№ 1603
гр. Плевен, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430103321 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Депозирана е молба по чл.422 от ГПК от ** АД против Д. Е.
П..Твърди се, че ищецът ми е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения едномесечен срок Д. Е. П. е възразил срещу същата,
поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК депозирам настоящия
установителен иск.Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед
за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № *** г. между „***" АД
като Заемодател и Д. Е. П. като Заемател, сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на
договора за паричен заем. Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Моли да се приеме, че датата на Договор за паричен заем с **., видно от
представения договор с настоящата искова молба, а не както погрешно,
поради техническа грешка, е посочена датата в заявлението за издаване на
1
заповед за изпълнение като 14 октомври 2020 г. Въпреки допуснатото
разминаване в датата, останалите реквизити на договора за паричен заем
напълно съвпадат - неговият номер,страни, предмет и съдържание. Поради
изложеното моли да се приеме, че е налице пълна идентичност на договора за
кредит и да приемете представения такъв с настоящата като доказателство за
възникналото между страните правоотношение.Основанието, на което
Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на доверителя ми
е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
03.04.2023 г. между „***“ АД, ЕИК *** и „***“ ООД, ЕИК *** по силата, на
който вземането е прехвърлено в полза на „***” ООД (правоприемник на
което е „*** АД, ЕИК: ***, считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.Към настоящата искова молба
прилага препис извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, в което
фигурират само данните на ответника, доколкото личните данни на
останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните
данни и доколкото книжата по делото не се предоставят единствено на съда.
„***“ АД е упълномощило „***1' АД. в качеството си на цесионер по договор
за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Д. Е. П. е изпратено от страна на „***“
АД чрез „***“ АД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български
пощи с известие за доставяне на посочения в договора постоянен адрес.
Процесуално представляваното дружество е посочило подробно в известието
за доставяне съдържанието на плика. Обратната разписка се е върнала със
статус „Писмото не е потърсено“.
Към настоящата искова молба прилага Уведомление за извършена цесия
от името на „***“ АД чрез „***“ АД, което да се на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от
ВКС, на основание чл. 290 и чл. 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. но т.д.
№ 1711/2013г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. 12/2009г. на II ТО,
съгласно които ако към исковата молба на цесионера е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото
уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от
2
ЗЗД. Прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от
значение на спорното право. Уведомлението по реда на чл. 99. ал. 1 от ЗЗД е
предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на
едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на
уведомяване за извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че
вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице
до момента на уведомлението. С оглед на изложеното, фактът кога и на кого е
връчено уведомлението за прехвърляне на вземането не от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираного с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС постановено по гр.д. № 867/2011 г. и
Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС постановено по гр.д. № 788/201 Зг.. ТК.
Съгласно сключения договор за заем. Заемодателят се е задължил да
отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 3608.00 лева, а
последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния
договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. В настоящия
договор страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се
рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем ***.
Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на
разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се
погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по
договора. Д. Е. П. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 3896,99/3902
лв., ведно с договорната лихва на 40 двуседмични погасителни вноски, всяка в
размер на 97.57 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).По
договора за паричен заем Д. Е. П. е извършвал плащания в общ размер на
453,79 лв.Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 3518,72
лв.За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за
паричен заем № ***г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в
размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва
е в размер па 263,55 лв. за периода от 26 октомври 2020г. - датата на първата
вноска до 25 април 2022 г. - датата на настъпване на падежа на
договора.Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 25.04.2022 г. -
3
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на
настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да
не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 7.07 лв. от
26.04.2022 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 27.02.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
„***” АД (правоприемник на „***“ ООД) има следните вземания срещу Д. Е.
П.: 3518.72лв. главница; 263.55 лв. договорна лихва за периода от 26.10.2020 г.
до 25.04.2022 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 707.44 лв. за периода от 26.04.2022 г. - датата следваща
датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 27.02.2024 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите
суми.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначен особен
представител, като оспорва предявения иск.Оспорва сключването на
договорите, прави възражение за нищожност на договора, поради
противоречие със ЗПК, прави възражение за изтекла давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№***г. по описа на ПлРС се установява,
че е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумите, както
следва : 3518.72лв. главница; 263.55 лв. договорна лихва за периода от
26.10.2020 г. до 25.04.2022 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 707.44 лв. за периода от 26.04.2022 г. -
датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до
27.02.2024 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Договор за паричен заем №***., сключен между длъжника и
4
„***“ АД; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
30.01.2017г., сключен между „***“ АД и „***“ ООД; Приложение
№1/03.04.2023г. към него.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№***год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и не е
намерен длъжника, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
„***” АД e финансова институции по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ,
поради което има право да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. В
този смисъл дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
Спорни по делото са въпросите: наличието на валиден договор между
него и ответника, съответствието на договорните уговорки с изискванията на
ЗПК и ЗПП, качеството си на кредитор за всеки един компонент на
претенциите си, предоставяне на сумата по кредита, ликвидност и
изискуемост на вземането, размера и периода на лихвите.
По делото е приет като доказателство договор. Във връзка оспорване
автентичността на документа е установено, че същият, както и всички
приложения са подписани от ответника.При това положение, съдът приема, че
е налице сключен между страните договор, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника потребителски кредит с главница 3608лв., налице е
и погасителен план, инкорпориран в договара, като са посочени отделно чиста
сума на главница и договорна лихва.Кредитът е падежирал на 25.04.2022г.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК,
чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.В исковата
5
молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1,
т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, като е направено искане за прогласяване на
недействителност на договора на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11
ЗПК. След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени
изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит,
предвидени в цитираните разпоредби.
Видно от договора е посочен лихвеният процент по кредита, който е
10%фиксиран годишен лихвен процент по заема, представляващ реквизит по
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора,
посочени са и условията за прилагането му и как се изчислява - в чл.9, т.9.2 и
т.9.3. същият,съобразно дата на сключване на договора отговаря на
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК.
В договора има записване на главница и договорна лихва, като е посочено
и поотделно за всяка вноска.Но дори и да не беше посочен размер на
договорната лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова
самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски
кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да
препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за потребителски
кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК.Тъй като договорът е сключен при
фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него,
последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми в това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно
самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в погасителния
план единствено при наличието на различни лихвени проценти, каквито не се
установяват в случая.
Съдът намира за неоснователен доводът на ищеца за нищожност на
договора, тъй като ответникът не му предоставил по пълен и разбираем начин
преддоговорна информация, като намира, че в договора ясно и пълно са
посочени параметрите му, които са били известни на ищеца към момента на
сключването му. В хода на производството е изслушано заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страната. От
6
заключението на същата се установява, че се дължат пртендираните суми.
Уговорена е и възнаградителна лихва, включена във
вноската.Възнаградителната лихва се различава от обезщетителната по своите
функции, размер и приложение. Така, докато мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД
служи като заместител на неизпълненото от длъжника и в този смисъл
възниква като вземане при едно „ненормално” развитие на правоотношението,
то възнаградителната лихва, служи за „възнаграждение”, тоест за насрещна
престация срещу получените средства и се дължи при обичайно развитие на
правоотношението, за което е уговорена. Възнаградителните лихви се дължат
като следствие от разсроченото изпълнение на задължението за връщане на
заетата главница.
В чл. 8 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай че
потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той
дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия
период на просрочието – от датата на падежа, до датата, на ефективното
изплащане на сумата.
Вземането по договора е било прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности на ищцовото дружество с последващото
подписано приложение към рамковия договор за цесия. В това приложение
подробно са описани всички индивидуализиращи елементи на прехвърленото
вземане: дата на сключване на договора за кредит, номер на същия, име и ЕГН
на кредитополучателя, размер на сумите за главница, лихви, такси и разходи и
т. н. Ирелевантно за предмета на спора е обстоятелството дали уведомлението
за извършената цесия на вземането е било връчено на ответника. Длъжникът
може да възрази за липса на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от последния
лице, но настоящият случай не е такъв. Тук е мястото да се отбележи, че няма
пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване
на препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от стария
кредитор. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да
се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 от
ГПК.На следващо място, съдът намира, с оглд разпоредбата на чл.11, ал.2 от
договора е уговорени фингирано връчване.
Направено е възражение за погасителна давност. Изискуемостта на
7
задължението е настъпила на 25.04.2022г., на която дата е бил окончателният
падеж на задължението. Заповедното производство, водено като частно
гражданско дело №***г. по описа на Районен съд Плевен е образувано след
окончателното падежиране на задължението. Съгласно задължителната
съдебна практика, че еналице едно задължение, както и неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора
в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора.При това положение е приложим петгодишния давностен срок,
който тече от датата на последната падежна вноска или съгласно чл.114 ЗЗД
давността тече от момента, в който вземането стане изискуемо, т. е. тъй като
се касае за единно задължение, то давността започва да тече от настъпването
на изискуемостта на цялото вземане и както бе посочено не е изтекла.
Възнаградителната лихва , не е типичната законна лихва или уговорена лихва
за забавено плащане /наказателна, неустойка/ и се включва в анюитетната
вноска, поради което се погасява също с общата петгодишна давност и за нея
не се прилага чл.111 от ЗЗД/Р№90/31.03.2014г. на ВКС по гр.д.№6629/2013г.
IV г.о. ГК/ и към датата на ИМ не е изтекъл.
По отношение на лихвата на забава, съдът приема, че към датата на
заявлението, от когато се приема, че е предявена ИМ, която прекъсва
давността не изтекъл тригодишен срок.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство,
при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д. №4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер, а разноските за юрисконсултско
възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ,
във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо
разноски в размер на 139,79лв., по ч. гр.д.№***г. на ПлРС.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 80,58лв. и за ВЛ 477лв. Съдът приема, че следва да определи
дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв. на основание чл.78
ал.8 от ГПК.При това положение следва ответника да заплати на ищеца
разноски общо в размер на 657,58лв.
8
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Д.
Е. П., ЕГН**********, ДЪЛЖИ на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ****, следните суми: 3518.72лв. главница; 263.55 лв.
договорна лихва за периода от 26.10.2020 г. до 25.04.2022 г.; лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 707.44 лв. за
периода от 26.04.2022 г. - датата следваща датата на последната погасителна
вноска на паричния заем до 27.02.2024 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението-07.03.2024г., за която е
издадена заповед за изпълнение№**г. по ч. гр.д.№***г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. Е. П., ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТИ на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
****, сумата от 139,79лв., представляваща разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№***г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д. Е. П., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
****, сумата от 657,58лв., представляваща разноски за исковото
производство.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9