Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 29.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАЙЛО
ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ И.
при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Славчева въззивно гражданско дело № 10 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК
С решение № 104 от 10.11.2020 год. по гр.д. № 335/2019 год. на РС-Пирдоп е отхвърлен иска на „Б.п.“ ЕАД, *** срещу Д.И.М. *** с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено вземането на ищеца срещу ответницата за сумата в размер на 4 806,03 лева – главница и лихва в размер на 1,34 лева за периода 01.12.2017 год. – 31.12.2017 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 213/2019 год. по описа на ПРС, като неоснователен. С решението съдът е осъдил ищеца да заплати на ответницата сумата 600 лева, представляваща направените по делото разноски.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ищеца
с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и
вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Ответницата
оспорва въззивната жалба.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 335/2019 год. по описа на РС-Пирдоп е образувано по искова молба на „Б.п.“ ЕАД, *** срещу Д.И.М. *** с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК за признаване за установено вземане на ищеца за липси въз основа на извършени финансови проверки през периода 01.08.2017 год. – 19.09.2017 год.
Ответницата оспорва исковете в отговора на исковата молба. Не оспорва, че по силата на трудово правоотношение с дружеството-ищец заемала длъжността „офис мениджър ПС“ с работно място ПС-Пирдоп, както и че съобразно вменените й трудови функции и съответната длъжностна характеристика има качеството на материално-отговорно лице. Не оспорва и обстоятелството, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 16.09.2017 год. Оспорва представения доклад № 88/03.08.2017 год., като твърди, че не отразява вярно действителното фактическо положение и не удостоверява реално предадените й и намиращи се в ПС-Пирдоп материални ценности. Твърди, че финансовата проверка не е извършена надлежно от страна на работодателя-ищец съгласно раздел VIII от Инструкцията за паричната дейност в ПЦ на „Б.п.“ ЕАД, поради което оспорва твърденията за отразени в него липси в размер на 4 781,52 лева. Сочи, че през периода 14.08.2017 год. – 16.09.2017 год. е била в отпуск за временна неработоспособност, като длъжността й е упражнявана от друг служител. Оспорва верността на Акт за касова наличност от 18.09.2017 год., сочещ на липса в размер на 1700 лева, при съставянето на който не е участвала, не го е подписвала и не е депозирала писмени обяснения, тъй като не са й надлежно поискани. Същият е съставен след прекратяване на трудовото й правоотношение в противоречие с инструкцията. Твърдяната от ищеца липса е съществувала още преди процесния период, но не е установена при предходните проверки. Сочи още, че на вътрешна проверка, извършена на 14.09.2017 год. ответницата не е присъствала и не е канена, поради което съставените в резултат на нея документи не удостоверяват вярно действителната фактическа обстановка относно констатираните липси. Що се касае до установените липси в размер на 1700 лева при извършена финансова проверка на 18.09.2017 год., както и за липсите в размер на 166,99 лева при вътрешна проверка от 14.09.2017 год., за същите на ответницата не може да бъде вменена имуществена отговорност, тъй като изобщо не е присъствала при тяхното извършване, като в този период не е била на работа. Също така и към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответницата ищецът не е извършил ревизия, не е съставен протокол за предаване на съхраняваните от ответника материални ценности, вещи, пари и документи. По тези съображения моли предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като според допълнително споразумение № 848/30.09.2016 год. към трудов договор № 39/01.08.2006 год. ищцата е работила на длъжност „офис мениджър“ в ПС-Пирдоп на ОПС-София област към РУ „Западен район“. Трудовото й правоотношение е прекратено с акт № 30/04.09.2017 год., считано от 16.09.2017 год., на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ.
Видно от доклад № 88/03.08.2017 год. на отдел „Финансово управление и контрол“ при ищеца, въз основа на заповед на работодателя е извършена финансова проверка в пощенска станция Пирдоп за периода 07.07.2016 год. – 02.08.2017 год. След установяване наличността на паричните, пощенските и стоково-материалните ценности, описани в Акт за касова наличност – приложение № 7 към доклада, са проверени първичните приходно-касови документи. Установена е липса между търсената и действително намерената наличност за периода в размер на 4 781,52 лева, формарина, както следва: 1370 лева - по-малко намерени от търсените билети от Национална лотария; 1901 лева – по-малко намерени от търсените винетни стикери; 2,22 лева – по-малко намерени от търсените стоки търговска дейност; 1508,30 лева – липса на парични средства от касата. Посочено е, че ответницата е внесла доброволо част от установената липса в размер на 2100 лева на 02.08.2017 год. Остатъкът от липсата за проверявания период възлиза на 2 681,52 лева. Д.М. е запозната с резултатите от проверката, като присъствието си е удостоверила с лично положен подпис на всички счетоводни приложения към доклада, а с разписка от 07.08.2017 год. същата писмено е декларирала, че няма възражения за установените в доклада липси /Приложение № 17/, както и декларира, че сумата в размер на 2 681,52 лева – установени липси от проверката, е съгласна да се удържи от трудовото й възнаграждение /дкларация на л. 81/.
Със заповед № 37 от 10.08.2017 год. е наредено извършването на вътрешна ревизия на каса и проверка на документите по отчетността в ПС-Пирдоп на 11.08.2017 год. Видно от акт за касова наличност от 11.08.2017 год., констатирана е липса на стойност 2 639 лева – по-малко намерена от търсената наличност на билети от Националната лотария. В декларация от 11.08.2017 год. ответницата е потвърдила верността на констатациите от проверката. В тази липса е включена сумата 1300 лева, констатирана при предходната проверка, поради което новата отчетена липса възлиза на 1269 лева, от която същата е внесла част в размер на 1011,52 лв. и остава да дължи 257,52 лева.
Със заповед № 46/14.09.2017 год., след като е сезиран с докладна записка относно нови липси, ръководителят на ОПС-София е назначил нова вътрешна ревизия на ПС-Пирдоп. Установена е липса в размер на 1700 лева, формирана от повече отчетени изплатени пощенски записи, отразени в дневен отчет и касов модул през м. август 2017 год. Липсата е отразена в Акт за касова наличност от 18.09.2017 год.
При извършена проверка в ПС-Пирдоп на 18.09.2017 год. с цел предаване на касовата наличност и материалните активи на ПС-Пирдоп на новоназначения офис мениджър, е констатирана неотчетена сума в размер на 166,99 лева от абонамент за издание каталожен номер 27, вестник “България днес“ /л. 25/.
Според длъжностната характеристика на л. 27-31 по делото в задълженията на офис-мениджър в ПС се включва осигуряването на необходимите средства, пощенски ценности, формуляри и материали за нормалното функциониране на станцията, спазване на определения в станцията касов лимит, отговорност за ценностите в касата, като изрично е посочено, че като материално-отговорно лице приема, съхранява, разходва, изписва и води отчетността на активите.
Видно от приложените по делото болнични листове на л. 55-57 по делото ответницата е била в отпуск по болест през периода 14.08.2017 год. – 20.09.2017 год.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният
установителен иск за признаване съществуването на вземането на ищеца е
допустим. Това е така, тъй като при успешно проведено заповедно производство и
при евентуално уважаване на иска по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение
влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, без да е
необходимо осъдително решение на съда.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.207, ал.1, т.2 КТ.
Искът е допустим, а преценен по същество – частично основателен.
Както е прието в задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК
(Р.№56/10.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№540/2009 г., III г. о.) отговорността по чл.207, ал.1, т.2 КТ е за
липса, която се състои в недостиг в касата /когато става въпрос за парични
ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални
ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за
неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че
липсата е причинена от отчетника. За да е налице липса
по см. на чл.207, ал.1, т.2 КТ е необходимо не само да е установен недостига на парични или материални ценности, но и този недостиг да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова
функция. В решение №493/23.11.2011 г. на ВКС по гр.д. №586/2011 г., IV г. о., също постановено в производство по чл.290 ГПК, е
прието, че придобиването на
качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностна характеристика.
Такава може да не е издадена, тъй като законодателството не изисква за
валидността на трудовото правоотношение като задължение за работодателя да
състави и да връчи на работника длъжностна характеристика. Достатъчно е
длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи
задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване,
разходване или отчитане на ценности на работодателя. Именно поради това
отговорността за ценностите е на лицата, които трябва пряко да боравят с тях и
това е сърцевината на длъжностното им качество. Липсващите ценности не могат да
бъдат търсени от някой, на който те не са връчени за управление и пазене, макар
че е имал досег до тях. Освен това, при иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ съдът следва да
съобрази, че в тежест на работодателя е да докаже получаването на материалните
ценности и парични средства от работника или служителя, а последният следва да докаже разходването им по предназначение. Работникът или служителят, на когото
е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита
парични и/или материални ценности, отговаря за липса, когато е получил такива,
но не е представил документи за изразходването им /в с. см. - решение №
389/18.10.2011 г. по гр. д. № 1672/2010 г., IV г. о., решение № 260/ 30.10.2013
г. по гр. д. № 1286/2012 г., IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда
на чл. 290 ГПК/. Липсата като факт представлява вреда с неустановен произход и
процесуалният закон не съдържа никакви ограничения относно доказателствените
средства, с които този факт може да бъде установен / в т.см. - решение №
324/06.01.2015 г. по гр. д. № 2431/2014 г., IV г. о.
Като съобрази описаната
съдебна практика и взе предвид събраните по делото доказателства, настоящия съд
приема, че ответницата (сега въззиваем) безспорно притежава качеството отчетник по отношение на паричните
средства и материални ценности, събирани от него
във връзка с осъществяване на трудовата й функция. И по
длъжностна характеристика и фактически, ответницата като материално-отговорно лице е приемала, съхранявала, разходвала,
изписвала и водила отчетността на активите. Тези нейни задължения са заложени в
длъжностната й характеристика, както и в чл. 2 от Инструкция за паричната
дейност в пощенските станции на „Б.п.“ ЕАД, в сила от 01.07.2012 год. В чл. 3 и
4 от Инструкцията е записано също, че МОЛ в пощенските станции са длъжни да
съхраняват поверените им парични средства по начин, гарантиращ опазването на
тяхното количество и стойностно изражение, както и че носят дисциплинарна, имуществена,
административно-наказателна и наказателна отговорност за вредите, причинени на
дружеството при или по повод изпълнение на трудовите задължения. На следващо място, безспорно установен
по делото факт е наличието на липса на парични средства и
стоково-материални ценности, както следва:
При финансовата проверка в ПС-Пирдоп, извършена
за периода 07.07.2016 год. – 02.08.2017 год. е установена липса между търсената
и действително намерената наличност за периода в размер на 4 781,52 лева
/доклад № 88/03.08.2017 год. на отдел „Финансово управление и контрол“/, от
които ответницата е внесла доброволно сумата 2100 лева, като остатъкът от
липсата за проверявания период възлиза на 2 681,52 лева. При извършената
вътрешна ревизия на 11.08.2017 год. е констатирана и липса на стойност 2 639
лева – по-малко намерена от търсената наличност на билети от Националната
лотария. В декларация от 11.08.2017 год. ответницата е потвърдила верността на
констатациите от проверката. В тази липса е включена сумата 1300 лева,
констатирана при предходната проверка, поради което новата отчетена липса
възлиза на 1269 лева, от която същата е внесла част в размер на 1011,52 лв. и
остава да дължи 257,52 лева. Получаването на
материалните ценности и парични средства от ответницата е доказано с приложените по
делото приемо-предавателни протоколи и описи. Констатациите на ревизията се потвърждават и от
заключението на назначената в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводната
експертиза на в.л. Лалова от 26.02.2020 год. Ответницата Д.М.
е запозната с резултатите от проверките, като присъствието си е удостоверила с
лично положен подпис на всички счетоводни приложения към доклада, а с разписка
от 07.08.2017 год. и декларация от 11.08.2017 год. същата писмено е
декларирала, че няма възражения за установените в докладите липси и е
декларирала, че е съгласна сумата да се удържи от трудовото й възнаграждение. Въз основа на тези доказателства въззивният съд приема, че ищеца е доказал по безспорен
начин наличието на липса до посочения размер общо от 2939,04 лева. Тъй като ответницата не е заявила и доказала изключващи
отговорността й обстоятелства, за въззивния съд следва
извод, че по делото е безспорно установено, че ищецът е претърпял щета в посочения размер, която е причинена от поведението на ответницата, което е достатъчно за уважаване на
предявения иск до този размер.
В останалата част
до пълния претендиран размер исковата претенция е неоснователна, по следните
съображения:
Съдът намира, че ответницата не следва да носи
отговорност за установените липси в размер на 1700 лева /повече отчетени като изплатени
пощенски записи/, и 166,99 лева /неотчетена сума от абонамент за издание/,
констатирани при извършената вътрешна ревизия въз основа на заповед №
46/14.09.2017 год. и вътрешна проверка на 18.09.2017 год., тъй като през
проверявания период - м. август 2017 год. ответницата е била в отпуск по
болест, видно от приложените по делото болнични листове, не е присъствала на
работното си място и не е могла да осъществи липсите, които ищецът твърди и
които са реализирани основно през втората половина на месец август /втората и
третата десетдневка/. През периода на ползване на законно разрешен отпуск ответницата не е
изпълнявала задълженията по опазване на повереното й имущество, поради което е
опровергала презумпцията за виновно причиняване на липсите от нейна страна.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд, решението следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил иска на „Б.п.“ ЕАД, *** срещу Д.И.М. *** с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено вземането на ищеца срещу ответницата до размера от 2939,04 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по исковата молба до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 213/2019 год. по описа на ПРС – 05.04.2019 год. до окончателното изплащане, като вместо него следва да постанови друго, с което да уважи иска до посочения размер. В останалата част решението следва да бъде потвърдено. При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника сумата 234 лева, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, поради което решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски за разликата над 234 лева до пълния присъден размер от 600 лева. Ответницата има право и на разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер също на 234 лева, съобразно отхвърлената част от иска. Ищецът има право на разноски в исковото производство в размер на 454 лева, съобразно уважената част от иска, както и на част от направените разноски в заповедното производство в размер на 89 лева. С оглед това ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца общо сумата 543 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 104 от 10.11.2020 год. по гр.д. № 335/2019 год. на РС-Пирдоп в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на „Б.п.“ ЕАД, *** срещу Д.И.М. *** с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено вземането на ищеца срещу ответницата до размера от 2939,04 лева – главница, представляваща установени липси въз основа на доклад № 88/03.08.2017 год. и извършената вътрешна ревизия на 11.08.2017 год, ведно със законната лихва от 05.04.2019 год. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 213/2019 год. по описа на ПРС до окончателното изплащане както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски за разликата над 234 лева до пълния присъден размер от 600 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по иска на „Б.п.“ ЕАД, *** срещу Д.И.М. *** с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, че ищецът има вземане срещу ответницата за сумата 2939,04 лева – главница, представляваща установени липси въз основа на доклад № 88/03.08.2017 год. и извършената вътрешна ревизия на 11.08.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2019 год. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 213/2019 год. по описа на ПРС до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Д.И.М. *** да заплати на „Б.п.“ ЕАД, *** сумата 543 лева разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Б.п.“
ЕАД, *** да заплати на Д.И.М. *** сумата 234 лева, представляваща направените във
въззивното производство разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.