О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……
Гр.
София, 13.09.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-2 състав, в закрито заседание на тринадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа т. дело № 7631 по
описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба на Д.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, предявена срещу „П.Б.“
ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано
от управителя З.С.Г., за прекратяване на ответното дружество, поради наличие на
важни причини и откриване на производство по ликвидация.
В исковата молба ищецът твърди,
че притежава дял в размер на ½ от капитала на „П.Б.“ ООД. Посочва, че от
учредяването, считано от учредяването на ответното дружество, които факт се е
реализирал през месец - юли 2014 г. същото
е осъществявало търговска дейност профилирана в разработката на софтуерни
продукти. Настъпило обаче влошаване на материалното състояние на търговеца,
което наложило да се прекратят трудовите правоотношения с всички наети от него
служители, както и да освободи наетото за осъществяване на дейността му работно
помещение, вписано и като адрес на управление на дружеството в Търговския
регистър. Така, считано от месец - октомври 2015 г. ответното дружество
ефективно преустановило дейността си. Последвало влошаване на отношенията между
ищеца и другия съдружник в ответното дружество – З. Г.. На 30.12.2015 г. с
решение на общото събрание на „П.Б.“ ООД, ищецът бил изключен като съдружник. Й.
посочва, че е предявил пред съда иск за отмяна на решението за изключване,
които впоследствие оттеглил, тъй като междувременно бил постановен отказ на Агенция
по вписванията да впише решението за изключването му в Търговския регистър,
впоследствие потвърден с влязло в сила решение на Софийски апелативен съд. На
29.02.2016 г. на извънредно общо събрание ищецът, като единствен съдружник,
разполагащ с право на глас по съответната точка, взел решение за изключване на
другия съдружник - З. Г.. По-малко от две седмици по-късно – на 09.03.2016 г., З.
Г. гласувала повторното изключване на ищеца от ответното дружество. На редовно
заседание на общото събрание на „П.Б.“ ООД, провело се на 30.06.2016 г.
съдружниците не могли да приемат годишен финансов отчет, поради несъгласие на
ищеца със съдържанието му. Съдружникът – Й. поддържа, че З. Г., в качеството си
на управител на ответното дружество, отказвала да му предостави достъп до
книжата на дружеството. С оглед разривът в отношенията между съдружниците,
водещ до невъзможност за нормално функциониране на органите на дружеството,
натрупаните загуби и акумулираните задължения,
както и окончателното преустановяване на търговската дейност на дружеството,
израз на което е и закриването на всичките му банкови сметки към 30.12.2015 г.,
ищецът счита, че са се произвели важни причини, които налагат прекратяване на
ответното дружество на основание чл. 155, т. 1 ТЗ.
Ответното дружество се е
възползвало от правото си да подаде отговор по исковата молба, в който излага
доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита, че е налице
основание за спиране на производството, поради наличието на висящ пред съда
преюдициален спор с предмет отмяна решението на общото събрание на „П.Б.“ ООД,
с което Д.Й. е изключен като съдружник. Оспорва допустимостта на
производството, като счита с решение на общото събрание на „П.Б.“ ООД от
30.12.2015 г. ищецът е изключен като съдружник, съответно не е лиегитимиран да
иска прекратяване на дружеството по съдебен ред. Като алтернативно основание за
прекратяване на членствените права на ищеца се сочи, че на 29.09.2015 г.
последният е отправил до управителя на ответното дружество тримесечно
предизвестие за едностранно прекратяване на членството си, чийто срок е изтекъл
на 30.12.2015 г. Във връзка с основателността на иска излага възражения в
посока злоупотреба от страна на ищеца с правото му да иска прекратяване на
ответното дружество. Разкрива обстоятелството, че считано от 29.09.2015 г.
ищецът е едноличен собственик и управител на „Д.“ ЕООД, дружество което
извършва конкурентна на ответното дейност, с което е нарушил задълженията си за
лоялност. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че „П.Б.“ ООД е
преустановило дейността си. Във връзка с твърденията на ищеца, че е налице
невъзможност за нормално функциониране на дружествените органи, се възразява,
че доколкото причина за последното е именно поведението на ищеца, не би
следвало това обстоятелство да представлява основание за прекратяване на
дружеството.
Съдът, като прецени събраните
доказателства по делото във връзка с наведените доводи съобразно с разпоредбата
на чл. 12 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:
Активно легитимиран по иск с
правно основание чл. 155, ал. 1, т. 1 от ТЗ, е съдружник, който притежава дял,
равняващ се на повече от 1/5 от капитала на дружеството, спрямо което е
направено искане за прекратяване на дейността му и обявяването му в ликвидация.
Основателността на посочения иск
се обуславя от наличието на важни причини, водещи до невъзможност дейността на
дружеството да бъде продължена и обуславящи необходимостта от прекратяването на
същата.
В случая от представените по
делото доказателства и от служебна справка в ТР направена на основание чл. 23,
ал. 4 от ЗТР, се разкрива това, че ищеца – Й. е вписан в качеството му на
съдружник в търговско дружество - „П.Б.“ ООД, считано от датата – 20.04.2015 г.,
като съгласно отбелязванията по партидата на дружеството и съдържанието на
обявения дружествен договор, той притежава дялове, равняващи се на 50 % от
капитала на ответника.
Според протокол от 30.12.2015 г.
при проведено извънредно общо събрание на съдружниците на „П.Б.“ ООД е взето
решение за изключването на съдружника – Д.Й., поради наличието на основания
покриващи състава на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ.
От изискания пълен препис от т.д.
№ 709/2016 г. образувано пред СГС, ТО, VI-16 състав се установява, че изключения с цитираното по-горе решение съдружник
– Д.С.Й. е упражнил правото си на съдебна защита спрямо този дружествен акт,
като го е оспорил по реда на чл. 74 ТЗ и е поискал същия да бъде отменен,
защото страда от пороци рефлектиращи върху неговата законосъобразност. Ищецът
обаче се е разпоредил с процесуалното си право на иск след неговото надлежно
упражняване, като на основание чл. 232 ГПК е заявил, че оттегля същия, като е
извършил това процесуално действие чрез депозирането на писмена молба от
15.03.2016 г. Съобразявайки това волеизявление на страната сезирания с исковата
претенция съд е постановил определение от 17.03.2016 г., с което е прекратил
производството по т.д. № 709/2016 г., поради осъществено оттегляне на
предявените искове. Цитираното определение е придобило стабилитет на 07.04.2016
г.
Предвидената в чл. 155, т. 1 ТЗ
възможност за прекратяване на дружеството по исков ред чрез предявяване на
конститутивен иск е предоставена на точно определени лица - съдружниците,
притежаващи повече от 1/5 от дяловете от капитала. Следователно, притежаването
от ищеца на качеството "съдружник" е абсолютна процесуална предпоставка
за допустимостта на този иск. Поради това, посоченото качество трябва да е
налице във всеки един момент от производството по делото и изгубването му има
за последица съответно отпадане на правния интерес от иска за прекратяване на
търговското дружество и недопустимост на същия. Възприемането на обратното
становище би довело до правно неприемлив резултат - дружеството да бъде
прекратено по искане на лице, което към момента на прекратяването му /влизане
на решението по чл. 155, т. 1 ТЗ в сила/ вече не е съдружник и поради това не
разполага с никакви права по отношение на дружеството, в т. ч. и да предприема
действия за преустановяване съществуването на дружеството като правен субект. С
оглед на това от първостепенно значение е да се даде отговор, дали при установената
фактическа обстановка във връзка развитието на
членственото правоотношение между Д.С.Й. и „П.Б.“ ООД към настоящия
момент това правоотношение продължава да съществува, или на определено
основание, то вече е било прекратено и това прекратяване е придобило
стабилитет. Позицията на настоящата инстанция е, че Д.С.Й. е изгубил качеството
си на съдружник в „П.Б.“ ООД, считано от 07.04.2016 г. Това е така, защото
именно към означената дата взетото на 30.12.2015 г. решение за неговото
изключване е произвело своята правопрекратителена последица спрямо членственото
правоотношение, по силата на което ищеца е имал качеството на съдружник в
ответното дружество. Важно е да се отбележи, че изследването на компонента
правен интерес, тогава когато става дума за наличието на качеството съдружник
всякога следва да почива на анализ на вътрешните отношения между съдружника и
дружеството, като обстоятелството, че обсъжданото решение от 30.12.2015 г. не е
било, и продължава да не бъде вписано в търговски регистър по партидата на
ответното дружество, не може да внесе промяна в отсъстващата легитимация на
ищеца да води иска по чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ. Нормата на чл. 140, ал. 4 ТЗ
придава действие на решението за изключване на даден съдружник, считано от
момента на вписване на това решение в ТР, но това действие е предвидено да се
отнася само до отношенията на дружеството с третите лица, но не и в тези
създадените вътрешни отношения между отделните съдружници, както и между тях и
дружеството. Там действието на решението за изключване на дадения съдружник разпростира
своето действие незабавно след влизане в сила на това решение и от него момент
съответния изключен съдружник изгубва процесуалната си легитимация да иска
прекратяване на търговското дружество, с което се е намирал в членствено
правоотношение.
Обстоятелството, че по делото са
налице данни съдружника - Д.С.Й. да е бил повторно изключен от „П.Б.“ ООД към
момент след първото взето решение от 30.12.2015 г. не променя извода, че
неговото членствено правоотношение е преустановило своето действие. Вземането
на второ решение за изключване на определен съдружник, който вече е бил
изключен с предходно такова, което се е стабилизирало съставлява един нищожен
акт на органа, които го е взел, предвид това, че ОС на дадено търговско
дружество разполага с компетентността да изключва само лица, които разполагат с
качеството съдружник, но не и лица вече изгубили това си качеството.
Предвид изложените мотиви, съдът
счита, че към 19.10.2016 г. - датата на предявяване на иска по чл. 155, т. 1 ТЗ, ищецът- Й. не е притежавал
качеството на съдружник в ответното ООД, а от там и за него не е била налице
активната процесуална легитимация за предявяване на такъв иск, поради което
производството следва да бъде прекратено, поради отсъствието на абсолютна
положителна процесуална предпоставка изискуема за неговото провеждане. С оглед
на това, че на 06.07.2018 г. съдът е постановил определение, с което е дал ход
на устните състезания по делото и е обявил същото за решаване е необходимо на
основание чл. 253 ГПК цитираното определение да се отмени, а производството по
делото прекрати на основание чл. 130 ГПК.
Във връзка с разноските направени
с оглед инициираното исково производство, то с оглед своевременната претенция
на ответника, че претендира присъждането на такива и предвид нормата на чл. 78,
ал. 4 ГПК, която предвижда, че подобно право възниква за тази страна и в
хипотезата на прекратяване на делото, настоящата инстанция намира, че в
правната сфера на дружеството е възникнало правото на репарация на генерираните
от него разноски. Обшият размер на извършените разходи за провеждане на
защитата по предявения иск, които се доказват от ответника възлиза на сумата от
2 454,00 лв., от които 54,00 лв. такси за снабдяване с различни по вид
съдебни удостоверения и 2400 лв. – заплатено от ответника в полза на адв. Г.
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК ищецът своевременно е
упражнил възражение за прекомерност на търсеното за присъждане от ответника
възнаграждение за ангажиран адвокат. Отчитайки степента на правната и
фактическа сложност на спора, а именно около средния стандарт за това понятие,
доколкото са събрани множество и различни по вид доказателства, проведени са 4
съдебни заседания и са наведени за обсъждане редица доводи и възражения, било
както с въпроса за допустимостта, така и с този за основателността на иска,
настоящия съдебен състав приема, че разходът в размер на 2 400 лв. за заплатен
адвокатски хонорар и изложената характеристика на спора изискват неговото
редуциране до предел равен на сумата от 1 300 лв., доколкото минималния
установен размер в чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба 1/2004 г. за подобна
категория дела е сумата от 800,00 лв. Или общия размер на разноските подлежащи
на присъждане в полза на ответника възлиза на сумата от 1 354,00 лв.
Ищецът предвид недопустимостта на предявения за разглеждане от негова страна
иск няма право на разноски.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК определение от 06.07.2018 г., с което
съдът е дал ход на устните състезания по търг. дело № 7631/2016 г. образувано по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав
ПРЕКРАТЯВА производството по търг. дело №
7631/2016 г. образувано по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав,
което има за предмет предявен от ищеца - Д.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „П.Б.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, партер,
иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на ответното дружество,
поради неговата недопустимост.
ОСЪЖДА Д.С.Й., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати в полза на „П.Б.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, партер, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер от 1
340,00 лв. – направени съдебни разноски в производството пред настоящата
инстанция.
Определението може да се обжалва
пред Апелативен съд – София в 1-седмичен срок от съобщението на страните, че е
изготвено, чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ :