Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно
отделение, ІV – Г състав в публичното заседание на тридесети март две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА-М.
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 9926 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20320 от 22.01.2020 г., постановено по гр. д.
№ 54429/2017 г., Софийски районен съд, 45-ти състав, е отхвърлил предявения от Р.Д.Г.
и Е.Д.З. срещу С.Г.Г. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за
прогласяване за нищожен поради липса на съгласие договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Д.В.З.,
като прехвърлител, и С.Г.Г., обективиран в нотариален акт № 161, том II, рег. №
15738, нот. Дело № 311 от 2017 г. по описа на нотариус Р.Д., с район на
действие Софийски районен съд, вписан в регистъра на НК под № 274, вписан в СВ
с вх. № 27054, акт № 24, том LIX, дело № 19010, а именно самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.2820.2001.1.15, находящ се в гр. София, СО,
област София, ж. к. „**********, разположен в сграда 1 в поземлен имот с
идентификатор 68134.28.20.2001 с предназначение жилище, площ от 29,83 кв. м.,
при съседи: на същия етаж – 68134.2820.2001.1.16, под обекта –
68134.2820.2001.1.8, над обекта – 68134.2820.2001.1.11, и мазе № 5 с площ от
4,40 кв.м., заедно с 1,529 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху земята, върху която е построена сградата, като по
предявения при условията на евентуалност между същите страни иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД е прогласил посочения договор за
нищожен поради липса на основание. С оглед изхода на спора на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищците разноски за производството
пред първоинстанционния съд в размер на 1 644,70 лв.
В законоустановения срок срещу решението, в уважената
част, в която по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
четвърто ЗЗД процесният договор за издръжка и гледане срещу прехвърляне на
недвижим имот е прогласен за нищожен поради липса на основание, е постъпила
въззивна жалба от С.Г.Г., в която се излагат подробни оплаквания срещу неговата
правилност. Въззивницата се противопоставя на възприетия в обжалваното решение
извод за оборване на презумпцията по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за наличието на
основание на процесния договор за издръжка и гледане. Посочва, че договорът е
сключен именно с оглед тежкото здравословно положение на Д.В.З., който не е бил
в състояние да се грижи сам за себе си, без обаче това положение да е
предполагало скорошната смърт на болния. Счита, че договорът е сключен със
съзнанието и с намерението болният действително да бъде гледан и издържан,
съответно, че същият е бил изпълняван, без страните по него да са съзнавали неизбежността
на скорошното настъпване на смъртта, при все че са били наясно с това, че
състоянието на болния е необратимо, и той не подлежи на излекуване. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции. Представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил
от Р.Д.Г. и Е.Д.З., като в същия се излагат подробни съображения срещу нейната
основателност. Въззиваемите поддържат извода на първоинстанционния съд за
оборване на презумпцията за наличие на основание с оглед наличието на
заболяване у прехвърлителя, водещо до настъпване на смърт твърде скоро след
сключването на договора, и знанието на приобретателя към момента на сключване
на договора за неизбежността на скорошния летален изход. Посочват, че тежкото
здравословно състояние на прехвърлителя е било добре известно на племенницата
му при сключване на договора, която е била напълно наясно с неизбежността на
скорошната му смърт, като се позовават на ангажираната по делото медицинска
документация и изслушаното от съда заключение на съдебно-медицинската
експертиза. Посочват, че договорът е сключен единствено с оглед полагането на
бъдещи грижи и издръжка, поради което полаганите за предходен период грижи от
ответницата са неотносими към въпроса за наличието на основание. Молят съда да
остави въззивната жалба без уважение, като потвърди решението в обжалваната
част.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за
установено следното:
По делото от представен нотариален акт № 161, том II,
рег. № 15738, нотариално дело № 311/2017 г. по описа на нотариус Р.Д., с рег. №
274 на Нотариалната камара, се установява обективиран в съдържанието му договор
за издръжка и гледане срещу прехвърляне на собственост върху недвижим имот от
10.05.2017 г., сключен между Д.В.З., представляван от С.Г.Г., от една страна, и
С.Г.Г., от друга, по силата на който, поемайки задължението да поеме изцяло
издръжката и гледането на прехвърлителя Д.В.З. до края на живота му,
приобретателят С.Г.Г. е придобила правото на собственост върху описания в
договора недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.2820.2001.1.15, находящ се в гр. София, СО, област София, ж. к. „**********,
разположен в сграда 1 в поземлен имот с идентификатор 68134.28.20.2001 с
предназначение жилище, площ от 29,83 кв. м., при съседи: на същия етаж –
68134.2820.2001.1.16, под обекта – 68134.2820.2001.1.8, над обекта – 68134.2820.2001.1.11,
и мазе № 5 с площ от 4,40 кв.м., заедно с 1,529 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху земята, върху която е построена
сградата при запазено право на ползване върху процесния имот за прехвърлителя.
Представен е договор от 27.03.2017 г. за предоставяне на
социални услуги в дом за стари хора, сключен между С.Г.Г., в качеството на
възложител, от една страна, и „Т.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, от друга,
по силата на който на изпълнителя е възложено полагането на грижи за Д.В.З.,
включващи осигуряването на помещение, в което да бъде настанен, легло, храна и
всички други условия за нормалното му състояние, срещу което възложителят се е
задължил да му заплаща месечно възнаграждение в размер на 500 лв.
От представеното по делото удостоверение за наследници
изх. № 637/29.05.2017 г., издадено от Столична община, район „Връбница“, се
установява, че Д.В.З. е починал на 16.05.2017 г., като е оставил за свои
наследници по закон двете си дъщери Р.Д.Г.
и Е.Д.З..
От представената по делото медицинска документация, както
и от изслушаното по делото заключение на проведената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на 30.01.2017 г. Д.З.е постъпил на лечение в Трета
градска болница в тежко общо състояние, след като сутринта на същия ден е получил
причерняване пред очите и се свлякъл на земята, а по време на транспортирането
му в лечебното заведение от екип на БМП е развил огнищна неврологична
симптоматика, като е изписан от болницата на 10.02.2017 г. и на същия ден е
постъпил в Клиниката по интензивна терапия във Военномедицинска академия в
увредено общо състояние. Впоследствие, на 27.04.2017 г., Д.З.е постъпил на
лечение в болница „Токуда“, където е престоял до 01.05.2017 г., като при
изписването са му били поставени следните окончателни диагнози: мозъчен
инфаркт, причинен от емболия на церебрални артерии, рецидивиращ исхемичен
мозъчен инсулт в басейна на лява средна мозъчна артерия, лезия на 7-ми и 12-ти
ЧМН вдясно по центален тип, десностранна централна хемипареза, сензомторна
афазия, симптоматична епилепсия, прациални моторни пристъпи в десни крайници,
съответно като придружаващи заболявания са описани абсолютна аритмия при
предсърдно мъжденe, ХЗСН 3 ф.к. по NYHA,
ХОББ-фиброза и емфизем. Установява се, че по време на престоя си във болница
„Токуда“ за периода от 27.04.2017 г. до 01.05.2017 г. Д.В.З. е бил в тежко
състояние, което не се е подобрило, с оглед обстоятелството, че смъртта е
настъпила скоро след изписването му от болничното заведение – на 16.05.2017 г. По
отношение на възможностите за лечение, заключението на съдебно-медицинската
експертиза изключва възможността да настъпи оздравяване, тъй като е обхваната
голяма част от мозъчното вещество в лявата голямомозъчна хемисфера, което не
може да се възстанови. В издаденото медицинско свидетелство за смърт №
2/17.05.2017 г., като причина за смъртта е посочена „остра дихателна и сърдечно
съдова недостатъчност“, като в заключението на съдебно-медицинската експертиза
се разяснява, че в случая се касае не за причина, а за начин на настъпване на
смъртта.
Съгласно заключението на съдебно-психиатричната
експертиза не са налице данни в периода от 30.01.2017 г. до 16.05.2017 г. Д.В.З.
да е страдал от психично разстройство с психотично качество или от деменция. По
отношение на описаното в медицинската документация степенно помрачение на
съзнанието, в заключението се посочва, че тези данни кореспондират с тежкото
общо състояние на болния, наложило три хоспитализации в периода от 30.01.2017
г. до 01.05.2017 г. и е преминало след подобрение на соматичния и неврологичен
статус, като афазията е била частична и му е позволявала да контактува адекватно,
макар и с нарушение на експресивната реч.
По делото са събрани гласни доказателства посредством
проведени разпити на доведени от страните по спора свидетели.
Разпитан, свидетелят Р.Е., заявява, че познава починалия Д.З.от
15 години. Познавал едната му дъщеря – Е., а за другата само бил чувал. Свидетелят
посочва, че не е запознат Д. да е имал финансови затруднения, съответно твърди,
че последният никога не се е обръщал към него за пари или друга помощ. Посочва,
че не познава племенницата на Д. – ответницата С.Г.Г. – като не му е известно
същата да се е грижила за него или да му е помагала. За постъпването на Д. в „Трета
градска болница“ разбрал от съсед, като заедно с друг техен приятел го посетили
там веднъж. Свидетелят твърди, че по време на посещението Д. не бил добре – не
станал от леглото, разговарял трудно – но въпреки това бил в адекватно
състояние.
При разпита си свидетелят Г.Г.заявява, че познава Д.З.от
2003 г., като били съседи. Свидетелят посочва, че присъствал когато през месец
февруари 2017 г. Д. получил инфаркт и след това инсулт, и линейка отвела
последния в „Трета градска болница“. След обяд на същия ден заедно с друг техен
съсед отишли на свиждане на Д. в болницата, където последният престоял няколко
дни. Свидетелят твърди, че през този период поддържал постоянен контакт с Д.,
като често в болницата били и неговата племенница – С.Г. – както и племенникът
му, като от Д. разбрал, че именно те се грижат за него. Твърди, че ходил на
свиждания на Д. в болницата най-малко десет пъти, като там често се засичал с племенницата
му. Бил чувал за дъщерите на Д., като от него знаел, че едната от тях живеела
във Франция, а другата в София. Бившата му съпруга живеела в с. Волуяк, като не
бил в добри отношения със семейството си. Посочва, че след като се прибрал от
престоя си в „Трета градска болница“ в апартамента на Д. имало жена, която се
грижела за него, а племенницата му всекидневно му носела храна. За престоя на Д.
в болница „Токуда“ свидетелят посочва, че по това време той говорел малко и
отвеяно, бил с блуждаещ поглед, въпреки че мисълта му била подредена, като не
можел да произнася думите правилно, явно от инсулта. Когато свидетелят го
попитал дали да уведоми близките за състоянието му, Д. му казал, че те не
идвали да го видят когато бил жив, така че нямало смисъл да идват и сега.
Разпитана свидетелката Н. посочва, че била наета от
племенницата му да се грижи за Д. – да му прави тоалет, като той предпочитал
самата С. да не се занимава с това. Свидетелката посочва, че племенницата му
ходела по три пъти на ден за да му дава лекарства, а тя от сутрин до обяд – за
да му прави тоалет, като това продължило около пет месеца, докато го взели от
хосписа. Посочва, че състоянието на Д. било тежко, въпреки че бил ориентиран и разбирал
това, което правел и казвал. Не можел да става на крака, не се движел, всичко
било на легло, не можел да пише.
Други допустими и относими доказателства не са
ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, което обуславя възможността за
въззивната инстанция да се произнесе по същество на спора.
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
четвърто ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за издръжка и гледане срещу
прехвърляне на недвижим имот, сключен между Д.В.З. и С.Г.Г..
Наведеното от ищците основание за нищожност на процесния
договор за издръжка и гледане срещу прехвърляне на недвижим имот, а именно
липсата на основание, разкрива особености, които предполагат изясняването на
някои специфики на договора за издръжка и гледане, доколкото същите са от съществено
значение за разрешаването на конкретния спор.
Основанието на правната сделка по смисъла на чл. 26, ал.
2, пр. четвърто от ЗЗД, чието наличие законът поставя като условие за действителност
на договора се разбира като най-типичния мотив, който формира волята на
страните по една конкретна правна сделка – да сключат именно този тип правна
сделка. Наличието на основание подлежи на преценка, като се отчита именно
момента на сключването на договора, доколкото основанието следва да е налице
към момента на постигане на съгласието да бъдат поети произтичащите от него
задължения, респективно да настъпят нейните типични правни последици.
В конкретния случай се касае за особен вид, често срещан
в практиката ненаименуван договор, сключен въз
основа на свободата на договаряне, установена съгласно чл. 9 ЗЗД. Предвид
ненаименувания характер на договора за издръжка и гледана срещу прехвърляне на
недвижим имот, обективираното в договора съгласие относно характера и обема на поетото
от приобретателя задължение за издръжка и гледане има особено важно значение за
изясняване на същественото съдържание на договора, съответно при извършването
на преценката за наличието на основание за сключването му. Основна особеност на
разгледания договор е неговата алеаторност, произтичаща от обстоятелството, че
обемът на престацията на приобретателя – грижите и издръжката, които той се е
задължил да предостави – са изначално неизвестни на страните при сключване на
договора, както с оглед тяхната продължителност, така и с оглед тяхната стойност.
Когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието
на приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя, договорът е
сключен без у него да е налице намерение да изпълнява поетото задължение по
същество, като постоянната съдебна практика приема, че в този случай договорът
е нищожен поради липса на основание. Съгласно трайната практика на Върховния
касационен съд, обективирана в решение № 569 от 08.03.2011 г., постановено по
гр. д. № 76/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о.,
решение № 384 от 10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1190/2009 г. по описа
на ВКС, III г.о. и решение № 420 от 11.01.2012 г., постановено по гр.
д. № 99/2011 г. по описа на ВКС, III г.о. и др.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК нищожност на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание
е налице при наличието на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде
скоро след сключване на договора, както и знание на приобретателя към момента
на сключване на сделката за скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителя,
като за такива заболявания се приемат както онкологичните, така и
мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдови – инфаркти, напреднал стадий на
сърдечна или дихателна недостатъчност, и то в т. нар. терминален стадий (предшестващ
смъртта в период от няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа
изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно
изпадане в безсъзнание и т.н., като изискваният времеви период от сделката до
настъпването на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец. Само по себе
си допускането, че прехвърлителят може скоро да умре, не следва да се
приравнява на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт, съответно не лишава
договора от основание.
Във връзка със здравословното състояние на Д.В.З. по
делото се установява, че след свличане на земята на 30.01.2017 г. той е
хоспитализиран в Трета градска болница в тежко общо състояние, където е
престоял на лечение до 10.02.2017 г., когато е преместен в Клиниката по
интензивна терапия във Военномедицинска академия, а впоследствие на 27.04.2017 г., е постъпил на лечение в
болница „Токуда“. Видно от представената по делото окончателна епикриза от
01.05.2017 г., изготвена при изписването му от болница „Токуда“ на Д.В.З. са
поставени диагнозите мозъчен инфаркт, причинен от емболия на церебрални
артерии, рецидивиращ исхемичен мозъчен инсулт в басейна на лява средна мозъчна
артерия, лезия на 7-ми и 12-ти ЧМН вдясно по центален тип, десностранна
централна хемипареза, сензомторна афазия, симптоматична епилепсия, прациални
моторни пристъпи в десни крайници, съответно като придружаващи заболявания са
описани абсолютна аритмия при предсърдно мъждене, ХЗСН 3 ф.к. по NYHA,
ХОББ-фиброза и емфизем. Относно изгледите за подобряване заключението на
съдебно-медицинската експертиза посочва, че в конкретния случай от инсулта е било
невъзможно да настъпи оздравяване, тъй като е била обхваната голяма част от
мозъчното вещество в лявата голямомозъчна хемисфера. Болният не е могъл да се
изправя от леглото без чужда помощ, нито да пише, като макар и да е разбирал
какво му се говори, разговарял трудно, като не всичките му думи били
разбираеми. Така по делото се установява, че към 10.05.2017 г., когато е
сключен процесният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, са били налице видими признаци за тежкото здравословно
състояние на прехвърлителя, чийто характер и интензитет изключва възможността
за подобряване, като предполага неизбежността на скорошния летален изход, който
и в действителност е настъпил шест дни по-късно. От друга страна, предвид
честите ѝ посещения в болницата, както и полаганите лични и чрез други
лица грижи за болния до този момент, придружаването му, преместването му в няколкото
болници, настянавето в хоспис съдът
намира, че при сключване на процесния договор за издръжка и гледане на
10.05.2017год. приобретателката, още повече и пълномощник е била наясно с
изключително тежкото здравословно състояние на Д. З., както и с неизбежността
на настъпилата скоро след това смърт на болния на 16.05.2017год. Полаганите от С.Г.Г.
грижи за болния преди датата на процесния договор действително са израз на
нейната емоционална привързаност към болния, но доколкото договорът е сключен
единствено с оглед предоставянето на бъдещи грижи и издръжка, те са неотносими
при извършване на преценката за наличието на основание.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав
намира, че предвид тежкото здравословно състояние на прехвърлителя и липсата на
каквато и да е перспектива за неговото оздравяване, обуславящи в съвкупност
прогнозируемата му близка смърт, както и с оглед обстоятелството, че при
сключване на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане приобретателката е била наясно с това, последният е бил
лишен типизиращия го алеаторен елемент. Неизбежният летален изход за
прехвърлителя, който е бил известен на страните, мотивира съда да приеме, че
договорът е лишен от своето типично основание, поради което е нищожен.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД за прогласяване за
нищожен поради липса на основание на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Д.В.З. и С.Г.Г., се явява
основателен. При уважаване на иска и прогласяване за нищожен на договора за
издръжка и гледане не подлежи на разглеждане, предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния, въззивната жалба срещу решението, с което е уважен иска
с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззивника не се следват
разноски. Предвид отсъствието на съответно искане за присъждането на разноски,
такива не се следват и на въззиваемите.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20320 от
22.01.2020 г. на Софийски районен съд, 45-ти състав, постановено по гр. д. №
54429/2017 г. в обжалваната уважена част
по иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.