№ 385
гр. Перник, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ********** Ч. Малинова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720100258 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по подадена молба, уточнена с молба от 15.02.22 г. от ЦВ. АТ. Ж.,
подадена лично и в качеството на законен представител на малолетния Б. ИВ. П. срещу В.
МЛ. Д., с която е поискано от съда да се приложат мерки по Закона за защита от домашно
насилие, поради упражнено домашно насилие. В молбата се посочва, че ЦВ. АТ. Ж. и
ответникът са живеели на семейни начала. Твърди се, че в нощта на 02.01.2022г. срещу
03.01.2022 г. ответникът започнал да обижда и заплашва молителката, че ще я убие в
присъствието на малолетното дете. След като молителката отвела детето в стаята му,
ответникът я хванал за дясната ръка със сила и я блъснал към стената, ударил я с юмрук в
гръдния кош и тръгнал към кухнята, казвайки че ще вземе нож. Молителката ужасена
избягала навън и отишла да потърси помощ при *************, откъдето се обадила на
полицията. Иска се постановяване на заповед за защита и по отношение на детето Б. ИВ. П..
Ответникът оспорва молбата и счита същата за неоснователна. Счита за неверни
твърденията да е осъществявал акт на насилие спрямо молителката. Поддържал, че се е
грижел за нея и детето й, като дори след издаването на заповед за незабавна защита след
отправена от нея молба и превел пари, необходими за храна на нея и детето й, за което
представя платежни нареждания.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
1
По делото е приложено удостоверение за раждане на Б. ИВ. П., роден на 28.08.2017г.,
от което се установява, че негови родители са Ц.А. И.П.А.
Не е спорно, че страните първоначално са живеели в град Перник на семейни начала.
Безспорно е още, че молителката Ж. заедно със сина си напуснали обитаваното с ответника
жилище на 03.01.22 г.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съгласно чл. 13, ал. 2,
т. 3 ЗЗДН представлява доказателствено средство.
Представено е съдебно-медицинско удостоверение от 05.01.22 г., отразяващо
следните констатации на съдебния лекар при извършен преглед на молителката:
кръвонасядания на гръдния кош и дясната ръка, охлузвания на дясната ръка. Посочено е, че
описаните увреждания са получени по механизма на въздействие на твърди тъпи предмети и
е възможно да са получени по начин и време, както съобщава прегледаното лице, а именно
при нанесен побой от ответника.
Представено е изследване-образна диагностика от 04.01.22г.-рентгенография на дясна
гръдна половина, с получен резултат от изследването ст. пост. контузионем.
Представено е и съдебно-медицинско удостоверение от 24.03.21г., с поставена на
молителката диагноза „мозъчно сътресение“, ренгенови данни за счупване на ностни
костици, кръвонасядане в основата на носа и леко изкривяване на носната пирамида и
преграда на ляво, кръвонасядане на долен клепач на дясно око, охлузванепо дланна
повърхност на втори пръст на дясна ръка в основаната на крайната фаланга. Описаните
увреждания е възможно да са получени по начин и време, както е съобщила прегледаната, а
именно, чрез нанасяне на побой от ответника.
Съгласно писмо от 01.03.2022г. от ОД на МВР Перник в информационните масиви не
са установени данни за наличие на подадени сигнали от Ц.Ж. срещу В.Д..
От писмо от МБАЛ „Р.Ангелова“ Перник е видно, че ответникът не се води на
психиатричен отчет при тази болница.
Срещу В. МЛ. Д. не са образувани дела по реда на ЗЗДН, за което приложено писмо
изх. № 941/17.02.2022 г. на Пернишки районен съд.
По делото е приложено справка за съдимост, от което се установява, че ответникът е
осъждан.
По делото е приет социален доклад на ДСП Перник относно интересите на детето Б.
ИВ. П.. Според становището на Дирекцията следва да се постанови решение, което в
максимална степен защитава правата на детето.
Разпитана е свидетелката *************, която е била назначена за детегледачка на
детето Б.П., посещавала е обитаваното от страните жилище и има преки наблюдения върху
отношенията между тях. Свидетелката споделя, че преди Нова година завела детето от
детска градина в дома му, оставила го на ответника и се уговорили първият работен ден след
празниците да го вземе. На 02. срещу 03.01.22г. около 01.00-01.30 часа през нощта позвънял
2
телефонът й, ********** й се обадила разплакана и споделила, че Венци е пиян, има ножове
и я гони, като в този момент тя се движела по улицата. Свидетелката споделя, че я поканила
да отиде в дома й и когато тя пристигнала била боса-по джапанки, трепереща от страх.
Малко по-късно се обадили на полицията и ********** отишла с полицаите да вземе детето
си, след което се върнала с него пак при свидетелката. Свидетелката разказва и за разговор
между нея и детето, в който той се разплакал, затова че тя може да каже на ответника, че не
е слушал в детската градина.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като са последователни,
непротиворечиви и пресъздават преки впечатления за събитията на процесния ден.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, констатира следното:
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. В конкретния
случай съдът е сезиран с молба, изхождаща от пострадали лица, които са сред изброените
такива по смисъла на чл. 3, т. 2 ЗЗДН.
Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда
чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да
се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по
отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от закона. На основание
чл. 2, ал. 2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко
домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Съдът намира, че на 02.01.22 г. срещу 03.01.2022 г. спрямо молителката ЦВ. АТ. Ж. е
осъществено физическо насилие, което се изразява в отправяне на удари и психическо –
отправяне на заплахи. Същите се установяват от представената декларация по чл. 9, ал. 2
ЗЗДН, както и от медицинското удостоверение. Необходимо е да се отбележи, че ответникът
и преди това е извършвал побои над молителката, за които свидетелства медицинското
удостоверение от 24.03.21г. Извършеният процесен акт на насилие е свързан и с подобно
предходно поведение, т. е. налице е системност за извършването му.
Съдът намира, че спрямо детето е осъществено емоционално насилие. Това е така,
тъй като същото е било свидетел на отправени заплахи и обиди от ответника към неговата
майка. Съдът намира за установено това му поведение от представената декларацията по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН. Същата е частен свидетелстващ документ, който притежава материална
доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от
исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти). Декларацията е
достатъчно доказателство за основателност на депозираната молба, като в доказателствена
тежест на ответника по искането е при направено оспорване на обстоятелствата, изложени в
декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да проведе обратно доказване,
което винаги е пълно, т.е. правната и законова логика (чл. 154 ГПК) e, че не е достатъчно
3
само да са налице отрицателни фактически твърдения, а следва доказването на тези
твърдения да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа
за доказателствени изводи относно отрицателния факт. В случай че са събрани и други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако
съдът намери доказателствата, противоречащи на декларацията, за по-убедителни от нея,
отхвърля молбата за защита, т. е. материалната доказателствена сила на декларацията е
оборена. В случая ответникът не е провел такова насрещно доказване.
При определяне вида на наложителната в случая мярка за защита сред предвидените
от чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът отчита начина на извършване на акта на домашно насилие:
отправяне на удари и заплахи пред дете. Мерките, предвидени в ЗЗДН целят да
предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, като в случая най – наложителни се
оказват мерките в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. В този смисъл, ответникът следва да бъде
задължен да се въздържа от извършването домашно насилие спрямо молителите. Следва да
се забрани на ответника да приближава пострадалите, тяхното жилище, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на по-малко от 100 (сто) метра, което ще препятства
прекия контакт между страните и в този смисъл ще осуети възможността за извършване на
последващо домашно насилие.
Продължителността на наложена мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН по
отношение на пострадалите следва да бъде осемнадесет месеца. Определеният срок за е
свързан с грубото посегателство върху физическата неприкосновеност и чувството за лично
достойнство на молителката, а и с оглед травмиращото въздействие на проявите върху
детето.
При отчитане на горните обстоятелства, на ответника следва да бъде наложена и
глоба в минимален размер от 200 лева, съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Подобен размер на
глобата има предупредителна цел при евентуално намерение на ответника да извършва
противоправни деяния срещу молителите.
Съдът счита, че следва да укаже на ответника, че следва да заплати определената
глоба в седемдневен срок, считано от влизане в сила на решението, като в противен случай,
съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително
изпълнение.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК молителката има право на разноски, но същата не е
претендирала такива.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Пернишки
районен съд такса в размер на 25 лв. (т. 21 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Предвид изложеното, съдът
4
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита от домашно насилие на ЦВ. АТ. Ж., ЕГН ********** и Б.
ИВ. П., ЕГН **********, относно осъществено домашно насилие, което е извършено от В.
МЛ. Д., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА В. МЛ. Д., ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие по отношение на ЦВ. АТ. Ж., ЕГН ********** и Б. ИВ. П., ЕГН
**********.
ЗАБРАНЯВА на В. МЛ. Д., ЕГН ********** ЗА СРОК ОТ 18 (осемнадесет)
МЕСЕЦА ДА ПРИБЛИЖАВА ЦВ. АТ. Ж., ЕГН ********** и Б. ИВ. П., ЕГН **********,
както и жилището, което обитават, месторабота на ЦВ. АТ. Ж. и местата за социални
контакти и отдих на молителката на по - малко от 100 (сто) метра.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, а именно при неизпълнение на
заповедта за защита, ответникът ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал
нарушението и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА В. МЛ. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер на 200 лева в
полза на държавата, платима по сметка на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА В. МЛ. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишки
районен съд сумата в размер на 25 лева - държавна такса.
Препис от решението и заповедта да се връчат на полицейските управления по
настоящия адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, като
решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в седмодневен срок от
връчването.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5