№ 8
гр. П. , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ в публично заседание на втори
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивайло Й. Бъчваров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело №
20202160100478 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от ищеца Б. М. Д. от гр.С. чрез
адв. А. Д.-К. от САК против ответника С. А. Д. от гр.П.. В молбата се твърди, че вземането
на ответника срещу ищеца за сумите присъдени с Присъда №44/05.12.2011г. по НОХД
№93/2011г. по описа на Районен съд - П., влязла в законна сила и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист от 04.10.2012г за 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законна лихва от датата на
увреждането - 08.08.2009г. до окончателното изплащане и сума в размер на 1000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сума в размер на 1650 лв.,
представляваща разноски по делото е погасено по давност. Твърди се, че за събирането, на
тази сума е образувано изпълнително дело №20208480524 по описа на ЧСИ Р.А. с район на
действие СГС. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът
не му дължи сумите присъдени с Присъда №44/05.12.2011г. по НОХД №93/2011г. по описа
на РС – П., а именно 5000 лв представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 08.08.2009г. до
окончателното изплащане и сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, както и сума в размер на 1650 лв., за събирането, на която сума е
образувано изпълнително дело №20208480524 по описа на ЧСИ Р.А. с район на действие
СГС.
Претендират се и направените по делото разноски. Представя доказателства .
Предявения иск е с правно основание чл. 124 вр. с чл.439 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор на иска. В отговора не
1
се оспорват фактическите твърдения на ищеца относно настъпилата в полза на длъжника
погасителна давност на задължението след 28.05.2019 г., като се изразява становище, че ако
давностният срок не би изтекъл, ако се изчислява от датата на перимиране на изпълнението-
28.05.2016 г. Не изразява становище по основателността на иска. Признават се от ответника
фактите във връзка с основанието за възникване на вземането и във връзка с извършването
на последното действие по изпълнението на 28.05.2014 . от ЧСИ ТМ..
Ищецът не се явява в с.з и не изпраща представител. В писмено становище
подадено преди с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът не се явява в с.з. и не изпраща представител. В писмено становище
подадено преди с.з. поддържа отговора и моли за отхвърлянето на иска. Претендира
присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение претендирано от ищеца.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че в полза на ответника въз основа на влязла в сила
присъда №44/05.12.2011 г. по НОХД №93/2011 г. по описа на Районен съд гр.П. е издаден
представения изпълнителен лист от 04.10.2011 г. срещу ищеца за сумата 5000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, присъдено на
ответника с присъда №44/05.12.2011 г. по НОХД №93/2011 г. по описа на Районен съд
гр.П., както и за сумата 1000 лв.- обезщетение за имуществени вреди и 1650 лв.- разноски по
делото. Не се спори също, че въз основа на така издаденият изпълнителен лист, по искане
на ответника, в качеството на взискател е образувано изпълнително дело №20128030402048
по описа на ЧСИ Т.М. с район на действие БОС. Не се спори между страните, че по така
образуваното изпълнително дело на ищеца- длъжник е връчена представената покана за
доброволно изпълнение, след което по делото са извършени единствено следните
изпълнителни действия, а именно - а 28.01.2013г. е изпратено представеното запорно
съобщение до Райфайзенбанк България ЕАД, а на 28.05.2014г. е изпратено представеното
запорно съобщение до работодателя „Импас секюрити" ООД. Не е спорно също, че с
представеното постановление на ЧСИ с изх.№12913 от 14.04.2020 г. е прекратено
образуваното изпълнително дело №20128030402048 по описа на ЧСИ Т.М. на посоченото в
постановлението основание по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На взискателя е изпратено
представеното съобщение за прекратяване на делото, получено от него на 15.07.2020 г.,
лично. Не се спори относно обстоятелството, че изпълнителният лист е върнат на ответника
лично на 03.08.2020 г., като това се установява и от направеното отбелязване върху
представеното придружително писмо от същата дата. Представена е и покана за доброволно
изпълнение получена от ищеца на 13.08.2020 г., с която е поканен да заплати сумите по
процесния изпълнителен лист въз основа, на който е образувано изпълнително дело
№20208480400524 на ЧСИ Р.А. с район на действие СГС.
При така изяснената фактическа обстановка съдът, достигна до следните правни
изводи:
2
Предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1, вр. с чл.439, ал.1 от ГПК
за установяване недължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен
интерес от предявяване на иска, доколкото ищеца оспорва дължимостта на вземане, за
събиране, на което е образувано изпълнително дело срещу ищеца и това в случая е
единствения начин за защита срещу принудителното изпълнение. Ищецът се позовава на
факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание- влязла в сила присъда, а именно твърди се погасяване
на вземането по давност. В чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В случая от
доказателствата по делото се установява, че последното действие по принудително
изпълнение е извършено на 28.05.2014г., с изпращане на запорно съобщение до
работодателя на ищеца, като след тази дата, по делото не се събраха доказателства за
извършени други действия по принудително изпълнение от вида на посочените в т.10 от
ТР№2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, които да водят до прекъсване на
давността. Така на 28.05.2016 г. е прекратено по силата на закона- чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
принудителното изпълнение срещу ищеца по изп. дело №20128030402048 по описа на ЧСИ
Т.М., като в случая с постановлението за прекратяване на същото производство от
14.04.2020 г. единствено се констатира този факт . С горепосоченото действие по
принудително изпълнение извършено на 28.05.2014г., съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД е
прекъсната и давността за погасяване на вземането и съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД е
започнала да тече нова давност която в случая е пет годишна, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД,
предвид това, че вземането е установено със съдебно решение. Така давността за погасяване
на вземането срещу ищеца е изтекла на 28.05.2019 г. , пет години след прекъсването и с
последното действие по принудително изпълнение, което е било извършено на 28.05.2014 г.
С изтичане на давността е погасено вземането на ответника срещу ищеца. Предвид
изложеното съдът намира , че предявеният отрицателен установителен иск да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, за които е издаден
изпълнителен лист по НОХД №93/2011 г. по описа на Районен съд гр.П. е доказан по
основание и размер и следва да се уважи.
По отношение исканията за присъждане на разноски съдът прие следното:На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид уважаването на иска, ищецът има право да получи
направените по делото разноски. В случая ищецът е направил разноски в общ размер 1286
лв., от които 980 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 306 лв. д.т. По отношение
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира
същото за основателно с оглед ниската от гледна точка на защитата фактическата и правна
сложност на делото, спорът по което е сведен до преценка за изтичане на давностен срок и
производството е приключило в едно заседание. В случая на ищеца следва да се присъди
адвокатското възнаграждение, в размер намален до минимума от 830 лв. предвиден в чл.7,
ал.2,т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. МРАВ. Така ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в общ размер 1136 лв., представляващи направени по делото
разноски, от които 830 лв. за адвокатско възнаграждение в намаления му размер и 306 лв.
д.т.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. А. Д.,
ЕГН********** с адрес в гр.П., обл.Бургас, ул.... , че ищеца Б. М. Д., ЕГН**********, с
адрес в гр.С., ж.к.... бл.... със съдебен адрес в гр.С., ж.к....“, бул.... НЕ ДЪЛЖИ на
ответника присъдените с Присъда №44/05.12.2011г. по НОХД №93/2011г. по описа на
Районен съд - П., влязла в законна сила и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от
04.10.2012г сума в общ размер на 7650 лв./седем хиляди шестстотин и петдесет лева/, от
които 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законна лихва от датата на увреждането
- 08.08.2009г. до окончателното изплащане и сума в размер на 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сума в размер на 1650
лв./хиляда шестотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото, които вземания
са предмет на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20208480400524 по
описа на ЧСИ-Р.А., с район на действие Софийски градски съд, вписан с per. № 848 на
Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България.
ОСЪЖДА ответника С. А. Д. да заплати на ищеца Б. М. Д. сумата от 1136 лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в частта му над
уважения размер до претендирания размер от 1286 лв..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред БОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4