Р
Е Ш Е Н И Е
№44/06.02.2020г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на двадесет и
седми януари, две хиляди и двадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Ганка Атанасова
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №895 по описа за 2018г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за съществуване на
вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът-„ПРОФИ КРЕДИТ
България”ЕООД-София, настоява съдът да
постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи заплащане
по сключен на 02.06.2015г. договор за потребителски кредит на сумата от 863,66
лева, от които номинал 723,09 лева и 140,57 лева неустойка, ведно със законна
лихва от 29.05.2017г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК-до окончателното плащане. Заявява, че по сключения
договор ответникът е заплатил само сума от 342,16 лева. Претендира и разноски
по делото.
Ответникът не е намерен на
регистрирания от него постоянен и настоящ адрес, уведомен е по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен
представител с депозирания писмен отговор и в съдебно заседание заявява, че
сключения договор за потребителски кредит е нищожен настоява предявения иск за съществуване на
вземане да се отхвърли и ищецът заплати направените разноски. Възразява още, че
споразумението за предоставяне на допълнителни услуги е нищожно, поради
противоречие с добрите нрави-чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД и поради нарушение на
разпоредбата на чл.143, чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.10 ал.4 от ЗПК.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1545/2017г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата 723 лева главница и 140,57 лева
неустойка, ведно със законна лихва от 29.05.2017г. до окончателното плащане.
Със заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 175
лева, от които 25 лева платена държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, заради което в дадения срок на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е
предявил настоящия установителен иск.
Видно от представения с исковата молба договор за
потребителски кредит профи кредит стандарт №********** на 02.06.2015г. между ищеца
и ответника са сключени два договора-договор за кредит и договор за
допълнителни услуги „Бонус“. Договора за кредит е за 500 лева, по силата на
който, ответникът се е задължил да върне
заемната сума на 9 равни месечни вноски в размер на 65,51 лева с оскъпяване от 589,59
лева, с крайна падежна дата 10.03.2016г.. По втория договор, който съгласно
представената бланка е като продължение на първия и е негова неразделна част,
кредополучателят е поел задължение по пакет от допълнителни услуги за сума от 465,65
лева с месечна вноска 51,74 лева. Така месечната вноска е станала в общ размер
от 117,25 лева. При сключване на договора на ответника са предоставени за
подпис: декларации; споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги; ОУ към договора за потребителски кредит, състоящи се от 11 страници;
погасителен план с посочена месечна вноска по кредита и по пакета допълнителни
услуги. Ответникът е подписал и искане за отпускане на потребителски
кредит-Профи Кредит Стандарт, като поисканата от него сума е в размер на 3000
лева за срок от 24 месеца; декларация във връзка с обработка на личните данни и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити-л.27-л.40 от делото.
Съгласно представеното извлечение по сметка-л.42 от
делото, ответникът е заплатил по кредита само две пълни вноски и една частична
в общ размер от 342,60 лева. Ищецът твърди в исковата молба, че поради забава в
плащане на месечните вноски, на основание т.12.3 от Общите условия към договора
за потребителски кредит, е прекратил договора, считано от 17.11.2015г., а на
19.11.2015г. е изпратил уведомително писмо за това до длъжника-л.43 от делото.
Ищецът не представя доказателства за получаване на уведомителното писмо от
ответника, въпреки изрично даденото указание от съда с определението по чл.140
от ГПК. На основание т.12.4 от Общите условия е начислил на кредитополучателя
неустойка заради прекратяване на договора в размер на 35% върху остатъчния
размер на кредита по погасителния план, в случая в размер на 140,57 лева.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: Ответникът е получил пари в заем и тъй дължи връщането им, ведно с
договорената възнаградителна лихва. В случая, той е получил 500 лева и дължи
връщане плюс договорената лихва или 589,59 лева. Върху главницата дължи законна
лихва, считано от 29.05.2017г.-датата на подаване на заявлението по заповедното
производство, до окончателното плащане. Неоснователно ищецът претендира
законова лихва и върху начислената неустойка, с което би се стигнало до
начисляване на лихва върху лихва т.н. анатоцизъм, което нашето гражданско право
не допуска по отношение на физически лица, какъвто е й ответника. Искът е
неоснователен и по отношение на търсената сума, начислена в партидата на
ответника като дължима по закупен пакет от допълнителни услуги. Това е така,
тъй като при сключване на договора за потребителски кредит, за какъвто
ответникът е депозирал искане за отпускане, на кредитополучателя са
предоставени бланки, готови образци, в които като неразделна част от договора
за кредит е включена клаузата „избран пакет допълнителни услуги“. Съдът приема,
че така изготвените образци са подвеждащи, тъй като не става ясно до колко
ответникът е бил информиран и запознат, до колко той е осъзнавал, че сключва и
втори договор и дължи връщане и на допълнителна сума, която изобщо не е
получавана от него, нито се е възползвал от визираните допълнителни услуги. Още
повече, че видно от предоставения му за подпис „стандартен европейски формуляр“
в раздел III т.3 изрично е отбелязано, че
за предоставяне на кредита не се изисква сключване на друг договор за
допълнителна услуга. С договора за закупуване на пакет за допълнителни услуги,
явно се оскъпява договора за кредит много над допустимия таван на ГПР съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК и тази клауза е
нищожна като противоречаща на закона.
От
драга страна, процесният договор попада в приложното поле на потребителската
защита на ЗЗП, тъй като кредитополучателят е физическо лице, по кредит, който
не е предназначен за търговска или професионална дейност. С разпоредбата на
чл.143 от ЗЗП законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, в случая-т.9, налага на потребителя приемане на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора. При
сключване на договора за кредит на ответника са предоставени изброените по-горе
документи, от които само ОУ са 11 страници, едва ли той е имал възможност и
време при подписването им да се запознае със съдържанието на всеки от тях. Това
прави залегналата в Общите условия клауза за дължима 35% неустойка при
прекратяване на договора нищожна по смисъла на чл.146 от ЗЗП, още повече че
ищецът не представя доказателства, че е уведомил длъжника за прекратяване на
договора и клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена.
Не на
последното място, ако се приеме, че клаузата „избран пакет допълнителни услуги“
е действителна то би се стигнало до нарушаване на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, тъй като ищецът не е превеждал на ответника
процесната сума от 465,66 лева, нито му е предоставил някакви допълнителни
услуги по договора за кредит.
Ищецът
дължи връщане на сума от 589,59 лева, от която е заплатил 342,60 лева, остава
да дължи 246,99 лева. В останалата част по изложените по-горе съображения, искът
като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане и на направените
разноски и по исковото и по заповедното производство, които следва да се
изчислят съразмерна уважената част от иска. С представения списък по чл.80 от ГПК-л.160 от делото, ищецът претендира
разноски в общ размер от 700 лева, посочил е юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство в размер на 300 лева, но съдът, пред вид разпоредбата на
чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, счита че следващото се юрисконсултско
възнаграждение е в размер на 100 лева и общия размер разноски, направени от
ищеца са в размер на 500 лева, а изчислени съразмерно уважената част от иска
дължимите от ответника разноски са в размер на 142,99 лева. С оглед
разпоредбата на т.11г от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1545/2017г. следва да се обезсили в
частта относно присъдените разноски.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА за установено по отношение на В.Е.В. с ЕГН-**********
с регистриран постоянен адрес: ***, че съществува вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ
България”ЕООД с ЕИК-********* с адрес: гр.София, бул.”България” №49 бл.53Е,
вх.В по договор за потребителски кредит №50145014146,
сключен на 02.06.2015г. и той дължи заплащане само на сума от 246,99 лева-главница и договорена
възнаградителна лихва, ведно със законна лихва, считано от 29.05.2017г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан
относно претендираните до 723,09 лева номинал и 140,57 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на ДПК. ОСЪЖДА В.Е.В.
с ЕГН-********** с регистриран постоянен адрес: *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България”ЕООД с ЕИК-********* с адрес: гр.София, бул.”България” №49 бл.53Е,
вх.В сумата от 142,99 лева разноски по настоящото и заповедно производство,
изчислени съразмерно уважената част от иска.
ОБЕЗСИЛВА
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.№1545/2017г.
по описа на РРС в частта относно присъдените разноски в размер на 25 лева
платена държавна такса и 150 лева юрисконсулстско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :