М О Т И В И
към присъда №92/22.11.2010г.
по НОХД №361/2010г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Производството пред Окръжен съд
гр.Силистра е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.Силистра
обвинителен акт срещу:
Б.С.М.
, за това, че :
На 10.08.2010г. в с. С., обл Силистра, в дом е направил опит умишлено да умъртви Н. А.Д.
с ЕГН..чрез удари с нож в областта на гърдите, като деянието останало
недовършено поради независещи от дееца причини - чл.115 от НК, във вр.
с чл.18 от НК
Тъй като при предявяване на досъдебното производство е
направено искане от подсъдимия М. и неговия процесуален представител за
разглеждане на наказателното производство по реда да глава ХХVІІ от НПК,
съобразно константната съдебна практика на ВКС, съдът разпореди разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ от НПК. Направени са
изявления на подсъдимия, че признава фактите описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти в съдебното производство. На
подсъдимият М. са разяснени правата
и е уведомен, че направените от него самопризнания и събраните на
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, ще се ползват при
постановяване на присъдата, съгласно чл.372 ал.І от НПК.
В наказателния процес е конституиран в качеството на граждански
ищец и частен обвинител пострадалия Н. А.Д.
съобразно чл.76 и чл. 84 от НПК и прие
за съвместно разглеждане предявения в размер на хиляда лева граждански иск.
След провеждане на съкратено съдебно
следствие и след определение на съда, с което е констатирано, че
самопризнанията на подсъдимия и описаните факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства,
е даден ход на съдебните прeния.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага
на подсъдимия да се наложи наказание по вид „Лишаване от свобода” в средния
определен от закона размер, редуцирано съобразно нормата на чл.58а от НК същото да бъде около девет години лишаване от
свобода. Гражданския иск следва да се уважи. Мярката за неотклонение да се
потвърди.
Частният обвинител и граждански ищец
редовно призована, явява се лично Поддържа становището на прокурора и размера
на наказанието, както и размера на предявения иск.
Защитникът на подсъдимия М. пледира за налагане на
наказание съобразно разпоредбата на чл.58 и 58а от НК, и при приложението на
чл.18, ал.2 от НК, като размерът е около пет години лишаване от свобода, тъй
като деянието е в стадия на опита при наличието на физиологичен афект и което
наказание да отговаря на целите на чл.36 от НК.
В осигуреното му право на последна дума,
подсъдимият заявява, че съжалява за извършеното. Моли за нисък размер
на наказанието.
Съдът, като
взе под внимание направените от подсъдимият по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
самопризнания в съдебно заседание и прецени събраните и приобщени по делото
писмени доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият е М. е осъждан
няколкократно за извършени престъпления от общ характер с наложени наказания
лишаване от свобода.
Подсъдимият М. , на семейни начала с Р. Х. А.. От своя
страна, дъщерята на А. - Й. Р. Х., живеела на семейни начала с постр. Н. А.Д.. Подсъдимият М. и Р. А. обитавали къща
намираща се на ….
На 10.08.2010 год. постр. Д.,
придружаван от Й. Х. и Х. С., съпруга на брата на постр.
с каруца посетили с. Б.. Целта им била да си напазаруват стоки от хранителния
магазин. При престоя си в с. Б. постр. и свид. Х. били информирани от местни жители, че Р. А.
разгласявала, че двамата били в тежко финансово състояние и дължали пари в
местния магазин за хранителни стоки. Това обстоятелство ги разстроило и постр. изразил намерение да посети дома на подс. М. и свид. А., за да
разбере защо разпространяват такива неща.
Около 21 часа пострадалият и двете жени се завърнали в
с. С.. Преминавайки покрай дома на подс. М., постр. Д. спрял каруцата на улицата. Имал намерение да
поговори с подс. М. и свид.
А. относно разгласяване на обстоятелства за тежко финансово състояние пред
непознати хора и да изрази несъгласието си. Спрял каруцата на улицата, слязъл
от каруцата и последван от Й. Х. и Х. С. влязъл през входната врата, като я
ритнал силно. До входната врата останала свид. С., а постр. бил придружен от свид. Х..
В този момент подс. М. и свид.
А. се намирали в антрето и се приготвяли да вечерят. Пострадалият Д. се насочил
към антрето, където се намирали подсъдимият и свид. А.,
обърнал към свид. като на висок тон и казал, че не
желае да се разпространяват обстоятелства от личния му живот. А. отрекла, че е
разпространявала твърдяните обстоятелства.
Пострадалият продължил да отправя упреци към А., която се намирала в седнало
положение, с лице към свид. Д.. В този момент от
мястото си, където бил седнал се изпрал подс. М.,
като също изразил несъгласие Д. да говори по този начин и да ги упреква. От
мястото си се изправила и свид. А.. В това си
положение се намирала застанала непосредствено между двамата, с лице към
пострадалия. В следващия момент постр. Д. хванал с
ръка блузата на свид. А. в областта на яката, след
което със същата си ръка я отблъснал към подс. М..
Свидетелката А. се наклонила към подсъдимия, след което се отстранила на
няколко крачки в посока вътрешността на антрето. В този момент подс. М. взел в ръка, ножа който се намирал на масата, замахнал силно в посока гърдите на постр.
и нанесъл удар. Пострадалият Д. успял в първия момент да се предпази, като
задържал с едната си ръка нанасящата удар с ножа ръка на подсъдимия.
Подсъдимият М. успял да издърпа ръката, в която държал ножа и отново замахнал по посока гърдите.
Успял за забие ножа в областта на гърдите му в лявата част на торса, в
областта между сърдечната област и шията и след като извадил ножа продължил да
замахва и нанася удари в областта на гърдите. При повторното замахване за
нанасяне на удар с ножа пострадалият Д. се опитал да се предпази с вдигната
ръка, като удара с ножа попаднал в областта на лявата подмишница. Последвал
замах към врата на постр. Д., който вдигнал високо
главата си и удара попаднал в областта на врата. В този момент пострадалият
почувствал слабост и замайване, направил няколко крачки назад, като се
отдалечил от подсъдимия М.. Към него се притекла свид.
С., която му помогнала да достигне до каруцата, с която напуснали дома на
подсъдимия.
По указание на постр. Д., свид. С. се насочила към дома на свид.
П. А.- к. на с. С.. Свид. Х. напуснала
местопроизшествието с бяг, когато видяла бликналата от постр.
кръв при причиненото му първо пробождане в областта на гърдите от подсъдимия М..
Пострадалия Д. и свид. С. пристигнали с каруцата пред
дома на свид А. в 22 часа, която веднага потърсила
спешна медицинска помощ и се погрижила да ограничи кръвозагубата на постр. посредством превръзка, която му направила. По
показанията на свидетелката А., постр. Д. се намирал
в тежко състояние, дишането му било затруднено следствие нараняванията, които
получил. Свид. А. уведомила за случилото се и
органите на полицията.
След като постр. Д. и свид. С. напуснали дома на подсъдимия, той - подсъдимия и свид. А. се насочили към дома на полицейския инспектор К. С.,
за да съобщят да случилото се. След като бил уведомен С. им разпоредил да
останат на место и да го изчакат да си облече униформата. Докато С. се обличал подс. М. и свид. А. не изпълнили
разпореждането му да го чакат, а тръгнали в посока необитаема къща в
покрайнините на селото, в която по техните обяснения се скрили от роднините на
пострадалия, за които предполагали, че може да искат да се саморазправят с тях.
След проведено издирване от органите на полицията подс. М. и свид. А. били открити,
като М. бил задържан.
Видно от извършеното медицинско освидетелстване и СМЕ постр. Д. е получил телесни увреждания, изразяващи се в
контузия на гръден кош, проникваща прободна рана в
областта на лявата ключица с развитие на лявостранен пневмоторакс, подкожен ефизем в
областта на лицето, шията и гръдния кош, разкъсно- контузна рана в областта на лявото рамо, на долната челюст
и прилежаща шийна област, разкъсно-контузна
рана на лявата ръка. От заключението на назначената СМЕ е видно, че телесните
увреждания са причинени "по механизъм на удари с или върху предмети и
повърхности с режещ ръб и остър връх” - описание съответстващо на ножа, явяващ
се средство за извършване на престъпното деяние./ножа е иззет с Протокол за
оглед на местопроизшествие от 10.08.2010 год. и е приобщен към ДП като
веществено доказателство/ .Уврежданията, които, е получил пострадалия Д. са
могли да бъдат получени по време и начин и място, както е установено по ДП.
Проникващото нараняване в гръдната кухина, по своя характер е травматичен пневмоторакс с изява на остра дихателна недостатъчност,
обуславя наличието на разстройство на здравето временно опасно за живота, което
по смисъла на закона е средна телесна повреда. Мекотъканните
наранявания, обуславят наличието на разстройство на здравето не опасно за
живота и представляват леки телесни повреди.
При разследването по делото не е установено наличие
или индикации на психично заболяване от страна на подс.
М. преди и по време на извършване на деянието.
При разследването по делото не е установено подс. към момента на извършване на деянието да е бил в
състояние на физиологичен афект /силно раздразнение/, което да е предизвикано
от пострадалия.
Описаната фактическа обстановка се признава от
подсъдимия М. и се подкрепя от събраните по досъдебното производство писмени и
гласни доказателства: показанията на свидетелите,
свидетелство за съдимост, декларация , протоколи за оглед на местопроизшествие
и веществени доказателства, фотоалбуми, експертизи, мед. документация,
веществено доказателство.
Така установената фактическа обстановка и всички
събрани по делото доказателства налагат следните изводи:
От правна страна:
Подсъдимият Б.М. е осъществил следното престъпление:
На 10.08.2010г. в с. С., обл
Силистра, в е направил опит умишлено да умъртви Н. А.Д. с ЕГ..чрез удари с нож
в областта на гърдите, като деянието останало недовършено поради независещи от
дееца причини - чл.115 от НК, във вр. с чл.18 от НК
От обективна страна, подсъдимият е извършил действия,
насочени към прекъсване живота на пострадалия. Обект на посоченото престъпление
е животът на „другиго", защото извършителя пряко въздейства пряко и
непосредствено върху пострадалия и по този начин уврежда обществените
отношения, които осигуряват неговия живот. Изпълнителното деяние е
„умъртви", което представлява въздействие върху организма на пострадалия,
което е от същество да предизвика неговата биологична смърт. Смъртта е
общобиологично явление с необратимо прекъсване на жизнената дейност на
организма. Убийството е резултатно престъпление в настоящото производство
осъществено чрез действие. В разглеждания случай се намираме в хипотезата на недовършения
опит-умъртвителното деяние/ причиняване на серия от прободни рани е осъществено, но не е настъпила смъртта на
жертвата-Н. Д., поради независещи от субекта причини. Такива се явяват дистанцията между двамата при
извършеното нападение, противодействието на постр.,
осъществено чрез опити за възпрепятстване на насочените към гърдите му удари,
както и отстраняването му от дома на подсъдимия, като го напуснал своевременно
с помощта на свид. С.. От друга страна спешната и
навременна медицинска интервенция се явява също пречка за настъпване на целения
престъпен резултат- смъртта на постр. М.. Налице е и
необходимата причинна връзка между изпълнителното деяние и целения вредоносен
резултат.
От субективна страна подсъдимият е действали виновно с
пряк умисъл - съзнавал е всички обективни признаци от състава на
престъплението, което извършва, неговия общественоопасен
характер, предвиждал е общественоопасните последици и
пряко ги е целял. В случая подсъдимия М. е съзнавал, че с деянието с
положителност ще настъпи смъртния резултат. За съдържанието на умисъла може да
се съди от: насоката и силата на ударите, от средството, с което е извършено
деянието, от мястото на нараняванията, от разстоянието от което се посяга на
жертвата, от отношението между жертвата и подсъдимия, от интензивността на
посегателството, от уязвимостта на засегнатите органи.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 115, вр. с чл.18
ал.1 от НК.
Причините за извършване на престъплението са трайните
престъпни навици, ниската правна култура, незачитане на установения в страната
правов ред.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът взе предвид както негативно пигментираното съдебно минало на
подсъдимия така и отчита като смекчаващи вината обстоятелства направеното
самопризнание, и изразеното съжаление за
извършеното. При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид и факта, че
делото се разглежда по реда на глава
ХХVІІ в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и наказанието, съгласно чл.373 ал.ІІ от НПК следва да се определи в условията на чл.58а от НК. Съдът следва да определи
наказание по чл. 58а, ал. 1 или по чл. 58а, ал. 4 от НК. Втората хипотеза е
приложима само, когато са налице условията на чл. 55 от НК, а в случая не са на
лице.Съдът определи наказание на подсъдимия Илиев съобразно нормата на чл.58а,
ал.1 от НК, като редуцира същото с една трета и определи наказание по вид
„Лишаване от свобода” за срок от осем години. Цялостната преценка на всички обстоятелства имащи
значение за индивидуализацията на наказанието водят до извода, че наказанието
което следва да се наложи на подсъдимия е при
превес на отегчаващите вината обстоятелства - обременено съдебно минало,
затвърдени престъпни навици и предвид това същия следва да се счита като деец с
висока обществена опасност и презумцията на чл.36 от НК явно не е изиграла своята роля спрямо него.
Съдът не
възприема по никакъв начин доводите за
защитата на подсъдимия М. и счита същите за неоснователни, относно приложението
на чл. 58 б.”а”, във вр. с чл.55 от НК и чл.18 ал.2
от НК тъй като не са на лице условията за това, а именно - високата степен на
осъществяване на намерението на подсъдимия и причините поради които
престъплението е останало недовършено /посочени по-горе/ не позволяват приложението
им.
На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, определя „строг”
режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение – затвор.
На основание чл.59 ал.І от НК съдът приспада времето,
през което Б.С.М. е бил задържан по настоящото дело, а именно от 01.06.2010г.
В резултат на виновното поведение по подсъдимия М. за
гражданският ищец Н. Д. са настъпили определени неимуществени вреди изразяващи
се в причинени телесни повреди, болка и страдание, уплаха. В настоящия случай
са на лице всички елементи от сложния състав на
непозволеното увреждане: деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата, вина под формата на пряк умисъл. Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да обезщети, като по този начин възстанови вредите, които
виновно е причинил другиму. Причинната връзка между деянието на подсъдимия и
претърпения от гражданския ищец вредоносен резултат, е несъмнена. Репарирането
на претърпените неимуществени вреди съгласно съдът преценява по справедливост. Тези вреди
подлежат на обезщетяване към датата на тяхното причиняване 10.08.2010г. Ето защо съдът осъди подсъдимият
Б.М. да заплати на гражданския ищец Н. Д.
сумата от 1 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от момента на извършване на деянието, до
окончателно изплащане на сумата.
Съдът осъди Б.С.М. със снета по-горе самоличност да заплати по
сметка на Окръжен съд гр. Силистра сумата от 50, /петдесет ЛЕВА/ представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск..
Съдът осъди
подсъдимият М. да заплати по сметка на Републиканския бюджет сумата от 100, / СТО /представляващи направени разноски по делото.
Веществените доказателства по делото
следва да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Съдът потвърди взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение “ Задържане под стража ”, поради липсата на основание
за отменяването или изменяването й.
Съдът може да се надява, че така
определеното по размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия, ще му отнеме възможността
да извършва други престъпления. Неизбежното наказание на дееца ще подейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, ще допринесе
за удовлетворяване на общественото чувство за справедливост, еквивалент на
възмездието като обществена оценъчна категория.
Съдът счита, че наложеното наказание в
този си вид и размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна
и възпираща роля.
Водим от тези съображения съдът
постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: