Р Е Ш
Е Н И Е
№ 475/ 17.12.2019год. град Перник
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пернишкият окръжен съд, III-състав, гражданска
колегия, в публично заседание на 17.10.2019год. /седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година/ в
следния състав:
Председател:
Рени Ковачка
Членове: Кристиан Петров
Роман
Николов
Секретар: Златка
Стоянова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка въззивно гр.дело № 443 по описа за 2019год., за да се
произнесе , взе предвид следното:
С Решение № 52/02.05.2019год., постановено по гр.дело №
1088/2018год., Районен съд- Радомир е разпределил по иска на М.Г. и К.Г. против
Р.С. ползването на ПИ с идентификатор № 61577.501.715, съгласно скица на поземлен
имот с изх. № 15-223975/12.04.2018 г., издадена от АГКК по кадастралните
регистри и кадастралните карти, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, с площ по скица от 703
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при граници и съседи: имот с
идентификатор № 61577.501.694, имот с идентификатор № 61577.501.695, имот с
идентификатор № 61577.501.714, имот с идентификатор № 61577.501.9626 и имот с
идентификатор № 61577.501.716, с номер по предходен план № 715, кв.31, парцел
ІІ, стар идентификатор – няма, както и на построените в имота сгради, а именно:
сграда с идентификатор № 61577.501.715.1, със застроена площ от 74 кв.м., брой
етажи – два с предназначение на сградата – жилищна еднофамилна сграда, сграда с
идентификатор № 61577.501.715.2, със застроена площ от 33 кв.м., брой етажи -
един, предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор №
61577.501.715.3, със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи - един,
преназначение – селскостопанска сграда и сграда с идентификатор №
61577.501.715.4, със застроена площ от 14 кв.м., брой етажи – един,
предназначение – селскостопанска сграда, като е определил за ОБЩО ПОЛЗВАНЕ от всички
съсобственици- М.А.Г., К.Б.Г. и Р.А.С. с
площ от общо 53 кв.м., ограничени с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-К-Л-А, защрихован
със зелено на скица - приложение № 2 към съдебно- техническата експертиза,
изчертана от вещото лице инж. А.Ц. и е определил за ползване от М.Г. и К.Г.
площта обозначена по точки Б-Р-С-Т-У-А-Л-К-Й-И-З-Ж-Е-Д-Г-В-Б от 576 кв.м. и
сгради в нея със идентификатор 61577.501.715.2, идентификатор 61577.501.715.3 и
идентификатор 61577.501.715.4 на скица - приложение № 2 към съдебно- техническата
експертиза, изчертана от вещото лице инж. А.Ц..
Със същото решение
Р. С. е осъден да заплати на М.Г. и
К.Г. сумата от 120 лева разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал
ответникът в първоинстанционното производство, който го обжалва в срока по
чл.259 от ГПК. В жалбата се правят оплаквания необоснованост и неправилност на
първоинстанционното решение касателно възприетия вариант за разпределение на
ползването на процесните имоти. Прави се искане за отмяна на решението на районния
съд и постановяване на ново решение, с което разпределението на ползване да
бъде извършено по вариант 1 от заключението на в.л. А.Ц.. Според жалбоподателя това е варианта, чрез
който ще бъдат зачетени правата на собственост на страните по делото, както и
чрез който ще бъде осигурен удобен начин
и достъп до имота и до построените в
него сгради. При уважаване на жалбата моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Въззиваемите М.Г. и К.Г. не са подали писмен отговор в
срока по чл.263, ал.2 от ГПК, но в съдебно заседание правят искане за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд след като прецени обжалваното
решение въз основа на направените
оплаквания и по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред районния съд
е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.Г. и К.Г. против Р.С. В
исковата молба ищците твърдят, че са собственици в режим на СИО на поземлен
имот с идентификатор № 61577.501.715 с площ от 703 кв.м. по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015год. на
Изпълнителния директор на АГКК, както и
на построените в имота сгради, а именно: сграда с
идентификатор № 61577.501.715.1, със застроена площ от 74 кв.м., брой етажи –
два с предназначение на сградата – жилищна еднофамилна сграда, сграда с
идентификатор № 61577.501.715.2, със застроена площ от 33 кв.м., брой етажи -
един, предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор №
61577.501.715.3, със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи - един,
преназначение – селскостопанска сграда и сграда с идентификатор №
61577.501.715.4, със застроена площ от 14 кв.м., брой етажи – един,.
Посочили са също така, че ответникът
е собственик на втория етаж на сграда с идентификатор № 61577.501.715.1 със
застроена площ от 74 кв.м., както и
че същият съгласно чл.64 от ЗС има право
да ползва земята само доколкото това е необходимо за използване на постройката,
а всъщност ползва имота извън правата си по чл.64 от ЗС, по повод на което
възникват постоянни спорове между тях. Предвид невъзможността доброволно да се
разберат относно ползването на ПИ с идентификатор № 61577.501.715 ищците молят
разпределението на ползването върху поземления имот да бъде извършено от съда
като на ответника му се определи за ползване част от този поземлен имот,
доколкото това е необходимо за използването на втория етаж от сграда с
идентификатор № 61577.501.715.1.
Ответникът е оспорил частично предявения иск
като е поискал разпределението на ползването да бъде съобразено с
обстоятелството че е собственик на втория етаж на жилищната сграда, както и на
стопанска постройка с идентификатор № 61577.501.715.4.
Пред районния съд са изготвени
два варианта за разпределение на ползването на процесното дворно място и
построените в него сгради.
Районният съд е уважил така предявения иск, като е
разпределил ползването както на поземления имот с идентификатор №
61577.501.715, така и на построените
в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор № 61577.501.715.1, със
застроена площ от 74 кв.м., брой етажи – два с предназначение на сградата –
жилищна еднофамилна сграда, сграда с идентификатор № 61577.501.715.2, със
застроена площ от 33 кв.м., брой етажи - един, предназначение - селскостопанска
сграда; сграда с идентификатор № 61577.501.715.3, със застроена площ от 8
кв.м., брой етажи - един, преназначение – селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор № 61577.501.715.4, със застроена площ от 14 кв.м., брой етажи – един. Относно начина на разпределение е възприел вариант 2 по
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. С оглед
събраните по делото доказателства е приел, че ответникът е собственик на 1 /2
ид.част от двуетажната жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор №
61577.501.715, както и че стопанската постройка с идентификатор № 61577.501.715.4 е собственост на ищците по делото.
Предявеният пред районния съд иск е с правно основание
чл. 32, ал.2 от ЗС. Районният съд
правилно го е приел за допустим и го е разгледал по същество. Постановеното
решение е валидно и допустимо. По отношение законосъобразността на решението,
въззивният съд на основание чл. 269 от ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.
По делото е установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт № 31, том- II, рег.№ 596, дело №
235/2001год. на нотариус при РС-Радомир
е видно, че на 21.12.2001год. М.А.Г. е придобила чрез покупко –продажба собствеността върху ПИ, находящ се в
населената част на гр.*** с площ от 680 кв.м., представляваща парцел III-1905 в кв. 31 по
регулационния план на гр.***, който имот, видно от заключението на изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза и приложената скица № 15-223975-12.04.2018год.
съставлява ПИ с идентификатор 61577.501.715 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015год. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от
703 кв.м.
Не е спорно по делото, че имотът е придобит по време на
брака на ищцата М. Г. с ищеца К.Г..
На 01.12.1987 год. родителите на М.Г. са и прехвърлили
собствеността върху 1 / 2 ид.част /първия етаж/ от двуетажна жилищна сграда,
построена върху парцел III за имот № 1905 в кв. 31 по плана на гр.*** срещу
задължение за гледане и издръжка на прехвърлителите. Сделката е оформена с
нотариален акт № 74, том-III, дело № 1345/87год. на нотариус при РС-Радомир.
От Нотариален акт
№ 366, том- II, дело № 1230/1976год. на нотариус при РС-Радомир е
видно, че на 07.12.1976год. ответникът е придобил чрез покупко-продажба
собствеността върху 1 / 2 част-вторият етаж от двуетажна жилищна страда,
находяща се в парцел III, имот № 1905 в кв.31 по плана на гр. ***.
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза
се установява, че в ПИ
61577.501.715 има изградена двуетажна
жилищна сграда с площ от 74 кв.м. с идентификатор 61577.501.715.1, сграда на
един етаж с идентификатор 61577.501.715.2
с площ от 33 кв.м., с направен навес над нея, стопанска сграда с
идентификатор 61577.501.715.3 с площ от 8 кв.м., стопанска сграда с
идентификатор 61577.501.715.4 с площ от 14 кв.м. и стопанска сграда с
идентификатор 61577.501.715.4 с площ от 22 кв.м.
От показанията на
разпитаната по делото свидетелка В.Д. се установява, че ищците живеят на първия
етаж на двуетажна къща, а ответникът на втория етаж. Сочи, че между ищцата и
ответникът, които са брат и сестра са налице спорово относно ползването на
дворното място и относно ползването на сгради, които не са негова собственост.
Една от тези сгради му била предоставена от сестра му да си нанесе багаж.
За спорове относно ползването на постройка в процесния
имот свидетелства и С.И.. Според свидетеля споровете между тях са по повод
заключването от страна на ответника на предоставената му за ползване постройка.
Като свидетел по делото е разпитана и дъщерята на
ответника С.Р.С.. Свидетелката
установява, че отношенията между баща й и леля й винаги са били конфликти, че
първоначално, приживе на баба й, баща й е ползвал половината от дворното място
и че към настоящия момент не ползва нищо. Установява, че леля й не позволява да
се извърши ремонт на къщата, акто и да ползва стопанската постройка в дъното на
двора, която баща й е построил. Счита,
че докато баща й е бил на работа в чужбина, леля й незаконосъобразно се е
снабдила с документи за собственост на първия етаж от сградата и дворното
място.
При тази фактическа обстановка, правилно и
законосъобразно районният съд е разпределил ползването на процесния имот с
изградените в него сгради по вариант 2 по изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза и между
страните по делото. В случая се иска разпределение на ползването на дворно
място, върху което има жилищна сграда сграда, в която право на собственост имат
и двете страни по делото, но ответникът няма право на собственост върху
дворното място. Последният, съгласно в чл.64 от ЗС, може да се ползва от земята
само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено
друго. Разпределението е извършено между
собствениците на недвижимия имот и носителя на правото на ползване върху него като процесуалната им легитимация
е обусловена от общия предмет на притежаваните от тях вещни права и естеството
на спорното правоотношение, а именно начина на ползване процесното дворно
място.
Правилно
районният съд е извършил разпределение на ползването върху процесното дворно
място и сградите в него по вариант 2 по заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвена по делото. Чрез него е осигурен на страните по делото
достъп до входа на двуетажната жилищна сграда като е съобразен и с намиращите
на място стълбище и бетонни алеи, водещи към сградата. Отчетени са както правата
на страните върху дворното място и жилищната сграда, така и съществуващите в
имота допълнителни постройки, в частност със стопанската постройка с площ от 22
кв.м., изградена в дъното на имота и обозначена
на скиците на вещото лице между буквите
Ю П П О О Ц. Предвид направеното от ищците възражение и в съответствие с
възприетото в ТР № 13 от 10.04.2013год. на ВКС по тълк.дело № 13/2012год.
районният съд се е произнесъл относно правото на собственост върху втория етаж от жилищната сграда и в частност
върху стопанската постройка, заключена на скицата на вещото лице между буквите
Ю П П О О Ц. На база на събраните по делото доказателства и при правилно
приложение на материалния закон, районният съд е достигнал до законосъобразен
извод, че стопанската сграда не е собственост на ответника, поради което няма
основание да му се предоставя ползване върху имота, извън правата му по чл.64
от ЗС с оглед осигуряване на достъп на нея, каквато възможност е обективирана
във вариант 1 по заключението на съдебно-техническата експертиза. Мотивите на
районния съд относно правото на собственост върху стопанската постройка и
втория етаж от жилищната сграда се споделят напълно от въззивния съд, поради
което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК и не счита за нужно да ги
преповтаря.
Тук следва да се отбележи, че липсва надлежно въведено
възражение от ответника във връзка с правото на собственост на ищците върху
процесното дворно място, поради което този въпрос не е обсъждан от районния
съд, респ. не подлежи на обсъждане и от въззивната инстанция.
В контекста на изложеното, наведените във въззивната
жалба оплаквания се явяват неоснователни и първоинстанционното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно. В този смисъл, Пернишкият
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
52/02.05.2019год., постановено по гр.дело № 1088/2018год. по описа на Районен
съд – Радомир.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т.2 от ГПК.
Председател:
Членове: