Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
08.02.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, І-20
състав, в открито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19741 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
– О.Л. твърди в исковата си молба, че на 21.10.2009 г.
между общината и М.НА Р.Р.И Б. (МРРБ) – Управляващ орган по Оперативна програма
„Регионално развитие“ – Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“,
бил сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ с № BG161PO001/1.4-02/2008/005 (ДБФП или договора), с предмет „Изграждане и
възстановяване на градска крайречна зона Л.“. Въз основа на него бил подписан
Договор за извършване на СМР по проекта с
Обединение „СК 13 Л.“. Дейностите по проекта трябвало да бъдат изпълнени
до 22 месеца след подписване на ДБФП, като обектът бил въведен в експлоатация
на 22.01.2012 г.
Ищецът твърди още, че по повод направено искане от О.Л.
до МРРБ за окончателно плащане по проекта, била разменена кореспонденция по
уточняване на поставени въпроси и накрая в О.Л. се получило писмо с изх. №
99-00-6-12313/20.11.2013 г. на МРРБ, с което ги уведомявали, че отказват да
верифицират сума в общ размер на 1 207 624.73 лева с ДДС, като
подробно били изложени различни причини
за това. Ищецът оспорва това решение само в частта му, в която е
отказано верифициране на сумата 615 062.57 лева с ДДС, които било прието,
че съставляват стойност на количества, превишаващи с повече от 15% първоначално
договорените. Според ищеца, Управляващият орган (УО) имал предвид неизпълнение
на дадени указания, публикувани на интернет-страницата му, а не условия по
договора. Поддържа, че в Приложение Е2 към договора били разписани Общите условия,
с които страните ще се съобразяват при изпълнение на ДБФП и че при зопуснатото
увеличение в количеството СМР ищецът спазил условията на т. 8.4. от тях (в
първото съдебно заседание е допуснато уточнение на фактическите тврдения на
ищеца в този смисъл, кат осъщият е заявил, че позоваването на т. 8.7 от ОУ в
исковата молба се дължи на техническа грешка, предвид наличието и на други
съдебни спорове между страните). Според ищеца, той изпълнил точно договора и макар
да приел и изплатил увеличени и действително извършени СМР над 15% от вече
одобрените, има право според цитираната клауза да получи верификация на сумата
от 615 062.57 лева. Ищецът не бил длъжен
предварително да уведомява Управляващия орган за извършените промени,
достатъчно било уведомление да е направено. Управляващият орган следвало да
верифицира разходите обосновано на представените от О.Л. документи, като се
позове на точно определени обстоятелства, ако ги одобри или откаже да ги
одобри, тъй като посочената сума била част от
общата договорена сума на СМР, съгласно сключения договор. МРРБ
неоснователно отказвало да изпълни задълженията си по чл. 3 и чл. 4 от ДБФП и
чл. 13 от Общите условия в Приложение Е2 към договора. Липсвало договорно
основание за отказа на ответника да верифицира процесната сума.
В уточнителна молба от 27.05.2015 г. ищецът е пояснил
фактическите си твърдения, като е посочил, че О.Л. не е надвишила одобрения
бюджет за СМР, което не се оспорвало от ответника. Имало увеличение с над 15% в
рамките на бюджетния раздел – имало промяна по различни пера от Количествено-стойностната
сметка (КСС), но не и в общия размер на одобрените по договора с МРРБ средства
за СМР: 5 930 000 лева без ДДС и този, представляващ общата сума на договора
за обществена поръчка с Обединение „СК 13 Л.” – 5 764 713 лева без
ДДС.
Предвид изложеното, иска да бъде осъдено МРРБ да заплати
на О.Л. сумата от 25 100 лева като част от общото им вземане от 615 062.57 лева по направеното искане за
окончателно плащане№ BG161ПO001/1.4.02-0039-С0001-М0012, ведно със законна лихва до датата на
исковата молба.
В първото открито съдебно заседание по делото ищецът е
уточнил още, че изискуемостта на вземането им е настъпила най-късно на
21.11.2013 г., когато получили писмото на МРРБ до О.Л. с № 99-00-6112313/212013
г., към което било приложено и уведомление за одобрение на искането за плащане
на суми по договора.
Ответникът – МРРБ, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността
на предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен процесния ДБФП, нито неговото съдържание и стойност, но твърди, че
не дължи сумата от
615 062.57 лева, тъй като това била сума над договорените количества и
дейности по СМР, за които страните не са се споразумели. Според КСС –
Приложение № 1 към ДБФП, предвидените количества били със 615 062.57 лева
по-малко, отколкото изпълнил ищеца. С договора страните се споразумели, че
ищецът може да изпълни СМР с не повече от 15% от договореното, или със от
615 062.57 лева по-малко, отколкото ищецът поискал накрая. Сумите по
бюджетни пера, по които имало превишение, били изчерпателно посочени в писмо№ 99-00-6112313/212013 г., с което УО по ОПРР верифицира
и отказва да верифицира суми по искането за окончателно плащане. Искането на ищеца било неправомерно, защото
било извън дължимото по договора. Тази неправомерност била установена чрез
проверка по установения ред и ищецът бил наясно с нея. Искането не
съответствало и на дадени Указания на УО на ОПРР относно условията, на които
следва да отговарят разходите, за да бъдат верифицирани. В своя уточнителна
молба от 22.05.2015 г. ответникът е пояснил, че посочените Указания са давани
от УО съобразно уговореното в т. 1.20 от
Общите условия към ДБФП, според която Договарящият орган има право да дава
указания на Бенефициента във връзка с изпълнение на проекта, които са
задължителни за Бенефициента и неспазването им може да доведе до прекратяване
на Договора. Указанията могло да бъдат предоставени на Бенефициента в писмен
вид или в електронен вид на електронната страница на УО. Във връзка с тази
уговорка ответникът сочи, че по време на действието на процесния ДБФП са
действали четири версии на Указанията, като всички те са публикувани на
електронната страница на УО. Във всички четири версии била посочена следната информация: Важно! Бенефициентът е длъжен да уведоми УО
за всяка промяна в дейностите по договора, която смята да предприеме и която
изисква одобрение на УО или сключването на Анекс. В случай, че такива действия
са предприети без да бъде уведомен УО, бенефициентът поема всички разходи със
собствени средства. В случай че УО не е уведомен своевременно, бенефициентът
може да предприеме съответните действия, като УО си запазва правото да не
одобри тези действия, ако те не са изпълнени съгласно изискванията на националната
нормативна уредба, не са основателни или са в противоречие с удловията на
договора. В случай на неодобрение на предприетите от бенефициента промени,
разходите за тях се включват кат особствен принос на бенефициента.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет ДБФП по оперативна програма „Регионално
развитие” (2007 – 2013) № BG161PO001/1.4-02/2008/039 от 21.10.2009 г., сключен
между МРРБ - Управляващ орган на ОПРР,
наричан Договарящ орган и О.Л., наричана
Бенефициент, по приоритетна ос 1 – “Устойчиво и интегрирано градско развитие”, Операция 1.4
„Подобряване на физическата среда и превенция на риска”. УО е предоставил
безвъзмездна финансова помощ (БФП) за изпълнение на проект „Изграждане и възстановяване
на градска крайречна зона Л.”. Срокът за
изпълнение на проекта е определен на 22 месеца, а размерът на БФП е
7 657 351.16 лева, равни на 100% от стойността на проекта. В т. 3.3.
е уговорено, че разходите за ДДС са допустими при спазване наУказанията на
Министерство на финансите № 91-00-502/27.08.2007 г. относно третирането на ДДС
като допустим разход. Според т. 3.4. всички разходи по проекта се извършват в
съответствие с предвиденото в бюджета на проекта, съгласно Приложение Е2.
По отношение начина на плащане е предвидено, че авансово
се заплащат 1 531 470.23 лева, пердставляващи 20% от БФП, а след това
се извършват междинни плащания и окончателно плащане. Авансовото плащане се
превежда в 5-дневен срок от откриване на десетразряден код на Договарящия орган
от Сертифициращия орган – Министерство на финансите. Според т. 4.3.
Договарящият орган извършва междинни и окончателно плащания на база реално извършени от
Бенефициента разходи, след тяхното верифициране от УО в съответствие с
изискванията на чл. 60 (b) от Регламент ЕО(1083/2006) на Съвета и чл. 13(2) от
Регламент (ЕО)1828/2006 г. на Комисията. В т. 4.5. от договора са посочени
различни Указания на МФ, съобразно които се възстановяват допустимите разходи.
Според т. 4.8. възстановяване на средства за окончателно плащане се извършва
след представяне от Бенефициента на искане за плащане по образец Приложение
Е1-II, придружено от окончателен технически доклад п ообразец Приложение 1-V,
окончателен финансов отчет п ообразец Приложение Е1-VI, декларация за собствен
принос и доклад за външен одит на разходите по проекта, изготвен от дипЛ.иран
експерт-счетоводител по образец Е1-Х. Изчисление на размера на окончателното
плащане се прави като от общо верифицираните
допустими разходи по проекта, финансирани с БФП, се приспаднат
направените авансови и междинни плащания. Средствата
за окончателно плащане се възстановяват в 5-дневен срок след откриване на лимит
по десетразрядния код на Управляващия орган от Сертифициращия орган.
В Приложение Е2 към договора са Общи условия за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР. В т. 1.20 е уговорено, че
Договарящият орган има право да дава
указания на Бенефициента във връзка с изпълнението на проекта, които са
задължителни за него и неспазването им може да доведе до прекратяване на
договора. Посочената клауза предвижда още, че указанията могат да бъдат
предоставяни на Бенефициента в писмен вид или в електронен вид, чрез
публикуването им на страницата на Управляващия орган. чл. 8 от ОУ урежда
правилата за изменение на договора. Според
т. 8.1. всякакви промени в текста на договора, включително на приложенията към
него, се правят в писмена форма посредством допълнителни споразумения в
съответствие с ПМС № 121/27.02.2009 г. Според т. 8.2. изменението не може да
има за резултат нарушаване на конкурентните условия, съществуващи към момента на
неговото сключване, на принципа на равнопоставеност и не може да засяга
основната цел на проекта. Т. 8.3. гласи, че ако Бенефициентът поиска изменение
на договора, той трябва да представи писмено искане за изменението на
Договарящия орган в 1-месечен срок преди предвидената дата на влизане на
поправката в сила, освен ако са налице извънредни обстоятелства, надлежно
обосновани от Бенефициента и приети от Договарящия орган. Според т.8.4 в случаите когато промяната в бюджета или описанието на проекта
не засяга основната цел на проекта, а финансовият ефект от нея се ограничава до
прехвърляне на средства в рамките на един бюджетен раздел или промяна до 15% на
договорения размер набюджетните раздели (при прехвърляне на средства между
същите), която промяна няма да попречи за постигане на планираните рузултати,
Бенефициентът има право да приложи изменението, за което уведомява писмено
Договарящия орган. Според т. 8.5. подписване
на допълнително споразумение се изисква при промяна на първоначалните стойности
на бюджетните пера, когато се извършва преразпределение на средствата по бюджета
на проекта, водещо до: увеличаване или намаляване с повече от 15% на
договорените в бюджета стойности по бюджетни раздели; появата на нови бюджетни
пера (видове разходи), които не са договорени с първоначалния бюджет. Т. 8.6.
гласи, че са недопустими промени в бюджета на договора, водещи до увеличаване
на първоначално договорения процент и размер на БФП по договора и/или водещи до
превишаване на средствата по бюджета по пера, за които има нормативно определен
размер.
По делото е прието Приложение Б1 км Договора – „Бюджет на
проекта”. От него се установяват следните бюджетни, групи и раздели в тях: Непреки разходи: а) „Човешки
ресурси” с бюджет за всички години – 55 550 лева; б) Разходи за организация и управление” с
бюджет за всички години – 0.00 лева; Преки
разходи: а) „Разходи за строитилство”
с бюджет за всички години – 6 268 959.31 лева, от които за СМР по
КСС – 5 934 450.20 лева; б) „Разходи
за външни услуги” с бюджет за всички години – 66 541.66 лева.
Предвидени са и Разходи за невъзстановим
ДДС в общ размер за всички години 1 266 300.19 лева. Или, общият
размер на допустимите разходи по проекта е изчислен на 7 657 351.16
лева.
По делото е прието и Приложение Б1 към проектното
предложение на ищеца – Количествено–стойностна
сметка (представена и от ищеца, и от ответника) на обща стойност 5 934 450.20
лева
С Анекс към Договора, подписан на 22.06.2011 г. срокът за
изпълнение на проекта е изменен на 24 месеца.
С Договор № BG161PO001/1.4-02/2008/005-S-01 О.Л. е
възложила на Обединение „СК 13 Л.” СМР по изграждане и възстановяване на градска
крайречна зона – гр. Л. по проект „Изграждане и възстановяване на градска
крайречна зона Л.”, финансиран по ОПРР, Договор № BG161PO001/1.4-02/2008/005, при
възнаграждение от 5 764 713.28 лева без ДДС, а с ДДС –
6 817 655.94 лева.
С Протокол обр. 16 за установяване годността за ползване
на строежа от 13.01.2012 г. на строеж „Изграждане и възстановяване на градска
крайречна зона Л.” с Възложител О.Л. и строител Обединение „СК 13 Л.”, строежът
е приет от Държавна приемателна комисия при РДНСК – Северозападен район, със
заключение, че същият може да бъде ползван по предназначението си. Впоследствие
е издадено Разрешение за ползване № ДК-07-СЗР-3/16.01.2012 г. на ДНСК за строеж
„Изграждане и възстановяване на градска крайречна зона Л.”, I Eтап „Реконструкция
на парк Дунав” и II Етап „Рехабилитация на подходите към парк Дунав”.
На 18.01.2012 г. О.Л. е направила писмено искане за
окончателно плащане (л. 95 и сл.) за 2 726 822.74 лева. Към него е
представенено Приложение „Искания за плащане” (л. 101), в което подробно са
посочени по бюджетни разели и пера разходите, чието заплащане се иска.
Представен е отчет за всички разходи по бюджетни раздели и пера (л. 105 и л.
107) с посочване на разходнооправдателните документи за тях, от който се
установява, че за Бюджетен раздел „Човешки ресурси” са разходвани общо
55 512.93 лева; за бюджетен раздел „Разходи по строетелството” са
разходвани общо 6 143 581.14 лева; за бюджетен раздел „Разходи за
строителството” са разходвани общо 16 019.26 лева или общо извршените
преки и непреки разходи по проекта възлизат на 6 215 113. 35 лева. Не е
прилаган невъзстановим ДДС.
Представен е и втори отчет за всички разходи по бюджетни
раздели и пера (л. 108 и л. 110) с посочване на разходнооправдателните
документи за тях, от който се установява, че за Бюджетен раздел „Човешки
ресурси” са разходвани общо 55 512.93 лева; за бюджетен раздел „Разходи по
строителството” са разходвани общо 6 948 613.37 лева; за бюджетен
раздел „Разходи за външни услуги” са разходвани общо 31 821.20 лева или общо
извършените преки и непреки разходи по проекта възлизат на 6 980 434.57
лева. Не е прилаган невъзстановим ДДС.
Според представения Доклад за фактически констатации от
18.01.2012 г., общият размер на невъзстановимия данък за периода на проекта е
1 162 121 96 лева.
С електронно писмо от 11.11.2013 г. от МРРБ са поискали
от О.Л. да депозира коригирано искане за окончателно плащане, финнасов отчет и
окончателен доклад за фактическите констатации, като са дадени конкретни
указания за включване и изключване на суми, включително за включване в Разходи
за отчетния период и сумата от 663 414.72 лева с ДДС, за която били
уведомени с писмо от 24.04.2012 г.
На 15.11.2013 г. О.Л. е изпратила на МРРБ Технически
доклад и финансов отчет, както и допълнителни документи към искане за
окончателно плащане – коригирано искане за окончателно плащане и Приложение И-2.
С
писмо изх. № 99-00-6-6866/15.08.2012 г. на ГД “Програмиране на регионалното развитие” при МРРБ до кмета на О.Л., след
повторна проверка на място във връзка с изпълнение на препоръки, дадени през
април 2012 г. и във връзка с искане за окончателно плащане по процесния проект,
е представен заключителен Доклад от проверка на място, извършена на 05-06 юли
2012 г. и е посочено кои суми не следва да бъдат верифицирани. Посочени са
конкретни позиции, сумите по които са в общ размер на 869 161. 10 лева с
ДДС. В т. 5 от доклада е посочено, че има много позичии, по които увеличението
на СМР е над 15%, като всички те са включени във Финансовия отчет за
възстановяване от ОПРР. Дадено е становище, че не следва да се възстановяват
стойностите на всички количества, надвишаващи допустимото увеличение от 15%.
Приложена е таблица на позициите, по които има такова надвишаване, състояща се
от 17 колони. В колона 13 е дадена
разликата в стойността между предварително договореното и поисканото за
верифициране, като след сборуване на всички редове от колона 13, настоящият
състав установява обща стойност на разликата от 638 917.87 лева без ДДС
или 766 701.44 лева с ДДС. В Колона 17 е посочена стойността на превишените
количества над 15%, като по всички редове това превишение възлиза на общо 512 552.14
лева без ДДС или 615 062.57 лева с ДДС (л. 137-140)
По делото е представена и друга междинна кореспонденция между
страните по делото, в която същите изясняват позициите си по спорни въпроси.
Ответникът е представил с отговора на исковата молба Указания
относно промяна на договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПРР. Според тези
Указания, в промените, класифицирани като такива, изискващи одобрение от УО са посочени и преразпределение на
средствата между бюджетните пера в рамките на един бюджетен раздел, включително
между средства/разходи за СМР и при условие, че не се променя общия размер
на безвъзмездната финансова помощ за СМР, съответно, за строителен или за
авторски надзор и средства/разходи за строителен надзор или средства/разходи за
авторски надзор след извършване на процедурите за възлагане н аобществени
поръчки по съответните бюджетни пера и при условие, че не се променя общият
размер на безвъзмездната финансова помощ за оборудване, СМР, съответно за
строителен надзор или за авторски надзор. На страница 3 се четат указания в
черна рамка и повдигнати в болд със следния текст: Важно!
Бенефициентът е длъжен да уведоми УО за всяка промяна в дейностите по договора,
която смята да предприеме и която изисква одобрение на УО или сключването на
Анекс. В случай, че такива действия са предприети без да бъде уведомен УО,
бенефициентът поема всички разходи със собствени средства. В случай че УО не е
уведомен своевременно, бенефициентът може да предприеме съответните действия,
като УО си запазва правото да не одобри тези действия, ако те не са изпълнени
съгласно изискванията на националната нормативна уредба, не са основателни или
са в противоречие с удловията на договора. В случай на неодобрение на
предприетите от бенефициента промени, разходите за тях се включват кат
особствен принос на бенефициента.
В частта, на която се позовава ответникът (стр. 4), се
чете, че при верифициране на искане за окончателно плащане, УО проверява изпълнението на следните
условия: след поисканата промяна общата стойност на КСС по договора за
строителство не се увеличава; промените
в количествата по всяка конкретна позиция в КСС не могат да надвишават с повече
от 15% първоначално определеното количество; не са налице нови позиции в
КСС към договора за строителство; в случай на констатирани отпаднали позиции
освободеният финансов ресурс за тези позиции не може да бъде използван за
компенсирано увеличение н аколичествата по други позиции. Като ВАЖНО е маркирано
следното указание: Общата стойност на промените за целия период на изпълнение
при намаляване или при увеличаване на СМР, не може да надвишава 10% от
стойността на КСС към договора за строителство, когато при увеличение същото се
компенсира с намаляване на други количества.
Към уточнителната си молба от 22.05.2015 г. ответникът е
представил четири версии на Указанията за изменение на договора, като никой от
тях не е напълно идентичен с този, представен с отговора на исковата молба
(защото например във версията към отговора на исковата молба, на стр. 3, в
промените, класифицирани като изменения (анекс) фигурира случай на намаляване
на БФП с повече от 15% но не по-малко от 30 000 лева, докато в останалите
четири версии, текстът е „с не повече от 15%, но не по-малко то 500 000
лева”). Във всички тях обаче се чете текста, цитиран по-горе, повдигнат в
италик, касаещ необходимостта от уведомяване на УО за извършваните промени.
Ищецът е оспорил автентичността на Указанията, с
твърдения, че те не изхождат от рководителя на ОПРР, поради което е открито
производство по проверка на автентичността им.
За установяване на твърдението, че представените Указания
изхождат от рководителя на ОПРР, ответникът е представил Заповед
№ РД-02-36-546/25.06.2013 г. на министъра на РРБ е одобрено изменение и
допълнение на на актуализираната версия 9 на Наръчника за управление и
изпълнение на ОПРР 2007 – 2013 г., както и Указания за бенефициентите на ОПРР
2007-2013 във връзка с приложението на
ресия 9 на Наръчника, които е разпоредено да се публикуват на електронната
страница на ОПРР най-късно на 24.06.2013 г. и
е посочено, че влизат в сила на 25.06.2013 г.
Ответникът е представил справки за разпределение лимити
за плащания, искания за преводи и отчети за плащания, свързани с откриване на
лимити за разходи, извършени към О.Л.. От документ, находящ се на л. 270 от
делото, представляващ платежно нареждане от 25.11.2013 г. от МРРБ в полза на О.Л.
в размер на 1 519 198.01 лева, посочено като „Окончателно”, която
сума представлява разликата между поисканите за окончателно плащане 2 726 822.74
лева и отказаните с писмо изх. № 99-00-6-12313/20.11.2013 г. на МРРБ, 1
207624.73 лева.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По
иск за реално изпълнение на договорно
задължение, какъвто е предявен по
делото, ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор; че той е изпълнил точно своите задължения по договора;
че е възникнало негово вземане срещу ответника, както и че е настъпил падежа на
изпълнението му и размера на вземането. Ответникът от своя страна, ако ищецът
докаже наличието на изискуемо вземане срещу него, следва да докаже, че е изпълнил
или ако не е - да докаже евентуално направените от него
правоизключващи или правонамаляващи
възражения.
Между страните по делото не е спорно, а и се установява
от събраните по делото доказателства, че между тях е бил сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по оперативна програма „Регионално развитие” (2007 – 2013) №
BG161PO001/1.4-02/2008/039 от 21.102009 г., сключен между МРРБ - Управляващ орган по програмата и О.Л. –
Бенефициент по предоставената БФП, по приоритетна ос 1 – “Устойчиво и интегрирано градско развитие”, Операция 1.4
„Подобряване на физическата среда и превенция на риска”, за изпълнение на
проект „Изграждане и възстановяване на градска крайречна зона Л.” ,
по силата на който, Договарящият оргат се
е задължил да възстановява на общината изразходваните за изпълнение на проекта
суми, чрез авансово, междинни
и окончателно плащане, като размерът на
БФП е 7 657 351.16 лева, равни на 100% от стойността на проекта, въз
основа на действително направени от Бенефициента
разходи, удостоверени с фактури и други равностойни документи. Безспорно е и се установява от доказателствата,
че за изпълнение на необходимите по
проекта СМР О.Л. е
сключила договор с Обединение „СК – 13
Л.” на стойност 5 764 713.28 лева без ДДС. По делото не е повдиган
спор относно обстоятелството, че всички уговорени и извършени СМР са отчетени с
фактури и други равностойни документи, като за някои несъответствия са давани
указания за отстраняването им и Бенефициентът ги е собразил. Между страните не
е било спорно и, че проектът е завършен, като ответникът признава, че това е така
към 18.01.2012 г. (датата на искането за окончателно плащане), нито е било
спорно, че с него са постигнати предварително заложените цели – подобряване на
физическата среда и превенцията на риска в крайречната зона на гр. Л. и
подходите към нея. Страните не спорят и че всички претендирани за плащане
суми са реално платени от ищеца на изпълнителя по договора за СМР, както и че
същите представляват допустими разходи по проекта, включително съобразно
укловията на ПМС № 245/09.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за
допустимост на разходите по ОПРР, съфинансирана от Европейския фонд за
регионално развитие, за финансовата рамка 2007-2013 г.
Видно от исковата молба и уточнението й, както и от
отговора на исковата молба и уточнението му, страните спорят само относно механизма
на изменение на бюджета по
договора, в частност - на
Количествено-стойностната
сметка на СМР. Ищецът твърди, че е изменил някои от
предварително договорените стойности, но това е направил напълно в съответствие
с клаузите на
т.8.4 от ОУ
към договора. Ответникът не оспорва
приложението на този текст в отношенията им, но твърди, че с Указания на
Управляващия орган, публикувани на електронната му страница, на ищеца било
вменено задължение да се съобрази и с други условия, освен с тези по ДБФП и ОУ
към него, като тези Указания съобразно уговорката по т. 1.20 от ОУ били
обврзващи ищеца по задължителен начин, но той не се съобразил с тях, поради
което ответинкт не дължи да заплати сума на разходите на СМР, разходвана в
нарушение на тези Указания.
От релевантните за спора текстове на ДБФП и ОУ към него
се установи, на първо място, че страните са възприели общия принцип на договарянето, изразен в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, че договорът може да се изменя по взаимно съгласие на страните
(т. 8.1. до 8.3. от ОУ към договора)
В
клаузата на т.8.4. обаче
страните са допуснали изключение от
това правило, като са уговорили, че при определени
условия
Бенефициентът може едностранно да приложи
изменение в договора -
когато промяната в бюджета или описанието на проекта не засяга основната цел на
проекта, а финансовият ефект от нея се ограничава до: а)
прехвърляне на средства в рамките на един бюджетен раздел или б) при промяна до 15 % на договорения
размер на бюджетните раздели при прехвърляне
на средства между тях, която промяна не пречи на постигане на планираните
резултати. За прилагане на такова изменение не е необходимо сключването на
допълнително споразумение към договора по реда на т.8.1 от него, а бенефициерът е
задължен само да уведоми договарящия орган. В клаузата на т. 8.4 не е определен срок за уведомлението,
нито е предвидено то да се извърши преди да се започне
приложението на изменението, което означава, че според тази клауза не е необходимо
одобрение или разрешение от договарящия орган, за да се направи изменението.
Този извод може да се направи и по аргумент за противното
от клаузата на т. 8.5. от договора, в която вече са изброени
хипотезите, при които е задължително
сключването на допълнително споразумение при промяна на първоначалните
стойности на бюджетните пера, а именно, когато преразпределението на средствата
в бюджета на проекта, води до а)
увеличаване или намаляване с повече от 15 % на уговорените в бюджета стойности
на бюджетните раздели или до б)
появата на нови бюджетни пера (видове разходи), които не са били договорени с
първоначалния бюджет.
Настоящият състав приема, че доколкото при справка на
електронен сайт **********
се установява, че представените от ответника четири
версии на Указания към молбата му от 22.05.2015 г. действително се намират там
и при съобразяване клаузата на т. 1.20 от ОУ, според която публикуването им на
електронната страница на Управляващия орган е равносилно на връчването им на ищеца,
както и че така обявени на неговата страница, същите имат за него задължителен
характерводи до извод, че ищецът отнапред е приел да ги приема като такива, с
автор Управляващият орган, поради което направеното от ищеца оспорване на това
авторство е неуспешно.
Съдът намира обаче, че тези Указания са задължителни за
ищеца само тогава, когато съдържат разяснения по нормативни задължения на
бенефициента или по договорни клаузи, доразвиват последните във връзка с
приложението им, но не и когато вменяват на бенефициентите задължения и
спазване на правила, които не следват от договора между страните и по същество
са нови условия, по които няма договаряне, освен ако не произтичат от приложимата
нормативна уредба. Както бе посочено по-горе, страните са възприели в отношенията
си принципа на двустранното установяване на правилата с договор или
допълнително споразумение. В договора изрично са предвидили и изключенията от
това правило и възможността с Указанията Договарящият орган едностранно да
изменя ДБФП, не е включена в тях. Ето защо, настоящият състав намира, че
посоченото в Указанията, че при промяна в договора изменението на първоначално
договореното не следва да надвишава 15% не само на целия бюджетен раздел, но и при
всяка конкретна позиция в количествено-стойностната сметка, не обвързва ищеца,
тъй като представлява условие, което не е уговорено в договора и за въвеждането
на което се изисква взаимно съгласие, каквото няма данни да е постигано с О.Л..
Предвид изложеното, преценката относно дължимостта на
исковата сума следва да се извършва с оглед приложимостта на т. 8.4 или 8.5. от
ДБФП от ищеца при измененията, които той е направил в КСС. Доколкото в рамките
на условията по т. 8.4. Бенефициентът може да прилага измененията без
разрешение или одобрение на договарящия орган, то ирелеванто е позоваването на
ответника на указанието, че бенефициентът е длъжен да уведоми УО за всяка
промяна в дейностите по договора, която смята да предприеме, защото това
указание се отнася само за тези промени, които изискват одобрение от УО и
посочени в т.8.5. от договора.
По делото не е представено писмо изх. №
99-00-6-12313/20.11.2013 г. на МРРБ, което и двете страни се позовавават като
писмото, с което е определен окончателния размер на плащане и е отказано
плащане на 615 062.20 лева, но не е спорно нито, че такова има, нито
неговото съдържание. СТраните не оспорват верността на приложената в писмо изх.
№ 99-00-6-6866/15.08.2012 г. таблица, поради което съдът приема, че именно цитираните
в нея позиции от КСС са променените от ищеца и то с размерите, отразени в нея,
като общият размер на превишението над 15% по отделни позиции е именно равен на
отказаната сума. Видно от колона 17 от тази таблица, наистина има надвишаване
на предварително договорените количества по отделни позиции, съответно – на
стойността на тези позиции. При съобразяване правилата на т. 8.4. от ОУ към договора
обаче и сбора на стойностите, с които са превишени първоначално договорени
количества, съотв. – стойности (638 917.87 лева без ДДС) от една страна, а
от друга – заложената обща стойност на КСС – 5 934 450.20 лева без
ДДС и при съотнасянето им, се установява, че превишението е равно на 10.76%.
Никъде в договора или ОУ към него страните не са
дефинирали понятието „бюджетен раздел” и „бюджетно перо”. Всъщност, за смисъла,
който те влагат в него, може да се съди по клаузата на т. 8.5. от ОУ, в която
понятието „бюджетни пера” е пояснено като „видове разходи”. В представеното
Приложение Б1 – Бюджет е видно, че същият е разделен на три големи Групи –
Непреки разходи, Преки разходи и Разходи за невъзстановим ДДС, като Преките
разходи са разделени на раздели: Разходи за строителство и Разходи за външни
услуги. Разходите за строителство пък са разделени на Разходи за подготовка на
строителна площадка, Разходи за СМР (по КСС), Разходи за авторски надзор и др.
Или, може да се приеме, че бюджетни раздели по Група Преки разходи са: Разходи
за строителство и Разходи за външни услуги. Тогава всички отделни видове
разходи в тези два бюджегни раздела са
бюджетни пера. В случая обаче, тази терминологична неяснота не влияе на крайния
извод, тъй като е ясно, че разходите по КСС
за СМР не са бюджетен раздел, а негова подединица. След като
превишението в тази подединица е под 15% (10.76%), то превишението в раздела
Разходи за строителство ще бъде още по-малко.
Следователно, след като О.Л. е превишила първоначално
установеното с КСС с по-малко от 15%, това превишение не се твърди от ответника
да засяга целта на проекта, нито да надвишава лимита на отпуснатата БФП (което
е и невъзможно, предвид безспорното обстоятелство, че общо верифицирани са
5 822 838.97 лева, към които, ако се добавят малко над 615 000
лева, не би се надхвърлил договорения лимит), то тя е имала право да предприеме
и приложи изменението.
Не се спори между страните, че О.Л. е уведомила МРРБ за
приложеното изменение едва с направеното искане за окончателно плащане. Както
бе посочено обаче, в договора липсва уговорка относно срока, в който
бенефициентът уведомява Договарящия орган. В Указанията за изменение на
договора е посочено, че такова уведомяване се извършва преди предприемане на
промяната (предвид употребата на израза ”.. която смята да предприеме..”, която
гараматически и смислово предполага същата да следва уведомлението), но както
бе посочено, това се отнася за промяна, изискваща одобрение на УО, а в случая
по т.8.4 от ОУ одобрение не се изисква. Дори това изискване да беше приложимо
към процесния случай и ищецът да бе нарушил указанието предварително да уведоми
УО, то в т. 1.20 страните са договорили като санкция за неизпълнение на
Указанията право на ответника да развали договора. Той не е предприел такова
действие, поради което и предвид изложеното, дължи да заплати на ищеца сумата
от 615 062.57 лева.
Сходни разрешения по идентични случаи са дадени и в съдебната практика на САС (напр. Решение № 405/28.02.2012 г. на САС, 3 състав
по в.гр.д. № 3218/2011 г. и Решение № 2473/15.12.2015 г. по в.т.д. № 2578/2015
г. на САС, 9 състав).
По отношение изискуемостта
на вземането, по делото се установи, че Договарящият орган дължи окончателно
плащане до пет дни след откриване на десетразряден код от Сертифициращия орган.
По делото липсват категорични доказателства относно това, кога е открит този
десетразряден код, но предвид обстоятелството, че окончателното плащане по
договора е извършено на 25.11.2013 г., което се установи от представеното от
ответника платежно нареждане, то логично десетразрядния код е бил открит
най-късно на тази дата. Или, не само към момента, но и към датата на исковата молба
вземането на О.Л. за заплащане на процесните 615 062.57 лева е било
изискуемо.
Ответникът нито твърди, нито доказва да е заплатил
каквато и да е част от тази сума на ищеца, но
при спазване на диспозитивното начало, предвид частично предявения иск в
размер на 25 100 лева, искът следва да бъде уважен в този размер.
Основателна е и претенцията за заплащане на законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба до пълното погасяване на
задължението, тъй като същата е законна последица от уважаването на главния
иск.
По разноските:
При този изход от спора, ищецът има право на направените
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Искане за присъждането им е направено
с исковата молба, като е доказано само заплащане на държавна такса в размер на
1004 лева, които ответникът ще следва да заплати на ищеца.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.НА
Р.Р.И Б., гр. **********, да заплати на О.Л., ЕИК по БУЛСТАТ *******,
гр. *******, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, сумата от 25 100 лева (двадесет и пет хиляди и сто лева) – предявени
частично от общ размер на претенцията 615 062.57 лева, представляващи
стойност на СМР по КСС, заявени за плащане с искане за окончателно плащане по
Договор за безвъзмездна финансова помощ с № BG161PO001/1.4-02/2008/005 с предмет „Изграждане и възстановяване на градска
крайречна зона Л.“ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013“,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.12.2014 г. до
пълното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.НА Р.Р.И Б.,
гр. ********** да заплати на О.Л.,
ЕИК по БУЛСТАТ *******, гр. *******, сумата
от 1004 (хиляда и четири) лева – разноски
по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: