№ 20
гр. ******, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200772 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № ****** от
*********година на Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при
Комисия за защита на потребителите, с което на „МАКСИМА
БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Подуяне, бул. Ботевградско шосе №247,ет.2 -
представлявано от управителя Петър Петров Павлов , за нарушение на
чл.22,ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл.200
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 500лв.
Дружеството-жалбоподател моли за отмяна на обжалвания акт,като
счита същият за неправилен и незаконосъобразен. Твърди,че имало
допуснати процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН,
доколкото на дружеството не била връчена покана за съставянето на АУАН и
впоследствие, процесния не бил връчен на нарушителя,а на лицето което било
в трудовоправни отношения с наказаното дружество,като излага подробни
съображения в тази насока. Оспорва се извършеното от дружеството
нарушение,като се твърди,че посочената за нарушена разпоредба не
кореспондирала с описаното в санкционния акт, и ако действително било
налице допуснато нарушение,то същото следвало да се подве под нормата на
чл. 20,ал.1 от ЗЗП,а не както АНО по чл.22,ал.1 от ЗЗП,за което излага
доводи.Оспорва и наложеното наказание,като приема ,че е налице маловажен
1
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.По изложените доводи моли съда да
уважи жалбата и да отмени обжалвания акт.
В съдебната фаза, дружеството жалбоподател редовно призовано, не
изпраща представител. След проведеното съдебно заседание по делото е
постъпило писмено становище от пр.представител на дружеството,който по
същество поддържа жалбата и претендира присъждане на юр.възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита
на потребителите, редовно призовани, не изпращат представител .
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО ******, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На ******г. е извършена проверка в изпълнение на план –програма на
КЗП за месец март 2023,съвместно с представители на БАБХ, от св.Р. В. Ф. и
Ю. М. Ш. в търговски обект- ********* , находящ се в гр.****** ,улица
*********, стопанисван от „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК
*********.
По време на проверката, която започнала около 10,43ч. , двамата
проверяващи установили, че в обекта се предлагат за продажба на
потребителите , хранителни стоки- месо, колбаси, мляко и млечни продукти,
плодове, зеленчуци , консерви, захарни изделия, пакетирани варива, хлебни
изделия, алкохолни, безалкохолни напитки и други.
Установили,че в обекта са изложени и се предлагат за продажба на
потребителите във витрина за самообслужване следните стоки: пилешка
пържола от бут „Вланел“ с цена 4,49лв. за 1кг., пилешки крила барбекю плик
„Вланел“ -9,99лв. за кг., Петрохан „Стефанов“ ,намален от 19,49лв. на
11,99лв. за кг.,прясно пиле „Лудогорско“ ,намалено от 7,99лв. на 5,39лв. за
кг.,варено –пушен свински бут вакуум опаковки-18,69лв/кг, замразена цяла
пуйка „Stasin“ – 12,99лв/кг, пилешко филе за готвене „Вланел“-13,99лв/кг и
замразен хек чистен „Dаgаmа“-6,99лв/кг.
Същите се предлагали опаковани в индивидуални потребителски
опаковки с различен грамаж за всеки един от видовете и имали поставени
етикети от производителя с обозначено нетно количество на стоката в
опаковката, но така описаните стоки се предлагали за продажба на
потребителите с поставен етикет от търговеца, в който била посочена цена за
единица мярка за килограм, без да е обозначена продажната цена за
съответното количество на стоката в опаковката, която била различна от
2
цената на килограм, чрез етикет, ценоразпис,табела или по друг подходящ
начин, поставен върху опаковката,а ако това не е възможно, в непосредствена
близост до стоката.
Тъй като съгласно чл.22,ал.1 от ЗЗП- „За стоките, които се предлагат в
опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставят
върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до
стоката.“, свидетелите приели за установено, че на процесната дата, в
търговски обект посочено по горе,търговецът е обозначил чрез етикети
цената за единица мярка на гореописаните стоки,които предлага в търговския
обект опаковани в потребителски опаковки с различен грамаж,но не е
обозначил продажната цена на описаните по горе стоки в нарушение на
чл.22,ал.1 от Закон за защита на потребителите.
За така извършената проверка бил съставен Констативен протокол
№****** от ******г.,подписан от двамата проверяващи и от присъствалото
по време на проверката лице, представител на дружеството- Д.П..
Изпратена била покана до представляващия -дружеството жалбоподател
да се яви на 18.05.2023г. в 11.30ч. в КЗП гр.Хасково за съставяне на АУАН
във връзка с констатираното нарушение описано с Констативен протокол
посочен по горе,като поканата е връчена на служител на търговеца- Д. на
05.05.2023г.
На 18.05.2023г. в КЗП гр.Хасково не се явил представител на
дружеството жалбоподателя,поради което на *********г. св.Р. В. Ф.,
съставила АУАН №****** /*********г. в присъствието на колегата си –Ю.
М. Ш. и в отсъствие на представител на дружеството.
В съставения АУАН е прието,че дружеството е извършило нарушение на
чл.22,ал.1 от ЗЗП,като подробно е описано нарушението,кореспондиращо с
гореизложеното,прието от съда.
На *********г./погрешно посочена 2024г/ акта е връчен на управителя на
проверявания търговски обект -Д. М.П. ,който представил тр.договор и
допълнително споразумение към него, който му бил предявен и връчен срещу
подпис,като за датата на връчване на акта ,същият е вписал *********г.,за
което бил съставен констативен протокол №*********.
В 7дневния срок не е постъпило писмено възражение по така съставения
АУАН.
Изготвен е доклад от 17.08.2023г. от актосъставителя,в който е
предложено да се издаде НП ,за извършеното нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН, на *********г. било издадено и
процесното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.22,ал.1 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на дружеството на основание чл.200
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 500лв.
Наказателното постановление е било връчено на представител на
3
дружеството жалбоподател на 13.11.2023г.видно от известие за доставяне,а
жалбата срещу процесното е изпратена по куриерска служба-Европът на
27.11.2023г./ видно от разписката на куриерска служба Европът ,находящ се
на л.11-12 от делото/,респективно в 14 дневния срок.
Материалната компетентност на издателя на НП, като
административнонаказващ орган с делегирана санкционна власт, се доказва
от представената и приета по делото Заповед № 363/30.03.2023г. на
Председателя на КЗП. Със същата, този орган –овластен по силата на закон е
делегирал на Соня Емилова Ориоли- и.д. Директор на Регионална дирекция
за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора при Комисия за защита на потребителите правомощието да налага
адм.наказания и да издава НП за нарушения по на Закона за защита на
потребителите,Закона за туризма,ЗТТСИ/с предишно име ЗТТИ/ и т.н.
Налична е и Заповед№294/04.07.2019г. на Председателя на КЗП, с която
оправомощава Р. В. Ф. да извършва проверки и да съставя АУАН за
констатирани нарушения на територията на цялата страна във връзка с
извършени нарушения по законите и подзаконовите нормативни
актове,контрола по приложението на които е възложено на КЗП или на
нейния председател.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и НП, се установява по категоричен
начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаният в съдебно
заседание, свидетел – Р. В. Ф..
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на
посочените двама свидетели, които са безпротиворечиви, логични и взаимно
допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите. Не се установява свидетеля Р. В. Ф. да има личностно
отношение към представителят на дружеството-жалбоподател, което да го
провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на
свидетелските показания на Р. В. Ф. не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служител на КЗП, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от нейна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на дружеството -жалбоподател. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
4
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на
посочения свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние така както е описано в НП и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото извършване от дружеството-жалбоподател, поради това Съдът
ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП
е редовно връчено на жалбоподателя на 13.11.2023г видно от известие за
доставяне приложено по АНПр,а жалбата срещу него е подадена по пощата
чрез куриерска фирма на 27.11.2023г. входирана в регистратурата на АНО/,
от легитимирано лице и е процесуално допустима / доколкото и липсва
плащане от страна на жалбоподателя на законно предвидения процент от
глобата-съгласно писмо от АНО/.
Преценена по същество, същата се явява основателна, за което се
излагат следващите правни съображения:
При служебна проверка за законосъобразност на НП от
процесуалноправна страна, включително и такава относно редовността на
АУАН, съобразно правомощията си и релевираните възражения с жалбата,
съдът установи наличието на съществени процесуални нарушения, които
обуславят неговата отмяна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Доказана е материалната и функционална компетентност на
актосъставителя –контролния орган съставил АУАН, така и тази на АНО –
издал обжалваното НП,всеки от които е разполагал с делегирана, надлежно
съответната компетентност, съгласно приетите Заповед № 363/30.03.2023г и
Заповед №294/04.07.2019г г на Председателя на КЗП.
В АУАН е вписано, че е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН,
т.е. без участие на представител на нарушителя.
Поканата е връчена на адреса на дружеството на лице, което не е ясно в
какво качество е приело същата. Но дори да се приеме, че това нарушение не
е съществено, тъй като не се е отразило на правото на защита на дружеството
5
жалбподател, така както твърди въззивника, то при връчване на акта е
допуснато нарушение, което настоящият състав приема като съществено и
достатъчно основание наложената санкция да бъде отменена на процесуално
основание.
В чл. 43 от ЗАНН подробно е уредена процедурата по връчване на
АУАН, която задължава АНО да връчи процесния акт на лице, което има
право да управлява и представлява дружеството или на упълномощено
такова. Такава представителна власт на лицето Д. М.П. не се доказва от
събраните в производството доказателства, включително и приложеният
трудов договор и допълнително споразумение към него.
Същият макар да е служител на дружеството не е упълномощен да го
представлява в производство по ангажиране на административно
наказателната му отговорност.
Нещо повече никъде при връчването,нито в разписката, нито върху
оригинала на АУАН не е вписано,че лицето което го получава е надлежно
упълномощено и представило пълномощно.
Горното налага извод, че актът за установяване на административно
нарушение не е връчен в съответствие със законовите изисквания, което е
довело до недопустимо ограничаване правото на защита на санкционираното
дружество.
Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН /когато Акта е съставен в отсъствие на
нарушителя той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на
Общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване
и подписване/ гарантира правото на нарушителя да се запознае със
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение.
Съгласно тази разпоредба, след съставянето му актът следва да бъде предявен
на нарушителя за подпис или да му бъде изпратен за връчване по реда на чл.
43, ал. 4 от ЗАНН - чрез съответната служба или чрез съответната общинска
администрация по местоживеенето на лице, представляващо дружеството.
Тези нормативно установени изисквания гарантират и обезпечават
правото на защита на лицето, спрямо което е образувано
административнонаказателното производство, в т.ч. и правото да се запознае
със съдържанието на АУАН, да направи възражения и да даде обяснения към
момента на съставяне на Акта, да поиска събиране или да представи писмени
доказателства. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на
съставянето на Акта, а съставянето на Акта би следвало да приключи с
подписването му от нарушителя. Предявяването и подписването на Акта от
нарушителя е не само формален, но и съдържателен елемент. От този момент
нарушителят е в правото си да организира тъй наречената предварителна
защита, а тя е предварителна, тъй като предхожда налагането на
административното наказание.
Следвало преди да бъде връчен АУАН на юридическо лице , следва да е
установен неговия законен представител, а ако се връчва чрез пълномощник
6
следва да се установи доколко същият има представителна власт във връзка с
ангажиране на административно наказателната отговорност на
санкционираното дружество.
От друга страна, разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН предвижда,
когато административнонаказващият орган констатира, че актът не е бил
предявен на нарушителя, е длъжен да го върне на актосъставителя, а не да
издава наказателно постановление въпреки неспазена процедура.
Нарушаването на тези изисквания води до незаконосъобразност на
наказателното постановление, тъй като е ограничено правото на нарушителя
да се защити още в хода на самата административнонаказателната процедура.
Нарушената процедура по връчването на акта не е от нарушенията, които
могат да бъдат санирани по реда на чл. 53 от ЗАНН, понеже води до
ограничаване на правото на защита на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност се ангажира, а подобно нарушаване
на правото на защита на свой ред води до опорочаване на цялата
административно наказателна процедура и съответно до отмяна на
издаденото наказателно постановление само на това формално основание без
да се разгрлежда спора по същество /така и Решение от 19.02.2014 г. на АдмС
- Хасково по к. а. н. д. № 552/2013 г. /.
При условията на алтернативност,ако се приеме,че липсва
коментираното допуснато съществено процесуално нарушение,то съдът
би приел следното:
Посочените гласни и писмени доказателства кореспондират в достатъчна
степен помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани. Следва да се
има също предвид, че спорът между страните не е по фактите, а от правно
естество.
Във връзка с възражението на жалбоподателя,че в настоящият случай
била приложима разпоредбата на чл.20,ал.1,а не сочената за нарушена от
страна на АНО разпоредба на чл.22,ал.1,съдът намира следното :
При така установената фактическа обстановка, на база приобщените
гласни и писмени доказателства, Съдът счита за безспорно доказано, че
търговецът " МАКСИМА БЪЛГАРИЯ”ЕООД , в качеството си на
стопанисващ посочения в атакуваното НП търговски обект, е бил обвързан
със задължението си по обозначаване на цените на стоките и услугите, така
както са законодателно регулирани в Раздел IV от ЗЗП.
По специално, чл. 19, ал. 2 от ЗЗП предвижда, че цената се обявява за
съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за
брой, а в чл. 20, ал. 1 от ЗЗП е посочено, че търговецът е длъжен
едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на
предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или
по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на
етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета.
7
Специално по отношение на стоките в опаковки е предвидена
разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЗП: "За стоките, които се предлагат в
опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставят
върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до
стоката".
Съпоставяйки горепосочените нормативно установените задължения на
търговеца с фактите по делото, Съдът констатира, че по отношение на
проверяваните артикула (пилешка пържола от бут „Вланел“ с цена 4,49лв. за
1кг., пилешки крила барбекю плик „Вланел“ -9,99лв. за кг., Петрохан
„Стефанов“ ,намален от 19,49лв. на 11,99лв. за кг.,прясно пиле „Лудогорско“
,намалено от 7,99лв. на 5,39лв. за кг.,варено –пушен свински бут вакуум
опаковки-18,69лв/кг, замразена цяла пуйка „Stasin“ – 12,99лв/кг, пилешко
филе за готвене „Вланел“-13,99лв/кг и замразен хек чистен „Dаgаmа“-
6,99лв/кг.), като същите се предлагали опаковани в индивидуални
потребителски опаковки с различен грамаж за всеки един от видовете и
имали поставени етикети от производителя с обозначено нетно количество на
стоката в опаковката, но така описаните стоки се предлагали за продажба на
потребителите с поставен етикет от търговеца, в който била посочена цена за
единица мярка за килограм, без да е обозначена продажната цена за
съответното количество на стоката в опаковката, която била различна от
цената на килограм, чрез етикет, ценоразпис,табела или по друг подходящ
начин, поставен върху опаковката,а ако това не е възможно, в непосредствена
близост до стоката.
Отношението между разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 от ЗЗП е
между обща и специална (последната, отнасяща се до начина на поставяне на
цената на разфасовка върху стоките, предлагани в опаковка). Доколкото се
касае за стоки, поставени именно във вакуумирани опаковки, то в случая е
нарушена разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЗП, която поглъща общата
разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП.
При това положени,съдът намира, че правилно административно-
наказващият орган е констатирал нарушение по чл. 22, ал. 1 от ЗЗП, като е
отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Както се посочи по –горе, тази норма сочи, че на стоките, които се
предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се
поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена
близост до стоката.
В § 13 от ЗЗП са дадени легални дефиниции на понятията " опаковка" и "
цена за единица мярка".
Съгласно т. 7 " опаковка" са съдове и всякакви други приспособления
или материали, които са годни да изпълняват функциите да съдържат и
съхраняват различни стоки, предлагани пряко на потребителите.
В т. 9 пък е посочено, че " цена за единица мярка" е крайната цена,
включваща ДДС и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от
8
предлаганата стока. Единицата мярка за стоки, търгувани според теглото им е
1 килограм.
В случая безспорно е установено, а и не се оспорва, че в магазин за
хранителни стоки, стопанисван от дружеството жалбоподател, са били
предлагани за продажба -пилешка пържола от бут „Вланел“ с цена 4,49лв. за
1кг., пилешки крила барбекю плик „Вланел“ -9,99лв. за кг., Петрохан
„Стефанов“ ,намален от 19,49лв. на 11,99лв. за кг.,прясно пиле „Лудогорско“
,намалено от 7,99лв. на 5,39лв. за кг.,варено –пушен свински бут вакуум
опаковки-18,69лв/кг, замразена цяла пуйка „Stasin“ – 12,99лв/кг, пилешко
филе за готвене „Вланел“-13,99лв/кг и замразен хек чистен „Dаgаmа“-
6,99лв/кг.), като същите се предлагали опаковани в индивидуални
потребителски опаковки с различен грамаж за всеки един от видовете и
имали поставени етикети от производителя с обозначено нетно количество на
стоката в опаковката, но така описаните стоки се предлагали за продажба на
потребителите с поставен етикет от търговеца, в който била посочена цена за
единица мярка за килограм, без да е обозначена продажната цена за
съответното количество на стоката в опаковката, която била различна от
цената на килограм, чрез етикет, ценоразпис,табела или по друг подходящ
начин, поставен върху опаковката,а ако това не е възможно, в непосредствена
близост до стоката.
От показанията на св. Р. В. Ф.,а и от писмените доказателства по делото е
видно, че опаковките на горепосочените артикула са били с различен грамаж,
а в непосредствена близост до стоките е била поставена цена за единица
мярка на стоката-килограм. Това е посочено и в наказателното
постановление.
Търговецът обаче на основание чл. 20, ал. 1 от ЗЗП е длъжен
едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на
предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или
по друг подходящ начин.
От това следва и задължението на търговеца по чл. 22, ал. 1 от ЗЗП да
постави цената за количеството и цената за единица мярка и за стоките, които
се предлагат в опаковка, което в случая не е било изпълнено.
Поради това съдът намира, че описаното в акта и постановлението
нарушение безспорно е било извършено.
Съгласно чл.200 от ЗП- За нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17,
19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се
налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв.
С оглед горното наложената минимална имуществена санкция от 500
лева по относимата санкционна разпоредба на чл. 200 от ЗЗП за нарушението
на чл. 22, ал. 1 от ЗЗП от атакуваното НП се явява правилна, законосъобразна
и съответна на тежестта на нарушението и смекчаващото обстоятелство, че
същото е извършено за първи път.
9
Правилно е била ангажирана отговорността на " МАКСИМА
БЪЛГАРИЯ”ЕООД чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към
държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от
конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност
на дееца и т. н.
Същевременно няма основания случаят да бъде третиран като
"маловажен" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото осъщественото от
жалбоподателя административно нарушение не може да се определи като
изолирано, предвид това, че засяга повече от един търговски продукт. За да е
налице маловажен случай на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. Пред районният съд не са изтъкнати доводи
и не са ангажирани доказателства, които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените
случай. В случая се касае за голяма верига търговски обекти, в който се
предлагат големи количества и различни асортименти стоки, поради което
настоящата инстанция счита, че деянието не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните случаи на административно нарушение.
При това положение и доколкото се констатира допуснато съществено
процесуално нарушение,то обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
От страна на дружеството жалбоподател,не се претендират
разноски/такива се претендират с допълнителна молба,която е постъпила по
делото след приключване на съдебното заседание,поради което съдът не
дължи произнасяне в тази част.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3, т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП)
№ ****** от *********година на Директора на Регионална дирекция за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора
10
при Комисия за защита на потребителите, с което на „МАКСИМА
БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Подуяне, бул. Ботевградско шосе №247,ет.2 -
представлявано от управителя Петър Петров Павлов , за нарушение на
чл.22,ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл.200
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 500лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
11