№ 10332
гр. ......, 21.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20221110109076 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран от „Топлофикация ......” ЕАД с редовна исковата молба, с която са
предявени допустими установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу К. Г. Г.. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
основателността на предявените искове. Поради това и на основание чл. 140 и чл. 146
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, да
бъде изготвен проект за доклад и съдът да се произнесе по доказателствените искания
на страните и по искането на ищеца за конституиране на трето лице-помагач на негова
страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.05.2022 г. от 10:30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от
съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Техем сървисис” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. ......, ул. Проф.Г.Павлов № 3, като трето лице –
помагач на страната на ищеца „Топлофикация ......” ЕАД.
ДА СЕ ВРЪЧИ на третото лице – помагач препис от настоящото определение,
заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
1. Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
2. Ищецът „Топлофикация ......” ЕАД твърди, че ответникът К. Г. Г. е потребител
1
на топлинна енергия, доставяна в апартамент № 21, находящ се в гр. ......, ж.к. ......, бл.
14, вх. А, аб.№ 255787. Сочи, че в периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е доставил в
имота топлинна енергия на стойност 2178,76 лева, която не е заплатена. Излага, че
ответникът му дължи и сумите 379,37 лева - обезщетение за забава върху стойността
на топлинната енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г., 41,85 лева –
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г. и 9,09 лева – обезщетение за забава върху сумата 41,85 лева
за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г. В исковата молба се твърди, че за тези суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на ищцовото дружество, но
ответникът депозирал възражение срещу нея. Поради това „Топлофикация ......” ЕАД
предявило исковете, предмет на настоящия процес, с които иска да бъде признато за
установено, че К. Г. Г. му дължи 2178,76 лева – стойност на топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., 379,37 лева - обезщетение за забава върху
стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г., 41,85
лева – възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г. и 9,09 лева – обезщетение за забава върху сумата 41,85 лева
за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главните
вземания, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им
изплащане.
3. Ответникът К. Г. Г. оспорва предявените искове. Твърди, че не притежава
вещни права върху процесния имот, поради което не отговаря за претендираните
задължения. Счита, че не е изпаднал в забава за заплащане на стойността на
топлинната енергия, тъй като клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на
ищцовото дружество са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като са
противоправни, доколкото свързват падежа на изпълнение на задължението за
заплащане стойността на топлинната енергия с публикуване на сметките на
потребителите на сайта на дружеството, а не всеки има възможност да извърши такава
проверка предвид обстоятелството, че не разполага със средство за това. Освен това
ответникът сочи, че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че
сметките са били публикувани. Изразява становище, че „Топлофикация ......” ЕАД не е
титуляр на вземането за възнаграждение за дялово разпределение на топлинната
енергия, тъй като услугата се извършва не от него, а от трето лице. Навежда
възражение, че част от претендираните вземания са погасени по давност.
4. Доказателствената тежест се разпределя както следва:
Ищецът по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ следва да докаже при условията на главно и пълно доказване:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлинна енергия, по силата на което се е задължил да достави на ответника топлинна
енергия, а последният е поел задължение да я получи и да заплати стойността й; както
и обстоятелството, че през процесния период е доставил топлинна енергия на
твърдяната стойност. Указва на ищеца, че не сочи доказателства за съществуването на
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът да е задължен да му
заплаща стойност на топлинна енергия, доставяна в процесния имот.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава
върху стойността на топлинната енергия ищецът следва да установи, че главното
задължение е възникнало и датата, на която ответникът е следвало да го изпълни.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за възнаграждение за дялово разпределение на топлинната
енергия и за лихва за забава върху него в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е
поел задължение да му заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение на
2
топлинната енергия, договорения размер на възнаграждението, че в рамките на
процесния период действително е извършвано дялово разпределение на топлинната
енергия, стойността на възнаграждението за действително извършената услуга, както и
датата, на която възнаграждението е следвало да бъде изплатено.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
посочи стойността на топлинната енергия за периода от м.08.2018 г. до м.04.2020 г.
УКАЗВА на ответника най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
да заяви изрично дали признава, че в периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. ищецът е
доставил в имота топлинна енергия на претендираната стойност – 2178,76 лева.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА „Техем сървисис” ЕООД най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание да представи посочените в исковата молба документи.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 64040/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като не е необходима за решаване на спора.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-
техническа експертиза за първото по делото открито съдебно заседание, след като
страните изпълнят дадените по-горе указания.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка. В случай че в този срок страните не
представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства
за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-
късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл.
238, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца - и препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3