Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 14.04.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на седми
април, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря М. Методиева , като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4481 по описа за 2021г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 20006554/11.01.2021г. и
Решение № 20055854/01.03.2021г постановено по реда на чл. 247 от ГПК по
гр.д. № 66726 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 160-ти състав е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че :
-
А.В.Д., ЕГН ********** с адрес: *** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес на
управление:*** заплащане на сумите,
както следва: сумата от 965,40лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 13.07.2017г., до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия представляващ апартамент № 61в гр. София, ж.к. *****за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от
11,30лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 13.07.2017г.,
до изплащането й, представляваща стойност на дялово разпределение на енергията в
имота за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., за които е издадена заповед
за изпълнение по заповедно дело № 47077/2017г. на СРС, като неоснователни са
отхвърлени исковете за горница над 965,40лв. до предявения размер от 3455,30лв.
и за периода от 01.02.2014г. до 30.06.2014г.; за горницата над 11,30лв. до
предявен размер от 33,88лв., както и и исковете за забава на плащането на
главниците, както следва: за 804,37лв. лихва върху главница за топлинна енергия
за периода от 15.08.2014г. до 30.06.2017г.; за 7,86лв. като лихва за забава за
главница за дялово разпределение на енергията за периода от 15.08.2014г. до 30.06.2017г., производството по иска срещу А.Д. е
прекратено за сумата от 959,39лв. като стойност на топлинна енергия потребена в
имота за периода от 01.05.2013г. до 31.01.2014г.;
-
С.С.Д., ЕГН ********** с адрес: *** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес на
управление:*** заплащане на сумите,
както следва: сумата от 735,79лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 13.07.2017г., до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия представляващ апартамент № 61в гр. София, ж.к. *****за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 5,65лв.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 13.07.2017г., до
изплащането й, представляваща стойност на дялово разпределение на енергията в
имота за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., за които е издадена заповед
за изпълнение по заповедно дело № 47077/2017г. на СРС, като неоснователни са
отхвърлени исковете за периода от 01.02.2014г. до 30.06.2014г.; както и и
исковете за забава на плащането на главниците, както следва: за 134,06лв. лихва
върху главница за топлинна енергия за периода от 15.08.2014г. до 30.06.2017г.;
за 1,31лв. като лихва за забава за главница за дялово разпределение на енергията
за периода от 15.08.2014г. до
30.06.2017г., като Т.С.”ЕАД, ЕИК ***** е осъдено да заплати на С.Д. съдебни разноски от 69,48лв.; производството по иска срещу С.Д. е
прекратено за сумата от 159,90лв. като стойност на топлинна енергия потребена в
имота за периода от 01.05.2013г. до 31.01.2014г.;
-
С.С.Л., ЕГН ********** с адрес: ***
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, с
адрес на управление:*** заплащане на
сумите, както следва: сумата от 735,79лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 13.07.2017г., до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия представляващ апартамент № 61в гр. София, ж.к. *****за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 5,65лв.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 13.07.2017г., до
изплащането й, представляваща стойност на дялово разпределение на енергията в
имота за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., за които е издадена заповед
за изпълнение по заповедно дело № 47077/2017г. на СРС, като неоснователни са
отхвърлени исковете за периода от 01.02.2014г. до 30.06.2014г.; както и исковете за забава на плащането на
главниците, както следва: за 134,06лв. лихва върху главница за топлинна енергия
за периода от 15.08.2014г. до 30.06.2017г.; за 1,31лв. като лихва за забава за
главница за дялово разпределение на енергията за периода от 15.08.2014г. до 30.06.2017г., производството по иска срещу С.С.Л. е
прекратено за сумата от 159,90лв. като стойност на топлинна енергия потребена в
имота за периода от 01.05.2013г. до 31.01.2014г.;
-
Е.С.Д., ЕГН ********** с адрес: ***
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, с
адрес на управление:*** заплащане на
сумите, както следва: сумата от 735,79лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 13.07.2017г., до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 61в гр. София, ж.к. *****за
периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г.;
сумата от 5,65лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
13.07.2017г., до изплащането й, представляваща стойност на дялово разпределение
на енергията в имота за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 47077/2017г. на СРС, като
неоснователни са отхвърлени исковете за периода от 01.02.2014г. до
30.06.2014г.; както и исковете за забава
на плащането на главниците, както следва: за 134,06лв. лихва върху главница за
топлинна енергия за периода от 15.08.2014г. до 30.06.2017г.; за 1,31лв. като
лихва за забава за главница за дялово разпределение на енергията за
периода от 15.08.2014г. до 30.06.2017г.,
производството по иска срещу Е.Д. е
прекратено за сумата от 159,90лв. като стойност на топлинна енергия потребена в
имота за периода от 01.05.2013г. до 31.01.2014г.;
-
В.С.Д., ЕГН ********** с адрес: ***
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, с
адрес на управление:*** заплащане на
сумите, както следва: сумата от 735,79лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 13.07.2017г., до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия представляващ апартамент № 61в гр. София, ж.к. *****за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 5,65лв.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 13.07.2017г., до
изплащането й, представляваща стойност на дялово разпределение на енергията в
имота за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., за които е издадена заповед
за изпълнение по заповедно дело № 47077/2017г. на СРС, като неоснователни са
отхвърлени исковете за периода от 01.02.2014г. до 30.06.2014г.; както и исковете за забава на плащането на
главниците, както следва: за 134,06лв. лихва върху главница за топлинна енергия
за периода от 15.08.2014г. до 30.06.2017г.; за 1,31лв. като лихва за забава за
главница за дялово разпределение на енергията за периода от 15.08.2014г. до 30.06.2017г., производството по иска срещу В.Д. е
прекратено за сумата от 159,90лв. като стойност на топлинна енергия потребена в
имота за периода от 01.05.2013г. до 31.01.2014г.;
като А.В.Д.,
ЕГН **********, С.С.Д., ЕГН **********,
С.С.Л.,
ЕГН **********, Е.С.Д., ЕГН **********
В.С.Д., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****
съдебни разноски от 348,11лв. по
исковото дело и 123,93лв. по
заповедно дело.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 25013434/26.01.2021г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете С.С.Д., ЕГН **********,
С.С.Л.,
ЕГН **********, Е.С.Д., ЕГН **********
В.С.Д., ЕГН ********** в частта, в
която исковете срещу всеки от тях са
уважени за горницата над 482,70лв. до
735,79лв. като стойност на потребена топлинна енергия. Навели са твърдения,
че исковете срещу всеки от тях са предявени за по 1/10 от стойността на
потребената енергия в имота и само за такава част от потребената енергия в
имота за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г. следвало да бъдат осъдени.
Установено било, че за този период стойността на потребената енергия в имота е
общо 4827,01лв. и така всеки от тях
отговарял за по 482,70лв., а не както приел СРС за по 735,79лв. Последната сума
включвала и енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.06.2014г., за които
задълженията били погасени по давност. Претендирали
са разноски.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК е оспорил
жалбата, като е претендирал разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията
за възнаграждение за адвокат на насрещната страна.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *****не е изразило
становище по жалбата.
Ответникът по исковете А.В.Д., ЕГН ********** не е изразила становище по жалбата до
приключване на съдебното заседание пред СГС и с определение от 07.04.2022г. на
СГС е заличена от списъка за призоваване на страните по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2023511/21.09.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ***** срещу А.В.Д.,
ЕГН ********** С.С.Д., ЕГН **********,
С.С.Л.,
ЕГН **********, Е.С.Д., ЕГН **********
В.С.Д., ЕГН **********, с която е
поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за
установено, че А.В.Д., ЕГН ********** с квота от 6/10 С.С.Д., ЕГН **********
с квота от 1/10, С.С.Л.,
ЕГН ********** с квота от 1/10, Е.С.Д., ЕГН ********** с квота от
1/10 и В.С.Д., ЕГН ********** с
квота от 1/10 дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ***** разделно при горепосочените квоти заплащане на сумите в общ размер, както
следва: сумата от общо 7414,31лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 13.07.2017г., до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия и
на възнаграждение за дяловото й разпределение в апартамент
№ 61 в гр. София, ж.к. *****за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г; сумата
от общо 1353,71лв. представляващи лихва за забава на плащането на
главницата за периода от 15.08.2014г. до 30.06.2017г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 47077/2017г. по описа на СРС, като му се
присъдят разноски. Посочило е,
че ответниците са потребител на енергия в него, потребили енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, изпаднали в забава на плащането й и дължали
обезщетение в размер на сумите, за които е предявен иска, страните били
обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия.
Претендирало е разноски.
Ответниците А.В.Д., ЕГН ********** С.С.Д.,
ЕГН **********, С.С.Л., ЕГН **********, Е.С.Д.,
ЕГН ********** В.С.Д., ЕГН **********
в предоставения срок за отговор са
оспорили исковете. Навели са твърдения, че не са клиент на топлинна енергия
през периода, задълженията били погасени по давност,не били изпаднали в забава
на плащането на сумите, не оспорвали че в имота е доставено количество енергия
на стойност, за която са предявени
исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца –„Т.С.”ЕООД, ЕИК
*****е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 47077/2017г. на СРС съгласно което по заявление вх. № 3054564/13.07.2017г.
е издадена заповед за изпълнение с която
е разпоредено А.В.Д., ЕГН ********** с
квота от 6/10 , С.С.Д., ЕГН **********
с квота от 1/10 , С.С.Л., ЕГН **********с квота от 1/10, Е.С.Д., ЕГН ********** с квота от 1/10, В.С.Д., ЕГН ********** с квота от 1/10 да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ***** разделно при горепосочените квоти
сумите в общ размер, както следва: сумата
от общо 7414,31лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 13.07.2017г., до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 61 в гр. София, ж.к. *****за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г; сумата от общо 1353,71лв. представляващи
лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.08.2014г. до
30.06.2017г., съдебни разноски от 175,36лв., за така издадена заповед
длъжниците са уведомени на 02.08.2017г., на 10.08.2017г. са подали възражения, сочещи че
задължения са погасени по давност, на 21.08.2017г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението да представи доказателства,
че е предявил иск за установяване на вземанията и такива е представил на 21.09.2017г.
Приет е договор за продажба на
имот, съгласно който на 20.03.1989г. С.С.Д. е закупил по реда на Наредба за
държавни имоти апартамент № 61 в гр. София, ж.к. *****.
Прието е удостоверение за
наследници, съгласно което С.С.Д. е починал на 30.12.2016г. и е оставил за наследници
по закон съпругата си А.В.Д. и децата си С.С.Д., С.С.Л., Е.С.Д., ЕГН **********
, В.С.Д..
Прието е заявление от 03.05.2017г., с което А.Д. е поискала партида за имота да се открие
на нейно име.
Приета е искова молба по дело
30735/2017г. на СРС по иск от ответниците срещу ищеца, с която ответниците са
посочили, че всеки от тях като
наследници на С.Д. отговаря за по
1/5 от потребена в имота топлинна
енергия .
По делото са приети протокол от ОС на ЕС , договор , съгласно
които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. *****е избрало и възложило на Т.С.”ЕООД
да извършва дялово разпределение на енергията в сградата.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, сочещи задължение на ответниците за периода в размер на сумите, за които
е предявен иска.
По делото
са приети общи условия одобрени от ДКЕВР през 2008г. и през 2014г.
Приети са
талони за отчети на уреди в имота, изравнителни сметки, съгласно които в имота
е потребена енергия на стойност от 2307,93лв. без ДДС за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2014г.; 2190,78лв. без ДДС за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2015г. ; 2184,17лв. без ДДС за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на
вземане за заплащане на стойност
на доставена топлинна
енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за които е издадена заповед за
изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год, поради което и за ответниците е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на стойността на същото.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото, че А.В.Д., С.С.Д., С.С.Л., , Е.С.Д., В.С.Д.
отговарят пред ищеца за заплащане на стойността на потребената в апартамент № 61 в гр. София, ж.к. *****за
периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г. топлинна
енергия, както и че общата стойност на същата , доставена в имота този период е
в размер на 4827,01лв. Решението на
районния съд в частта, в която исковете срещу ответника А.Д. са уважени е влязло в сила, влязло в сила е и решението на СРС в
частта, в която е признато за установено, че всеки от въззивниците дължи по
482,70за главница за топлинна енергия, отделно суми за дялово разпределение на
енергията. Решението на СРС в тези части
обвързва страните със сила на пресъдено
нещо, като спорът за същото не може да бъде пререшаван при така наведени от
страните твърдения. Във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу
изводите на районния съд за размер на потребената топлинна енергия имота. При обосноваване на изводите си за тези
обстоятелства районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма,
поради което и съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът приема за установени
същите по делото.
С оглед гореизложеното съдът приема за установено по
делото, че потребената в имота топлинна енергия за периода от 01.07.2014г. до
30.04.2016г. е на стойност от общо 4827,01лв.
Спорен въпрос по делото е за каква част от тези суми следва да се уважи иска
срещу въззивниците. Неправилно е прието от районния съд, че следва да уважи изцяло
исковете за стойност на потребена топлинна енергия срещу въззивниците, поради това че установените от
СРС за дължими суми са по-големи от тези, за които са предявени претенциите. В
случая претенцията срещу въззивниците е за по
1/10 от потребената в имота енергия,
като твърденията на ищеца са, че всеки от тях отговаря само за 1/10 от стойността на потребената в имота енергия. Това е основанието на иска и
петитума, очертани от ищеца с исковата молба и със заявлението по чл. 410 от ГПК, заповедта за изпълнение, промени в основанието на установителен иск по чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК не е допустимо, а и не е направено от ищеца. За всеки
от месеците и от отчетните периоди ищецът
претендира от всеки въззивник по
1/10 от потребената енергия в имота. Ищецът е предявил иск за по 735,79лв. срещу всеки въззивник, но за
по-голям период от този за който иск е уважен от СРС, като са изложени мотиви
от СРС, че до юли 2014г. се следва да се уважава иск, ищец всъщност е претендирал сума за всеки от
месеците в периода от май 2013г. до април 2016г. При установено по делото, че
непогасеното вземане за стойност на потребена топлинна енергия в имота е общо
4827,01лв., то исковете срещу всеки въззивник е следвало да се уважат за 1/10 от тази сума,
тоест за главница от по 482,70лв.
При така възприето съдът приема че решението на СРС в частта, с която е
уважил исковете срещу въззивниците за главница
за топлинна енергия в размер от по 253,09лв. е неправилно и следва да се
отмени като в тази част исковете следва да се отхвърлят.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, в
която всеки въззивник е осъден да заплати на ищеца разноски по 12,32лв. по заповедно дело от по 34,76лв.
разноски по исково дело следва да се отмени. За производство пред СРС на ответника по исковете С.Д. следва да се
присъдят разноски от още 129,87лв. за
възнаграждение за адвокат. Останалите въззивници не са направили разноски пред
СРС и такива не им се следват.
Въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на въззивниците съдебни разноски за производство пред СГС от общо
100лв. за платена държавна такса, а на въззивника С.Д. следва да се присъдят и
разноски за адвокат от 300лв. Основателно е възражението за прекомерност на
претенцията за горницата над 300лв., защото сложността на делото пред СГС е
ниска и не предпоставя присъждане на
разноски за възнаграждение за адвокат само от един от въззивниците над минималното по
Наредба № 1/2004г.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 20006554/11.01.2021г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 20055854/01.03.2021г. ГПК по гр.д. № 66726 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 160-ти състав в частта с която е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че всеки от въззивниците поотделно: С.С.Д., ЕГН
**********, С.С.Л., ЕГН **********, Е.С.Д.,
ЕГН **********, В.С.Д., ЕГН **********
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****
заплащане на сумата от по 253,09лв, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 13.07.2017г., до изплащането й, представляваща част от стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент № 61 в гр. София, ж.к. *****за
периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 47077/2017г. на
СРС, както и в частта в която всеки от въззивниците
С.С.Д., ЕГН **********, С.С.Л., ЕГН **********, Е.С.Д., ЕГН **********, В.С.Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ***** съдебни разноски от по 12,32лв. по заповедно дело и от по 34,76лв. разноски по исково дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК ***** срещу
С.С.Д.,
ЕГН **********, С.С.Л., ЕГН **********, Е.С.Д.,
ЕГН **********, В.С.Д., ЕГН **********
с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150
и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че всеки
от ответниците С.С.Д., ЕГН **********,
С.С.Л.,
ЕГН **********, Е.С.Д., ЕГН **********,
В.С.Д., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ***** поотделно заплащане на сумата от по 253,09лв, /двеста
петдесет и три лева и 0,09лв/, ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
13.07.2017г., до изплащането й, представляваща
част от стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 61 в гр.
София, ж.к. *****за периода от
01.07.2014г. до 30.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 47077/2017г. на СРС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес на управление:***
да заплати на С.С.Д., ЕГН **********
на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от общо 429,87лв., /четиристотин двадесет и девет лева и 0,87лв/, представляващи направени съдебни разноски за производство
пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес на управление:***
да заплати на С.С.Д., ЕГН ********** С.С.Л., ЕГН **********, Е.С.Д., ЕГН **********, В.С.Д., ЕГН ********** на основание на
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от общо
100лв. /сто лева/, представляващи
направени съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *****Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.