РЕШЕНИЕ № 261214
/ 20.12.2021г.
гр. ******, 20.12.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 05229 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от „Топлофикация - ******“ АД срещу Община ******, с която са предявени
субективно и обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
за признаване за установено, че Община
******
дължи на ищеца сума в размер на 1419,78 лева, представляваща главница на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за общинско жилище, находящо се в гр.
******, ул. “******* *******“, бл. **, вх. В, ап. **, дължима за периода от
01.05.20** г. до 30.04.2018 г. включително, законната лихва за забава на
месечните плащания в размер на 125,38 лева, дължима за периода от 09.07.20** г.
до 15.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 2570/14.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4182/2020 г. на Пернишкия районен
съд.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за
който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника
е налице неизпълнение на договорните им задължения, а именно: неплащане
стойността на потребената топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК, от Община ****** е подаден отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. Твърди,
че в процесното общинско жилище е било настанено лицето А.В.А. със семейството
му. Сочи се, че А.В.А. е починало през 2004г., като след смъртта му жилището е
обитавано от сина му А.А.А., който е бил и потребител на топлинна енергия през
процесния период. Ответникът
твърди, че не е уведомяван през процесния период за дължими към ищцовото
дружество суми за изразходвана топлоенергия и едва с исковата молба е узнал, че
за процесния общински имот има неразплатени задължения. С оглед тези
обстоятелства, ответникът прави искане за привличане на А.А.А. в процеса в
качеството му на трето лице – помагач.
По реда на чл.
219, ал. 3 ГПК Община ****** е предявила обратни искове срещу А.А.А.,
в случай, че се признае за установено дължимостта на вземанията по главните
искове, то А.А.А. да заплати на Общината сумата, за която е осъдена Община ****** – главница и
лихва, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на предявяване на обратния иск.
А.А.А., в качеството си на трето лице помагач и ответник по
обратните искове, не е подал отговор на обратната исковата молба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени
извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
От представени по делото Акт № 7425/21.11.2013 г. за
частна общинска собственост и декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че
Община ****** е собственик на процесното общинско жилище,
находящо се в гр. ******, ул. “******* *******“, бл. **, вх. В, ап. **.
Приложени са още
заповед № 1900
от **.12.1997 г. издадена от кмета на Община ******,
с която в процесното
общинско жилище се
настанява А.В.А. и неговото семейство, поименно посочено, сред което
попада и ответникът А.А.А.. Представен е сключен въз основа на тази заповед между А.В.А. и „Жилфонд“
ЕООД договор от 18.12.1997 г. за отдаване
под наем на държавен /общински/ жилищен имот на граждани.
Видно от представена справка в НБД „Население“ А.В.А. е
починал на **.02.2004 г. и един от неговите наследници е ответникът А.А.А.-
негов син.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа
експертиза. От същата се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.
Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС, въведена преди процесния период от момента на
подписване на договор № 468/16.09.2016 г. между фирмата за дялово разпределение
„Техем сървисиз“ ЕООД и етажната собственост.
Договор е сключен и между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение.
От заключението на същата експертиза е видно, че уредът за
търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния период съответства
на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че
показанията на общия топломер в Сградата етажна собственост
са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по
карнетите, водени в топлофикационното дружество. Количеството
топлинна енергия е определяно съгласно методиката
приложение към Наредба №16 – 334 от 06.04.2007 г. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС.
От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че
изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти, предавани са
на представител на етажната собственост.
Съгласно
заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ-
прогнозно. В имота е монтиран уред за измерване разхода на топла вода- 1 бр.
водомер. Начислен е служебен разход на количеството потребена топла вода понеже
ответникът не е осигурил достъп до имота за отчет на уреда, който е определен
на база брой обитатели на имота- 1 лице с дневно потребление 140 литра. След
провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител в СЕС разходът за
топлоенергия е преизчислен и е определено топлосъдържанието на топлата вода за
отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната
енергия, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки.
Видно от заключение, в имота има
4 има отоплителни тела, които са налични в стаите. Отоплителното тяло в
помещение Баня е щранг-лира, без ИРУ, което е общо за всички имоти по
вертикала. За всички отоплителни тела в имота е начислен служебен разход катМесечните
суми, посочени в таблица 2 в заключението, са прогнозно начислени и след
провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител разходът на
топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените
суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки.
Топлоенергията,
разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, е разпределяна по изчислителен път. Той
е част от общия разход,
отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на
отоплявания имот по проект- 159 куб.м.
Начислен е разход за топлинна енергия само през зимния
сезон за времето, през което е работила отоплителната инсталация. Определените
суми за компонентата „сградна
инсталация“ са отразени в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Вещото лице е
посочило, че от предоставените справки на
топлофикационното дружество и ФДР е
видно, че в общите части няма работещи отоплителни
тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са
начислявани разходи.
Отразено е, че от предоставените
справки на топлофикационното дружество е видно, че са начислявани суми за
услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.
Видно заключението на вещото лице, същото се е запознало с
представен му констативен протокол от 15.05.2020 г., подписан от представител
на Етажната собственост и фирмата топлинен счетоводител, в който са посочени
имотите, за които не е осигурен достъп за провеждане на годишния отчет, като
процесният имот е бил отбелязан в протокола.
Вещото лице е посочило, че
начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия,
са коректни и пресметнати в съответствие с методологията, утвърдена от действащата
по време на процесния период нормативна уредба. Експертът посочва, че стойността на доставената топлинна енергия за
процесния период е в размер на общо 1419,78 лева, от които БГВ-300,88 лева,
Отопление- 1046,07 лева, изравнителни сметки и корекции- 62,27 лева и вноска
дялово разпределение- 10,56 лева.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по
съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е
работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на
ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката
за дялово разпределение и други.
По делото е приета и изслушана съдебноикономическа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. В
счетоводните регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за
процесния период от 01.05.20** г. до 30.04.2018 г.
общата начислена сума за главница за доставена и ползвана
топлинна енергия е в размер на 1419,78 лева, а
общият размер на лихвата за забава за периода от 09.07.20** г. до
15.01.2019 г. възлиза на
125,38 лева. Видно от заключението на вещото
лице размерът на претендираната главница помесечно за процесния период е
формирана от дължимата топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата
„дялово разпределение“ на топлинна енергия, отразени в таблица № 2, приложение
към експертизата. От заключението се установява още, че падежите на всяко
месечно задължение са съобразени с клаузите на общите условия на дружеството
ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните
задължения. Експертът посочва, че при
проверка в електронната система на ищеца не е установил извършвани от страна на
ответника плащания на задължението за топлинна енергия. В счетоводството на
ищеца, сумите за изравнителни сметки, подадени от фирмата за дялово
разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД, за периода от 01.05.20**
г. до 30.04.2018 г. са въведени в системата за
консумирана топлинна енергия за процесния период.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да доставя
топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № 4182/2020 г. по описа на ПРС, от
което се установява, че по заявление на “Топлофикация-******” АД с вх. № 18376/12.08.2020 г., е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Община
******
за вземанията, предмет на предявените искове. В срока по
чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и
на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са
дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване
на вземанията. Същите са предявени в срока
по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд,
и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл.
150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно
ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2/**.05.2018 г. по тълк. д. № 2/20** г. на ОСГК на ВКС,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението
от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/** и С-725/** на СЕС, с които, след
преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че
доставката на отопление в сграда — етажна собственост е резултат от писмено
искане, направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с
предвидените в националното право особени правила за етажната собственост.
По делото не се спори и от приложените писмени доказателства се установи, че
ответникът Община ****** е собственик на процесния имот и се явява клиент на
топлинна енергия, като облигационната връзка между тях и ищеца е възникнала
ex lege, по силата на закона.
Това води до извод, че между ответника
и ищцовото дружество е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна
енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между
страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума.
За процесния период приложение намира НАРЕДБА № 16-334
от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.). По делото се установи,
че сумите за отопление и БГВ са начислени служебно по определената в Наредбата методика
поради това, че не е бил осигурен достъп за провеждане на годишния отчет в процесния
имот.
В чл. 70а, ал. 4 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г.
за топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че рекламации (възражения)
по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации
(възражения) по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка
за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на
този срок не се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на
изравнителната сметка.
По делото не се установява, а и не се твърди в определения
срок до 31.08.2018 г. ответникът да е подал възражение относно разпределението
на топлинната енергия или искания за допълнителен отчет на измервателните уреди.
Оттук следва да се приеме, че
дължимата сума за доставената топлинна енергия за процесния период от
01.05.20** г. до 30.04.2018 г. до процесното общинско жилище е в размер на 1419,78 лева и искът за главницата следва да се уважи като основателен. Следва да се присъди и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата като законна последица от уважаването на иска и съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец, следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава, дължимо от
ответника Община ******, за периода от
09.07.20** г. до 15.01.2019 г. възлиза на
125,38 лева. Поради това и искът за мораторна лихва се явява основателен и
следва да се уважи изцяло.
Предявените по
реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2,
пр. второ ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се
разгледат, доколкото се уважават главните искове.
Съгласно чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД наемателят е длъжен да
заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, сред които
са и тези за стойността на ползвана топлинна енергия.
В тежест на
Община ****** е да докаже наличието на възникнало наемно правоотношение с А.А.А.,
отнасящо се за процесния период от 01.05.20** г. до
30.04.2018 г. включително
за общинско жилище с адрес гр. ******, ул. “*******
*******“, бл. **, вх. В, ап. **.
Kъм релевантния момент, когато е издадена процесната
настанителна заповед № 1900 от **.12.1997 г., е приложима редакцията на чл.
43 ЗОбС (Обн. - ДВ, бр.
44 от 1996 г.), съгласно ал. 1 от който
в общинските жилища за отдаване под наем
се настаняват нуждаещи се от жилище български граждани, чиято жилищна
нужда се установява при условия и по ред, определени с
правилника за прилагане на
закона, а в ал. 3 е предвидено, че настаняването под
наем се извършва със заповед на кмета на общината. Изискването за сключване на договор за наем на имота
след издаване на настанителната заповед за първи път е въведено през 2000
г. с разпоредбата на чл. 15, ал. 5 (нова, ДВ, бр.
70 от 2000 г.) ППЗОбС (отм. 22.03.2005 г.), съгласно която въз
основа на настанителната заповед органите по ал. 4 сключват писмен договор за
наем, в който се определят: редът за предаване и приемане на имота; правата и
задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; срокът; отговорността
при неизпълнение; поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия по
наемното правоотношение.
С оглед гореизложеното, фактическият състав на
възникване на наемно правоотношение досежно процесното общинско жилище е
завършен с издаването от кмета на заповед № 1900
от **.12.1997 г. в полза на А.В.А. и
неговото семейство.
Съгласно приложимия към този момент чл. 20, ал. 2 ППЗОБС(отм. 22.03.2005 г.),
заповедта има действие за всички членове от семейството на настанения, поради
което наемното правоотношение е възникнало на **.12.1997
г. и
с ответника
А.А.А., посочен в
настанителната заповед като член на семейството на А.В.А..
Съгласно чл. 239 ЗЗД, когато наемът се създава чрез акт на
надлежен държавен орган, както е в случая с
процесната заповед на кмета, отношенията между
страните се уреждат по горните правила
на ЗЗД, доколкото специален закон не
постановява друго. Специалният
Закон за общинската собственост не предвижда сключването на безсрочни договори
за наем. В процесната заповед
за настаняване, въз основа на която е възникнало наемното правоотношение с
ответницата през 1998 г., в графа срок в
договора е посочено единствено „постоянно“, без да е уговорен конкретен срок. Поради липсата на специална норма в ЗОбС, приложение
следва да намери общият закон и по-конкретно императивната норма на чл. 229, ал. 1 ЗЗД.
В практиката на ВКС е разяснено, че съобразно чл. 229, ал. 1
ЗЗД до изменението, направено с ДВ бр. 92 от 13.11.2007
год., максималната продължителност на договора за наем е 10 години. С
посочената законодателна промяна тя е неприложима, ако сделката е търговска, каквато в случая безспорно не е налице, доколкото страни
по наемното правоотношение не са търговци и настанителната заповед е издадена
за задоволяване на жилищни нужди.
Свободата на договаряне е ограничена, защото евентуално уговореният по-дълъг
срок прекомерно ограничава правата на собственика и създава възможност за
симулативен договор за наем, прикриващ друга сделка. Ето защо наемните
правоотношения между едни и същи страни за една и съща вещ, породени от един
наемен договор, не могат да продължат повече от 10 години, а след изменението
на чл. 229, ал. 1 ЗЗД, направено с ДВ бр.92/2007 г., освен ако
сделката е търговска (в този смисъл- решение
№ 75 от 26.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 838/2009 г., I т. о. и решение № 333 от 23.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 167/2012 г., III г. о.).
Горепосочената практика следва да намери приложение и в
случая, като на основание чл. 239, вр. чл. 229 ЗЗД се приеме, че след изтичане
на максималният 10-годишен срок от възникване на наемното правоотношение през 1997 г., а именно след **.12.2007 г. то е загубило
обвързващата си за страните сила съгласно
чл. 229, ал. 3 ЗЗД /в този смисъл- решение
№ 287 от 12.08.2021 г. по в.гр.д. № 00295/2021 г. по описа на Пернишкия окръжен съд/.
За процесния период
от
01.05.20** г. до 30.04.2018 г.,
който е след изтичане на пределния 10-годишен срок, наемна
облигационна връзка между
Община ****** и ответника А.А. за процесния
общински имот не
съществува. Притезанието на
наемодателя, лишен от ползване на имота и натоварен с консумативни разноски,
във връзка със същия през периода, в който е лишен от ползването му, намира
своето основание в института на неоснователното обогатяване.
С такъв иск съдът не е сезиран, поради което не дължи произнасяне.
Горното налага извод за неоснователност на обратните искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД и
чл. 86, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД с
оглед недоказване на първата предпоставка за уважаването им, а именно
възникнало наемно правоотношение, въз основа на което е заявена претенцията за
заплащане на ползвана за имота топлинна енергия.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца по главния
иск следва да се присъдят направените разноски в
исковото и заповедното производство. В настоящото исково производство
ищцовото дружество е направило следните разноски: 30,90 лева – държавна такса,
100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 300
лева – депозити
за вещи лица и 10 лева- такси за съдебни удостоверения,
т. е. направените разноски са в общ размер на 440,90 лева.
В
заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва, 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 30,90
лева – държавна такса,
или общо 80,90
лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “Топлофикация – ******” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ******, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу Община
******,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ******, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, по реда на чл. 422, ал. 1, вр, чл. 415, ал. 1 ГПК искове, че Община ****** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – ******” АД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сума
в размер на 1419,78 /хиляда четиристотин и деветнадесет лева и седемдесет и
осем стотинки/ лева, представляваща главница на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за общинско жилище, находящо се в гр. ******, ул.
“******* *******“, бл. **, вх. В, ап. **, дължима за периода от 01.05.20** г.
до 30.04.2018 г. включително, законната лихва за забава на месечните плащания в
размер на 125,38 /сто двадесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ лева,
дължима за периода от 09.07.20** г. до 15.01.2019 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното ѝ изплащане, за които суми е
издадена заповед № 2570/14.08.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 4182/2020 г. на Пернишкия районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените по реда
на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове от Община ******, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ******, пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А,
представлявана от кмета Станислав Владимиров,
за осъждане на А.А.А.,
ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Община
****** сума
в размер на 1419,78 /хиляда четиристотин и деветнадесет лева и седемдесет и
осем стотинки/ лева, представляваща главница на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за общинско жилище, находящо се в гр. ******, ул.
“******* *******“, бл. **, вх. В, ап. **, дължима за периода от 01.05.20** г.
до 30.04.2018 г. включително, законната лихва за забава на месечните плащания в
размер на 125,38 /сто двадесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ лева,
дължима за периода от 09.07.20** г. до 15.01.2019 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
Община ******, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. ******, пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А, представлявана от
кмета Станислав Владимиров ДА ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация – ******” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ******, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата в размер на 440,90 лева /четиристотин
и четиридесет лева и деветдесет стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, и сумата от 80,90
лева /осемдесет лева и деветдесет ст./ -
разноски в заповедното производство.
Решението по главните искове е постановено с участието на
третото лице помагач на страната на ответника А.А.А., ЕГН **********,
с адрес ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 4182/2020 г. на Пернишкия районен
съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото
дело.
СЪДИЯ: