РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20231880100004 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Б. Б. И.,
ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощник, против „Кредисимо“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано
от изпълнителните директори С. Р. Я. и И. Ц. К., и против „Ай тръст“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано
от управителя И. М. Ш. Твърди се, че между ищеца, като кредитополучател, и
първия ответник, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит
№ 2444414 от 18.09.2021 г., по силата на който на И. е предоставен кредит в
размер на 3 200 лева при годишен лихвен процент 39,61 %, годишен процент
на разходите (ГПР) – 47,65 % и срок на договора – 24 месеца. По силата на чл.
4, ал. 1 от договора за потребителски кредит ищецът е поел задължение да
предостави обезпечение на кредитора – банкова гаранция или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. В изпълнение
на последното задължение, между ищеца и ответника „Ай тръст“ ЕООД е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 18.09.2021 г., като в чл.
8, ал. 1 от същия и Приложение № 1 към него е предвидено, че ищецът следва
да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 3 532,80 лева, платимо
разсрочено на 24 месечни вноски по 147,20 лева всяка. В исковата молба се
излага, че договорът за потребителски кредит в цялост, евентуално клаузата на
чл. 4, ал. 1 от него са нищожни. Договорът е нищожен на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 22 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като при сключването му не са
1
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.т. 9-11 от ЗПК и на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като чрез сключването му заедно с договора за
предоставяне на поръчителство се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Клаузата на чл. 4, ал. 1 от същия договор се твърди, че е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като чрез нея и договора за
предоставяне на поръчителство се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, а също така е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, във вр. с ал. 2,
т. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и доколкото не е
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, е нищожна, на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Иска се съдът да прогласи твърдяната
недействителност на договора за потребителски кредит, а при условията на
евентуалност – на клаузата на чл. 4, ал. 1 от него. Според ищеца, договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД, тъй като чрез сключването му заедно с договора за потребителски кредит
се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави, а също така поради
неравноправния му характер по смисъла на чл. 143, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 19
от ЗЗП. Иска се съдът да прогласи за нищожен договора за предоставяне на
поръчителство. Претендират се разноски.
Предявени са отрицателни установителни искове за цялостна
нищожност на Договор за потребителски кредит № 2444414 от 18.09.2021 г.,
сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, евентуално в частта му
относно договореното обезпечение чрез сключване на договор за
предоставяне на поръчителство (клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за
потребителски кредит), както и за нищожност на Договор за предоставяне на
поръчителство от 18.09.2021 г., сключен между ищеца и ответника „Ай тръст“
ЕООД. Според ищеца, договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като при
сключването му не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.т. 9-11 от ЗПК и
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като чрез сключването му заедно с
договора за предоставяне на поръчителство се заобикаля ограничението на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, а при условията на евентуалност – клаузата на чл. 4, ал. 1 от
същия договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като
накърнява добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като
чрез нея и договора за предоставяне на поръчителство се заобикаля
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а също така е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 19 от ЗЗП и доколкото не е
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, е нищожна, на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Според ищеца, договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като
чрез сключването му заедно с договора за потребителски кредит се заобикаля
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
тъй като накърнява добрите нрави, а също така поради неравноправния му
характер по смисъла на чл. 143, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Изложените
факти, при които се иска прогласяването недействителността на договорите
(евентуално на част от единия), ищецът може да свързва с различни
основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово
2
основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да
даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца,
доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на
исковата молба. Когато са предявени искове за недействителност на един
договор или на клауза от него, всички искове са предявени в условията
евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от
едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо
основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока. Отделно от
изложеното, по силата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като
последният не е длъжен да посочи конкретна правна норма, на която
противоречи договорна клауза.
От страна на ответните дружества са подадени писмени отговори, чрез
пълномощници. Оспорват се фактическите твърдения и правните съждения,
изложени в исковата молба. От ответника „Кредисимо“ ЕАД се твърди, че
договорът за потребителски кредит и оспорената клауза от него не са
нищожни, защото са съобразени с правилата за защита на потребителите.
Претендират се разноски. От ответника „Ай тръст“ ЕООД се твърди, че
договорът за предоставяне на поръчителство не е нищожен, тъй като е
съобразен с приложимите към него законови изисквания. Претендират се
разноски.
Предявен е насрещен осъдителен иск от „Кредисимо“ ЕАД за сумата от
1 720,82 лева, представляваща дължима главница по горепосочения договор за
кредит. Твърди се в насрещната искова молба, уточнена с молба от 10.05.2023
г., че по сключения между страните договор за кредит кредитополучателят е
извършил плащания в общ размер на 1 479,18 лева, а горепосочената
претендирана сума представлява чистата стойност на кредита, без лихва или
други разходи по кредита (3 200 лева, намалени със сумата 1 479,18 лева).
Искането е първоначалният ищец да бъде осъден да заплати сумата.
Претендират се разноски. При така изложеното съдът приема, че е сезиран с
един осъдителен иск, доколкото не е необходимо да бъде предявяван при
условията на евентуалност иск на основание чл. 23 от ЗПК. Изрично в този
смисъл е Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на I т.о. на
ВКС. В същото е прието, че при установена от съда недействителност на
договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск
на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с
решението си съдът следва да установи, на основание чл. 23 от ЗПК,
дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до
размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по
кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да
бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 от ЗЗД.
Насрещният осъдителен иск е за реално изпълнение на договорно
задължение по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл.
240, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 1 720,82 лева, представляваща главница по
договора за кредит.
Пълномощникът на първоначалния ищец, в писмен отговор, навежда
доводи, че договорът за кредит е изцяло недействителен, поради което
3
ответникът по този иск дължи само главницата по договора. По изложените
съображения счита, че насрещния иск следва да се отхвърли изцяло.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание страните не се представляват, а с писмени
становища подробно аргументират тезите си.
По делото са приети писмени доказателства, представени от ищеца и от
ответниците, които не са оспорени от страните, поради което съдът ги
възприема като автентични и верни.
Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна
следното:
Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от
писмените доказателства, събрани по делото, че на 18.09.2021 г. между Б. И. и
„Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2444414.
Договорът е за сумата от 3 200 лева, която е следвало да бъде върната на 24
месечни вноски, при годишен лихвен процент 39,61 % и ГПР – 47,65 %.
Според чл. 4, ал. 1 от договора, ищецът е поел задължение да предостави
обезпечение на заемодателя – поръчителство от одобрено от кредитора
дружество в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави на
кредитора банкова гаранция в срок до десет дни от подаване на заявлението.
По делото е приложен Договор за предоставяне на поръчителство от
18.09.2021 г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД и ищеца, съгласно който
поръчителят се задължава да отговаря спрямо „Кредисимо“ ЕАД за
изпълнението на всички задължения произтичащи от договора за
потребителски кредит, като в чл. 8, ал. 1 от същия договор и Приложение № 1
към него е предвидено, че ищецът следва да заплати възнаграждение на
поръчителя в размер на 3 532,80 лева, платимо разсрочено на 24 месечни
вноски по 147,20 лева всяка.
Процесният договор, сключен с първия ответник, представлява договор
за потребителски кредит по аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, страни по който са
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК (ищецът е физическо лице, което
при сключването на договора е действало извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, доколкото не се твърди от страните,
нито от тях са ангажирани доказателства за обратното) и кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 от ЗПК (първият ответник е небанкова финансова институция).
Поради това, в случая намират приложение разпоредбите на същия закон.
С оглед установените по делото факти, настоящият съдебен състав
намира, че договорът за потребителски кредит само формално отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочено, че ГПР
възлиза на 47,65 %. Така посоченият цифрово ГПР обаче, не става ясно по
какъв начин е формиран, след като годишният лихвен процент възлиза на
39,61 %, а договорът е сключен за срок от 24 месеца. Нещо повече –
посоченият в договора ГПР не е действителният такъв съобразно поетите от
потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
4
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК). Не е спорно
между страните, а и се установява при сравняване на размера на земната сума
(3 200 лева), размера на възнаградителната лихва (1 483,12 лева,
представляващи разликата между сумата от 4 683,12 лева, посочена в т. 9 от
Приложение № 1 към договора за потребителски кредит и заемната сума) и
размера на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
(3 532,80), че последното не е включено в ГПР. Това възнаграждение е
свързано с допълнителни разходи за потребителя, които оскъпяват кредита, а
сключването на договора за поръчителство е условие, наложено от кредитора,
като на потребителя само привидно е дадено право на избор – да предостави
банкова гаранция в изключително кратък срок или да сключи договора за
предоставяне на поръчителство с посоченото от първия ответник дружество.
Обстоятелството, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство е дължимо не на кредитора, а на поръчителя, не променя
извода, че това възнаграждение е част от ГПР, доколкото, както вече се
посочи, сключването на договора за поръчителство е пряко свързано с
договора за кредит и е условие, наложено от кредитора, като
възнаграждението по договора за поръчителство значително оскъпява кредита
и е за сметка на потребителя. В обобщение – при сключването на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
за посочване на действителния ГПР, при това не само цифрово, а с посочване
на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по
определения в ЗПК начин, поради което договорът за потребителски кредит е
нищожен както на общото основание на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, така и на
специалното основание на чл. 22 от ЗПК. Изрично в този смисъл е
произнасянето по сходен случай с Решение № 181 от 20.05.2024 г. по в.гр.д. №
778/2023 г. на СОС. Съдът съобрази и задължителния характер на тълкуването
на член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48, дадено с
Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което, посочените
разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Ето защо, предявеният главен иск за прогласяване за нищожен поради
противоречие със закона на сключения между ищеца и първия ответник
Договор за потребителски кредит № 2444414 от 18.09.2021 г. следва да бъде
уважен. Поради уважаването на предявения главен иск, съдът е десезиран от
произнасяне по предявените в условията на евентуалност такива и не дължи
5
произнасяне по тях.
По втория, предявен при условията на кумулативно обективно
съединяване иск за прогласяване нищожността на сключения между ищеца и
втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство от 18.09.2021 г.
съдът намира, че същият е изцяло нищожен, тъй като чрез него се цели
заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Договорът за предоставяне на
поръчителство е потребителски, тъй като обезпечава изпълнението на
потребителски кредит. Заобикалянето на закона е трудно установимо от
съдържанието на договора, защото той се сключва в съответствие със закона.
При това основание за нищожност, страните целят един неправомерен краен
резултат, който се постига чрез сключване на една или повече сделки, които не
нарушават закона. В случая договорът за предодставяне на поръчителство се
сключва с единствена цел да се оскъпи договорът за кредит, по такъв начин,
че да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В настоящия случай
възнаграждението, което е договорено по посочения договор е следвало да
бъде отразено в ГПР по договора за кредит, но това не е направено. Ако това
беше направено, ГПР щеше да е повече от три пъти по-голям – изчисление,
направено от съда на основание чл. 162 от ГПК, като по този начин размерът
на ГПР щеше да е в директно противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Следва да се
има предвид също, че от данните в публичния търговски регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител е
кредиторът по договора за потребителски кредит „Кредисимо“ ЕАД. Двете
дружества се намират в такава икономическа свързаност (§ 1 от ДР на
Търговския закон), която сочи на недобросъвестност, с оглед обективираните
права и задължения по договора за предоставяне на поръчителство, които
представляват на практика разделяне на приходите от кредита между две
свързани и единствено формално обособени юридически лица, с цел да се
заобиколят разпоредбите на ЗПК и да се генерира недопустима печалба.
Допълнителното възнаграждение за поръчителя, както се посочи вече, не е
надлежно описано в договора за потребителски кредит и води до
недобросъвестно оскъпяване на кредита в ущърб на потребителя, който е
поставен в неравноправна и неизгодна позиция.
Ето защо, предявеният главен иск за прогласяване за нищожен поради
заобикаляне на закона на сключения между ищеца и втория ответник Договор
за предоставяне на поръчителство от 18.09.2021 г. следва да бъде уважен.
Поради уважаването на предявения главен иск, съдът е десезиран от
произнасяне по предявените в условията на евентуалност такива и не дължи
произнасяне по тях.
Във връзка с предявената насрещна искова претенция, с оглед
установените по делото факти и тъй като договорът за кредит е изцяло
недействителен, потребителят дължи връщане единствено на чистата
стойност по кредита (чл. 23 от ЗПК). Както вече се посочи, при установена от
съда недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от
кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими
суми по договора, с решението си съдът следва да установи, на основание чл.
23 от ЗПК, дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи
иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи
по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да
6
бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 от ЗЗД. В случая
се претендира сума, която е по-малка от главницата по договора за
потребителски кредит и по делото не са ангажирани доказателства за
плащането на същата. Ето защо, насрещният иск за заплащането на главницата
следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 1 720,82 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят съответно по уважените
срещу тях искове, направените от ищеца разноски по делото, изразяващи се в
заплатена държавна такса в размер на 187,33 лева по оценяемия иск за
нищожност на договора за потребителски кредит (4 % от стойността на
договора, възлизаща на 4 683,12 лева) и 141,31 лева по оценяемия иск за
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство (4 % от стойността
на договора, възлизаща на 3 532,80 лева).
Отделно от това, в настоящото производство ищцовата страна е
представлявана от адвокат, при условията на безплатна адвокатска помощ на
материално затруднени лица, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА), видно от представения договор за правна защита и
съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда. Налице са предпоставките на чл.
38 от ЗА, а именно: осъществена правна помощ по делото, без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2
от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безплатна и липсват данни, които да го опровергават. Доколкото по делото са
ангажирани доказателства, че адвокатът е регистриран по Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС), дължимото възнаграждение, съгласно чл.
38, ал. 2 от ЗА, следва да включва и данък върху добавената стойност (ДДС).
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да
бъде заплатено от ответника, съдът съобрази задължителния характер на
тълкуването на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални
тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в
отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици
за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в
ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по
отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената
минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай
не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до
абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията
между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица,
като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи
последици. Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че
национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
7
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 от
ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 от ДФЕС
забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда,
определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от
09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този
смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на II т.о.
на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II т.о. на
ВКС. По настоящото дело, което се отличава с известна, но не значителна,
фактическа и правна сложност и с оглед проведеното едно открито съдебно
заседание, без явяване на адвоката, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
ЗА, в полза на адв. Д. М. следва да бъде определено възнаграждение в размер
от по 432 лева, с ДДС, по всеки от двата уважени иска, което е в границите за
съответния вид дейност, определени с чл. 25, ал. 1 и чл. 26а от Наредбата за
заплащането на правната помощ (която не е издадена от съсловна
организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г.), което възнаграждение следва
да бъде заплатено от всеки от двамата ответници.
По насрещния иск са направени и претендирани разноски в размер на
68,83 лева за платена държавна такса, както и се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер 360 лева, доколкото „Кредисимо“
ЕАД е представлявано от юрисконсулт в настоящото производство. Така
претендираните разноски, в общ размер 428,83 лева, следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца по този иск.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със
закона, сключения между страните Договор за потребителски кредит №
2444414 от 18.09.2021 г., по иска предявен от Б. Б. И., ЕГН **********, с
адрес: *****, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“, представлявано от изпълнителните директори С. Р. Я. и И.
Ц. К.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, във
вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК – заобикаляне на закона, сключения между страните
Договор за предоставяне на поръчителство от 18.09.2021 г., по иска предявен
от Б. Б. И., ЕГН **********, с адрес: *****, против „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя
И. М. Ш.
8
ОСЪЖДА Б. Б. И., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“,
представлявано от изпълнителните директори С. Р. Я. и И. Ц. К., на основание
чл. 23 от ЗПК, чистата стойност на кредита по сключения между страните
Договор за потребителски кредит № 2444414 от 18.09.2021 г. в размер на
1 720,82 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване
на насрещната искова молба на 02.03.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от изпълнителните директори С. Р. Я. и И. Ц. К.,
да заплати на Б. Б. И., ЕГН **********, с адрес: *****, направените по делото
разноски за заплатена държавна такса в размер на 187,33 лева.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от управителя И.М.Ш., да заплати на Б. Б. И.,
ЕГН **********, с адрес: *****, направените по делото разноски за заплатена
държавна такса в размер на 141,31 лева.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от изпълнителните директори С. Р. Я. и И. Ц. К.,
да заплати на адвокат Д. В. М., личен номер ***, с адрес: *****, сумата от 432
лева, с ДДС, за оказана безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 4/2023 г. по
описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от управителя И.М.Ш., да заплати на адвокат Д.
В. М., личен номер ***, с адрес: ***** сумата от 432 лева, с ДДС, за оказана
безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 4/2023 г. по описа на Районен съд
Своге.
ОСЪЖДА Б. Б. И., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“,
представлявано от изпълнителните директори С. Р. Я. и И. Ц. К. направените
по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 428,83 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
9