Решение по дело №7423/2011 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1401
Дата: 2 април 2012 г. (в сила от 19 юли 2012 г.)
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20113110107423
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

...

гр.Варна, 02.04.2012 година

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Варненски районен съд, десети състав, в публично заседание на двадесет и шести март  през две хиляди и дванадесета година  в състав:

                                                                 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: *****

 

при секретаря Г.Н. като разгледа докладваното от съдията  гр.д.№ 7423 по описа за 2011 год. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът П.В.Г. ***, твърди в исковата си молба, че е потребител на ел.енергия за обект в ******. Твърди, че с писмо от 03.12.10г. бил уведомен, че дължи сумата от 767,05лв по фактура №***/26.11.10г. като корекция на сметка. Твърди, че не е присъствал на проверката на 26.01.11г. Твърди, че електромера е монтиран извън границите на имота, и се отваря само от инкасатор на ответника. Твърди, че никой друг няма достъп до него, нито тя е поставила чужди тела, за да бъде задължена да заплати тази корекция. Моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 767,05лв, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода 14.01.10г.-07.07.10г. по фактура №**********/26.11.10г.

Ответникът „******, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от ****** оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното дружество, както и наличието на облигационни задължения. Твърди се, че на 07.07.10г. е извършена проверка на средството за измерване, при която е констатирано отклонение в измерването на ел.енергията , съставен е протокол, като е демонтиран електромера и подменен с нов. Твърди, че по отношение на демонтирания електромер е изготвена метрологична експертиза, като е отчетено отклонение, като счита, че е налице неправомерна манипулация върху СТИ. Предвид на това е изготвена корекция на сметката по чл.38, ал.3.т.1 от Общите условия, поради което е начислена процесната сума. Излага се, че при проверката и корекцията са спазени задълженията на ответника, посочени в общите условия. Сочи, че ищецът е бенефициент по констатираното отклонение в точността на измерване на СТИ, поради което и дължи процесната сума, съставляваща корекция на сметка. Моли за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото констативен протокол 248876 от 07.07.2010г. изд. от *** , длъжностни лица от последното дружество на осн. чл.13 от ОУ са извършили техническа проверка на електромер № 33394309 находящ се в обект в *** . От  протокола е видно, че е измерена грешка „-73,46%” и СТИ е подменено и на негово място е поставен нов електромер.

От представеният по делото констативен протоколАУ-14-174/1097/03.11.10г., изд. от Български институт по метрология, РО –*** се установява, че има намеса в схевата на електромера-добавено допълнително съпротивление.  

Съгласно представената по делото справка № 12688 за корекция при неточно измерване на ел. енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от Общите условия на ДПЕЕЕМ, изд. от****, въз основа на констативен протоколАУ-14-174/1097/03.11.10г. е  начислена корекция по клиентски********** за периода 14.01.2010г. - 07.07.2010г. за обект- гр.Варна, жк.Младост бл.49, ап.4, според която за доплащане като дневна енергия са 2700,21квтч., а нощна енергия 1515,01квтч.  , или за период от 175дни. Същевременно за този период е издадено дебитно известие №********** от 26.11.2010г. на стойност 767,05лева.

Представени са по делото още справка за консумирана електроенергия за периода от 10.12.2008г. до 13.05.2011г., справка за платени и неплатени фактури.

Приети са като доказателство по делото публикации на Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на **** и решения на ДКЕВР за изменението им.

От заключението на в.л. инж. Л.Б. , по допуснатата и приета от съда съдебно-техническа експертиза , неоспорено от страните и кредитирано като обективно и пълно, се установява, че СТИ е минал метролог.проверка през 2003г.  Вещото лице сочи, че изчислената енергия за доплащане технически е възможно да бъде доставена. Сочи, че има неправомерно вмешателство в измерв.схема на електромера. Сочи, че лектромера не притежава техн.възможности за регистрация и съхранение на събития. Сочи, че в случая е налице точен измерител на констатираната грешка.

От заключението на в.л.Е.Т. по допуснатата и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза , неоспорено от страните и кредитирано като обективно и пълно, се установява, че необходимото количество ел.енергия, която следва да се до начисли съгл. чл.38, ал.5 от ОУ за периода 14.01.10г.-07.07.10г.  е 4216квтч като стойността им се равнява на 767,05лв с ДДС. Сочи, че периода на корекция е определен съгл. чл.38, ал.4 от ОУ – 180 дни назад от датата на проверката .

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.И.Иванов,  чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на същите да е инициирано принудителното събиране. В настоящата хипотеза интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител и от обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради неизправност на средството за търговско измерване, че е извършена проверка на изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи условия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.

Между страните по делото не е налице спор, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че обекта , за който е бил монтиран процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 98а , ал.1, 3 и 4 от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия като публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник и публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Доколкото не се оспорва факта на тяхното публикуване , то съдът намира, че общите условия на двете дружества ******** са влезли в сила и намират приложение в отношенията между страните по делото, от едно страна и ищеца и „*****, от друга / което е прието и за  безспорно установено между тях/.

Съобразно предвиденото в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „****** ответникът по делото е оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период. Тези действия на ответника се извършват въз основа на представени от “Е. ОН България Мрежи” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия. Следователно единственото основание за корекцията и за фактурирането на процесната сума представлява цитираният протокол от проведената проверка. Протоколът за извършена проверка представлява частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, поради което обективираните в него констатации не са обвързващи за съда. Изключение е налице единствено в хипотезите, в които констативният протокол е подписан от адресата си /титуляра на абонатния номер/ или от упълномощен представител. В тези случай, с подписа си потребителят удостоверява неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и отчетената  ел. енергия.

Не се спори между страните, а и се установява от показанията на разпитания по делото свидетел, че представения констативен протокол не е подписан от абоната или негов представител. Фактът, че протоколът е подписан от свидетел, бил той и незаинтересован, е ирелевантен, тъй като не придава на частния документ силата на извънсъдебно признание. Налага се извод, че обективираните в протокола констатации са непротивопоставими на ищеца. Ето защо и представеният протокол за проверката и подмяната не може да съставлява годно основание за коригиране сметката на абоната.

Съставяните от надлежните контролни органи протоколи, въз основа на резултатите от извършена проверка, са основание за даване на задължителни предписания на проверяваните лица или за съставяне на актове за установяване на административни нарушения. Законодателят не е предвидил възможност, нито методика, за едностранна корекция на сметките за потребител за минал период въз основа на съставени по реда на чл.80 от ЗЕ официални свидетелстващи документи. В Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи / обн. ДВ, бр. 74

 от 24.08.2004 г/ не се съдържат разпоредби, даващи възможност за извършване на едностранна корекция на сметки за минал период от електроразпределителното предприятие и методика за това, поради което не би могло да се приеме, че клаузата на чл.37 и сл. от ОУ е достатъчна за да е налице валидно основание за коригиране на сметките. Отсъствието на изрично предвидена от законодателя правна възможност за една от страните по договора за доставка на електроенергия да извършва корекция в сметките за използвания за отминал период продукт, обуславя извод за неправомерност на предприетата от доставчика промяна / в този смисъл е Решение 165/19.11.2009г. по т.д.103/2009г. на ВКС, решение №104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и по смисъла на чл.2 от ТР 1/19.02.2010г. на ОСГК на ВКС попада в обхвата на задължителната съдебна практика/. Именно защото размяната на имуществените блага между страните е основана на съществуващата помежду им облигационна връзка, то при непълнота на специалната законова уредба, както е в разглеждания случай, приложение намират общите правила на договорното право, които забраняват неоснователното разместване на блага. Правото на ответника на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП представлява нищожна клауза по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.

Установената при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство е ирелевантна и не поражда право за ответника - доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през посочения период. В хода на съдебното производство ответната страна не е ангажирала никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане . Макар да е съставен в съответствие с прилаганите от доставчика Общи условия, констативният протокол не е годен да установи съществуването на валидно правно основание за ответника да получи начислената в резултат на корекцията сума, тъй като в действащото обективно право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия. Правомерността на корекцията не произтича и от клаузата на чл.37 от Общите условия, с която ответното дружество е обосновало правото да получи спорната сума. Както вече се посочи поради неравноправния й характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобна клауза е нищожна по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД и не поражда правни последици.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за недължимост на начислената от ответника сума се явява основателен и следва да бъде уважен. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 57лева, представляващи заплатена държавна такса.

Водим от горното съдът

 

      Р    Е   Ш   И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.В.Г., ЕГН **********,*** , НЕ ДЪЛЖИ на „*******, представлявано от *****, сумата от 767,05лв / седемстотин шестдесет и седем лева и 5ст /, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за периода от 14.01.10г. - 07.07.10г. за обект, находящ се в *****,  за което е издадено дебитно известие  №********** от 26.11.2010г., на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „*****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ***** ДА ЗАПЛАТИ на П.В.Г., ЕГН **********,***, сумата от 57лв /петдесет и седем лева /, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Варна.

 

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: