№ 20414
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело №
20231110109021 по описа за 2023 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да
заплатят в негова полза посочените от него суми за цена на доставена от дружеството
топлинна енергrя, начислена за процесния период, за мораторна лихва, за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за както и за лихва, начислена върху вземането за цена на
услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответниците, получили препис от исковата молба, не са депозирали в
законоустановения срок отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представените по делото доказателства праводателя на ответниците е
придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот въз основа на
договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт от 1981 г. в период, предшестващ процесния.
Съгласно удостоверението за наследници на правоприемника по договора за продажба
1
срещу издръжка и гледане – И. Ж. – И.а, нейни низходящи са ответниците по делото – Р. и
К., като Р. е направил валиден отказ от наследството на майка си И., видно от представените
по делото доказателства /л. 99 от делото/, поради което ответникът К. се явява неин
единствен наследник и носител на задължението за заплащане на цената на топлинната
енергия, начислена от топлофикационното дружество за процесния период.
По делото е допусната и назначена СТЕ, като след анализ на фактите, отразяващи
доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната
абонатна станция и в апартамента на ответника, вещото лице, работило по СТЕ, изяснява, че
отчитането на постъпилата топлинна енергия за загравяване на топла вода се е извършвало
на база показанията на водомер, монтиран в имота, отчитано е и количество топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, като в имота е имало монтирани и 4 отоплителни
тела, респективно четири топлоразпределители, като разходът за загряване на топла вода
поради липсата на монитиран водомер се изчислява на база един брой потребители при
норма 140 литра на потребител за едно денонощие.
Съгласно заключението от ССЕ цената на топлинната енергия, доставяна от ищеца за
процесния период възлиза на сумата от 1102.51лв. /таблицата на стр. 6 от ССЕ, л.119 от
делото/, поради което с оглед принципа на диспозитивното начало искът срещу ответника
Крисиян следва да се уважи за целия претендиран размер от 551.26г., като искът срещу
ответника Р. следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Първата обща фактура е от 31.08.2020г., т.е., считано от 15.09.2020 г. ответникът е
изпаднал в забава, като за периода 15.09.2020 г. до 08.02.2023г. лихвата възлиза на сумата от
201.70лв.
С оглед принципа на диспозитивното начало този иск срещу ответника К. следва да
се уважи за целия претендиран размер от 103.22лв., като искът срещу ответника Р. следва да
се отхвърли като неоснователен.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3.
допълнителна цена по ценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за
дялово разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
2
Съгласно заключението от ССЕ стойността на таксата за дялово разпределение,
начислена за процесния период възлиза на сумата от 47.67 лв../таблица № 3, ст. 5 от
експертизата/..
За да се формира извод дали това задължение или част от него е погасено по давност
следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В случая по делото е депозиран договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение
Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово
разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол след края на
изравнителния период.
Изравнителната вноска се определя с предявяване на изравнителните сметки и
подписан констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните от
констативения протокол.
По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV, т.
4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа, коригирана
съобрзно данните от констативения протокол.
Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
общ размер от 550 лв.
В полза на ответника Р. следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 600 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, предявени от Т. С.”
ЕАД, ЕИК ****** К. И. А., ЕГН **********, да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ****** сумата
от 551.26 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
м.05.2019г. до м.04.2021г., ., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, за
сумата от 103.22лв.., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 08.02.2023г
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ******, срещу К. И. А., ЕГН
********** за заплащане на сумата от 10.44 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от м.02.2020 г. до м.04.2021г., , както и за заплащане на сумата от 2.21лв. ,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 08.02.2023г
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД срещу Р. Р. Т., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 551.26 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2019г. до
м.04.2021г., ., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от
103.22лв.., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 08.02.2023г., за заплащане
на сумата от 10.44 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от м.02.2020 г. до м.04.2021г., , както и за заплащане на сумата от 2.21лв. , представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 08.02.2023г
ОСЪЖДА К. И. А., ЕГН ********** да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ****** сторените
от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за вещо лице в общ размер от 550 лв.
ОСЪЖДА , „Т. С.” ЕАД, ЕИК ****** да заплати Р. Р. Т., ЕГН ********** разноски за
адвокат в размер на 600 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – Т. С. ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4