Р Е Ш Е Н И Е № 114
гр. Кюстендил, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р. САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при участието на съдебен секретар
Р. Стоичкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова
в.гр.д. № 77/2020 г. по описа на КнОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ- МВР, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 46, със съдебен адрес:***,
чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. И. М. обжалва Решение № 1049/16.12.2019 година,
поправено с решение №
1075/27.12.2019 г., постановени по
гр. дело №1459/2019 г. по описа на
Кюстендилския районен съд в частите, в които дирекцията е осъдена да заплати на С.К.Н., ЕГН сумата 3718.00 лева, представляваща обезщетение по чл.106,ал.1, изр.второ от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с § 72 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване
на исковата молба - 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане; както и сумата 151,81 лв., представляваща лихва за забава в плащането
на сумата от 3718 лв., за
периода от 20.02.2019 г. до 16.07.2019 г.
Във въззивната жалба се
твърди, че решението
на районен съд в обжалваните части е неправилно, постановено е при съществени
нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Искането е за отмяната му в тази части и за постановяване на друго, с
който исковете да се отхвърлят изцяло, както и да се присъдят разноски в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещната страна, в който жалбата се оспорва изцяло. Искането е за потвърждаване
на постановения първоинстанционен съдебен акт в
обжалваните части. Същото становище е застъпено и в проведеното съдебно
заседание.
Окръжен съд счита, че атакуваният
съдебен акт на Кюстендилския районен съд е валиден и допустим.
Въззивната жалба е процесуално допустима,
тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на
разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решението на КнРС в частите, в които
дирекцията е осъдена да заплати на С.К.Н.
сумата 3 718.00 лева, представляваща обезщетение по чл.106,ал.1, изр.второ от
ЗДСл, във връзка с § 72 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР, както и сумата 151,81 лв., представляваща лихва за забава в плащането на
сумата от 3718 лв., за периода от 20.02.2019 г. до 16.07.2019 г.
В останалата отхвърлителна част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
От фактическа
страна е установено следното:
По делото не се спори, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение
за периода 17.09.1990 г. до 30.09.2000 г. и прослужените години за този
период са 10 години и 14 дни по КТ. Не се спори, че е валидно възникнало служебно правоотношение в
периода от 01.10.2000 г. до 31.01.2017 г.- прослужени 16 години и 4 месеца,
както и за наличието на валидно възникнало служебно правоотношение в периода от
01.02.2017 г. до 28.01.2019 г.- прослужени 1 година, 11 месеца и 27 дни. В тази
връзка са и представените по делото доказателства, като видно от заповед №
8121К-11222/13.12.2018 г. е, че въззиваемият Н. е
заемал длъжност „началник на сектор (главен счетоводител) в сектор „Финансово
осигуряване“ към РД „Гранична полиция“ – гр. Кюстендил към ГД „Гранична
полиция“ – МВР, с ранг III младши. Със Заповед № 8121К – 423/18.01.2019 г.
служебното правоотношение е било прекратено с изтичането на едномесечно
предизвестие, считано от 28.01.2019 г. В посочената заповед е отразено, че на
служителя следва да се изплатят полагащите се обезщетения съгласно пар.71 и пар.72 от ПЗР ЗМВР (ДВ бр.81/14.10.2016 г.). Няма спор между
страните относно размера на брутното
трудово възнаграждение на въззиваемия, а именно: 1859
лв. към датата на прекратяване на служебното правоотношение.
Със заявление
от 25.01.2019 г. Н. е поискал да му бъде изплатено обезщетение по пар.71-16 бр. заплати и по пар.72-
4 бр. заплати или общо 20 бр. работни заплати. С писмо изх. № УРИ
№328200-4203/11.03.2019 г. на ГД „ГП” му
е отговорено, че по пар.71
му се дължат 16 месечни възнаграждения, като правилно му е определено
възнаграждение по чл.106, ал.3 от ЗДСл в разме3р на 2 месечни основни заплати
От приложената служебна бележка, издадена от ответната
страна, с рег. №4077р-10531/2019 г. е видно, че за периода 06.06.1994 г. –
30.09.2000 г. ищецът е заемал длъжността „главен счетоводител“, като лице,
работещо по трудово правоотношение в РДГП- Кюстендил. От приложеното копие на
ведомост за определяне размера на обезщетението по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл се установява, че на въззиваемия
Н. се дължи сумата 3718 лв. представляваща две брутни месечни възнаграждения. Посочената
сума е изплатена, което е видно и от приложеното заверено копие на платежно
нареждане от 25.03.2019 г. Срещу този размер Н. е възразил, като е твърдял, че
по пар. 72 от ПЗРЗМВР следва да му се изплатят 4
заплати, а не 2, колкото са му заплатени. С писмо рег. № 8121100-7795/21.05.2019 г. му е отговорено, че дължимото на основание чл. 106, ал.3 от ЗМВР
е в размер на 2 заплати.
От правна
страна съдът приема следното:
Спорът между
страните се съсредоточава върху това дали при определянето на обезщетението по
чл. 106, ал.3 от ЗДСл следва да се зачене и стажът на С.Н. в периода от
17.09.1990 г. до 30.09.2000 г., който е по трудово правоотношение. В тази
връзка съдът излага следните съображения:
Със Заповед №
8121К – 423/18.01.2019 г. на основание чл. 105, ал.1 и ал.2 от ЗДСл е
прекратено служебното правоотношение
съществувало между страните. По делото не се спори, че въззиваемият от 1990 г. до прекратяване на служебното му
правоотношение е работил само и
единствено във въззивната дирекция, като до 2000 г. - по трудово
правоотношение, от 01.10.2000 г. до 31.01.2017 г.- по служебно правоотношение
като държавен служител в МВР и от
01.02.2017 г. до 28.01.2019 г. също по служебно правоотношение, но като
държавен служител по ЗДСл. Относно определянето на гратификационното
обезщетение на въззиваемия са приложими нормите на §
71, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81/2016 г., в сила от 1.01.2017 г.),
според която при прекратяване, независимо от основанието, на служебните или
трудовите правоотношения на служителите по § 69 и 70 се изплаща обезщетение в
размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не
повече от 20 и на пар.72,
ал.1 от същия закон, според която при прекратяване на служебното правоотношение
на лицата по § 69 се дължи обезщетение по чл.106, ал.3 от ЗДСл и то се изплаща
заедно с обезщетението по пар.71, като общият им
размер не може да надвишава 20 основни заплати. Безспорно е, че по силата на пар.69 от посочения закон е преобразувано служебното
правоотношение на Н. като държавен
служител в МВР, в служебно правоотношение по Закона за държавния служител. Няма
спор, че на същия са изплатено дължимото обезщетение съгласно пар.71- в размер на
16 месечни възнаграждения, доколкото от 01.10.2000 г. до 31.01.2017 г. е имал 16 прослужени години. Доколкото според
пар.72 на същия му се дължи и обезщетение по чл. 106, ал.3 от ЗДСл на същия е определено такова
в размер на 2 месечни възнаграждения- за периода 01.02.2017 г. до 28.01.2019 г. или прослужени
1 година, 11 месеца и 27 дни. Следва да се посочи, че за времето от 17.09.1990
г. до 30.09.2000 г., когато въззиваемият е работил по
трудово правоотношение не му се следва обезщетение по чл. 106, ал.3 от ЗДСл ,
тъй като в закона липсва изрична разпоредба, приравняваща трудовия стаж,
придобит на заемана по трудово правоотношение длъжност със стажа от длъжност по
служебно правоотношение. Последният е дефиниран в чл.115 от ЗДСл като време,
през което държавния служител е работил на държавна служба, доколко не е
предвидено друго. Разпоредбата на пар.2, ал.1
от ПЗР на ЗДСл не променя горните изводи, тъй като понятието "служебен
стаж", включващ и придобития трудов такъв до влизането на закона в сила,
се тълкува стриктно и законодателят го е предвидил само за конкретни и изрично
предвидени хипотези. Ето защо придобитият трудов стаж от въззиваемия
при същия работодател, преди назначаването му за държавен служител по ЗДСл, е ирелевантен за преценката относно възнаградително
плащане (гратификация), полагащо му се при
прекратяване на служебното му правоотношение при придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 106, ал.
3 ЗДСл. В тази насока е константната практика на ВКС- Решение № 488/10 г. по гр.д.№ 531/09 г.,
ІІ ГО; Решение № 771 от 12.01.2011 г. по гр.д.№ 1618/09г, ІІІ ГО). Още повече,
че и разпоредбата на пар.69, ал.9 от от ПЗР към
ЗИДЗМВР, определяща зачитането на служебния стаж при един и същ работодател
изключва приложението на чл. 106, ал.3 от ЗДСл.
Следва да се има
предвид също така, че институтът "държавна служба" е създаден с
влизане в сила на Закона за държавния служител /обн.,
ДВ, бр. 130 от 5.11.1998 г., в сила от 6.12.1998 г./. С този закон е създадена
и нова категория служители - държавни служители и е уреден техния статут.
Обстоятелството, че въззиваемият Н. е заемал длъжност
по трудово правоотношение в организация на бюджетна издръжка до влизане на ЗДСл
в сила не означава, че той е бил на държавна служба по смисъла на специалния
закон. Поради изложеното решението на районен съд следва да се отмени и да се
постанови друго решение, с което искът по чл.106, ал.3 от ЗДСл да
се отхвърли като неоснователен.
С оглед на
изложеното по- горе съдът постанови решението си.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК на въззивника следва да се заплатят
сторените от него разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на
99.36 лв. и представляват държавна такса, както на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ въззиваемият Н. следва да заплати на възивника 200 лв. юрисконсулско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1049/16.12.2019 г, постановено по гр. дело № 1459/2019 г. по описа на КнРС в частите, в които ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
"ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР, седалище и адрес на управление: град София, бул.
"Княгиня Мария Луиза" № 46 е осъдена да заплати на С.К.Н., ЕГН: **********,
с адрес за връчване на съобщение
и призовки – гр. Кюстендил, ул. „***“, сумата в размер на 3718.00 лева, представляваща обезщетение по чл.106,ал.1, изр.второ от ЗДСл, във
връзка с § 72 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР, ведно със законната
лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 151,81 лв., дължима лихва
за забава в плащането на сумата
от 3178 лв., за периода от
20.02.2019 г. до 16.07.20019 г., а също и за сумата в размер на 499,84 лева, представляваща деловодни разноски, както и в частта, в която е осъдена да заплати в полза на Държавата, по Бюджета на Съдебната власт, чрез
сметката на Районен съд - Кюстендил, държавна такса в размер на 198,72 лева,
както и сумата от 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист и вместо него постановява:
ПРЕДЯВЕНИТЕ от С.К.Н., ЕГН: **********, с адрес
за връчване на съобщение и призовки – гр. Кюстендил, ул. „***“ №***, срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ"
при МВР, седалище и адрес на управление: град София, бул. "Княгиня Мария
Луиза" № 46 за сумата в размер на
3718.00 лева, представляваща обезщетение по чл.106,ал.1, изр.второ от ЗДСл, във
връзка с § 72 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 16.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата в размер на 151,81 лв., дължима лихва
за забава в плащането на сумата
от 3178 лв., за периода от
20.02.2019 г. до 16.07.20019 г ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.К.Н., ЕГН: **********, с адрес
за връчване на съобщение и призовки – гр. Кюстендил, ул. „***“ №*** да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ" при МВР, седалище
и адрес на управление: град София, бул. "Княгиня Мария Луиза"
№ 46 деловодни разноски в размер на 299.36 лв.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: