№ 301
гр. С.З., 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20225501000398 по описа за 2022 година
Обжалвано е в решение № 533/13.06.2022 г., постановено по гр.д. №
5106/2021г. по описа на Районен съд – гр.С.З. в частта, с която е отхвърлен
предявения от „Т.” ЕАД С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С., район *** /сега ,,Й.‘‘ ЕАД/ против Д. С. Г., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр.С.З., кв.Три чучура бл.65, ет.5, ап.14,
представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.М. Я., АК С.З., иск за
установяване на вземането от 227,91 лв. неустойка за предсрочното
прекратяване на договор за мобилни услуги, като неоснователен и недоказан.
Въззивникът ,,Й.‘‘ ЕАД счита, че решението в обжалваната му част е
незаконосъобразно и необосновано, като излага подробни съображения. Моли
съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въззиваемият Д. С. Г. чрез назначения особен представител адв. М. Я.
оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
1
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.дело №2781/2021г. по описа на СтРС, на
основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно
която е разпоредил длъжникът Д. С. Г. да заплати на кредитора „Т.” ЕАД С.
сумата от 83,71 лева - главница, представляваща неизплатено задължение за
месечни абонаменти такси и ползвани услуги по договор за мобилни услуги
от 16.07.2019 г. и договор за лизинг от 16.07.2019 г., за което са издадени
фактури: № **********/20.07.2019 г., № **********/20.08.2019 г., №
**********/20.09.2019 г., сумата от 148,89 лева - представляваща
неизплатено задължение по лизингови вноски по договор за лизинг от
16.07.2019 г., сумата от 227,91 лева - неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда - 16.04.2021 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 25 лева - държавна такса и 180 лева - адвокатско
възнаграждение. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя
е предявил иск относно вземането си.
От представените по делото писмени доказателства /Договор за
мобилни услуги от 16.07.2019г., Договор за лизинг от 16.07.2019г.,
съдържащи подпис на ответника, което не се оспорва по делото/ се
установява, че страните са били в договорни отношения по: Договор за
мобилни услуги от 16.07.2019г., съгласно който ищецът, в качеството му на
оператор е предоставил на ответника - потребител услуги за мобилен
телефонен номер +359********* с предпочетен абонаментен план Тотал+
31,99 при условия съгласно Общите условия и клаузите на договора и
Договор за лизинг от 16.07.2019г., съгласно който на клиента е предоставен
мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black с обща
цена на лизинговата вещ - 215,16 лв. с ДДС, като лизингополучателят се
задължил да заплати 23 месечни лизингови вноски от по 7,09 лв. с ДДС и е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
2
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Ищецът е изпълнил задълженията си по договорите и е предоставил
договорените услуги, от което следва, че в тежест на ответника възниква
задължението за заплащане на цената на всички предоставени услуги в
сроковете съгласно Общите условия и сключените между страните договори.
За предоставените услуги ищецът е издал следните фактури: Фактура
№**********/20.07.2019г. за сумата от 38,69лв. с ДДС /месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги, лизингова
вноска/; Фактура№**********/20.08.2019г. за сумата от 41.46лв. с ДДС
/месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги,
лизингова вноска/; Фактура /Кредитно известие/ №**********/20.09.2019г. за
сумата от 83,71лв. с ДДС /извършена корекция, като е сторнирана сумата в
размер на -9.02лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени
при сключване на абонамента такси, начислена е дължимата лизингова вноска
в размер на 7,09лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 80,15лв. за
предходните два отчетни периода/и Крайна фактура
№**********/20.10.2019г. за сумата от 460,51лв. с ДДС /неустойка за
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги - 227,91 лв.,
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с
договора за лизинг мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual
Black - 148,89 лв., както и сумата от 83,71лв., представляваща сума за
потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода/.
По делото не се оспорва от ответника, че последния не е изпълнил
задължението си по цитираните договори за заплащане в договорените
срокове на цената на предоставените услуги, поради което и в съответствие с
уговореното в договорите и регламентираното в Общите условия, ищецът е
прекратил едностранно същите.
От представения по делото договор за лизинг от 16.07.2019г. е видно, че
ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно възмездно
ползване следното устройство: SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black, а
ответникът се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на
215,16лв. по начина, посочен в договора - първоначална лизингова вноска от
0лв. и 23 броя месечни лизингови вноски от по 7,09лв. С подписа си
ответникът е удостоверил, че е получил устройството във вид, годен за
3
употреба, функциониращо и в съответствие с договорените технически
характеристики /чл.4 от договора/. Ответникът не е ангажирал доказателства,
че е изпълнил задължението си за заплащане на месечните лизингови вноски,
като непогасения остатък възлиза на 148,89лв. Освен това ответникът не
ангажира доказателства, че е върнал вещта. С оглед неизпълнение на
задълженията по договора за лизинг, на основание чл.12 ал.2 от ОУ към
договора за лизинг месечните лизингови вноски за изплащане на
устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер.
Неустойката, съгласно чл. 92, ал.1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като е
предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е израз на признатата в
чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили при
сключване на договора, виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка
задължение поражда за изправната страна право да претендира заплащането
й, съгласно чл. 92 ЗЗД. За да възникне правото на неустойка обаче уговорката
за неустойка не трябва да противоречи на императивните правни норми на
закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз
на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал.1, пр.1
и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка.
Съгласно нормата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В настоящият случай в процесния договор не е налице индивидуално
уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение.
От събраните по делото доказателства се установява, че тя е вписана
като елемент от договора, и потребителят не е имал възможност да влияе
4
върху съдържанието на тази клауза.
Съдът намира, че неустойка не следва да се присъжда в полза на ищеца,
тъй като е нищожна. Съдът е длъжен да следи служебно за нищожността,
поради което дори и без наведеното изрично възражение в този смисъл в
писмения отговор, подлежи на изследване въпросът за валидността на
клаузата. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Критериите, които следва да се вземат
предвид при преценката дали неустойката излиза от присъщите й три
функции, са естеството на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – залог,
ипотека, поръчителство и др.; видът на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението –
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението
вреди.
Уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и цели
неоснователно обогатяване на кредитора. Искът за присъждане на неустойка
за предоставеното за ползване мобилно устройство в размер на 227,91 лв.,
подлежи на отхвърляне.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС –
С.З. в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 533/13.06.2022 г., постановено по гр.д. №
5106/2021 г. по описа на Районен съд – гр.С.З. в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6