Решение по дело №562/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 199
Дата: 11 септември 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Тодор Иванов Димитров
Дело: 20193530200562
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 199                                           11.09.2019г.                       гр.Търговище

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД Търговище                                                           IV състав

На 25 юли                                     две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                           Председател: Тодор Димитров

 

секретар Гинка Савова

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 562 по описа на РСТ за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ХАЙТЕК ТРАНС ЕООД гр.Търговище срещу НП № 44-0000350/20.06.2019г. издадено от Началник ОО „АА“ Търговище. Считайки същото за постановено в нарушение на закона, жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з. поддържа жалбата си, чрез пълномощник и писмено становище.

Ответника по жалбата счита същата за неоснователна и предлага НП да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

При извършване проверка на документи на 23.05.2019г. в административната сграда на Областен отдел Автомобилна администрация гр.Търговище органите на АА установили, че дружеството превозвач ХАЙТЕК ТРАНС ООД е назначил водача Илиян Харизанов на дата 19.12.2018г. и го е допуснал да извърши на дата 24.12.2018г. международен превоз на товари със CMR NR/ZAG91772 с товарен автомобил с рег. № В5314ВВ от гр.Ternat-Белгия до гр.Zaragoza-Испания, без водача да отговаря на изследването за психологическа годност по смисъла на наредба № 36/15.05.2006 на МТ и по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. За констатираното на жалбоподателя бил съставен АУАН № 267583 от 23.05.2019г., връчен надлежно на управителя на дружеството. Въз основа на АУАН било издадено оспореното наказателно постановление с което за нарушение и на основание на чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се доказа от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Видно от приложените Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. и Заповед № 791/10.05.2019г. на МТИТС процесното НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

При служебната проверка на оспореното НП, съдът констатира, че наказателното постановление не отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр предвиждащ, че „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“. АНО е приел, че на дата 19.12.2018г. жалбоподателя е назначил водача, а на 24.12.2018г. е допуснал да извърши превоз без водача да отговаря на изследването за психологическа годност по смисъла на чл. 152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Наредбата. При така направеното описание на нарушението настоящият състав приема, че е допуснато нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са спазени изискванията относно задължителното съдържание на тези актове, регламентирани съответно в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, указващи на актосъставителя и на АНО да направят описание на нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че отбелязването, че водачът „не отговаря на изследването за психологическа годност“ не представлява твърдение на актосъставителя за конкретен факт, нито посочва какви факти от обективната действителност наказващият орган е приел за установени. Напротив, посоченото отбелязване представлява извод и правна квалификация, която се прави въз основа на подвеждането на определени факти от обективната действителност под съответна правна норма, при което вече се извършва преценката дали водачът е отговарял или не на изискването за психологическа годност. От разпита на свидетелите се установи, че при извършената проверка проверяващите са констатирали, че процесният водач не е имал издадено удостоверение за психологическа годност към момента на назначаване на работа и към момента на извършване на превоза и въз основа именно на този факт е направил правния си извод, че същият не отговаря на изследването за психологическа годност. Нито в АУАН, нито в НП обаче е въведено твърдение за този факт – за липсата на издадено удостоверение за психологическа годност, а жалбоподателят е поставен изначално в положение да се защитава срещу правната квалификация, че водачът не е отговарял на изследването за психологическа годност, без въобще да е посочено кое е това изискване, къде е регламентирано то и поради каква причина е прието, че водачът не е отговарял на него. Отбелязването, че АУАН и НП са издадени след направена справка в регистър за психологическите изследвания на водачите не санира констатираните пороци, тъй като не е уточнено какъв е бил резултатът от тази справка, нито какво точно обстоятелство е било проверявано при справката.

Посочването на конкретните факти, установени при проверката и от които е направен изводът за извършеното съставомерно административно нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но и на описание на нарушението. Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото, така и по фактите, то следва още от началото на производството лицето да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на какво административно нарушение се подвеждат тези факти. Правните норми, описващи състава на конкретно нарушение, си служат с общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо широк кръг адресати. Задължение на актосъставителя и на наказващия орган е да запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по време, място и начин на извършване. В конкретния случай настоящият състав приема, че това изискване не е изпълнено при описанието на процесното деяние, тъй като не е посочено въз основа на какви факти е прието, че водачът не е отговарял на изследването за психологическа годност. Констатираното нарушение е съществено, тъй като то е ограничило изначално правото на защита на жалбоподателя, като го е лишило от възможността да разбере какво точно се твърди да е извършил или в случая какво изискване е пропуснал да изпълни. Отделно от това той не би могъл и да спори по квалификацията дали действително водачът е отговарял на изследването за психологическа годност, тъй като не е посочено кое точно изискване не е бил изпълнил, за да може да възразява дали действително е налице неизпълнение на това конкретно изискване. В тази връзка трябва да се посочи, че самите изисквания за психологическа годност на водачите са регламентирани в глава втора на НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания /Издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., изм. и доп., бр. 4 от 16.01.2007 г., бр. 36 от 4.05.2007 г., изм., бр. 18 от 5.03.2010 г., изм. и доп., бр. 89 от 12.11.2010 г., бр. 80 от 14.10.2011 г., бр. 41 от 1.06.2012 г., бр. 69 от 11.09.2012 г., в сила от 11.09.2012 г., изм. и доп., бр. 36 от 13.05.2016 г./ Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от цитираната Наредба изискванията за психологическа годност се отнасят до познавателната, психомоторната и личностната сфера на психиката, като те включват качествени и количествени критерии за годност. В чл. 3, ал. 2 ÷ ал. 4 от Наредбата са изброени и конкретните изисквания, като видно е, че се касае за значителен на брой изисквания. Това мотивира и съдът да приеме, че нарушението при описанието е съществено, тъй като ако беше предвидено само едно изискване за психологическата годност, би могло да се приеме, че жалбоподателят е наясно какво изискване се твърди да не е изпълнил, както и че и съдът може да прецени какви факти подлежат на доказване. Разпоредбата на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП е препращаща норма и  не визира конкретно правило за поведение на превозвачите.

Наличието или липсата на издадено удостоверение за психологическа годност съгласно глава шеста от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. само по себе си не представлява изискване за психологическа годност, а съставлява удостоверителен документ, имащ единствено доказателствена функция. Психологическата годност се установява с психологическо изследване, което завършва със заключение за психологическа годност и при положително заключение на изследваното лице се издава удостоверение за психологическа годност. Видно от така регламентирана процедура е, че издаването на посоченото удостоверение е дейност, последваща на психологическото изследване, а именно при него съгласно чл. 6 от Наредбата се преценява дали лицето отговаря на изискванията за психологическа годност.

От формулировката на разпоредбата по чл.96г, ал.1 от ЗАвтП е видно че се касае до отделни нарушения – назначаване на работа или допускане водач да извърши превоз. В самото НП АНО е посочил две нарушения на жалбоподателя, а именно : 1.че на 19.12.2018г. е назначил водача Илиян Харизанов и 2. че на 24.12.2018г.е допуснал същият да извърши превоз. За всяко едно от тези две нарушения следва отделно наказание. С НП е наложена една имуществена санкция, което налага извод за неспазване на правилото на чл.18 от ЗАНН. Кумулирането на наказания, наложени по реда на ЗАНН, при изрично императивно правило в закона в обратния смисъл, е несъответствие на НП с материалния закон, което е достатъчно за неговата отмяна. Неспазването на този принцип винаги ограничава и правото на защита на санкционираното лице, като води до неяснота за какво точно нарушение се налага наказание

Въпреки това, поради описаните по-горе съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното наказателно постановление, то се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р      Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 44-0000350/20.06.2019г. на Началник ОО“АА“ гр.Търговище с което на ХАЙТЕК ТРАНС ООД гр.Търговище представлявано от А.Н.А.с ЕГН **********, на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Търговищкия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                        П Р Е Д С Е Д А Т Е Л  :