Решение по дело №2872/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

                                                14.06.2022 г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА

 

при секретаря Мария Методиева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело № 2872 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

                                      

            Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20259216 от 24.11.2020 г. по гр.д. № 36597/2019 г. Софийски районен съд, 25 състав: Осъдил Г.И.М., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 446 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. *******, аб. № 163790, както и сумата 24.30 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба на 26.06.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от 426.15 лв., като отхвърлил исковете за осъждане на Г.И.М. да заплати сума за потребена топлинна енергия над сумата от 446 лв. до пълния предявен размер от 615.05 лв., мораторна лихва върху сумата за цена на доставена топлинна енергия в размер на 103.47 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 04.06.2019 г. и 4.68 лв. - законна лихва за забава върху сумата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2016 г. до 04.06.2019 г.; Осъдил Р.Г.Р., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 267.60 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. *******, аб. № 163790, както и сумата 5.46 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба на 26.06.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от 255.69 лв., като отхвърлил исковете за осъждане на Р.Г.Р. да заплати сума за потребена топлинна енергия над сумата от 267.60 лв. до пълния предявен размер от 369.03 лв., мораторна лихва върху сумата за цена на доставена топлинна енергия в размер на 58.71 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 04.06.2019 г. и 2.81 лв. - законна лихва за забава върху сумата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2016 г. до 04.06.2019 г. Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците Г.И.М. и Р.Г.Р., чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Х.П. от САК, които го обжалват в осъдителните части с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото не били представени доказателства за „надлежното отчитане на постъпилите суми от ответника“. Не били представени каквито и да било годни доказателства за законосъобразното отчитане и осчетоводяване на задълженията, съгласно изискванията на общите условия на договора. Неправилно съдът кредитирал експертизите на вещите лица. Поради това молят съда да отмени решението в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. С молби от 21.01.2022 г. и 14.03.2022 г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от въззивниците адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.“ ООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Въззивният съд намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. С оглед релевираните бланкетни оплаквания решението следва да бъде потвърдено в атакуваните части по следните съображения:

Съгласно ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна – на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

В случая от приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, се установява: Общият топломер в АС е преминавал през изискваните от ЗИ метрологични проверки със заключение „съответства“. Вещото лице е посочило отчетените ежемесечно по електронен път данни в приложение към заключението. От отчетеното количество ищецът е приспадал технологичните разходи, последните правилно изчислени по формулата в методиката към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) и съобразно техническите характеристики на абонатната станция, като вещото лице е извършило проверка при която е установило, че същите са отчислявани в съответствие с предвиденото в нормативната уредба.

В процесния период в апартамент с аб. № 163790 е имало монтирани 3 бр. отоплителни тела с уреди за дялово разпределение, както и 1 бр. водомер за топла вода. Сумите за ТЕ за отопление и за БГВ са начислявани след извършен реален отчет; ТЕ, отдадена от сградна инсталация е правилно изчислявана въз основа на отопляемия обем на имота по проект от 160 куб. м. Съгласно заключението на СТЕ, дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действалата в периода нормативна уредба. Общо дължимата за имота сума за ТЕ за процесния период след извършеното изравняване е в размер на 986.19 лв.

Заключението не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, а съдът го кредитира като обективно и компетентно изготвено. Противно на поддържаното в жалбата, от това заключение се установява законосъобразното отчитане и начисляване на доставената в имота топлинна енергия, като районният съд, след уважаване на релевираното с отговора възражение за погасяване по давност на част от вземанията за процесния период, е уважил исковете за главници до посочените в решението размери, съобразно установените квоти на ответниците в собствеността на имота.

 Доводите в жалбата са неоснователни, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваните части, вкл. в частта за разноските.

При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 250 лв. – заплатен депозит за назначения особен представител. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС държавна такса по жалбата – въззивникът Г.М. – в размер на 50 лв., и въззивницата Р.Р. - в размер на 50 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20259216 от 24.11.2020 г., постановено по гр.д. № 36597/2019 г. на Софийски районен съд, 25 състав в обжалваните части, с които Г.И.М., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 446 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. *******, аб. № 163790, както и сумата 24.30 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба на 26.06.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от 426.15 лв., както и Р.Г.Р., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 267.60 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. *******, аб. № 163790, както и сумата 5.46 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба на 26.06.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от 255.69 лв.

ОСЪЖДА Г.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и Р.Г.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78 ГПК сумата 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА Г.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 77 ГПК сумата 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

ОСЪЖДА Р.Г.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 77 ГПК сумата 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 36597/2019 г. на Софийски районен съд, 25 състав е влязло в сила.

Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.“ ООД, ЕИК *******, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.        

                                                                              

 

 

 

                                                                                                   2.