Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г.,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на тридесети юли две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Стоян Загоров, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД
№1470 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, депозирана чрез
пълномощника юрисконсулт Д.О., против решение № 726 от 01.06.2020г. на ВРС,
постановено по НАХД № 934/2020г., по описа на ВРС, с което е отменено
Наказателно постановление № 03-010596/30.01.2019 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Варна, с което на Супер
Чойс” ЕООД БУЛСТАТ *********, седалище и адрес
на управление гр. Варна, ж.к. „М.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **,
представлявано от управителя Р.И.В., за нарушение на чл.11, ал.5 вр. чл.12,
ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.416, ал.5
вр.чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 200 /двеста/ лева, и в тази връзка е оставено без уважение
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което
се претендира неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с
което се потвърди процесното НП.
Пред настоящата инстанция касаторът, чрез процесуален
представител поддържа касационната жалба, като по съществото на спора изразява
становище, че правилно наказващият орган е определил субекта на отговорността,
която се потвърждава от всички събрани по делото доказателства. Моли за отмяна
на решението на ВРС и постановяване на ново по съществото на спора, с което се
потвърди издаденото НП, с присъждане на направените разноски. В условията на
евентуалност възразява по размера на претендираните от ответната страна
разноски.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се
представлява. С молба вх. № 9141/30.07.2020г., чрез пълномощник оспорва
касационната жалба. Отправя искане решението на ВРС като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение,
че решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Касационна жалбата е процесуално допустима, подадена e
в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е
неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на „Супер
Чойс” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.
„М.", бл. **, вх. 4* ет. *, ап. **, представлявано от управителя Р.И.В.,
депозирана чрез адвокат Н. С. от ВАК, срещу Наказателно постановление №
03-010596/30.01.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –гр. Варна,
с което за нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2
за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415 в, ал. 1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева.
За да отмени наказателното постановление въззивния съд
е приел в мотивите си, че при провеждането на
административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно е определен и субекта на
административно нарушение като материалният
закон е приложен неправилно. В
решението си ВРС се е позовал на съдебна практика дадена в решения на
Административен съд-Варна по идентични казуси.
В производството пред Районен съд - Варна
не са допуснати процесуални нарушения, при
правилно установена фактическа обстановка, правните изводи са съобразени с
приложимия материален закон. Съдът, в настоящия съдебен
състав, намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба основания за
отмяна на въззивното решение. Като
изцяло неоснователно и необосновано, следва да се отхвърли релевираното
съображение досежно допуснати от съда нарушения на материалния закон.
Районният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретния спор, при точното
съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Фактите са установени в
пълнота и правилно от районния
съд, при тяхната съвкупна преценка е
изведен правния извод за нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено и
обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му
само на това процесуално основание, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по
същество, касаещи извършване на нарушението, неговото авторство и вината на нарушителя. На ответника по касация е наложено наказание за нарушение
на разпоредбите на чл. 11, ал. 5 и чл. 12
ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията
и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд / обн. ДВ бр.102 от 22.12.2009г./
Доколкото липсват факти в НП, от които да се
направи извод дали е бил проведен начален инструктаж и ако да на коя дата,
който не е бил документиран или се приема, че не е бил проведен начален
инструктаж се явява правилен извода на ВРС, че от НП не става ясно, какво точно
нарушение административнонаказващия орган приема, че е извършено и защо на
дружеството работодател следва да бъде ангажирана отговорността за това
нарушение. Горното е от съществено значение, тъй като се касае за самостоятелни
нарушения и отговорността, за неизпълнение на задължения е на различни субекти.
Разпоредбата
на чл. 11, ал. 1 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г.
предвижда работодателят да осигури провеждането на инструктажи по безопасност и
здраве при работа, като по арг. от ал. 2
на същата правна норма инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от
длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от
работодателя. Трайна е практиката на административните съдилища в тълкуването
на относимите норми, че задължението на работодателя е да осигури провеждането
на инструктаж като документирането му се осъществява от съответното длъжностно
лице, което го е извършило.
Не на последно място следва да се отбележи, че в НП
е посочена дата на извършване на нарушението 01.02.2018г. като липсват факти, от които да се направи извод, че на
тази дата би могло да бъде извършено твърдяното нарушение.
Прецизността
при посочване на датата, описанието на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено и на правната квалификация е задължение на административнонаказващия
орган и не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика.
Недопустимо е да бъдат санирани и от съда. Това би имало за последица
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на
процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че
лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за
какво точно административно нарушение и за коя дата на извършването е
ангажирана отговорността му. Административнонаказателното производство, не може
да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни
относими към конкретна норма определяща едно нарушение за наказуемо.
Касационната инстанция изцяло споделя
изводите на районния съд за наличието на допуснати процесуални нарушения при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление, както и неправилно
реализираната административнонаказателна отговорност на лицето.
Обжалваното решение не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл.348, ал.1 НПК във вр. с чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна
проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с
неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави
в сила.
При този изход на спора и липсата
на претендирани от ответника по касация на разноски, съдът не дължи произнасяне
от по същите.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 726 от 01.06.2020г. на ВРС, постановено по
НАХД № 934/2020г., по описа на ВРС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: