Р
Е Ш Е
Н И Е
N293
гр.Русе, 30.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД , гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
АТАНАСОВА
ЪШЪЛ ИРИЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от председателя В. гр. дело № 387 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от Д.Х.М. против решение
№ 873/21.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 1137/2019 г. на Русенския районен
съд, с което е уважен предявеният против него иск за изменение размера на
издръжка на ненавършило пълнолетие дете с правно основание чл.150 от СК.
Твърди, че решението е неправилно поради
неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се
отхвърли претенцията.
Ответницата
по жалбата Н.Р.Я., действаща като майка и законен представител на малолетното
си дете А.Д.Х. чрез адвокатите К.К. и Л.С. –
АК **** счита жалбата за
неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК. Иска
решението да бъде потвърдено като правилно и да й се присъдят направените
разноски за въззивното производство.
След преценка на доводите на страните,
доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, съдът приема следното:
Жалбата е
подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Производството
по делото е образувано по предявения от Н.Р.Я., действаща като майка и законен
представител на малолетното си дете А.Д. Х. чрез адв. К.К. *** против
жалбоподателя иск за изменение на издръжка с правно основание чл.150 от СК.
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата определената
издръжка може да бъде изменена.
Промяна на
обстоятелствата е налице, както при наличие на промяна в нуждите на лицето,
така и промяна във възможностите на задълженото лице.
Трайно установената съдебна практика приема, че възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с
обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът
на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно. При определяне размера на издръжката
се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява
решението, но тъй като издръжката се присъжда за задоволяване на бъдещи нужди,
през периода, когато се изпълнява решението е възможно да настъпят
обстоятелства, които налагат нейното изменение. Изменението на обстоятелствата
може да се отнасят до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно
положение и други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката се изисква трайна или съществена промяна в нуждата
на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице.
Установено
е по делото, че жалбоподателят е баща на А. Д. Х., роден на *** г. С решение № 192 от 16.02.2016 г., постановено по гр.д. №
6540/2015 г. по описа на Русенския районен съд ответникът, настоящ въззивен
жалбоподател е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 130,00 лв до
настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от
влизане в силана решението – 18.05.2016 г..Установено е също, че майката Н.Р.Я.
полага непосредствените грижи за детето, същата работи и за последните шест месеца брутното й трудово възнаграждение
възлиза на около 711 лв. Представени са
и доказателства за материалните възможности на жалбоподателя, а именно – същият
е трудоспособен, има професия и регистриран трудов договор, като брутното му
трудово възнаграждение възлиза на 838 лева.
С оглед на така установените
факти правилно първоинстанционният съд е
приел, че са налице предпоставките за изменение на издръжката по смисъла на
чл.150 от СК, а доводите на жалбоподателя за липса на основание за това са
изцяло неоснователни.
От определяне на размера на дължимата
от жалбоподателя издръжка са изминали
повече от три години. През този период от време детето А. е пораснало и вече е в шести клас, където
изискванията за осигуряване на условия за
участие в учебния процес и домашната подготовка значително са порастнали спрямо
тези в началния курс.
С израстването на детето и
преминаването му в друга възрастова група обективно са се увеличили нуждите му
и съответно на тях са нараснали и средствата, необходими за тяхното
задоволяване. Тава изменение е трайно и същество. Настъпилата промяна във
възрастта на детето през този тригодишен период и съответно и обективното
нарастване на нуждите е основание за изменение и на необходимите средства за
задоволяване на неговите потребности.
За изминалия период от време е налице
изменение и в социално- икономическата обстановка в страна. За този период е
променян и размерът на минималната работна заплата. Това обстоятелство, както и
фактът, че и двамата родители са трудоспособни, дава основание са приеме, че е
налице и промяна в техните материални възможности.
Жалбоподателят е навел доводи, че прави
разходи по плащане на наем в размер на 200 лв за жилище в гр. Р***, които доводи са
несъстоятелни, с оглед твърдяната от
него невъзможност да заплаща увеличен размер на издръжката.Още повече, че по
делото не са представени изискуемите от закона разписки, доказващи реалността на тези плащания.
Задължението на родителите да
осигуряват средства за издръжката на своите ненавършили пълнолетие деца е
безусловно, поради което никой от не може да бъде освободен от заплащането на
издръжка. Жалбоподателят е трудоспособен, притежава професия и може да
реализира доходи от нея в размер на средната работна заплата за страната, както
правилно е приел районният съд. Правилно на тази база се ценени неговите
материални възможности.
Правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл.142 от СК първоинстанционният съд е определил както общия
размер на дължимата за детето издръжка, така и припадащата се част от нея,
която жалбоподателят следва да заплаща.
Обжалваното решение не страда от
наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено с
решение, което съгласно чл.280, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Разноските за въззивното производство
са в тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати направените от ответната
страна по жалбата разноски в размер на 300 лв., представляваща платено адв.
възнаграждение.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
873/21.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 1137/2019 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Д.Х.М. *** да заплати на Н.Р.Я., действаща
като майка и законен представител на малолетното си дете А. Д. Х. ***
сумата в размер на 300 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: