РЕШЕНИЕ
№ 103/30.3.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №29/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК.
Ищецът „Профи
Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, твърди, че на 25.10.2012 г. е сключил Договор за револвиращ заем №********** с ответника М.Г.С.,
ЕГН **********. Твърди, че договорът е сключен при посочени от
ответника параметри, посочени от същия в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания
револвиращ заем”. Съгласно т.2 от Общите условия това е молба от клиента за
отпускане на заем до размера на посочения от клиента или по-нисък размер,
одобрен от кредитора, като параметрите на сключения договор за револвиращ заем
са: общо задължение по договора: 2877.59 лв, включващо: сума за изплащане на
заема: 700.00 лв; срок на заема: 48 месеца; размер на вноска: 59.00 лв; дата на
погасяване: 18-и ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР %): 99.04;
годишен лихвен процент: 144.90; лихвен процент на ден: 0.27. Твърди, че
договорът е подписан при Общи условия които са неразделна част от договора,
предадени на ответника при подписването им и той е декларирал, че е запознат
със съдържанието и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги
спазва (бук. „б" от ДЗР). Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като на 25.10.2012 г. превел парична сума в общ
размер 700.00 лв по посочена от отв. М. С. банкова сметка. ***, че ответникът е
поел задължение по договора за револвиращ заем като го е сключил за срок от 48
месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер 59.00 лв и падежна дата
всяко 18-то число на месеца. Ищецът твърди, че към настоящия момент отв. М. С.
дължи сумата 3492.75 лв, представляваща неизплатено задължение по Договор за
револвиращ заем №**********, поради което предявил в РС Девня заявление по
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
отв. М. С. и образувано ч. гр. дело. Моли съда, да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер 3492.75 лв, представляваща неизплатено
задължение по Договор за револвиращ заем №**********, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението. Претендира и заплащане на направените
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
чрез особен представител оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че
между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Изтъква, че доколкото договорното
правоотношение по процесния договор за потребителски кредит е възникнало преди
23.07.2014 г., то за него е приложим чл.10, чл.11 и сл. и чл.22 ЗПК в
редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ, бр.35 от 2014 г., което следва
от §13 ПЗР на ЗПК, съгласно който законът в новата му редакция, в сила от
23.07.2014 г., не се прилага за договорите за кредити, сключени преди датата на
влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки.
Нормата на чл.22 ЗПК, в редакцията, обнародвана в ДВ, бр.18 от 2010 г.,
предвижда, че договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК. В т.VI от
договора са отразени голяма част от съществените реквизити на договора, а
именно: общия размер на кредита съгласно чл.11, ал.1, т.7 ЗПК, лихвеният
процент на кредита съгласно чл.11, ал.1, т.8 ЗПК, определен на годишна основа
съгласно § 1, т.4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит съгласно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, но не съдържа
останалите изискуеми от разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11-12 и т.20 ЗПК
реквизити, тъй като липсва клауза относно условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план. В договора, след раздел VI с
дребен шрифт в т.„Б”, липсва информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
липсва клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия
за неговото упражняване. Твърди, че е налице и липса на съгласие между страните
и относно елементите на договора, визирани в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.7 -
т.10 вкл. ЗПК, описани в раздел VI от договора, които законодателят приема също
за съществени елементи от договора. Съгласно т.2.2 от Общите условия клиента с
помощта на кредитен експерт допълва и проверява всички съществени клаузи и
данни, с изключение на тези които се попълват от кредитора след одобрение на
заема, т.е. безспорно е, че страните по договора са го подписали на различни
дати, така датата 24.10.2019 г., в горния десен ъгъл на ДРЗ, като е оставена
възможност за дописване с химикал на основните параметри в бланка - договор,
която ответникът е подписал, като е попълнил преди да се подпише в т.V от
договора само сумата, която иска да получи в заем, максималния срок, в който ще
върне заетата сума, максималния размер на месечната вноска и дата на погасяване
на вноската по заема, т.е не е бил наясно с конкретния размер на сумата, за
която ще бъде одобрен, както и съответно за останалите условия по кредита.
Съобразно действащите за дружеството към момента на сключване на договора Общи
условия, договорът се счита сключен след одобряването му, което е станало на
25.10.2012 г., в долния ляв ъгъл на ДРЗ, т.е. към момента на подписване на
договора на ответницата не е бил ясен размера на годишния лихвен процент.
Твърди, че ответницата не е била информирана за тези параметри на отпуснатия
кредит, което е в противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не е имала възможност
да изрази воля и съгласие по отношение на ГПР, ГЛП, възнаградителната лихва и
общо дължимата в края на периода сума за връщане, които са съществени елементи
от договора. Твърди още, че ответницата е узнала за точните размери на
лихвените проценти едва при получаване на договора с попълнен раздел VI, от
която дата договорът се счита за сключен. Заявява, че липсва индивидуално
договаряне на разпоредбите по раздел VI от ДРЗ и т.4.4 ОУ към същия договор.
Между страните не е налице постигнато предварително съгласие относно вписаните
в договора съществени елементи на договора, посочени в същия, а именно: общо
задължение - 2877.59 лв, като е посочен ГПР - 144.90 %, годишен лихвен процент
99.04 %, лихвен процент на ден - 0.27 %, сума на всеки револвинг - 552,
договорно възнаграждение при револвинг - 1572, общо дължимо по револвиига -
2124 лв, тъй като тези клаузи на договора не са били нанесени при подписване на
проекто-договора и не са били одобрени като параметри от самия клиент
предварително, преди да бъде сключен самия договор. Сочи, че не е установено и че
при сключването на договора е представен и погасителен план. Излага, че при
сключване на процесния договор са нарушени и изискванията, предвидени в чл.11,
ал.1, т.11 и т.12 ЗПК, тъй като погасителния план съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Заявява,
че договорът за потребителски кредит е недействителен и поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, като в
раздел VI „Параметри на договора за потребителски кредит” от процесния договор,
кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, лихвен процент за деня.
Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита. Заявява, че кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и като
такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. Отправя възражение за нищожност на клаузата за неустойка на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - накърняване на добрите нрави. Изтъква, че
процесният договор е сключен при предварително определени от едната страна -
ищецът кредитор, клаузи на договора. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като
съобразно ал.2 от същата разпоредба не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Твърди, че не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите,
касаещи дължимата неустойка, поради което счита, че същата е нищожна на осн.
чл.146, ал.2 ЗЗП, както и счита, че предвидената неустойка е в нарушение и на
чл.68г, ал.1 ЗЗП, доколкото самият начин на сключване на договора поставя в
изключително неблагоприятно положение потребителят спрямо доставчика, което
противоречи на добросъвестността. Заявява, че на това основание така
предявеният иск за неустойката от 836.32 лв следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. В условие на евентуалност, отправя възражение за нейната
прекомерност, на основание чл.92, ал.2 ЗЗД, която счита, че следва да бъде
намалена, в случай че не бъде обявена за нищожна. Предвид недействителността на
сключения договор за заем заявява, че дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, която счита за погасена по давност, поради изтичане на петгодишния
давностен срок, съгласно чл.110, вр. чл.114 ЗЗД относно началната дата на
давностния срок и с настъпилата автоматична предсрочна изискуемост на кредита
на 04.06.2013 г. като начална дата на погасителната давност, предвид
твърдението на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и датата за
завеждане на настоящия иск.
Видно
от приложеното ч. гр. дело №1011/2018 г. по опис на РС Девня, въз основа на
предявено от „Профи
Кредит България” ЕООД заявление от 28.08.2018 г., е издадена Заповед №694 от 21.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
кредитополучателя М. С., за сумата: 3494.68 лв, от
която 2656.43 лв лавница по Договор за потребителски кредит №5002602317
от 25.10.2012 г., 836.32 лв – неустойка, 1.93
лв – законова лихва за забава за периода от 19.01.2013 г. до 04.06.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.08.2018 г., до окончателното плащане на основание чл.410 ГПК, 119.89 лв
обезщетение за разноски по делото, от
които 69.89 лв
д. т. и 50.00 лв
възнаграждение за юрисконсулт.
На 25.10.2012
г.
между „Профи Кредит България” ЕООД и ответникът М.С. бил сключен Договор
за револвиращ заем №********** при отразени параметри на искания заем „до 1000,
срок на заема 48, размер на вноска до 84, ГПР %
156.85, даата на погасяване 18“ и параметри на отпуснатия заем „сума на заема
700, срок на заема 48, размер на вноска 59, общо задължение 2877.59, ГПР %
144.90, годишен лихвен процент 99.04, лихвен процент на ден 0.27, сума на
револвинг 552, договорно възнаграждение при револвинг 1572, общо дължимо при
револвинга 2124“.
Видно
от представено извлечение по сметка към договор за потребителски №**********, длъжникът е направил три вноски
по 59.00 лв и една вноска от 44.16 лв като след 18.03.2013 г. не са отразени
извършени плащания.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Процесният
договор за револвиращ заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, ДВ, бр.53 от
30.06.2006 г., отм., бр.18 от 05.03.2010 г., действащ към момента на сключване
на сделката – 30.03.2012 г.
Видно
от клаузата на т.2 от Общите условия на "Профи Кредит България" ЕООД
към договор за револвиращ заем на физически лица (ОУ, л. 7-8), заемополучателят
попълва предварително параметрите на исканията за заема (част V от бланката на
проектодоговор), като окончателните условия на кредита (част VI) се определят
от кредитора впоследствие и договорът влиза в сила от този момент (с подписването
му от заемодателя).
Окончателните
условия по кредита, посочени в т.VI от договора, са одобрени впоследствие от
кредитора и имат следното съдържание: сума за заема: 700, срок на заема: 48,
размер на вноската: 59, общо задължение: 2867,99, ГПР: 145,93, сума на всеки
револвинг: 552, договорно възнаграждение при револвинг: 1572, общо задължение
по револвинга: 2124.
Неразделна
част от съдържанието на договора са ОУ, с които ответникът е, подписвайки
бланковия договор, декларира, че е запознат и приема. Липсва погасителен план.
Нормите,
уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен
характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се
позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно
въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (Решение №384 от
02.11.2011 г. на ВКС по гр. дело №1450/2010 г.).
Съдът
намира, че уредената в ОУ процедура по сключване на процесния договор
противоречи на нормата, обективирана в чл.6, ал.1 ЗПК (отм.),
според която кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за всички условия на
потребителския кредит преди сключването на договора. Непредоставянето на
информация относно крайните параметри на заема води до невъзможност за
потребителя да вземе информирано решение относно сключването на сделката и го
поставя в неравностойно положение спрямо контрагента, което от своя страна
противоречи на основния принцип на добросъвестност, прогласен в чл.12 .
Отделно
от това, описаното по-горе съдържание на договора не съответства и на
императивно установените в чл.7 ЗПК (отм.)
изисквания.
Относно
размера на отпуснатия заем в договора е посочено единствено цифровото
отразяване "700", без да е конкретизираната съответната валута на поетото
задължение, за която кредитополучателите са се задължили. Видно от попълнения
ръкописно раздел VІ от договор не може да се установи вида на валутата, какъв е
срока от 48, както и не може да се установи, как е формирано общо задължение в
размер 2867.99, при посочена сума на револвинга 552, договорно възнаграждение
1572 и обща сума по револвинга 2124. Дори да се приеме, че с оглед
обстоятелството, че официалната валута в България е лева и следва да се приеме,
че страните са уговорили заема в тази валута, след като изрично не е посочено в
договора, то финансовите параметри по него не са индивидуално уговорени,
доколкото същите се попълват от кредитора след одобрение на кредита и длъжникът
не е имал възможност да изрази информирано съгласие по тях. На основание чл.22 ЗПК договорът е
недействителен, тъй като със същия потребителят е поставен в по-неблагоприятно
положение спрямо търговеца.
Аналогично
(единствено цифрово) са посочени също размера на вноска – 59, общото задължение
– 2867.99, както и договорното възнаграждение при револвинг – 1275. Така
отразените параметри на заемното правоотношение водят до неяснота относно общия
размер на плащанията по потребителския кредит, която може да бъде квалифицирана
като пълна липса на задължителен реквизит на договора.
Неясен
е и срокът за връщане на кредита, тъй като в договора е посочена само цифрата
"48", без отбелязване на точния времеви диапазон - дали се касае за
дни, седмици, месеци, години и т. н.
Към
договора липсва също погасителен план, който да е предоставен на ответника и да
отразява условията за издължаване на кредита, включително размера,
периодичността и датите на погасителните вноски. Тази информация е необходима
на потребителите, за да може същите да вземат информирано решение и да бъдат
наясно с конкретните задължения, които поемат, встъпвайки в заемно
правоотношение с икономически по-силна страна.
На
следващо място, договорът не отговаря по съдържание и на чл.7, т.7 ЗПК (отм.), тъй
като в него не са посочени условията, при които годишният процент на разходите
(ГПР) може да бъде променян.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че договорът за потребителски кредит не
съдържа нормативно установените реквизити и на основание чл.14, ал.1, вр. чл.6 и чл.7, т.7 и т.8 ЗПК (отм.) е
недействителен. В този смисъл е и Решение
№249 от 2.04.2018 г. на ОС Варна по в. т. дел №128/2018 г. Недействителността
на договора за потребителски кредит обуславя и нищожност на клаузата за
неустойка.
Според
чл.14, ал.3 ЗПК (отм.)
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Ответникът
дължи връщане само на чистата стойност на кредита в размер 700 лева.
Направените от същия плащания са в размер 237.16 лв, поради което иска за
признаване установено дължимост на претендираното вземане следва да бъде уважен
до сумата 462.84 лв. За разликата над тази стойност до претендирания размер иска
следва да бъде отхвърлен.
Отправеното
от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност за претендираното
вземане е неоснователно. По делото липсват доказателства за надлежно извършено
обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, поради
което началния момент за погасителната давност следва да се счита за настъпил от
крайния срок на договора, който според представеното извлечение по сметка е
18.11.2016 г. От тази до предявяване на вземането законоустановения срок не е
изтекъл.
С
оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение
за направените разноски, съразмерно на уважената част от иска. Съдът намира, че
съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското
възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер 100.00 лева съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП. Съобразно това, дължимото от
ответника съразмерно на уважената част от иска обезщетение е в размер 101.27
лв, от което 85.39 лв в исковото производство и 15.88 лв в заповедното
производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.С., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Профи Кредит
България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, сумите:
462.84
лв (четиристотин
шестдесет и два лева, 84 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване – 28.08.2018 г. до окончателното
плащане, представляваща неплатена главница по Договор за револвиращ заем №********** от 25.10.2012 г., за което вземане е издадена Заповед №694 от 21.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №1011/2018 г. по опис на РС Девня, на основание
чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения установителен иск от „Профи Кредит
България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, срещу М.Г.С., ЕГН **********, в часттта
за установяване дължимост на следните парични вземания: разликата над 462.84 лв до
предявения размер 2656.75 лв, представляващ неплатен номинал по Договор за
револвиращ заем №********** от 25.10.2012 г.; 836.32 лв неустойка по Договор за револвиращ заем №********** от 25.10.2012
г.; за които суми е издадена Заповед №694 от 21.09.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №1011/2018 г. по
опис на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК
*********, сумата
101.27
лв (сто и един лева, 27 ст.),
представляваща обезщетение за сторени разноски, от което 85.39 лв в исковото
производство и 15.88 лв в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: