Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1341
гр.Бургас, 11.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3725 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Б.К.Й. с ЕГН: **********, адрес: ***, против Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 1391308 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП на жалбоподателката е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Посочва се, че ЕФ е издаден в нарушение на
процесуалните правила. Застъпва се, че не са приложени доказателства дали
използваното техническо средство е одобрен тип или не. Твърди се, че са допуснати
нарушения, свързани с липсата на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532,
както и такива с липса на индивидуализация на техническото средство. Твърди се,
че в ЕФ не е посочено пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване. На
следващо място се посочва, че са налице пороци относно реквизитите на фиша, изразяващи
се в липса на конкретен издател на ЕФ и дата на издаване. На следващо място се
посочва, че ЕФ не съдържа описание на извършеното нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателката
не се явява и не се представлява. Видно от отбелязването от длъжностното лице
по призоваването, извършено върху изпратената до същата призовка – жалбоподателката
е била търсена на посочения от нея адрес, но не е била намерена. Доколкото
съгласно чл. 61, ал.2 ЗАНН – съдът дава ход на делото, дори в случаите, когато
жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес, то и съдът е дал ход на
делото и го е разгледал.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена в съда се прави искане за потвърждаване на ЕФ. Не се
сочат доказателства.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП. (Видно от направеното
отбелязване на л.6, фишът е бил връчен на 18.07.2018г., а жалбата срещу него е депозирана
на 31.07.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 10.07.2016 г. в 15:29 часа в гр. Бургас, бул.
„***”, в посока от пътен възел „**” към кръстовище с ул. „***”, до
бензиностанция ***, техническо средство – стационарна система за контрол на
скоростта с № 003059049644 засякла и заснела, движещ се в указаната посока със
скорост от 108 км/ч. лек автомобил „***” с рег.№ ***. На мястото на контролирания пътен участък имало
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Участъкът от
пътя бил сигнализиран и с пътен знак „Е-24” /контрол с автоматизирани
технически средства или системи/, видно от приложение по делото протокол /л.12
/ и схема на разположените пътни знаци /л.18-19/. Въпросното нарушение било
записано на файл с наименование „0030590496442016071015292200038.sly”. По-късно
записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на
Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл,
установили, че заснетият автомобил - „***” с рег.№ *** е собственост на
жалбоподателката „Б.К.Й., както и че скоростта
следва да се счита на 104 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1391308 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП на собственика било наложено
наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400” с № 003059049644, към
датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените Удостоверение (л.9) и Протокол за проверка (л.10).
По делото липсват данни жалбоподателката да е представил писмена
декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП (редакция към датата на
нарушението) за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката
снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения
съдът прие следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и противно на становището на жалбоподателката - съдържа всички предвидени
в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР
Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона
– териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно
е посочено мястото на извършване на нарушението и достатъчно изчерпателно са
отразени е обстоятелствата, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 24
км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %,
който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. С
оглед горното съдът намира доводите за недостатъчно описание на нарушението за
неоснователни.
След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас,
безспорно се установява, че в участъка на бул. „***” до бензиностанция „Лукойл”
има разположен знак В26, като видно от визуализираните на схемата отбелязвания
– камерата е позиционирана след знак В 26 и попада в неговия обхват. Съгласно
Протокол /л. 12/ изрично е посочено, че има монтиран и знак Е24 (същият е
визуализиран и на схемата от Община Бургас), като датата на монтажа е
29.03.2016г. – т.е. към датата на нарушението, категорично се доказва, че е
имало както знак В26, така и знак Е24, поради което и водачите е следвало да
съобразяват поведението си с въведеното ограничение.
Във връзка с
направените възражения за непосочване на издател и дата на издаване на ЕФ, съдът
следва да посочи, че по отношение на процедурата за санкциониране на нарушения
с електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното
постановление са неприложими. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш”
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63
от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш
е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез
него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.
Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш
намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не
може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при
обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП. Действително
в процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на
издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради
което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл
е константната практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС -
Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение
№ 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.
Не случайно
законодателят при определяне на реквизитите на електронния фиш в чл.189, ал.4
от ЗДвП не е посочил като изискване същият да съдържа име, длъжност и подпис на
издателя си и това е така, защото електронният фиш е акт, който се издава в
резултат на заснемане със система за технически контрол, а не акт на
административнонаказващ орган, каквото е наказателното постановление. Ето защо
за разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на
електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по
ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание
чрез издаване и връчване на наказателно постановление (Решение № 1227/08.07.2015г. по к.н.а.х.д. № 943/2015г. на АдмС-Бургас).
Законодателят в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е препратил към ЗАНН само процедурата по оспорване на електронния фиш, а в
ал.14 от същия член, е препратил към общия закон само за неуредените случаи.
Това означава, че особената процедура, уредена в ЗДвП, се прилага такава,
каквато е и така както е уредена в специалния закон и само за неуредените
случаи, както и само в частта на оспорване пред съда на електронния фиш се
прилага общия закон – ЗАНН. За това, след като в чл.189, ал.4 от ЗДвП са
регламентирани реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се
възприема като изчерпателно, т.е. достатъчно е електронния фиш да съдържа тези
реквизити и да е издаден според образеца утвърден със Заповед №
Із-305/04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи. В случая процесния
електронен фиш е именно такъв. След като в образеца за електронен фиш и в
изчерпателно изброените му в закона реквизити не се съдържа дата на издаване на
електронния фиш, име на длъжностно лице, подпис и пр. - то такъв реквизит не е
задължително да притежава и фишът.
Действително съдът
констатира, че в ЕФ не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да бъде
обжалван. Това обаче в никакъв случай не може да се счете за съществено
процесуално нарушение, доколкото очевидно и без това указание жалбоподателката
е успяла в срок да упражни правото си на жалба, поради което и този пропуск не
се е отразил на възможността й да потърси съдебна защита на правата си.
По отношение на
твърденията за липса на
протокол по Наредба № 8121з-532 и за
липса на доказателства, относно използвания тип техническо средство и неговата
годност следва да се посочи следното:
От приложените към
административнонаказателната преписка доказателства - Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване (л.9) се установява, че използваното в случая
техническо средство е стационарна
система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение тип „SITRAFFIC ERS 400”, произведена от „SIEMENS AG OSTERREICH - Австрия”, за която е издадено Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823
от 06.10.2009г., валидно до 06.10.2019г. т.е. – не остава никакво съмнение,
относно това, че използваното техническо средство е било годно и технически
изправно. От друга страна изискването за съставяне на протокол за употреба на
техническото средство, съгласно чл. 10 от Наредба № 8121з-532 касае само мобилните технически средства, а не
стационарните, поради което и всички доводи свързани с липса на такъв протокол,
съдът счита за неотносими.
С
оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателката. Видно от
материалите по делото същата е собственик на автомобила, а съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Тъй като, както се посочи по-горе, в срока по
чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявена декларация за друго лице, то
правилно именно собственикът в лично качество следва да бъде адресат на
административното наказание.
Наложеното на жалбоподателката наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП (в редакцията
на тази норма към момента на извършване на нарушението, ДВ, бр.101 от 2016 г.) –
„Глоба” в размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона и не може
да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се
приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се
явява деяние със завишена обществена опасност.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,
предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1391308 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.3 ЗДвП на Б.К.Й. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно оригинала: М.Р.