№ 17749
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110119335 по описа за 2022 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.9, алл.1 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМА.Я ЕАД моли съда да
признае за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът В. Б. Д. е
задължен да му плати следните суми:
на осн. чл.9 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД - 784,04 лв. претендирана
като задължение за връщане на получената сума (главница) по договор за
потребителски кредит от 4.1.2018 г. между ответника и СИТИ КЕШ ООД,
вземА.ята по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 24.9.2019 г.
с приложение към него от 3.7.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 25.08.2021 г., до изплащане на сумата и
на осн. чл.86, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД - 83,06 лв. - мораторна лихва за периода
16.03.2018 г. до 25.08.2021 г.
Ответникът В. Б. Д. оспорва исковете по основА.е и размер с
възражението по чл.414 ГПК, не представя отговор по чл.131 ГПК.
1
Софийският районен съд, като прецени събрА.те по делото
доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното:
Относно иска по чл.9 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД:
Според чл.9 ЗПКр договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Формата за действителност на
договора за потребителски кредит е писмена – чл.10, ал.1 ЗПКр – на хартиен
или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по
един за всяка от стрА.те по договора. Процесният договор за кредит отговаря
на тези изисквА.я.
Ето защо, основателността на този иск е обусловена от доказване от
страна на ищеца на сключването на валиден договор за потребителски кредит,
по силата на който Сити кеш ООД се е задължил и е предоставил на ответника
кредит срещу насрещното задължение получената сума да бъде върната
заедно с договорна лихва, изискуемостта на вземането с настъпването на
съответните падежи или изпълнението на хипотезата за настъпване на
предсрочна изискуемост и упражняване на правото на кредитора за
предсрочна изискуемост с уведомяване на длъжника за това; договорът за
цесия и уведомяването на длъжника от стария кредитор.
Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е
издадена заповед за изпълнение. Ответникът е възразил по реда на чл.414
ГПК срещу заповедта по чл.410 ГПК, което обуславя правния интерес на
ищеца да предяви настоящите установителни искове.
Не се спори по делото и от приетия договор за потребителски кредит се
установява, че на 4.1.2018 г. ответникът и трето неучастващо по делото лице –
Сити кеш ООД, са сключили договор за потребителски кредит, по силата на
който това дружество се е задължило и е предоставило на ответника кредит в
размер на 2500,00 лв. срещу насрещното задължение на ответника да върне
кредита заедно на 13 равни месечни вноски по 203,69 лв., които включват и
2
договорна възнаградителна лихва в общ размер на 147,96 лв. В погасителния
план към договора за кредит освен договорната лихва е включена и неустойка
в общ размер на 823,04 лв., която също е разпределена към дължимите
месечни вноски.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
в периода 11.1.2018 – 20.11.2019 г. ответникът е платил на кредитора Сити
кеш ООД суми в общ размер на 2863,40 лв., които са осчетоводени от
дружеството като погасяващи за неустойка в размер на 823,04 лв., такси в
размер на 176,44 лв. и лихви в размер на 147,96 лв.
По делото не се събраха доказателства да са настъпили договорни
хипотези, при които ответникът да е задължен да плати на Сити кеш ООД
неустойки, лихви и такси.
Ответникът е физическо лице, за когото няма данни при сключването на
договора да е действала в рамките на своята професионална или търговска
дейност. Кредиторът, предоставил кредита - Сити кеш ООД, е търговско
дружество с предмет на дейност кредитиране. Затова, в случая е приложима
разпоредбата на чл.7, ал.3 ЗПКр, според която съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи.
Съгласно разпоредба на чл.22 ЗПКр, договорът за потребителски кредит
е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквА.я
към формата и съдържА.ето на договора за потребителски кредит, установени
в защита на потребителите, а именно изисквА.ята на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9.
В настоящия случай не е спазено и изискването по чл.11, ал.1, т.10 ЗПКр
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускА.я, използвА. при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
договора за кредит са посочени единствено абсолютни стойности на годишния
лихвения процент и на годишния процент на разходите. Не е показана
методиката на формиране годишния процент на разходите по кредита - кои
компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от
40,08%.В посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин
3
да са инкорпорирА. всички разходи, които длъжникът ще стори и които са
пряко свързА. с кредита.
Уговорената и неустойка по чл.7, ал.4, вр. чл.6 договора за
непредоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя представлява
неравноправна клауза. Същата е не включена в погасителния план по договора
за кредит и представлява разход и в действителност увеличава същите в
отклонение на правилото по чл.19, ал.4 ЗПКр да не надхвърля петкратният
размер на законната лихва.
Ето защо, е налице хипотезата на чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПКр,
поради което договорът за кредит е недействителен. При недействителност на
договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПкр, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ответникът е платил по договора сума, която надхвърля дължимите главници
(а и договорни лихви, които по същество са недължими). Осчетоводените от
страна на ответника суми за недължими неустойки не обвързват ответника,
тъй като по делото не се доказа ответникът да е посочил, че плаща неустойки.
(Дори да се приемеше, че неустойките са дължими, то те отново не биха били
погасявА. приоритетно, тъй като по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД по-напред се
погасяват по-обременителните задължения, а именно главниците, които са по-
обременителни именно защото от тях могат да се кумулират други акцесорни
задължения.) Ето защо, няма предпоставки да се приеме, че е ответникът е
платил е платил недължими неустойки на Сити кеш ООД, респ. че за него
ответника е възникнало вземане по чл.55, ал.1 ЗЗД, а задължението за
главницата да е останало непогасено, респ. прехвърлимо по реда на чл.99 ЗЗД
на ищеца.. Ответникът е погасил именно главницата, а не неустойката, респ.
Сити кеш ООД не е разполагало с вземане и договорът за цесия с ищеца и
уведомяването на длъжника не са породили последици за ответника по
настоящото дело.
Предвид изложеното, главният иск е изцяло неоснователен и следва да
се отхвърли.
Същото се отнася и за обусловения от него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй
като е функция от уважаването на главния иск, а той е неоснователен.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.3 ГПК при
4
този изход на делото ищецът е задължен да плати на ответника направените
по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете. В случая
обаче ответникът не направил искане за обезщетение по чл.78, ал.3 ГПК и не е
представил доказателства за разноски.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове по чл.422, ал.1 ГПК на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМА.Я ЕАД ЕИК: ********* за признаване ответникът В. Б. Д. ЕГН:
********** да е задължен да му плати следните суми:
на осн. чл.9 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД - 784,04 лв. претендирана
като задължение за връщане на получената сума (главница) по договор за
потребителски кредит от 4.1.2018 г. между ответника и СИТИ КЕШ ООД,
вземА.ята по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 24.9.2019 г.
с приложение към него от 3.7.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 25.08.2021 г., до изплащане на сумата и
на осн. чл.86, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД - 83,06 лв. - мораторна лихва за периода
16.03.2018 г. до 25.08.2021 г.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването й на стрА.те. Преписи от решението да се връчат на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5