РЕШЕНИЕ №

                                         гр.Русе, 22.05.2019 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и  деветнадесета  година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева

При  секретаря Мирослава Пенева и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД №  537 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

      Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Постъпила е жалба от А.А., гражданин на РТурция, чрез адв.М.П., против Наказателно постановление № 38- 0000175 от 27.02.2019 г. на Началник ОО „АА” Русе, с което за административни нарушения по чл.8 §6 б.”а”(ii) вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., чл.12 §2 буква „б” т. (ii) от Приложение „Контролен уред” във вр. чл.78 ал.1 т.2 от ЗАП AETR ДВ 28 от 1995 г. и чл.12 §2 буква „б” т. (ii) от Приложение „Контролен уред” във вр. чл.78 ал.1 т.2 от ЗАП AETR ДВ 28 от 1995 г., са наложени административни наказания, както следва: по т.1 от НП- глоба в размер на 200 лв. на основание чл.93 б ал.11 т.2 от ЗАвПр, по т.2 от НП- глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.93 в ал.11 от ЗАвПр, по т.3 от НП- глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.93 в ал.11 от ЗАвПр.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

      Ответникът по жалбата не се ангажира със становище по същество.

      Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

      Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

      На 26.02.2019 г.,в гр.Русе, на ГКПП „Дунав мост”, св.Ю.С.- служител на ОО „Автомобилна администрация” Русе, извършил проверка на жалбоподателя в качеството му на водач на товарен автомобил с полуремарке, двете с турска регистрация.Установено по документи било, че се извършва международен обществен превоз на товар от РТурция за РРумъния.Автомобилът бил оборудван с дигитален тахограф, по чиито данни било установено, че не са спазвани интервалите на  седмична почивка, като се отчитало намаление от 3 до 9 часа и 30 минути в рамките на седмичен период.

      Тази констатация била направена за периода 10.02.2019 г. – 16.02.2019 г.Относно последно посочената дата в периода било констатирано, че не били въведени и данни, когато водачът се е намирал извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахограф.Идентична констатация била направена и за дата 11.02.2019 г.

     Установеното било квалифицирано като нарушение по чл.8 §6 б.”а”(ii) вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., чл.12 §2 буква „б” т. (ii) от Приложение „Контролен уред” във вр. чл.78 ал.1 т.2 от ЗАП AETR ДВ 28 от 1995 г. и чл.12 §2 буква „б” т. (ii) от Приложение „Контролен уред” във вр. чл.78 ал.1 т.2 от ЗАП AETR ДВ 28 от 1995 г., за което бил съставен АУАН № 259201/26.02.2019 г.АУАН е предявен, подписан без възражения и лично връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното постановление с наложените административни наказания.

       Във въззивното производство жалбоподателят възразява с доводи за неправилно приложение на закона, като твърди, че не са налице доказателства, че действията на жалбоподателя попадат в приложното поле на конвенцията и спогодбата, според които са квалифицирани.

       Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 259201/26.02.2019 г., разпечатка от карта на водача, декларация, показанията на св.С., които като кореспондиращи с писмените доказателства, следва да бъдат кредитирани изцяло.

       Правни изводи:

       Жалбата е допустима, като изхождаща от лице с процесуална легитимация.По същество същата се явява основателна по следните съображения:

         Съдът приема, че в производството по установяване на административните нарушения и налагане на наказанията  е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на мястото на нарушението.Този реквизит е особено съществен от гледна точка на определяне на компетентостта на съответните органи и  съответно- местната подсъдност.Още повече, констатира се, че не са налице доказателства, сочещи, че вменените нарушения са извършени на територията на РБългария.Същите са констатирани на 26.02.2019 г., но са отнесени към по- ранен период.Фактически, АУАН и издаденото НП са съставени и издадени срещу турски гражданин за действия, за които не е доказано, че са извършени в РБългария.

         Съгласно нормата на чл.4 от ЗАНН този закон и другите закони и укази, в които са предвидени административни наказания се прилагат за всички административни нарушения, извършени на територията на Република България, на български кораб или самолет и по отношение на български граждани, извършили административни нарушения в чужбина, наказуеми по българските закони, ако засягат интересите на нашата държава.В случая е налице хипотеза на нарушение, извършено от чужд гражданин, за което няма доказателства, че е осъществено на територията на РБългария.Санкционирането в тази хипотеза се явява в разрез с цитираната  норма на ЗАНН и извън юрисдикцията на българските правораздавателни органи.

       В смисъла на изложеното, основателни са и възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че липсват доказателства за приложимостта на Регламент 561 и спогодбата АЕТР конкретно, доколкото няма такива в преписката, които да сочат, че жалбоподателят, извършвайки конкретния превоз, попада в приложното поле на чл.2 т.2 от Регламент 561/2006 г. на Европейския парламент и съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.Такива доказателства следва да сочат, че транспорта в рамките на периода, за който се претендира неправомерно поведение, е извършен в рамките на Общността или между държава от Общността и друга договаряща страна, или към него е приложима спогодбата АЕТР.В случая не са събрани и такива доказателства, от които да се разсъди на първо място, че регламента и спогодбата са относими, а на следващо- не е посочено мястото на извършване на нарушението, за да се наложи санкцията по надлежен ред /ЗАНН като процесуален такъв/.

         По изложените съображения съдът намира обжалваното постановление за необосновано и незаконосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН

 

 

                                                     РЕШИ:           

       

       ОТМЕНЯ НП № 38- 0000175 от 27.02.2019 г. на Началник ОО „АА” Русе, с което на А.А., гражданин на РТурция, роден на *** г.,  за административни нарушения по чл.8 §6 б.”а”(ii) вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., чл.12 §2 буква „б” т. (ii) от Приложение „Контролен уред” във вр. чл.78 ал.1 т.2 от ЗАП AETR ДВ 28 от 1995 г. и чл.12 §2 буква „б” т. (ii) от Приложение „Контролен уред” във вр. чл.78 ал.1 т.2 от ЗАП AETR ДВ 28 от 1995 г., са наложени административни наказания, както следва: по т.1 от НП- глоба в размер на 200 лв. на основание чл.93 б ал.11 т.2 от ЗАвПр, по т.2 от НП- глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.93 в ал.11 от ЗАвПр, по т.3 от НП- глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.93 в ал.11 от ЗАвПр.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

                                                 Районен съдия: