иск може да
бъде установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не
е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта /при
непълнота на кадастралната карта/, или установяването на правото на
собственост върху реална част от поземлен имот, която погрешно е заснета в
границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в
границите на записания на името на ищеца поземлен имот /грешка в
кадастралната карта/.
Когато се претендира установяване на собственост върху реална част от
поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на
ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца
поземлен имот /тоест, когато се твърди грешка в кадастралната карта/,
предмет на иска е само тази спорна част от имота. Искът по чл. 54, ал. 2
ЗКИР, цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на
собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.
В случаите на установяване на грешка в кадастралната карта и
кадастралните регистри изискване за редовност на исковата молба, а и за
5
определяне на първоначалната цена на иска, е спорната част да е посочена в
исковата молба приблизително по местонахождение и квадратура.
В конкретния случай ищците са предявили именно иск по чл.54, ал.2 от
ЗКИР и макар да са го именували иск за установяване на действителното
местоположение на границата между двата процесни имота, то безспорно иде
реч за иск за установяването на правото на собственост върху реална част от
поземлен имот, която погрешно е заснета в границите на записания на името
на „М.-Х.“ ООД поземлен имот.
Именно поради това за да е редовна исковата молба тази реална част от
своя имот, която ищците твърдят да е погрешно заснета към имота на
ответното дружество и да обуславя различно местоположение на имотната
граница, следва да е индивидуализирана освен чрез местоположение, и чрез
своята площ.
Това в случая не е налице, а е налице препращане в обстоятелствената
част и петитума на исковата молба към приложено към нея писмено
доказателство, което не е допустимо, т.к. в исковата молба следва да са
изложени всички обстоятелства, на които ищецът основава иска си, както и
ясно и конкретно отправено до съда искане за защита.
Обезпечение на иск, предявен с нередовна искова молба, не следва да се
допуска, т.к. не е налице условието искът, чието обезпечаване се иска, да е
допустим.
В конкретният казус недопустимият иск за установяването на правото
на собственост върху реална част от поземлен имот, която погрешно е заснета
в границите на записания на името на „М.-Х.“ ООД поземлен имот, се явява
обуславящ по отношение на предявения иск по чл.109 от ЗС за осъждането на
дружеството-ответник да преустанови и да се въздържа от извършване на
строителство и строителни дейности на изток от действителната имотна
граница между поземлен имот № 68850.509.4139 и поземлен имот №
68850.509.7169 по КККР на ***, преминаваща по червената ос, свързваща
проектно-координатни точки 1,2,3,4 и 5 по скица-проект за изменение на
КККР на ***, изготвена от инж.Т.Н., „И.С.Б.-Т.“ ЕООД на основание чл.51,
ал.1 т.2 от ЗКИР, приложена към исковата молба, поради което този иск не
може да се приеме за вероятно основателен, с оглед допускане на
обезпечаването му.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.396, ал.2 от ГПК
Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОТМЕНЯ определение № 576/13.07.2021 г., постановено по гр.д. №
3182/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7