№ 558
гр. Варна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500271 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по подадената жалба вх.№ 2883/7.02.2022г от
Г. Ж. К. ЕГН ********** със съд.адрес: гр.Варна ул.„Ген.Столетов“ № 83 ап.5 - чрез
адв.М.П., срещу решението на ВРС-ХХс-в № 1614/10.11.2021г по гр.д.№ 6668/2021г, с
което е изменен размерът на определената с протоколна спогодба от 11.03.2019г, одобрена
от съда по гр.д.№ 17388/ 2018г на ВРС издръжка, дължима от въззивницата, в полза на
детето Т. Т. К. ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Т.
ИВ. К. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик“ бл.9 вх.3 ет.7 ап.57, в
частта, с която е изменен размерът, като е УВЕЛИЧЕН за разликата над 180лв до 290лв
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, на осн.чл.150 СК, както и Е ОСЪДЕНА да заплати на Т. Т. К. ЕГН
**********, действащ чрез своя баща и законен представител Т. ИВ. К. ЕГН **********
сумата от 420лв - съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, и в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на 201,60лв, на
осн.чл.78 ал.6 ГПК.
В жалбата е изразено становище за неправилност и незаконосъоб разност на
обжалваното решение, както и че е постановено при съществени нарушения на материалния
1
закон.
Счита, че определеният размер не е съобразен с възможностите й, както и не било
доказани и по-големите нужди на детето.
Признава, че детето е пораснало и че МРЗ била увеличена, но съдът следвало да
съобрази представените по делото доказателства за доходите на майката и имущественото й
състояние.
От представените по делото доказателства било видно, че майката получавала малко
по-висока заплата от МРЗ за страната за 2021г – 700лв; за периода от 1.09.2019г до
30.09.2021г майката Г.К. е имала облагаем трудов доход от общо 1627,03лв за месеците
.12.2009г до 04.2020г и общо 2201,02лв за месеците 04.2021г. до 07.2021г. За същият период
Тодор Ив.К. е получил облагаем трудов доход от общо 27 479,04лв за месеците 01.2009г до
07.2021г, т.е. доходът му е бил почти 9 /девет/ пъти по-висок.
От справката, издадена от ТП-Варна на НОИ било видно, че за периода 13.04.2020г-
12.04.2021г Г.К. е получила обезщетение за безработица в общ размер на 3 834,60лв, както и
за временна нетрудоспособност - 2280лв за периода 01.2019г-06.2019г; 125,77лв за периода
12.2019г-04.2020г и 195,39лв - за периода от 06.2021г-07.2021г. За същия период Т.К. не е
получавал обезщетения и помощи от ДОО.
По делото бил установен единствено месечен разход в размер на 60лв, заплащан от
бащата за тренировки на детето по футбол. От всички останали доказателства за увеличени
разходи на детето, като касови бележки, не ставало ясно дали са били покривани нуждите на
детето или на някой друг. Затова счита същите за неотносими.
Не били представени доказателства за трайно и съществено изменение нуждите на
детето.
При определяне размера съдът следвало да съобрази освен доходите на майката и
факта на полагани грижи за второ дете.
Не споделя извода на съда, че разходите за отглеждане на дете нараствали
пропорционално на неговата възраст. Безспорно, всяко дете има нужда от дрехи, обувки,
храна и джобни, което не означава, че трябва да са от най-скъпите магазини. След като
детето било в тийнейджърска възраст, това не означавало, че трябвало да ходи всеки ден по
заведения, кино, театри и др. Още повече, че от две години точно тези места били с
ограничен достъп поради пандемичната обстановка в страната. От две години по-голямата
част от учебната година, учениците учат онлайн, което предполага хранене в къщи, а не по
лавки и закусвални, от което следва, че не са необходими твърдените средства за джобни от
порядъка на около 50лв на ден за развлечения. А и детето следва да се съобразява с
възможностите на родителите си, а не да се впуска в излишно харчене на пари, каквито
родителите му очевидно не могат да си позволят. Така представените касови бележки не
доказвали реален разход, а и били оспорени.
Не се споделя становището на съда, че при определяне размера на издръжката, следва
да се съобрази, че според НСИ, общият разход за член от домакинство е средно в размер на
2
1656,48лв. Неизвестно за въззивната страна оставало изчислението, с което от сумата
1656,48лв е изваден разходът, който не е необходим за децата, а именно: алкохол, тютюневи
изделия, данъци, соц. Осигуровки, и е получена сумата от 1332,86лв или по 444,29лв на
човек при тричленно семейство. Оспорва извода на съда, че следва издръжката на детето да
бъде определена в размер на 450лв, незначително надхвърлящ определения с Постановление
№ 286/ 19.08.2021г на МС размер на линията на бедност за 2022г, а именно 413лв. Би било
чудесно всички да получават средната работна заплата за страната, да посрещат нуждите си
спокойно и без затруднение, но реалността е коренно различна от статистическите данни.
В настоящия случай въззивницата е с повече от два пъти по-нисък доход от средния за
страната, не притежава никакво имущество, със средно образование е и не притежава
квалификация, която да й дава възможност да реализира по-високи доходи.
Грижите за домакинството и второто дете към настоящият момент не й дават
възможност да повиши квалификацията си или да работи на втора работа с цел да повиши
доходите си.
Бащата живее в собствено жилище в едно домакинство със своята майка, която му
помага в отглеждането на детето.
Майката на детето Г.К. живее под наем, грижи се за второ дете на 4год., което
посещавало детска градина и също се нуждаело от издръжка.
При така определения от съда размер на издръжка за майката оставали 410лв, които са
под определения с ПМС № 286/19.08.2021г. на МС размер на линията на бедност за 2022г., а
именно 413лв. Предполага се, че тя следва да разполага със средства и за второто дете, да
плаща квартира, ток, вода, храна, но според РС такива разходи за нея не съществуват.
Не споделя становището на съда, че по делото не са събрани доказателства за нейна
трайна нетрудоспособност или наличие на заболявания, които да й пречат да упражнява
труд. Тя в момента упражнява труд, но няма вина, че работодателите определят трудово
възнаграждение далеч по-ниско от определените от НСИ 1637лв за обществения сектор и
1489лв за частния сектор.
Абсурден е и изводът на съда, че второто дете на въззивницата се отглеждало от двама
родители, за разлика от детето Тодор и при определяне на издръжката за Тодор, майката
нямало да остане без средства за водене на нормален живот.
В едно домакинство и двамата родители посрещат месечните разходи по издръжката
на семейството. Както майката заплащала издръжка за роденото от първия си брак дете и
полагала грижи за второто си дете, така и вторият й мъж имал дете от друг брак, за което
той заплащал издръжка и се грижел и тяхното общо дете Евелин. Фактът, че майката има
второ семейство не означава, че мъжът й следвало да я издържа и сам да заплаща всички
разходи за семейството.
Излага още, че съдът не бил обсъдил дохода и възможностите на ищеца, неговото
имущество и съжителството му с майка му, която полага грижи за отглеждане на
единственото му дете. Бащата не живеел под наем, имал само едно дете; получавал помощ
3
от майка си. Затова счита за неправилен изводът на съд, че майката Геновева можела без
особено затруднение да поеме 290лв за издръжката на сина си Тодор. При доход 700лв, от
окито като се извади сумата от 290лв за Тодор, минус 290лв за Евелин, минус 150лв за наем,
остатъкът е 30лв – останали средства за храна, ток, вода, телефон, дрехи, обувки, без да се
включват така необходимите на Тодор културни развлечения.
По делото не са събрани доказателства ищецът да е нетрудоспособен или с намалена
трудоспособност, както и да е получавал помощи от ДОО. Следователно, същият не би бил
затруднен да поеме поне половината от издръжката на детето. А предвид, че разполага с
имущество и не полага грижи за друго дете, то би могъл и в по-голям размер.
Ето защо счита за недоказана основателността на иска чрез главно и пълно доказване
относно настъпилото трайно и съществено изменение във възможностите на задълженото по
изплащане на издръжката лице или нуждите на издържаното дете.
Единствено размерът на издръжката следвало да се коригира доколкото не следва да
бъде под установения в СК минимален размер – към момента 162,50лв. За майката размер
от 180лв и повече бил невъзможен поради ниските й доходи и грижите за второто дете.
Моли съда да съобрази наличието на криза в страната предвид ограничителните мерки,
голямата безработица и голямото социално неравенство.
В с.з. е оспорено заплатеното от ищеца адв.възнаграждение в размер на 600лв поради
прекомерно. Не споделя извода на съда, че същото било под минимума от 690лв и затова
майката следвало да заплати 420лв съобразно уважената част от иска. В Наредба №
1/9.07.2004 в чл.7 ал.1 т.6 е посочен размерът на адв.хонорар за издръжка, който не е
процент от материалния интерес. Молим съда да вземе отношение по този въпрос
За сторените разноски от майката били представени доказателство, че са заплатени от
нея, но съдът и в тази част бил отхвърлил исканията й.
Поради изложеното моли за да отмяната на постановеното от ВРС решение и да бъде
постановено друго, с което размерът определената издръжка бъде увеличен от 150лв на
180лв, считано от датата на подаване на ИМ-12.05.2021г, до настъпване на законна причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска.
Моли разноските да останат така, както са сторени от страните.
По същество жалбата касае увеличения размер на издръжката над 180лв до 290лв.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Т.
Т. К., род.2007г, действащ със съгласието на своя баща Т. ИВ. К. , със становище за
неоснователност на въззивната жалба и затова моли съда да остави същата без уважение,
като потвърди постановеното от ВРС решение като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”-ВАРНА,
редовно уведомена, не е изразила становище по спора.
4
В исковата си молба Т. ИВ. К. ЕГН ********** от гр.Варна бул.„Вл.Варненчик" бл.9
вх.3 ет.7 ап.57, като баща и законен представител на малолетния ТОДОР, род.20.11.2007г,
предявена срещу майката Г. Ж. К. ЕГН ********** излага, че родителите са разведени по
взаимно съгласие с решение на ВРС като родителските права по отношение на детето Тодор
били предоставени на майката, а впоследствие с протоколно определение от 11.03.2019г по
гр.д.№ 17388/2018г на ВРС е била одобрена спогодба за изменение на мерките относно
упражняването на родителските права, които били предоставени на бащата, а на майката
бил определен РЛО и същата била осъдена да заплаща издръжка в размер на 150лв месечно
с падеж от 1 до 5 число на съответния месец
Твърди се, че от март 2019г детето живеело при бащата, който полагал преки и
непосредствени грижи за него, а майката от две години била преустановила контакт с детето
Тодор и единствено през лятото на 2019г била взела момчето за един месец. Оттогава
връзката между двамата се осъществявала само от време на време по телефона.
Твърди, че детето Тодор било вече с нараснали нужди, тъй като вече бил ученик в 7-ми
клас в Спортно училище и посещавал редовни тренировки по футбол срещу месечна такса
от 60лв, която се поемала единствено от ищеца. Тодор е в пубертетна възраст, което
предполагало по-високи нужди в битов, училищен и извънкласен характер и затова бащата
заплащал ежемесечно освен основните разходи свързани с обикновените нужди на детето,
като храна, дрехи, лекарства, ученически пособия и други и допълнително сума в размер на
25лв месечно за телефон и интернет и около 200лв за развлекателни дейности, като почти
всяка неделя му осигурявал по 50лв за кино, игри и разтоварващи занимания.
Предвид изложеното твърди, че издръжката на детето възлизала на 500- 600лв месечно.
Твърди се, че майката била в добро материално състояние, в трудоспособна възраст, не
страдала от заболявания, които да я възпрепятствали да полага труд и да реализира
допълнителни доходи и била в състояние да осигурява дължимата издръжка за Тодор.
Поради изложеното моли за уважаването на иска, като размерът на определената
издръжка бъде увеличен от бъде увеличен от 150лв на 350лв, считано от датата на подаване
на ИМ в съда - 12.05.2021г
Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от отв.Г. Ж. К. , в който моли
за отхърляне на иска над сумата от 165лв като неоснователен.
Възразява, че изложените от ищеца обстоятелства не доказвали нуждата от почти
трикратно увеличение на издръжката.
Оспорва представените доказателства за увеличени нужди от социален и икономически
характер - представените касови бележки не установявали за кого били покупките и от кого
били направени, както и че сочели на сезонни, а неежемесечни покупки.
Счита, че не е необходимо нуждите на детето от дрехи, обувки и храна да бъдат
задоволявани от най-скъпите магазини.
5
Не са представени доказателства за възможностите на бащата и тези на майката, нито
за разходите, указани в ИМ, част от които дори не били жизнено необходими за развитието
на детето, както и не било необходимо да се правят ежемесечно.
Твърди, че майката живее под наем, има друго 4-год дете, за което също полага грижи
и което ходи на детска градина. Работи от един месец, а преди това от м.април 2020г до
м.май 2021г й било изплатено парично обезщетение за безработица в общ размер на
3834,60лв. Живее под социалния минимум и й било невъзможно да заплаща претендирания
размер на издръжка.
Оспорва доказателствената стойност на бележката за заплащане на ежемесечна такса
към ФК“Спартак“, тъй като не била издадена от Председателя на клуба и че останалите
представени доказателства били изготвени за целите на делото, както и че така посочените
разходи надхвърляли тези на голяма част от населението в България.
Претендира присъждане на разноски.
Контролиращата страна Д“СП“-Варна изразява писмено становище за
основателност на иска, като предоставя на съда преценката относно размера на издръжката.
Така предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.150 СК.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с жабата, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна:
Страните не спорят, а и от представеното у-е за раждане се установява, че Т. ИВ. К. и
Г. Ж. К. са родители на детето Т. Т. К., род.20.11.2007г.
Със съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 11.03.2019г по гр.д.№
17388/2018г на ВРС упражняването на родителските права по отношение на детето Тодор е
предоставено на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения и същата е
осъдена да заплаща издръжка от 150лв месечно.
От служ.бел.изх.№ 109/10.05.2021г, изд. от ФК„Спартак 1918г"-Варна е видно, че
Тодор Тод. К. е състезател в Детско-юношеския ФК от 2018г и понастоящем, за което
заплаща месечна такса от 60лв.
По делото са приети като доказателство 3бр касови бонове от дата 25.04.2021г и един -
от 3.05.2021г за закупени дрехи на обща стойност от 175лв - риза, тениска, панталони,
спортно яке и яке. Представен и касов бон от 9.05.2021г за закупуване на неизвестна стока
на стойност 29,90лв от магазин „Интерспорт“.
Относно доходите на бащата.
От писмото ищецът е зает по ТПО в „Алеко 2009"ООД с основно тр.възнаграждение от
700лв. За периода 01.09.2019г-30.09.2021г е имал месечен облагаем трудов доход от общо
27479,04лв или средно месечно по 1194,74лв. Освен това, бащата е декларирал и доход от
6
42,39лв за 2019г от „Киров скрап"ЕООД.
По обяснения на двамата родители в о.с.з. понастоящем бащата работи като транжор в
месарски магазин и поучава около 1500лв, а майката работи като сортира дрехи втора
употреба и получава 1110лв.
Съгласно писмото от ТП на НОИ-Варна за период от две години назад ищецът не е
получавал обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
Установява си, че ищецът има декларирана собственост върху имот с адм.адрес
гр.Варна бул.„Вл.Варненчик" бл.9 вх.3 ет.7 ап.57, т.е. това е адресът на който живее и там
отглежда сина си.
Относно материалните възможности на майката
От у-е за раждане за детето Евелин Емилова Илиева, род.29.06.2017г,е видно, че
майката на детето е настоящата ответница Геновена, а баща е Емил Петров Илиев.
Ответната страна е представила договор за наем от 1.05.2021г, сключен между Ивелина
Павлова Николова като наемодател и Емил Петров Илиев и Г. Ж. К. като наематели, с които
на последните е отдаден под наем апартамент с адрес гр.Варна ул.„Македония" № 125 ет.3
ап.5 при месечна наемна цена от 300лв за срок от една година.
От у-е, издадено от „Текс тийм"ЕАД изх.№ 107/1.06.2021г е видно, че ответницата е
получила БТВ за м.април 2021г в размер на 283,33лв.
От писмо изх.№ 40471-1/07.09.2021г, изд. от ТД на НАП-Варна е видно, че майката е
заета по ТПО в „Текс тийм" ООД при основна заплата от 850лв. За периода 1.09.2019г-
30.09.2021г е имала месечен облагаем тр.доход от общо 1627,03лв за месеците .12.2009г-
04.2020г и общо 2201,02лв за месеците .04.2021г-07.2021г.
От у-е, изд.от ТД на НАП-Варна изх.№ **********1/31.05.2021г е видно, че майката
е получила различни обезщетения общо в размер от 3834,60лв за периода май 2020г - май
2021г.
От писмо и справка от ТП на НОИ-Варна е видно, че за периода 13.04.2020г-
12.04.2021г ответницата е получила обезщетение за безработица в размер на 15,40лв дневно
или общо 3834,60лв, както и за временна нетрудоспособност от 2280лв за периода 01.2019г-
06.2019г, 125,77лв за периода 12.2019г-04.2020г и 196,39лв за периода 06.2021- 07.2021г.
Според данните от у-я, издадени от Община Варна, Дирекция „Местни данъци",
ответницата няма декларирано движимо или недвижимо имущество,
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Мария
Нейкова Шумантова и Гинка Недева Янчева, сочена от ищеца.По думите и на двете
свидетелки Тодор тренирал футбол от първи клас, а сега вече бил осми. От бащата знаят, че
майката не била давала допълнителни средства за детето и че двамата отдавна не го била
виждала.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
7
По основателността на претенцията.
Съобразно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нормата е императивна и затова задължението на родителя е безусловно за
разлика от това по чл.144 СК.
С оглед нормата на чл.142 ал.1 СК конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното
им състояние и всички други обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да
се присъжда издръжка в размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот,
лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 от
ППВС № 5/1970/.
Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи,
имотното състояние и квалификация /съобразно задължителните указания, дадени в т.5 от
ППВС № 5/1970г/. Според т.6 от същото ППВС двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението. В тази насока е и решението на ВКС №
146/27.04.2015 по гр.д.№ 5404/2014 : нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно обичайните за тях условия на живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на
лицата, дължащи издръжка, се определят от тяхната квалификация, доходите и имотно
състояние, които са винаги обективни и конкретни.
Тъй като ИМ е подадена през 2021г, съдът следва да съобрази МРЗ за 2020г – 610лв,
определен с ПМС № 350/19.12.2019, а от 1.01.2021г е 650лв, определена с ПМС №
331/26.11.2020г.Съответно минималният размер на издръжката за 2020 е 152,50лв,
респ.162,50лв.
За да е основателен искът по чл.150 СК за изменение на размера на издръжката, е
необходимо да се установи наличието на промяна в едно от посочените обстоятелства -
трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице и/или трайна и
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В настоящия случай определената с определението от 11.03.2019г на ВРС издръжка,
дължима от майката в полза на детето ТОДОР, род.2007г, вече непълнолетен, е в размер на
150лв, считано от датата на одобреното споразумение.
Към датата на подаване на настоящата исковата молба 12.05.2021г ТОДОР не е имал
все още навършени 14 години. Изминалият период повече от две години е достатъчно дълъг
и през него детето е пораснало значително, което се е отразило върху неговото физическо
развитие, съответно от нужди от дрехи, обувки и други под., промяна в нуждите от
образование /вече е ученик в гимназия/, свързано и с разходи за униформи, ежедневно
ползване на градски транспорт, необходимост от учебни пособия, както и средства за
посрещане разходите от социален характер, както има и допълнителни разходи, свързани с
неговото физическо развитие чрез занимания със спорт /футбол/.
При това положение и отчитайки икономическата обстановка в страната, съдът
приема, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които майката
8
е била осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на своето дете-налице е трайно
изменение в потребностите на детето, което налага извод за основателност на иска.
Що се отнася до размера, обусловен от възможностите на родителите, съдът
съобразява следното:
По делото се установи, че майката живее във фактическо съжителство с друг мъж и
от него има родено дете Евелин, което понастоящем е на 4 години. Тримата живеят в
жилище под наем.. Майката не притежава движимо или недвижимо имущество на висока
стойност.
Очевидно е, че майката е ползвала платения отпуск за отглеждането на второто си
дете, а след това данните по делото сочат, че за едногодишния период преди завеждането на
делото /май 2020г - май 2021г/, е получавала обезщетения за безработица общо в размер от
3834,60лв, както и за временна нетрудоспособност от 2280лв за периода 01.2019г-06.2019г,
125,77лв за периода 12.2019г-04.2020г и 196,39лв за периода 06.2021- 07.2021г. Установи се,
че е заета по трудово правоотношение от м.юни 2021г и е с основно месечно
възнаграждение 700лв.
Същевременно, данните по делото сочат, че бащата живее в собствено жилище, заедно
със своята майка, която го подпомага в отглеждането на детето, получава средно месечно по
1194,74лв; не е получавал обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
При доходи от трудови правоотношения на дължащите издръжка лица се отчита
брутното трудово възнаграждение, като не се вземат предвид законови допустими удръжки
от него, включително тези за погасяване на данъчни задължения.
Отчитайки горните обстоятелства, съдът намира, че общата месечна издръжка, която
следва да бъде осигурена от родителите за ТОДОР, род.2007г, следва да бъде 400лв, които
да бъдат разпределени между двамата родители, както следва: майката да поеме 210лв, а
бащата – остатъка от 190лв, извън получаваната сума като семейна добавка за дете.
Последното е съобразено с дадените в т.2 от ППВС № 5/31.11.1981г задължителни указания,
че месечните добавки за деца следва да се включат като доход на родителя, при когото е
детето и от който доход да се определи възможността му за заплащане на издръжка.
Останалото по-малко парично участие на бащата е съобразено с обстоятелството, че същият
полага преките и непосредствени грижи за детето.
Увеличеният размер на издръжка се дължи от деня на предявяване на иска –
12.05.2021г до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законна лихва за всяка просрочена вноска до прекратяването на издръжката, дължима на
осн.чл.143 СК.
Достигане до правни изводи, различаващи се от тези на ВРС, налагат частична отмяна
решението в обжалваната част, с която е уважена претенцията за изменението на издръжката
чрез увеличаването й по размер за разликата над 210лв до 290лв, като бъде постановено
друго за намаляването й от 290лв на 210лв.
За увеличението, присъдено с решението на ВРС, над 180лв до 210лв, решението
следва да бъде потвърдено, а в частта, с която е допуснато увеличение от 150лв до 180лв –
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответницата следва да заплати държавна такса върху
присъдения размер на издръжка, определена на осн чл.1 от ТДТСС и дадените с ТР №
5/13.02.1992г по гр.д.№ 5/1991г на ВКС, ОСГК, съобразно които цената на иска се определя
9
по правилата на чл.69 ал.1 т.7 ГПК, т.е. от тригодишните платежи.
Съобразно изхода на спора в настоящата инстанция, на осн.чл.78 ал.6 ГПК
ответницата следва да заплати държавна такса само върху определеното увеличения размер
на издръжката, т.е. над 150лв до 210лв, равно на 60лв х 36 мес /тригодишните платежи/ х
4% = 86,40лв.
Ето защо присъдената в полза на съдебната власт, по см-ката на ВРС, д.такса от
201,60лв следва да бъде намалена на 86,40лв.
По разноските
За първата инстанция
В производството пред първата инстанция ищцовата страна е представила
доказателства за заплатен адв.хонорар от 600лв /л.6-I/, а ответната страна–за такъв от 400лв
/на л.40-I е приложен договор за правна защита и съдействие, обективиращ и разписка за
реалното заплащане на сумата/.
В настоящата въззивна жалба се съдържат оплаквания и искане за изменение на
решението на ВРС в тази част, касаеща присъдените в полза на ищцовата страна разноски от
420лв, и същевременно неуважаване искането на ответницата за присъждане в нейна полза
разноски съразмерно отхвърлената част.
Искането е за изменение на постановеното от ВРС решение в частта за разноските по
реда на чл.248 ГПК и компетентен по него да се произнесе е ВРС.
При това положение в тази част производството по въззивната жалба,
обективиращо искане по чл.248 ГПК, следва да бъде прекратено и делото върнато на
РС за произнасянето по него.
За въззивната инстанция
За настоящата инстанция въззивницата–ответник е представила доказателства за
сторени разноски в размер на 400лв+79,20лв=479,20лв запл.д.такса; въззиваемият-ищец - за
заплатени 600лв адв.хонорар.
Ответната страна е направила възражение за прекомерност и пред настоящата
инстанция.
Възражението е основателно.
Предмет на делото е издръжка на непълнолетно лице, на осн. чл. чл.150 СК. При
това положение приложимата правна норма от Наредба № 1/2004 за полагащия се
адв.хонорар за процесуално представителство за защита и съдействие по граждански дела за
една инстанция е тази на чл.7 ал.1 т.6, с която е установен минимален размер на
адв.хонорар от 300лв. Нормата не прави разграничение процесуалното представителство
дали е на страната на ищеца или на страната на ответника. Затова следва да се приеме, че е
приложима и за двете страни по спора.
10
Неправилно би било прилагането на разпоредбите на чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004,
като се определя минималният размер на адв.възнаграждение пропорционално според
материалния интерес. Последният в случая има значение само за определяне цената на иска
съгл.чл.69 ал.1 ГПК в посочените различни хипотези, което е свързано с определяне
родовата подсъдност на делата и дължимата държавна такса. В тази връзка е въведено и
разграничение между хипотезите на т.6 и т.7 от чл.69 ал.1 ГПК: в т.6 е указано как се
определя цената на иска при периодични платежи за определено време – от сбора на всички
платежи; а в т.7 - за неопределено време или за пожизнени платежи – от сбора на платежите
за три години. Това, обаче, няма отношение при определяне размера на адв.възнаграждение
и отнасянето му към хипотезата на чл.7 ал.2 ГПК, след като Наредбата съдържа специална
хипотеза за делата за издръжка.
Предвид изложеното, съдът намира, че искането на въззиваемата страна-ищец за
присъждане на разноски за настоящата инстанция следва да бъде редуцирано по размер от
600лв на 300лв. От тях съразмерно обжалваната част за разликата над 180лв до 210лв /т.е. за
30лв/, за която част жалбата е неоснователна, в полза на въззиваемия Т. Т. К., действащ със
съгласието на своя баща Т. ИВ. К., следва да бъде присъдена сумата от 25,71лв, на осн.чл.78
ал.3 ГПК.
Съразмерно отхвърлената част от претенцията за разликата над 210лв до 290лв, т.е. за
80лв, за която част жалбата се явява основателна, в полза на въззивницата следва да бъдат
присъдени разноски в размер 109,53лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-ХХс-в № 1614/10.11.2021г по гр.д.№ 6668/2021г в
ЧАСТТА МУ , с която е изменен размерът на определената с протоколна спогодба от
11.03.2019г, одобрена от съда по гр.д.№ 17388/ 2018г на ВРС издръжка, дължима от Г. Ж.
К. ЕГН ********** в полза на детето Т. Т. К. ЕГН **********, действащ чрез своя баща и
законен представител Т. ИВ. К. ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Варна бул.
„Вл.Варненчик“ бл.9 вх.3 ет.7 ап.57, като е УВЕЛИЧЕН за разликата над 210лв до 290лв
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба -12.05.2021г, до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, на осн.чл.150 СК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Т. К. ЕГН **********, действащ чрез своя баща и
законен представител Т. ИВ. К. ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Варна бул.
„Вл.Варненчик“ бл.9 вх.3 ет.7 ап.57, срещу Г. Ж. К. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна ул.
„Македония" бл.125 ет.3 ап.51, иск за изменение размера на присъдената му издръжка чрез
увеличаването й по размер за разликата над 210лв до 290лв, считано от датата на подаване
на исковата молба -12.05.2021г, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн.чл.150 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която е присъдено
увеличение на издръжката за разликата над 180лв до 210лв
11
ИЗМЕНЯ размера на дължимата от Г. Ж. К. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.
„Македония" бл.125 ет.3 ап.51, държавна такса, платима в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметката на ВРС, като я НАМАЛЯВА от 201,60лв на 86,40лв, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Т. К. ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител
Т. ИВ. К. ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик“ бл.9 вх.3 ет.7
ап.57, да заплати на Г. Ж. К. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.„Македония" бл.125 ет.3
ап.51, сумата от 109,53лв /сто и девет лева и 53ст/ - разноски за ВЪЗЗИВНОТО
производство, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ж. К. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна ул.„Македония" бл.125 ет.3
ап.51, да заплати на Т. Т. К. ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Т. ИВ. К. ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик“ бл.9
вх.3 ет.7 ап.57, сумата от 25,71лв /двадесет и пет лева и 71ст/ , на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила за увеличения размер на
издръжката над 150лв до 180лв и за отхвърлената част от претенцията за разликата над
290лв до 350лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.280 ал.2 т.2 ГПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне с определение по реда на чл.248 ГПК по
искането на въззивницата Г. Ж. К., обективирано във въззивната жалба, досежно
разноските на страните сторени пред първата инстанция.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12