№ 139
гр. Сливница, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20241890200269 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. Н. срещу Наказателно постановление № 24-1204-
000271 от 22.02.2024 г., издадено от *** в ОДМВР – София, сектор „Пътна Полиция“, с
което му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, както и са му
отнети 10 броя контролни точки, за извършено нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление са незаконосъобразни, доколкото при издаването им са
допуснати съществени процесуални нарушения. Не била доказана компетентността на
актосъставителя и издателя на Наказателното постановление. Не била конкретизирана
приложимата правна норма. Не била посочена правилната санкционна разпоредба. В АУАН
не била описана подробно фактическата обстановка. Не било посочено конкретно кой знак е
нарушен В 24 или В 25. Не било доказано и че на мястото на нарушението имало поставен
пътен знак В 24. Имало противоречие между пътната маркировка, която предоставяла
възможност за изпреварване и поставения пътен знак. Твърди се, че не е възприел пътния
знак, доколкото за това му бил попречил преминаващ тир.
Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва
същата и моли да се остави без уважение.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 17.04.2024 г., като жалбата е подадена по пощата на 30.04.2024 г., видно
от представения пощенски плик, поради което същата се явява подадена в срок.
По същество:
От представеното по делото Наказателно постановление № 24-1204-000271 от
22.02.2024 г., издадено от *** в ОДМВР – София, сектор „Пътна Полиция“, се установява,
че на И. И. Н. е наложено наказание глоба в размер на 30 лева, на основание чл.183, ал.3, т.6
1
ЗДвП и са отнети 10 броя контролни точки, за извършено нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП, а
именно за това, че на 11.02.2024 г., в 13.01 ч, в общ. Божурище, ПП № 1-8 в района на 41 км
с посока на движение от ГКПП Калотина към гр. София е управлявал собствения си лек
автомобил „Шкода Йети“, с рег. № СВ 9510 РК, като при наличие на пътен знак В 24
предприема и извършва забранена маневра изпреварване.
На първо място съдът приема, че Наказателното постановление е издадено от
компетентно за това лице, по смисъла на чл.47, ал.1, б. „а“ ЗАНН, а именно *** в ОДМВР –
София, сектор „Пътна Полиция“, видно от представена по делото заповед от 03.10.2023 г. за
преназначаване в длъжност и Заповед на министъра на вътрешните работи за определяне на
правомощията на началниците № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.
Същото е издадено въз основа на надлежно съставен Акт за установяване на
административно нарушение от компетентен орган, по смисъла на чл.37, ал.1, б. „б“ ЗАНН,
определен със Заповед на министъра на вътрешните работи и заемащ съответната длъжност,
видно от акт за встъпване в длъжност и заповед за преназначаване.
Следва да се посочи, че именно Началникът на ОДМВР – София е компетентен да
издава наказателни постановления за нарушения на територията на Софийска област,
доколкото обслужва именно тази територия, част от която е процесният пътен участък,
Същото се отнася и за актосъставителя, който като младши автоконтрольор при
ОДМВР - София, има правомощия да издава актове за установяване на административни
нарушения на територията на София област.
С оглед изложеното са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че АУАН и
Наказателното постановление са издадени от некомпетентни за това органи.
Съдът не констатира противоречия в АУАН и в Наказателното постановление, както
и други нарушения на административно - производствените правила. И двата акта отговарят
на изискванията, предвидени в чл.42 и чл.57 ЗАНН, като е описано коректно нарушението
по ясен и недвусмислен начин, като същото е подведено под правилната материално-правна
норма.
Действително разпоредбата на чл.42, ал.1, т.6 ЗАНН изисква в АУАН да е посочена
местоработата, дори и месторождението на нарушителя, но съдът счита, че непосочването
на тези данни не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото личността на
нарушителя в АУАН е достатъчно добре индивидуализирана – с три имена, ЕГН и адрес и
възраст. С липсата на посочване на местоработата и месторождението на нарушителя не са
накърнени по никакъв начин неговите права и инетереси.
Нарушението по чл. 6, т.1 ЗДвП е описано по сходен начин в Акта и в НП. Налице е
съответствие между словесното и цифровото му описание в АУАН и в Наказателното
постановление. В тях е посочено времето, мястото, автора на деянието и това, че
жалбоподателят е бил водач на лек автомобил (индивидуализиран с марка, модел и
регистрационен номер) и именно като такъв е допуснал нарушението.
От АУАН и НП става ясно, че жалбоподателят е санкциониран за това, че като водач
на лек автомобил не се е съобразил с пътен знак В 24, като е предприел и извършил
забранена маневра изпреварване.
Това, че в АУАН и в НП е посочено, след излагане на фактическата обстановка, че не
съобразява поведението си с пътен знак В 24, В 25, като са посочени два пътни знкаа, съдът
не отчита като допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото в
обстоятелствената част коректно е описана фактическата обстановка, като изрично е посочен
с кой пътен знак не се е съобразил нарушителя, а именно В 24. Посочването и на пътен знак
В25 по никакъв начин не променя квалификацията на нарушението и не е нарушило правото
на защита на нарушителя.
Освен това пътен знак В 25 е неотносим към водачите на леки автомобили, какъвто
автомобил е управлявал жалбоподателя към момента на нарушението, доколкото се отнася за
водачите на товарни автомобили с доспустима техническа маса над 3.5 тона.
На следващо място съдът счита, че не е допуснато нарушение на материалния или
процесуалния закон, като не е посочено изрично кое предложение на чл.6, т.1 ЗДвП е
приложимо в случая. Както се посочи по-горе в АУАН и в НП достатъчно конкретно и ясно
2
е посочено в какво се състои нарушението, което е относимо именно в хипотеза на чл.6, т.1
ЗДвП.
Правилно е приложена и санкционната норма, а именно чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП, като е
наложена глоба от 30 лева, при нарушение – неправилно изпреварване, без да се създава
опасност за движението.
В АУАН не са изложени обстоятелства, че с извършеното нарушение е създадена
опасност за движението, за да бъде приложена разпоредбата на чл.129, ал.1, т.5 ЗДвП.
Доколкото такова установяване липсва правилно е приложена разпоредбата на чл.183, ал.3,
т.6 ЗДвП, която е по-благоприятния за нарушителя закон.
Обстоятелствата, изложени в АУАН се установяват от разпитаните по делото
свидетели А. Л. М. – актосъставител и К. И. П. – свидетел на съставянето на акта и на
констатиране на нарушението /протокол от о.с.з от 27.06.2024 г./, а именно, че на посочените
в АУАН и НП време и място жалбоподателят е управлявал е посоченото по-горе МПС, като
с него е извършил непозволена маневра изпреварване, при наличие на пътен знак В 24. И
двамата свидетели потвърждават констатациите, изложени в АУАН, които лично и
непосредствено са възприели.
Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и
непротиворечиви, както по между си така и с обсъдените по-горе писмени доказателства.
Свидетелите дават показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са
възприели.
Следва да се посочи, по повод обстоятелството, че свидетелите не си спомнят за
случая, а дават показанията си след запознаване със съдържанието на АУАН, че
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП въвежда изключение от общите правила за доказването в
административно-наказателния процес, като доказателствената тежест е разместена - в
тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в АУАН, които до доказване на
противното се считат за верни.
В случая, жалбоподателят не ангажира доказателства и не опроверга
доказателствената сила на констатациите в АУАН.
Жалбоподателят не доказа и твърденията си, че не е възприел пътния знак, доколкото
за това му е попречил преминаващ тир, с което обосновава наличие на случайно деяние, при
което не следва да носи наказателна отговорност.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че имало противоречие в
дължимото правилото за поведение, установено с пътната маркирова на процесния пътен
участък /прекъсата осева линия/, която позволявала изпреварване и на това, регулиано с
пътен знак В24, поради което жалбоподателят съобразил поведението си именно с пътната
маркирова, поради което не следвало да носи отговорност, съдът намира същото за
неоснователно.
Това е така, доколкото съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ЗДвП когато има
несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са
длъжни да се съобразяват с пътните знаци.
С оглед изложеното жалбоподателят е следвало да се съобрази с поставения пътен
знак, а не с пътната маркировка.
С оглед всичко изложено съдът приема, че в административно-наказателното
производство по издаване на АУАН и впоследствие на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и такива по неправилно прилагане на материалния закон,
които да обосноват отмяна на обжалваното НП.
Видът и размерът на наказанието, в разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, е
определен с фиксиран размер, а именно глоба в размер на 30 лева, което не позволява на
съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Поради това настоящият съдебен състав счита, че на жалбоподателя следва да му
бъде наложено наказанието в размера, който е наложен с обжалваното Наказателно
постановление.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т.16 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
3
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение, в редакцията действаща към момента на извършване на
нарушението, при извършено нарушение неправилно изпреварване, без да се създава
опасност за движението (чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП) на нарушителя се отнемат 10 контролни
точки.
Непосочването на конкретната разпоредба от Наредбата в наказателното
постановление, въз основа на която се отнемат точките, съдът не отчита като съществено
процесуално нарушение, доколкото с това не се ограничават правата на жалбоподателя, нито
се лишава от защита, нито се създава предпоставки за тълкуване на волята му. В
Наказателното постановление е препратено към Наредбата, в която ясно е посочено, че за
процесното нарушение се отнемат 10 броя контролни точки.
Определеният отнапред от законодателя размер на контролните точки, които
подлежат на отнемане при извършено нарушение по 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП не дава право на
съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и доколкото
именно 10 контролни точки се отнемат на жалбоподателя с процесното Наказателно
постановление, последното следва да се потвърди и в тази му част.
Съгласно разпоредбата на чл.189з ЗДвП /в сила от 23.12.2021 г./ за нарушение по
ЗДвП е неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тоест при тези нарушение не може да се
касае за маловажен случай.
Предвид всичко изложено Наказателното постановление като правилно и
законосъобразно ще се потвърди изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се за АНО, който е направил искане в тази
насока.
По делото същият се е представлявал от юрисконсулт, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.63д, ал.1 и ал.3
НПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.27е Наредба за заплащане на правната помощ на 80
лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия.
По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските
следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в
чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е ОДМВР - София, юридическо
лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МВР,
съгласно разпоредбата на чл.37, ал.2 ЗМВР.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН, Районен съд –
Сливница.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1204-000271 от 22.02.2024 г.,
издадено от *** в ОДМВР – София, сектор „Пътна Полиция“, с което на И. И. Н. е наложено
административно наказание глоба в размер на 30 лева, на основание чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП,
както и са му отнети 10 броя контролни точки по Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012
г., за извършено нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА И. И. Н., ЕГН *** ДА ЗАПЛАТИ НА ОДМВР – София сумата в размер
на 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4