Р Е
Ш Е Н
И Е № 147/19.11.2020г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Добрина Димитрова и с участието на
прокурора Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдия
Вълчев КАНД № 131 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство пред Административен съд -Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл. ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Г.Д.К. *** за проверка на Решение № 260025/27.08.2020 г.
постановено по анд №436 по описа на Ямболския районен
съд за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
010142/30.03.2020 г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“-София, с което на основание §21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД ЗДвП (ДВ
бр.60/2019г., в сила от 16.08.2019г.), на Г.Д.К. е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП.
В
жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, т.к. съдът не е събрал и обсъдил необходимите за
правилното изясняване на делото факти и обстоятелства, относими
гласни и писмени доказателства относно релевантните факти. Претендира се за
отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление.
В
съдебно заседание за касатора се явява адв.М., който подържа и доразвива в писмена защита
съображенията на жалбата с искане за уважаването й и за присъждане на
разноските по делото.
За ответника
по касация се явява юрисконсулт Л., която оспорва жалбата, като претендира да
се остави в сила решението и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор изразява становище, че решението е правилно и
законосъобразно и жалбата следва да се остави без уважение.
Настоящият
съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на
наведените в жалбата отменителни основания и относно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1
от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
С Решение
№ 260025/27.08.2020 г. по анд №436/2020 г. Ямболският
районен съд е потвърдено Наказателно постановление № 010142/30.03.2020 г.,
издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“-София, с
което на основание §21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД ЗДвП (ДВ бр.60/2019г., в сила от
16.08.2019г.), на Г.Д.К. е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лева за нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП.
За да
постанови решението си въззивната инстанция приема,
че от процесуалноправна страна НП е законосъобразно, т.к. АУАН и НП са издадени
от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът
при издаването им и съдържат всички изискуеми от закона реквизити, установени в
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително коректно описание на съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение, при ясно
и еднозначно посочване на мястото на извършването му - на път I-7, км.239+900,
в пътния участък Петолъчката- с.Зимница на територията на обл.
Ямбол, за ползването на който е безспорно, че се дължи винетна
такса. Според съдът НП е законосъобразно и от материалноправна
страна, с оглед разпоредбата на чл.139, ал.6 ЗДвП, която установява задължение
за водача на пътно превозно средство, преди да предприеме движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1,
т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима, според
категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от
трето лице. Районният съд се мотивира, че при определяне размера на наказанието
АНО правилно е приложил по-благоприятната разпоредба на §21б от ПЗР на ЗИД на
ЗДвП, предвиждаща за извършеното нарушение – управление на ППС с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, за което е дължима, но не е
заплатена винетна такса, административно наказание
глоба в размер на 2000 лева. Отбелязано е, че размера на глобата е фиксиран и
не може да бъде предмет на преценка, поради което няма основание за изменяне на
НП чрез ревизиране размерна на санкцията, а поради липсата на обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, АНО правилно е
преценил, че в случая няма основание и за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Приетата
от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по
делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК,
като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни
изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци,
поради което не са налице касационни основания за отменянето му.
Правилно
и законосъобразно е становището на Ямболския районен съд, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото
наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че касатора е извършил вмененото
му административно нарушение.
В тази
връзка посочените в касационната жалба доводи са обсъдени от съда и направените
изводи съответстват на установените факти и приложимия закон, поради което не
следва да се повтарят.
Може да
се посочи от една страна, че извършеното нарушение не е свързано с конкретен
момент или фиксирано място, поради което направената индивидуализация на
мястото на извършване е достатъчна за реализиране на административната
отговорност и за осъществяването на адекватна защита. В тази връзка по делото
няма нито твърдения, нито доказателства в някаква точка от описания пътен
участък или в някакъв промеждутък от време да била заплатена дължимата винетна такса, за да се приеме че не е било осъществено
визираното нарушение.
От
друга страна собствеността на управляваното ППС не е елемент от фактическия
състав на приложимата правна норма, този въпрос не касае предмета на спора и не
може да промени направените изводи, поради което не трябва да се обсъжда.
В
съответствие с това и вменената му доказателствена
тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички
обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са
послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят
материалната законосъобразност на оспорения акт.
Във
връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване
на процесуалноправните и материалноправни норми.
Предвид
посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като
допустимо, валидно и правилно.
При
този изход на делото и съобразно заявеното искане следва да бъде осъден касатора да заплати на ответната страна направените по
делото разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100
лева.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260025/27.08.2020 г. постановено по анд №436/2020 г. по описа на Районен
съд-Ямбол.
ОСЪЖДА Г.Д.К.
*** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура”–София направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1.: /п/ не се чете
2.: /п/ не се чете