Решение по дело №1545/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.73, ал.3 от Закона за културното наследство (ЗКН).

Образувано е по жалба на от С. А. В., В. Г. Ц., Д. А. Ц. и А. А. Ц. – всички с адрес [населено място], [улица], ап. 2, чрез адвокат Х. Х. от АК – Бургас, със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет. 1, против Заповед № 8 – Z – 909 от 07.09.2022 година на кмета на община Созопол.

Делото е на производство пред Административен съд – гр.Бургас за втори път, след като с решение № 9671 от 04.09.2024г. по адм.д. № 2275/2024г. на ВАС на РБ е отменено изцяло Решение № 1280 от 14.12.2023г. по адм.дело № 1779 от 2022г. на Административен съд – гр.Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд с указания.

В съдебно заседание, четиримата жалбоподатели, чрез представител по пълномощие- адвокат Х. Х., поддържат жалбата. Позовават се както на приобщените при първоначалното разглеждане доказателства, така и на ангажирани писмени доказателства, в изпълнение указанията на касационната инстанция, включително ангажират и допълнителна съдебно-техническа експертиза, с оглед установяване на релевантните към произнасянето на съда факти и обстоятелства. Пледира се за отмяна на обжалваната заповед. Претендират се разноските по делото. Депазира и писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът – Кмет на Община Созопол, чрез адвокат Ю. Б. от АК-Бургас, оспорва жалбата и иска да бъде оставена без уважение. По делото е представена административната преписка, както и допълнително изискани от съда писмени материали, приети като доказателства при новото разглеждане. Иска се да бъде отхвърлена жалбата. Депозира и писмени бележки.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, трети състав, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ФАКТИ:

В изпълнение указанията на касационната инстанция оспорването се разглежда по същество по жалба и от четиримата податели- С. А. В., В. Г. Ц., Д. А. Ц. и А. А. Ц..

Четиримата жалбоподатели са съсобственици по наследство на НКЦ „Къща на Спиро Стойчев Мамартиев“ (Къщата), намираща се в [УПИ] в кв. 9 по плана на [населено място], идентичен с ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], с административен адрес – [улица].

Недвижимият имот /къщата/ притежава статут на декларирана единична архитектурно – строителна НКЦ, включена е в списъка на архитектурно – строителните паметници на културата, предложени за обявяване с протокол № 32/21.11.1962 година на Съвета за опазване на паметниците на културата при Националния институт за паметниците на културата (НИПК), понастоящем Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и присъства в „Обобщен списък на декларираните и обявени паметници на културата и на сгради, участващи в обемно пространственото изграждане на „Стария град“ в Созопол“, изпратен от НИПК на общинската администрация с писмо № 5510/21.10.1986 година. На Къщата, като НКЦ, не е определена категория (л. 110 от първото дело).

Изготвен е писмен сигнал от 01.12.2021 година, подаден в главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ИОКН) на Министерство на културата (МК), с който С. В., като съсобственик на Къщата, уведомила директора на дирекцията за неправомерни действия на съседи по отношение на притежаваната от нея НКЦ. В. сигнализирала срещу К. Т. Я. и останалите съсобственици на къща с двор на административен адрес – [населено място], [улица] (съседен имот). В сигнала си В. посочила, че по дължината на южната стена на собствената Къща от съседите е скована дървена скара (долепена до стената), на която са подредени саксии, като при поливането на саксиите стената на Къщата се наводнява и се нанасят поражения върху дървената обшивка на сградата, а в резултат на това - елементи от обшивката в основата на Къщата са се разковали и водата навлиза безпрепятствено в основите на НКЦ. В сигнала си В. посочила, че съседите складират строителни материали – отново облегнати на стената на Къщата – с което допълнително компрометират обшивката, а освен това са извършили самоуправни действия – залостили са с арматурни железа прозорец на първия етаж на къщата, за да не може да бъде отворен и по този начин нарушават санитарно – хигиенните изисквания за осветеност и проветривост на сградата (лист 18 – 19 от първото дело). Със сигнала на [населено място] е поискано да бъде извършена проверка и на съседите да бъде издадено предписание за премахване на складираните боклуци, строителни материали и саксии, за да не бъде повреждана Къщата, както и за незаконно прекарване на кабели (за кабелна телевизия и интернет) по фасадата на сградата, без нейно съгласието и разрешение – отново с цел опазване на НКЦ. Към сигнала си С. В. прилага и снимки (лист 104 – 109 от първото дело).

На 14 – 15.02.2022 г. въз основа на подадения сигнал е извършена проверка от арх. С. - главен инспектор от Регионален инспекторат за опазване на културното наследство (РИОКН) при МК в присъствието на Д. Н. - директор на Археологически музей – Созопол и Г. И. – главен специалист в дирекция „УТИПЕП“ при Община Созопол.

Съставен е протокол за констатациите от проверката, в който служителят на МК описал данните, които се съхраняват в НИНКН за Къщата и за собственика – С. В.. Посочил, че с писмо от 08.11.2021 година (лист 195 – 199 от първото дело) В. е уведомила НИНКН, че Къщата има изгнили елементи – дървени греди на два балкона, че се наложил авариен ремонт и те са подменени със същия по вид материал, че не е нарушена устойчивостта на конструкцията, вида и образа на Къщата, както и че с писмо от 19.11.2021 година директорът на НИНКН е уведомил В., че намесите по НКЦ се осъществяват след изпълнение на процедурата по съгласуване на проектната документация по реда на чл. 83 – 84 от ЗКН.

При извършения оглед на място – в рамките на проверката – инспекторът описал словесно външния вид на сградата и вътрешното разположение на помещенията, констатирал изграждането на две бани, извършената подмяна на дървени носещи греди и елементи от двата балкона и прилежащата дървена фасадна обшивка (в която установил следи от разнотоние, обезцветяване и частично отковани елементи). Инспекторът посочил, че дървената обшивка на Къщата по южната фасада е изпълнена на нивото на прилежащия терен без защитен цокъл, че дворната настилка в ПИ с [идентификатор] (съседите от юг) не достига до фасадата, при което се образува линейна пролука, подобна на канавка, както и че по протежение на южната фасада има струпани материали, част от които подпрени и закачени за фасадната стена и подкосите на сградата, а от запад (откъм прилежащата улица) има прикрепени съобщителни кабели. Проверяващият служител на МК записал в протокола си, че при съпоставяне на настоящия вид на НКЦ и графичните планове от досието, съхранявани в НИНКН, се констатира, че балконът на западната фасада и банята на първия етаж не са отразени в плановете и не са оригинални архитектурни елементи, а са изградени след декларирането като НКЦ. Инспекторът приел, че пролуката между дворната настилка (в съседното място от юг) и южната фасада на Къщата, създава предпоставки за опасно проникване на вода в основите, което може да доведе до увреждане, а също и че кабелите на западната фасада са разположени без съгласието на собственика на НКЦ. В заключение, в констативния си протокол от 14 – 15.02.2022 година инспекторът от МК приел, че следва да се стартират процедури по чл. 72 и чл. 73 от ЗКН (лист 25 – 29 от първото дело).

На 01.03.2022 г. заместник – министър на културата издал становище по чл.84 ал.1 – 2, във вр. с чл.83 от ЗКН относно извършените аварийни ремонтни дейности по двата балкона на Къщата, за които собственикът В. изпратила уведомление до МК на 08.11.2021г. В становището заместник – министърът посочва, че от заявителите са представени допълнителна обяснителна записка и количествена сметка на аварийните ремонтни дейности по двата балкона на Къщата, ведно със снимков материал, от които е установено, че е извършен демонтаж на изгнили елементи (носещи греди, под, парапет, перила и ръкохватки), заменени със същия по вид дървен материал и с полагане на боя на маслена основа с цвят на оригинала. В становището заместник – министърът приел, че дейностите не нарушават конструкцията на балконите и не променят архитектурния облик на сградата – НКЦ, затова са допустими от гледна точка на опазване на сградата, поради което МК съгласува аварийните ремонтни дейности по двата балкона на Къщата (лист 20 – 21 и 201 – 214 от първото дело).

На 31.03.2022г. инсп.С. извършил допълнителна проверка на НКЦ Къщата. В констативния протокол от проверката отново са описани статуса на сградата, посочено е, че уведомлението от 08.11.2021 г. от С. В., с оглед необходимостта от авариен ремонт, е изискуемо съгласуване, а такова не е извършено, поради което са налице основания за започване на административнонаказателно производство, както и обстоятелства, застрашаващи от увреждане единичната НКЦ Къщата, и следва да стартират производства по чл. 72 и чл. 73 от ЗКН (лист 92 – 94 от първото дело).

На 21.04.2022 г. директорът на главна дирекция ИОКН в МК изпратил писмо до кмета на община Созопол, относно „установени обстоятелства, застрашаващи от увреждане сграда – единична архитектурно – строителна НКЦ“ – Къщата на жалбоподателите. В писмото си директорът описал данните на НКЦ от досието на Къщата в НИНКН, посочил хронологията на разменените съобщения между С. В. и МК (писмото от 08.11.2021 година, отговори от 19.11.2021 година, от 29.11.2021 година и от 22.03.2022 година), резултатите от допълнителната проверка на аварийния ремонт на балконите и липсата на съгласуване с МК по реда на чл. 84 от ЗКН. От цитираните факти директорът на ГД ИОКОН направил извод, че са налице предпоставки за увреждане на НКЦ Къщата, поради което общинската администрация следва да стартира процедура по чл. 72 и по чл. 73 от ЗКН, да определи дата за извършване на оглед на място, както и да уведоми, на основание чл. 26 ал. 1 от АПК, заинтересованите лица (лист 95 – 98 от първото дело).

На 26.05.2022 година директорът на главна дирекция ИОКН в МК изпратил ново писмо до кмета на община Созопол – относно „стартиране на процедура по чл. 72 от ЗКН и даване на указания за аварийно временно укрепване и обезопасяване“ на Къщата. В това писмо, на практика идентично като съдържание с писмото от 21.04.2022 година, служителят на МК не изложил нови обстоятелства по случая (лист 90 – 91 от първото дело).

На 16.06.2022 година е изпратено ново писмо, с което главният директор на ГД ИОКН в МК уведомил кмета на общината, че първата възможност на служители на дирекцията (РИОКН - Бургас) за посещение и проверка на място в [населено място], на адреса на Къщата, е за 30.06.2022 година и кметът следва да уведоми заинтересованите лица- собствениците на НКЦ, за започване на административно производство по чл. 72 от ЗКН, както и за датата и часа на огледа (лист 88 от първото дело).

На 20.06.2022 година, въз основа на двете писма от 21.04.2022 година и от 26.05.2022 година, кметът на община Созопол конституирал като заинтересовани страни, на основание чл.26, ал.1 от АПК, жалбоподателите в настоящото производство, като им изпратил писмо, че се извършва проверка „и при необходимост даване на указания по чл. 72 и чл. 73 от ЗКН“. От посочените адресати – физически лица, единствено С. В. получила съобщението (лист 85 - 87).

На 30.06 – 01.07.2022 година архитект М. С. – инспектор в РИОКН при МК и Г. И. – главен специалист в дирекция „УТИПЕП“ в О. С. извършили нова проверка на място на НКЦ Къщата. Проверката била извършена единствено отвън, поради отсъствие на представител на собствениците. На проверката присъствал и К. Т. Я. – собственик на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] (собственик на ПИ, разположен южно от Къщата и лице, срещу което С. В. подала сигнала си от 01.12.2021 година). В констативния протокол от тази проверка отново бил описан статуса на Къщата, били посочени всички собственици (съгласно удостоверение за наследници) и било описано вътрешното разпределение в НКЦ, в това число и изграждането на баня на първия етаж, както и преустройство на килер в баня и тоалетна. По отношение на външния оглед на сградата проверяващите преписали част от съдържанието на констативния протокол от 14 – 15.02.2022 година (при съпоставка на лист 28 горе и лист 84 горе от първото дело) и констатирали „добро общо състояние на сградата, без пукнатини, слягания и структурни деформации“. Те посочили, че при сравнение между графичните планове от досието на сградата, съхранявано в НИНКН и настоящият вид се констатира, че балконът на западната фасада не е отразен в плановете и не е оригинален архитектурен елемент, а е изпълнен след декларирането на Къщата като културна ценност. Посочили, също, че се констатира „несъответствие и в конфигурацията на балкона по фасада Юг, както и в прозоречните отвори в приземието и етажа“. В протокола си проверяващите служители отново констатирали, че „линейната пролука между дворната настилка и и южната фасада на сградата НКЦ, създава предпоставки за опасно проникване на вода в основите на къщата, което може да доведе до сериозното увреждане“. Затова състоянието на НКЦ било определено като „недобро“. В протокола си, на основание чл. 72 ал. 3 от ЗКН, проверяващите посочили, че не е необходимо собствениците да обезопасяват сградата до провеждане на комисия по чл. 73 ал. 1 от ЗКН и указали на кмета на общината да издаде заповед за създаването на комисия по чл. 73 ал. 1 от ЗКН, която да установи състоянието на НКЦ, както и вида и обема на необходимите „укрепителни, консервационно – реставрационни и ремонтни работи“ (лист 82 – 84 от първото дело).

На 01.07.2022 година кметът на общината и архитект М. С. (служителят на МК) издали указания по чл.72, ал.3 от ЗКН до собствениците на Къщата. В тези указания е цитирана обстоятелствената част от протокола от 30.06 – 01.07.2022 година. В заключителната – диспозитивната – част на указанията издателите обявили, че не се налага обезопасяване на сградата, както и че кметът на общината ще издаде заповед за провеждане на комисия по чл.73, ал.1 от ЗКН, която да „установи състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно – реставрационни и ремонтни работи“ (лист 77 – 80 от първото дело). Собствениците на Къщата са получили указанията в периода 06 – 07.07.2022 година (лист 81 от първото дело).

На 07.07.2022 година кметът на общината назначил комисия по чл. 73 ал. 1 от ЗКН, а със заповед от 25.07.2022 година насрочил дата и час на огледа на НКЦ Къщата – на 03.08.2022 година от 14:30 часа. Издадените заповеди са връчени на Д. Ц. и А. Ц. по пощата, а останалите съсобственици – В. Ц. и С. В., не са били известени за създаването на комисията и насрочването на огледа на Къщата (лист 76, 71 и 73 – 74 от първото дело).

На 31.07.2022 година съсобственикът Д. Ц. изготвила становище по насрочения оглед на сградата, което постъпило в О. С. на 03.08.2022 година. В становището Ц. напомнила, че проверката е инициирана по сигнала, подаден на 01.12.2021 година относно действия на съседите (от южна страна), увреждащи Къщата. Описала в какво се е изразил аварийния ремонт и документите, които са били представени в НИНКН за обосноваване, че архитектурният облик на Къщата не е променен. По отношение на констатацията за фугата по южната фасада на сградата, Ц. посочила, че това състояние се дължи на собствениците на имота от южната страна – К. Т. Я., Д. Я. Г. и Р. Я. Г. – които не предоставят достъп, за да бъде възможна поддръжката на тази част от НКЦ. Ц. дала за пример другите фасади на къщата, при които не бил констатиран такъв проблем. Ц. отново посочила като причина за проблемите от южната част на имота си струпването на „вещи, отпадъци и сандъци с цветя, опрени и някои закачени на дървената южна фасада, както и залостен капак на прозорец с арматурно желязо…“ (лист 68 – 69 от първото дело).

На 03.08.2022 година комисията по чл. 73 ал. 1 от ЗКН извършила оглед на НКЦ Къщата. В протокола от проверката тя преповторила обстоятелствата по предходните проверки – статут на обекта като НКЦ, градоустройствени показатели, данните за собствениците и образуваните административни производство по повод Къщата. В част шеста „Констатирани обстоятелства“ комисията описала външния вид на сградата, разпределението и предназначението на помещенията и частичните промени, претърпени в плановата схема на Къщата във връзка с изграждането на две бани с тоалетни на двата етажа. Комисията констатирала, че „сградата е в добро общо конструктивно - техническо състояние, без следи от пукнатини, слягания и структурни деформации“, като в северозападната част на втори етаж, около комина, има следи от течове от покрива както и следи от проникване на влага по капилярен път в долната част на преградната стена между двете стаи в приземието. По външната дъсчена обшивка на всички фасади комисията констатирала следи от разнотоние и обезцветяване, деформирани и частично отковани елементи. По отношение на дъсчената обшивка по южната фасада на сградата комисията посочила, че тя е изпълнена до нивото на прилежащия терен, без защитен цокъл, а същевременно „дворната настилка в съседния на сградата НКЦ поземлен имот с [идентификатор], не достига до фасадната плоскост, при което се образува линейна пролука, подобна на канавка“ – предпоставка за лесно навлизане на вода в основаните на сградата, „което може да доведе до сериозното увреждане“. Комисията записала, че „по устни сведения на жители на града“ сградата е претърпяла ремонт през 2003 година и през същия период „е изграден балкона на западната фасада, а балконът на южната фасада е уширен на юг – над съседния имот. Новата дъсчена обшивка обхваща целите фасади, не е изпълнена по детайл на оригиналната и е нехарактерна за оформянето на созополските къщи“. Комисията записала, че „от архивните снимки се установява, че са привнесени нови елементи и детайли, които не са част от първоначалното оформяне на къщата. Новата дървена конструкция и дъсчена обшивка не са изпълнени качествено по отношение на обработка, монтаж и детайл на елементите, което е предпоставка за тяхното лесно увреждане. Същото е неудачно и по отношение на експонирането на ЕНКЦ“. При тези констатации, комисията приела, че са налице обстоятелства, застрашаващи НКЦ поради "нерегламентирани строителни намеси, некачествено изпълнени ремонтни дейности и нарушена автентичност".

Съобразно констативната част от протокола, комисията взела решение собствениците на НКЦ Къщата да бъдат задължени да извършат следните консервационно – реставрационни и ремонтни работи по сградата, както следва:

1. Да възложат изготвяне на конструктивно обследване, което да установи конструктивното състояние на различните структурни части на сградата: носещ скелет, вкл. покривна конструкция, гредореди, каменни основи и стени.

2. Да възложат изготвяне на пълно архитектурно и фото-заснемане на сградата с характерни части и елементи, на което да се отразят етапите на строителна намеса, настъпилите повреди и разрушения, с графично маркиране на патологиите и нерегламентираните намеси с цел определяне на адекватни мерки за възстановяване на първообраза на обекта.

3. На базата на архитектурното и фото-заснемане с детайли и конструктивното обследване да възложат изготвяне на проект за консервация, реставрация и адаптация на сградата, съдържащ задължително част технология за КРР, включваща почистване, реставрация и консервация на всички дървени елементи с премахване на разнотонието, както и защита на сградата от атмосферни, повърхностни и подпочвени води.

4. Да представят документацията по т. 1 – 3 в Министерство на културата за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН.

5. След получено положително становище от министъра на културата, да представят проектната документация в О. С. за одобряването и за издаване на разрешение за строеж.

6. Да реализират предвидените в проекта дейности след издаване на разрешение за строеж от Община Созопол.

Протоколът, чийто оригинал е приложен по делото, е подписан от всички членове на комисията (лист 59 – 67 от първото дело).

На 07.09.2022 г. кметът на общината издава обжалваната заповед. В постановения административен акт е възпроизведено съдържанието на протокола за оглед от 03.08.2022 г. и диспозитивните точки от решението, като за всяко вменено задължение на собствениците на НКЦ Къщата е определен конкретен срок за изпълнение (лист 48 – 56 от първото дело).

На 14.09.2022 година заповедта е връчена по пощата на А. Ц., на Д. Ц. и на С. В., но не била връчена на В. Ц. (лист 46 – 47 от първото дело).

Жалбата е постъпила в регистратурата на О. С. на 29.09.2022 година (лист 1 от първото дело).

При първото разглеждане на делото е допусната съдебно – техническа експертиза, извършена от вещо лице – архитект, със задачи, формулирани от страните (лист 229 – 238 от първото дело).

Видно от писменото заключение, експертът е установил, че поземлен имот с [идентификатор] (УПИ ХII-92 в кв. 9) е изцяло застроен с НКЦ Къщата, като от север граничи със сграда с [идентификатор] ([улица]), от изток – с незастроена част от ПИ с [идентификатор], от юг – с незастроена част от ПИ с [идентификатор] ([улица]), а от запад – с [улица].

При непосредственият оглед на вещото лице е констатирано, че по таванните и стенните покрития няма пукнатини и деформации, т.е. не се установяват видими предпоставки за деформации, вследствие на пропадания в основите, компрометирани конструктивни елементи от скелета на сградата или в следствие от течове от покрива и от компрометирани участъци от дървената покривна конструкция. Не са установени деформации по покривните елементи – обшивки около комини, улуци, водосточни тръби, липсващи или недобре закрепени керемиди. Според експерта, дървените подови конструкции и ограждащите елементи от балконските парапети са видимо в добро състояние – скоро изпълнени и с финишно покритие с цвят, максимално близък до елементите на фасадната дъсчена обшивка. Вещото лице е установила по обшивката на втория етаж от сградата разнотоние - при югозападния ъгъл и по средата на западната фасада към улицата, както и при подменените елементи от подовата конструкция на балкона.

При огледа на Къщата от юг, откъм съседния [ПИ] ([улица]), вещото лице е констатирало обстоятелствата, установени при проверките – липса на трайна настилка между фасадата на Къщата, от една страна, а от друга - терена на съседния [ПИ], монтиране на дървена конструкция - рафт за саксии и сандъчета с цветя по стената на Къщата, струпване на градински инвентар (стълба, столове, маркучи, дъски и др.), както и залостване с арматурно желязо отвън (откъм съседния [ПИ]) на прозореца на санитарния възел в приземния етаж на сградата, така че да не може да се отваря.

В архива на НИНКН вещото лице е посочило наличието на един лист графична документация, на която са изобразени без размери плановите разпределения на двата етажа от Къщата, без на този лист да има отбелязване на информация за автора и годината на изработване на чертежа. От обозначението за парцел и квартал вещото е направило предположение за периода на създаване на чертежа – от 1965 година до 1985 година.

Вещото лице проследява хронологията на действията на администрацията още от подаването на сигнала на [населено място] от 01.12.2021 г. до издаване на процесната заповед. На поставените въпроси вещото лице е отговорило, че сградата е в добро конструктивно – техническо състояние, че не са установени деформации и не са създадени предпоставки за извършване на авариен ремонт, че е наложително да бъде изпълнена трайно прилежаща настилка около южната фасада на сградата – ивица с ширина 80-100 см с покритие от непорьозни плочи и с наклон, отвеждащ водите навън спрямо фасадата на сградата (в съседния [ПИ]). Експертът е констатирал, че в заповедта няма вписани конкретни действия или мерки касаещи направата на съответна настилка около южната фасада на Къщата с цел елиминиране на линейната пролука (изцяло попадаща в съседния [ПИ] и възможна за запълване само при осигурен достъп до този имот), която – според органа – може да доведе до сериозно увреждане на сградата. Относно уврежданията по външната стенна дъсчена обшивка на Къщата – от юг - вещото лице е приело, че то е резултат от струпаните до стената градински инвентар и материали с резултат – овлажняване и деформация на обшивката. Относно разнотонието в обшивката то е изложило три хипотези за възможната причина. Сочи се, че единствен фактор, който застрашава от увреждане НКЦ Къщата, е линейната пролука, подобна на канавка, която се намира изцяло в незастроената част от съседния [ПИ], по южната фасада на сградата. При експертизата не са били констатирани проблеми, застрашаващи НКЦ, свързани с извършената аварийна подмяна на дървени носещи греди и елементи по двата балкона, а според вещото лице ремонтът, извършен от наследодателя на жалбоподателите, е бил качествен – предвид липсата на установени течове и деформации по стените и тавана на Къщата при огледа. Констатираното разнотоние в обшивните елементи на фасадното покритие е преценено като обстоятелство, което по никакъв начин не застрашава целостта и здравината на сградата.

Поради липсата на първоначална проектна документация, онагледяваща обемно – пространствения вид на сградата и детайли за елементите по фасадата, експертът е отказал да се произнесе дали при извършените ремонтни дейности са били подменени изцяло или частично елементи, чиито заместващи части и елементи са „копия“ на ремонтираните. Изтъкнато е, че на вещото лице не е предоставена от ответника проектната документация, цитирана в писмо на НИПК от 1995 година за необходимост от извършване на ремонт, както и строителни книжа по този проект, поради което експертът не е могла да отговори дали настоящото състояние на сградата в планово разпределение и фасадно решение е в следствие на изпълнен одобрен ремонт или е резултат от СМР без надлежно разрешение (лист 229 – 238 от първото дело).

При предходното разглеждане на делото, в последното открито заседание /по искане на ответника/ е изслушан в качеството на свидетел Г. И.- служител на Община Созопол, а именно главен специалист „Строителство“ в дирекция „УТИПЕП“ на общинската администрация. И. е участвал в административното производство и е извършвал проверки, съвместно с арх. С. - представителя на МК, изпратен да работи по сигнала на С. В., приключил с издаването на обжалваната заповед (лист 262 – 266 от първото дело).

Видно от показанията, свидетелят заявява, че през лятото на 2021 година е извършвал проверка в имота, южно от Къщата, по сигнал от семейство Цветкови за поливане с маркуч и струпване на строителни материали по южната фасада на сградата, но приел, че установените факти не са от неговата компетентност и затова не се е „произнесъл“. На въпрос на съда, И. потвърждава, че прозорец от Къщата на южната фасада е залостен откъм съседния [ПИ] и не може да се отваря. Той припомня, че за извършения авариен ремонт на балконите не е било уведомено МК и те са били ремонтирани без съгласуване, като заявява, че единият балкон (откъм [улица]) „не съществува в чертежите на Министерство на културата“, а другият балкон (по южната фасада) е с „друга конфигурация“. Свидетелят И. заявява, че е намерил при проверката „архивни снимки“, на които се вижда ясно, че балконът откъм [улица]не съществува, а балконът от южната страна не е заснет. Той отрича собствениците на Къщата да имат свободен достъп до южния [ПИ] и потвърждава (на изричен въпрос на съда), че в деня на проверката собствениците на [ПИ] не са предоставили достъп до имота си (и т.нар. „пролука“ между южната стена и терена) на собствениците на НКЦ Къщата ( жалбоподатели в това производство). На поставени въпроси от процесуалния представител на оспорващите, И. отговаря, че му е известно, че [ПИ] е собственост на брата на Р. Г. – главен архитект на Община Созопол, че границата между този ПИ и НКЦ Къщата е южната фасада на Къщата и струпаните материали по тази фасада са разположени в съседния [ПИ]. По отношение на заявеното от него откриване на „архивни снимки“ на Къщата (послужили за констатацията, че един от балконите не е оригинален елемент), И. заявява, че тези снимки са „публични“ и че „се намират в интернет“.

За доказване на правната връзка между главния архитект на общината – Р. Г. и [ПИ], разположен южно от НКЦ Къщата, от процесуалния представител на жалбоподателите е представено възражение от 12.05.2022 г., подадено от арх. Р. Я. Г. (в качеството на наследник на Я. Г. с адрес [населено място], [улица]), подадено до началника на СГКК – Бургас. Във възражението арх.Г. възразява срещу поискано, по инициатива на С. В., изменение на КККР на [населено място] (лист 260 – 261 от първото дело).

В изпълнение на дадените указания на касационната инстанция, с Определение № 6470 от 10.09.2024г. са дадени указания на ответника /л.3 от настоящото дело/.

Представени са изискани писмени материали /със съпроводително писмо- вх.№ 10087 от 02.10.2024г. /л.12-48 от настоящото дело/.

Съобразно протоколно определение от 06.11.2024г. са изискани данни и от трето неучастващо по делото лице- СГКК-Бургас, като е постъпил отговор- вх.№ 12720 от 25.11.2024г. /л.74 от настоящото дело/.

По искане на жалбоподателите е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза, със задачи в писмена молба /л.61 от настоящото дело/. Допълнителната експертиза е изготвена от арх.А. А., вписан в публичния регистър по чл.165 от Закона за културното наследство, видно и от съответното удостоверение /л.79 от настоящото дело/.

Видно от заключението на арх.А. А. по допълнителната експертиза, при направения оглед на място експертът е установил, че за сградата няма видими конструктивни опасности и в тя е в добро състояние. Няма пукнатини и деформации по таванните и стенните покрития в помещенията на двата етажа от сградата, т.е. не са констатирани. Видими предпоставки за наличие на деформации, вследствие на пропадания, в основите, компрометирани конструктивни елементи от скелета на сградата или вследствие на течове от покрива и от компрометирани участъци на дървената покривна конструкция. Не бяха констатирани деформации и по покривните елементи, като керамичните керемиди са във видимо добро състояние. Улуците и водосточните тръби са патинирали, в някои участъци се е появила ръжда, скобите държащи улука са ръждясали, а по източния скат улуците имат нужда от почистване, тъй като най- вероятно се е задържала почвена маса в следствие на натрупване с годините и са поникнали плевели. Общото състояние на отводняването на покрива е в приемливо състояние /изпълнява функциите си/, но има нужда от поддръжка и в обозримо бъдеще и от подмяна.

Дървените подови конструкции дървените балконски парапети са във видимо добро състояние сравнително скоро изпълнени и обработени с финиш но покритие в цвят максимално близък с елементите от фасадната дъсчена обшивка. По- голямо разнотоние и необходимост от детайлизиране на разкроя на дъсчената обшивка има в югозападния ъгъл на сградата във връзката на конзолната тераса със еркера на сградата.Като там има обективна необходимост за подбиране на по-тъмен и близък до основния цвят байц и лак. Партерната обшивка по западната фасада / [улица]/ е в добро състояние, като на втория етаж са започнали процеси по подкожушване и обезцветяване на покритието. Необходими са действие по поддръжка и периодично обработване на дървесината, с оглед по-дълготрайното й запазване в добро състояние.

Във фактическите си констатации вещото лице сочи, че видимо при аварийния ремонт има разлика в детайлното третиране на парапета по западната конзолна тераса ([улица]) намиращо се В различния брой вертикални елементи, различната обработка на челната дъска (новата е орнаментирана и повтаря профила на челната дъска на стрехата), малка разлика във завършващия елемент на крайните колонки по терасата. Липсват архивни снимки от предходните епохи на сградата и не е възможно да се определи кое е по правилното третиране на елементите /детайлите и 100%-тово аргументиране за автентичната визия/.

Експертът сочи, че в съседния имот от южната страна на сградата ПИ с [идентификатор] ([УПИ], кв. 9), [улица] няма изпълнена прилежаща трайна настилка покрай фасадата на сградата с [идентификатор]. В непосредствена близост до дървената обшивка на първия/приземен етаж от сграда с [идентификатор] по продължение на 1/2 от фасадата (източна част) в ПИ с [идентификатор] е монтирана дървена конструкция тип „рафт", служеща за поставяне на сандъчета с цветя, а в другата  (западната част) в близост до фасадата на сграда с [идентификатор] има поставен градински инвентар, дъски и други материали.

По отношение на южната фасада на къщата арх.А. описва, че има частично изметнати дъски от обшивката, обезцветяване и компрометиране на финишното лаково покритие. Има необходимост от поддръжка и периодична обработка с подходящи материали, с оглед на спецификата на естествения дървен материал.

Видно от констатациите на експерта относно източната фасада на сградата, има една липсваща фасадна дъска, частично изметнати дъски дължащо се най- вероятно на влажния въздух и влиянието му върху естествения дървен материал, както и частично обезцветяване и компрометирано лаково покритие. Има обективна необходимост от поддръжка, възстановяване на липсващи и компрометирани елементи и третиране с правилни материали на финишното покритие.

Заключението на вещото лице арх.А. в отговор на конкретно поставените въпроси, гласи че:

1.Къщата няма конструктивни проблеми. Що се отнася до фасадната повърхнина то тя има нужда от поддръжка, което е обичайна практика при сгради с обшивка от естесвена дървесина и особено такива изложени на агресивен морски климат (дъжд, солена морска вода и въздух, влага и т.н.). Тоест сградата има нужда от текуща поддръкжа/ремонт, който се изпълнява по реда на чл. 83, ал. (1), т.1, буква в/ от ЗКН чрез искане и прилагане на документация за извършване на текущ ремонт. Съгласно чл. 151, ал. (1), т.1 от ЗУТ, по който не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт.

2. Има частично отковани, изметнати и деформирани фасадни елементи, както и липсваща дъсчена обшивка по източната фасада. Това не следва да се квалифицира като сериозно увреждане на къщата, но следва да се предприемат дейности по възстановяване на структурната цялост на фасадата, частична подмяна на компрометираните елементи, и цялостно третиране с подходящи материали (импрегнанти, байцове, лакове и др.) за консервацията и правилното поддържане на финишното покритие. Тези дейности следва да се изпълнят в обхвата на „текущ ремонт“ на сградата.

3. Настоящото състояние на къщата предпоставя обективни нужди от действия по консервационно - реставрационни дейности, квалифициращи се като „текущ ремонт“, свързани с обичайната необходимост на поддръжка на сгради с естествена дървена обшивка по фасадите. Въпреки нуждите от намеси по поддръжка и текущи ремонти, към настоящия момент все още няма причини за притеснение от трайна и безвъзвратна загуба на културната стойност на сградата паметник на културата.

4. Извършените аварийни ремонти показват заинтересованост от страна на собствениците, като са предотвратили внезапното колабиране на конзолните тераси по южната и западната фасади, с оглед на казаното те са били необходими и навременни. От архитектурно -консервационна гледна точка има видими белези за необходимост от по-добро и адекватно третиране на финишните слоеве, което е възможно да се извърши в рамките на вторичен „текущ ремонт“ и правилното оформяне на разкроя на дъсчената обшивка, както и обработка с максимално близки до основния цвят байцове и лакове /финишна облицовка при връзка между конзолна тераса и еркер на сграда/.

5. В кориците по делото е приложено копие от писмо на НИПК с изх.№ 1116/25.07.199г. до Община Созопол, от което става ясно единствено и само, че в продхождащия писмото проект (проекта е изготвен „... преди няколко години от НИПК...“ преди въпросното писмо с №1116/25.07199г.) се споменава само възстановяването на конзолната тераса по южната фасада. В кориците по делото не е предоставена въпросната документация, цитирана в писмо на НИПК с №1116/25.07.199г., както и строителни книжа, които да доказват реализацията на строително монтажните и консервационно -реставрационни дейности по този проект. От което следва, че няма възможност за установяване на наличието на документация касаеща изграждането в приземния (първи етаж) на сградата на баня и оформяне на складово помещение зад банята. Предвид изключително оскъдната архивна документация за сградата (наличието единствено на изображение - заснемане в план / разпределение на двата етажа и никакви допълнителни фасадни, разрезни или детайлни материали), както и липсата на гореописания проект изготвен от НИПК в непосредствен времеви диапазон от писмо с изх. №111б/25.07.199г., експертизата няма никаква обективна възможност за съпоставка на материалите и оценка дали консервационно- реставрационните дейности през 90-те години на ХХ-ти век са оказали увреждане на качеството на културното наследство на къщата.

6.Предходните текущи ремонти показват ангажираност на собстве-ниците през годините за полагане на грижи към собствеността им и поддържане качеството и стойността на недвижимата културна ценност. Въпреки отговорното поведение, при предходния авариен ремонт има визуално установими участъци с недостатъци, в които би следвало да се положи по-голямо внимание и отношение към детайла на завършване на елементите, визирам финишната облицовка при връзката между конзолна тераса и еркер на сграда. С оглед на това би следвало в последващ „текущ ремонт“ да се обработят по по-коректен начин /разкрой, цвят и т.н./ тези участъци.

7. За недвижимата културна ценност не е определена категория и тя притежава статут на декларирана единична архитектурност- строителна недвижима културна ценност /ЕНКЦ/ Тя е включена в списък на архитектурно-строителните паметници на културата, предложени за обявяване с протокол №32 от 21.11 Л962г. на Съвета за опазване на паметниците на културата /СОПК/ като: „Къща на Спиро Стойчев Мамартиев“, [населено място] и в „Обобщен списък на декларираните и обявени паметници на културата и на сгради, участващи в обемнопространственото изграждане на „Стария град“ в Созопол“ изпратен на общинските власти с писмо №5510 от 21.10.198бг. на НИПК като „Къща на Cnupo Cm. Мамартиев“, кв. 9, п. XII, пл, №92 и п. XIII, пл. №93 {стар кв. 26, п. XI и XII, пл. №122) - архитектурно-строителен паметник на културата. Към настоящия момент не е приложена информация по делото за изготвена Заключителна оценка от НИНКН за сградата, от което следва, че тя остава 8 списъка на декларираните и съгласно чл. 59, ал. (4) „Декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива...“.

Относно предписаните задължения, вещото лице е посочило, че всички те /от т.1 до т.6 включително/ принципно са част от задълженията на собствениците на НКЦ.

При изслушването на вещото лице в открито заседание на 08.01.2025г. вещото лице арх.А. уточни, че западната тераса е изградена в неуточнен период, а от снимки в интернет пространството се вижда такава, доколкото си спомня снимките са от 2012г. Обаче, не е установил документи, вкл. евентуални обяснителни записки относно изграждането й, поради което не може да отговори на въпроси дали е изградена неправомерно.

Заключението е прието в открито заседание на 08.01.2025г., като неоспорено от страните.

При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи:

Актът е издаден от компетентен орган, съгласно чл.73, ал. 3, изр. първо от ЗКН, тъй като въз основа на констативния протокол (по чл.73, ал.2 от ЗКН) кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл.71, ал.1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. Наред с това, съдът счита, че обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа принципно изискуемите реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК, в това число фактическите и правни основания за издаване на акта.

При издаване на оспорената заповед съдът констатира допускането на съществени нарушения на производствените правила, което е основание за отмяна на административния акт, поради следното:

Действително, от текста на уведомително писмо от 20.06.2022 година (лист 85 от първото дело), изпратено, на основание чл.26, ал.1 от АПК във връзка с чл.72 – 73 от ЗКН, от кмета на общината до В. Ц., Д. Ц. и А. Ц. се установява, че компетентният орган /ответникът по делото/ е известил именно заинтересованите лица – собственици на НКЦ /Къщата/. Това писмо е изпратено и до съсобственика С. В., макар да не е адресирано до нея. От цитираните адресати, писмото е получено единствено от С. В., респективно в началото на този административен процес единствено тя е уведомена, по смисъла на чл.26 ал.1 от АПК (л.86 – 87 от първото дело). Впоследствие, собствениците на НКЦ /Къщата/ са известявани за предприеманите действия по чл. 72 – 73 от ЗКН. Съобщението за датата на насрочената проверка – оглед на място, насрочен за 03.08.2022 година е получено от жалбоподателите Д. Ц., А. Ц. и С. В., но не е било получено от В. Ц.. Както е известно, това действие е от особено важно значение, с оглед естеството на това производство, защото именно от констатациите при огледа са обусловени последващите действия, в изпълнение правомощията на компетентния орган. Следователно, неуведомяването на съсобственика В. Ц. съществено е ограничила правото й на защита, а именно да присъства на извършения на посочената дата оглед. Вярно е, че друг от жалбоподателите /Д. Ц./ е подала становище – възражение по повод насрочения оглед на 03.08.2022 година, но то е депозирано единствено от нейно име и не се и твърди, същата да е имала качеството на пълномощник на всички лица. В този смисъл, според настоящият съдебен състав е било допуснато съществено нарушение на законовото изискване за уведомяване на всички заинтересовани страни в административното производство, в частност – В. Ц. - относно процесуалните действия, които се извършват. В подкрепа на този извод, т.е. за същественост на нарушението е и факта, че с допускането му се е стигнало до съществена разлика между крайните изводи на решаващия административен орган /ответника/ и фактите от обективната действителност. Това е така, защото при извършването на огледа на 03.08.2022 година назначената комисия е следвало да изиска от собствениците на НКЦ конкретни сведения относно извършваните СМР по сградата, както и да изясни взаимоотношенията им със собствениците на съседния (южен) ПИ, предвид твърденията в първоначалния сигнал на С. В. за наличие на конфликтна ситуация, поставяща собствената сграда в потенциален риск. За разлика от тези очаквани действия, комисията е „обосновала“ своите фактически констатации и изводи за ремонтните работи, състоянието на НКЦ Къщата и изграждането на допълнителни архитектурни елементи по предположения и по недостоверни източници, позовавайки се на „устни сведения на жители на града“ и на „архивни снимки“. Следва да се отбележи, че в административната преписка липсва такава конкретика и точни данни. Действайки с този подход, комисията е създала предпоставки за необосновани и неотговарящи на реалността фактически изводи в крайния административен акт. Наред с изложеното, органът – издател на акта не е извършил обективен анализ на обстоятелствата по преписката и обусловените от тях „констатации“ на назначената комисия, а е възпроизвел в заповедта част от съдържанието на протокола от 03.08.2022 година, при липса на коментар относно разнопосочните тези на жалбоподателите (например становище от Д.Ц., постъпило на 03.08.2022 година, лист 68 – 69 от първото дело) и на помощния орган. В крайна сметка, в нарушение на изискването на чл.35 от АПК. При тези констатации, действително е основателно оплакването на жалбоподателите за допускане на съществени процесуални нарушения, а последното описано е довело до необоснованост на акта и, съставляващо и самостоятелно отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

Колкото до възражението, изложено в жалбата, поддържано и в хода на производството, че в административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение поради нарушаване на срока по чл.73, ал.3 от ЗКН, това конкретно нарушение не е от категорията на съществените. Нормата на чл.73, ал.3 от ЗКН изисква от кмета на общината за издаде заповед в 14-дневен срок от съставянето констативния протокол по чл.73, ал.2 от ЗКН, но срокът по чл.73 ал.3 от ЗКН е инструктивен, а не преклузивен и неспазването му не може да опорочи издаване на акта и само по себе си нарушаването на коментираният срок не може да обуслови отмяна на акта. В случаят, не е установено забавяне от такова естество, че самата продължителност на забавата да обуслови несъразмерност и/или нарушаване на други права, така че в тази връзка доводите на оспорващите са неоснователни.

Относно спазване изискванията за назначаване на комисията и дали тази комисия е отговаряла на изискванията на чл. 73 ал. 1 от ЗКН, респективно дали членовете са компетентни да изследват състоянието на сградата, съдът съобрази следното:

Съгласно изискванията на чл.73, ал.1 от ЗКН и чл.72, ал.3 за недвижими културни ценности, с изключение на археологическите, кметът на общината назначава комисия, която включва инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, а в случаите по чл. 84, ал. 2, т. 2 – и на звената по чл. 17, ал. 3, на регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. За художествени, етнографски и исторически недвижими културни ценности в комисията се включва и представител на съответния по тематичен обхват музей, а за действащи обекти с религиозно предназначение - и представител на съответното регистрирано вероизповедание. От съдържанието на заповед № 8 – Z – 683/07.07.2022 година на кмета на общината за назначаване на комисия, на основание чл.73 ал.1 от ЗКН, се констатира, че разпоредбата на закона е била спазена. В комисията са назначени инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство (описан като „представител на ГД „ИОКОН“ към Министерство на културата“), представители на РДНСК – Бургас и на общината, в това число и специалист по част „Строителни конструкции“, поради което съдът приема, че ответникът е съблюдавал изискванията на закона в тази насока и не е допуснато процесуално нарушение (л.76 от първото дело).

Освен наличието на съществени процесуални нарушения, при издаване на заповедта не са съобразени и относимите материалноправни разпоредби, като актът е постановен и в противоречие с целите на закона. Това е така, поради следното:

Според чл.72, ал.1 и ал.3 от ЗКН при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност и да предприеме незабавни действия по обезопасяването й. Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство дават незабавно съответни указания за аварийно-временно укрепване и определят срок за изпълнението им.

Съгласно чл.73 ал.1-3 от ЗКН, в 14-дневен срок от даване на съответното указание по чл.72, ал.3 за недвижими културни ценности кметът на общината назначава комисия, която включва инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, на регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. Комисията установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно - реставрационни и ремонтни работи. Към протокола се прилагат подробно описание на културната ценност според данните за нейната идентификация и регистрация и данни за собственика. Въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл.71, ал.1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН.

При преценка материалната законосъобразност на заповедта по чл. 73, ал. 3 от ЗКН, следва да се изясни:

1. дали адресатът на заповедта има качеството на собственик, концесионер или ползвател на недвижимата културна ценност;

2. дали в случая се касае за сграда със статут на недвижима културна ценност;

3. нуждае ли се сградата от укрепителни, консервационно - реставрационни и/ или ремонтни дейности;

4. определени ли са конкретни по вид и обем укрепителните, консервационно - реставрационни и ремонтни работи, чиято необходимост е констатирана от помощния орган.

Предвид направените по-горе констатации в изложението, съдът приема, че адресатите на обжалваната заповед са определени правилно, с оглед разпоредбата на чл.72, ал.1 във връзка с чл.73 от ЗКН, защото са съсобствениците на НКЦ /Къщата/.

По делото липсва и спор, че сградата - предмет на обжалваната заповед, е декларирана единична архитектурно - строителна НКЦ, която е включена в списъка на архитектурно – строителните паметници на културата, предложени за обявяване с протокол № 32 от 21.11.1962 година на Съвета за опазване на паметниците на културата, както и обобщен списък на такива сгради, участващи в обемното изграждане на „Стария град“ на [населено място], изпратен на общинските власти с писмо № 5510/21.10.1986 година на НИПК. Този факт е установен и от еднопосочните заключения на двете вещи лица, както и от приетите писмени доказателства.

Не се спори и относно факта, че към момента на издаването на заповедта на НКЦ /Къщата/ не е определена конкретна категория по ЗКН.

Съгласно § 10 ал.1 от ПЗР на ЗКН, във връзка с чл. 59 ал. 4 от ЗКН, заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон, а декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на ЗКН.

Спори се относно наличието на третата материалноправна предпоставка за издаване на обжалваната заповед - нуждата от укрепителни, консервационно - реставрационни и/или ремонтни дейности, а тезите на страните /жалбоподателите/ от една страна и ответника от друга, са срещуположни. В жалбата се заявява, че част от фактическите констатации на ответника относно състоянието на НКЦ Къщата и архитектурните елементи не отговарят на обективната действителност, поради което не е налице необходимост от извършването на предписаните действия – дори в общия вид, в който са формулирани. Това възражение на оспорващите е ОСНОВАТЕЛНО и то се подкрепя от изслушаните по делото експертни заключения, описани по-горе детайлно. В тази връзка, следва да се отбележи, че констатациите на комисията в протокола на който се позовава ответната страна са опровергани именно от експертните заключения, които съдът кредитира с доверие. Липсват отрицателни предпоставки за това, защото освен, че не са оспорени, тези заключения са изготвени добросъвестно от професионално компетентни лица, специалисти в областта на архитектурата, а второто вещо лице е вписано и в публичния регистър по чл.165 от ЗКН. Липсата на деформации, компрометирани конструктивни елементи и прочие, които да обусловят необходимостта от описаните в заповедта дейности, е ясно онагледена от фактическите констатации на вещите лица. Този факт с категоричност опровергава наличието на третата предпоставка. Колкото до извършени вече ремонти, отговорът на въпрос 4 от допълнителната СТЕ е красноречив и установява необходимост и навременно извършване на ремонт, за да се предотврати внезапното колабиране на конзолните тераси по южната и западната фасада на къщата. Относно евентуалната необходимост от по-добро третиране на финишните слоеве, това е възможно да се извърши в рамките на вторичен текущ ремонт, съгласно указаният ред в нормата на чл.83, ал.1, т.1, б. „в“ от ЗКН.

Заключението и на вещото лице арх.А. отрича констатациите на административните органи, обусловили издадената заповед. В тази връзка, следва да се отбележи и че показанията на свидетеля И. също не могат да се противопоставят на експертните заключения, доколкото първият няма необходимите специални знания, за да установява описаните факти.

Заявеното от арх.А., вписан в регистъра по чл.165 от ЗКН във връзка с „финишната облицовка при връзката между конзолна тераса и еркер на сграда“ и необходимостта от извършване на текущ ремонт в тази насока, не може да „обоснове“ заповедта на ответника, доколкото подобен процесуален подход е недопустим. Не би могло в хода на съдебното производство по оспорване на административния акт да се излагат конкретни фактически и правни основания, с оглед попълване на такива обстоятелства в оспореният акт и мотивиране на неговата законосъобразност постфактум. Липсата на изискуемите предпоставки описани под номер 3 и номер 4 по-горе, означава, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, защото наличието на всички условия е задължително.Същите следва да са налице в условието на кумулативност и отсъствието на която и да е от визираните материално правни предпоставки води до извода, че заповедта е издадена в нарушение на материални закон и неговите цели.

До различен извод не може да доведе и фактът, че описаните и предписани в заповедта дейности по принцип са част от задълженията на собствениците на НКЦ. Това е така, защото заповедта не се издава по принцип, а с оглед конкретна необходимост, която следва да се достатъчно ясно и детайлно очертана, като ремонтните дейности следва да се посочени по вид и обем. В случаят, необходимостта от такива към датата на издаване на заповедта въобще е отречена, с оглед приобщените доказателства, най-вече двете експертни заключения.

Наред с изложеното, не е налице и четвъртата предпоставка за издаване на заповедта с процесното правно основание, тъй като не е установен вида и обема на необходимите дейности.

В обстоятелствената част на заповедта не са посочени достатъчно конкретни и индивидуализирани ремонтни дейности, а формалното изтъкване, че с тях се цели „възстановяване първообраза на обекта“ не може да попълни тази празнота. Още повече, че необходимостта от такива конкретни и ясно описани дейности не е удостоверена и от заключенията на двете вещи лица. Указаните дейности следва да са посочени ясно и недвусмислено, а извършването им не може да се основава на тълкуване волята на органа, нито на предположения, за да се материализират конкретно дадените указания. Същите следва да притежават нужната конкретика както по вид, така и по обем, в противен случай актът не съответства на целите на закона. Липсата на такава конкретика не може да се санира със заключението на вещото лице арх.А., досежно заявеното от него, че в бъдещ период следва да се осъществи текущ ремонт.

Мотивирането на диспозитивната част на административния акт (разпореждания за извършване на цялостно конструктивно обследване на сградата; за пълно архитектурно и фото – заснемане с отразяване на етапите на строителна намеса, настъпили повреди и разрушения, графично маркиране на нерегламентирани намеси; за изготвяне на проект за „консервация, реставрация и адаптация“ на сградата, включително почистване, реставрация и консервация на всички дървени елементи, както и защита на сградата от атмосферни повърхностни и подпочвени води), се основава на констатациите на комисията, назначена на основание чл.73, ал.1 от ЗКН, в това число директно възпроизвеждане на част от съдържанието на констативния протокол от 03.08.2022 година, като фактически съображения на ответника. Въпреки това, някои от констатациите в този протокол са опровергани категорично от доказателствата, събрани по делото. Това е така, защото още в хода на самата първоначална проверка по чл.72 от ЗКН е установено, че състоянието на сградата изобщо не налага обезопасяването , защото тя е в добро общо състояние (т.е. няма повреди, разрушения, деформации, застрашаващи целостта или живота на гражданите). Това е еднозначния извод и на двете вещи лица по делото. Експертите опровергават констатациите на проверяващите, че по стените и тавана в Къщата са наблюдавани следи от теч. Напротив, още в първото заключение изрично заявява, че състоянието на вътрешните стени и покривната конструкция е много добро, както и че НКЦ Къщата е поддържана периодично, поради което в нея не се откриват никакви признаци на компрометиране на конструктивни елементи.

В заповедта е заявено, че „външната обшивка не е автентична“, т.е. на цялата къща, съответно че „оформянето на фасадите е резултат от съвременна намеса“; „крайният южен прозорец на западната фасада е превърнат във врата“; „балконът на фасада Запад не е отразен в плановете, респективно не е оригинален архитектурно – строителен елемент на сградата“, както и че е налице „несъответствие и в конфигурацията на балкона по фасада Юг, съответно и прозоречните отвори в приземието и етажа“ (лист 35 – 36 от първото дело). При формулиране на тези свои аргументи ответникът се е позовал на съдържанието на констативния протокол, а в тази си част протоколът е лишен от конкретика и е неясен. От него не може да се установи по какви причини проверяващите са приели, че външната обшивка на НКЦ Къщата не е „автентична“ и какъв е смисълът, който се влага в израза „автентична“. Дали се твърди, че обшивката не е първоначално поставената при изграждането на Къщата, което не съставлява каквото и да е нарушение или че не съответства като вид и характеристики на първоначалната обшивка, т.е. на архитектурния облик, който Къщата е имала в момента на изграждането си. Следва да се отбележи, че за втората теза няма никаква обосновка, защото подобни данни в НИНКН.

Аналогично е положението и относно тезата на комисията, с която се солидаризира и кмета на общината, че „оформянето на фасадите е резултат от съвременна намеса“, без да е ясно въз основа на какви предходни данни е направен този извод, както и въобще с какво „съвременната намеса“, която е неизбежна по повод поддръжката на всяка сграда, нарушава архитектурния облик на Къщата.

Твърденията, че „крайният южен прозорец на западната фасада е превърнат във врата“, както и че „балконът на фасада Запад не е отразен в плановете, следователно не е оригинален архитектурно – строителен елемент на сградата“ са обосновани в преписката със схеми на вътрешното разпределение на помещенията в Къщата, съдържащи се в досието на НКЦ (лист 164 – 166 от първото дело). Тези схеми, обаче, са без достоверна дата. От тях е невъзможно да се установи кога са изготвени и кой е техния автор, т.е. към кой момент във времето отразяват реалността. Отделно от изложеното, съдът констатира, че в различните схеми разположението на НКЦ Къщата е начертано различно спрямо географските посоки /при сравнение на схемите на лист 164 – 165 и на схемите на лист 166 от първото дело/, поради което е невъзможно по категоричен начин да се установи какво е имала предвид комисията, когато е индивидуализирала отделните архитектурни елементи на Къщата, използвайки посоките на света, а оттам обосновавайки извод, че те не съответстват на „автентичния“ вид на НКЦ.

Недостоверно, въз основа анализа на събраните доказателства, е позицията на комисията при извършения оглед на 03.08.2022 година, че установеното несходство на дъсчената обшивка на Къщата с оригинала и промените по фасадите (като резултат от ремонт през 2003 година) са констатирани по „устни сведения на жители на града“ (лист 65 от първото дело). Самият начин на формулиране на констатациите, без да се посочва конкретният източник и точните му изявления, направеният извод на комисията е необоснован и звучи твърде абстрактно, за да се обоснове с конкретни доказателства. В този смисъл, липсата на конкретика на заявените факти прави обективно невъзможно и тяхната проверка с допустимите способи и средства на закона. Следователно, така описаното също не съставлява годно фактическо основание, послужило за издаването на заповедта.

Не може да се пренебрегне факта, че извършеното последващо съгласуване от заместник – министър на културата на аварийния ремонт на балконите на къщата е обстоятелство, обосноваващо правомерността на тяхното съществуване, както досежно разположение, така и спрямо материали, с които е изпълнен. В становището изрично е заявено, че извършените работи не променят архитектурния облик на сградата – НКЦ. Житейски нелогично и правно необосновано е административен орган да извърши съгласуване (приемане на съответствието на извършената намеса в НКЦ) на осъществени строителни дейности, ако те са изпълнени върху незаконна част от архитектурния обект или с материали и по начин, които не са в съответствие с нормативните изисквания към НКЦ.

Не на последно по важност място, прави впечатление, че в самата заповед не са конкретизирани по никакъв начин необходимите действия за предотвратяване на опасността за сградата - от установената линейна пролука, разположена в [ПИ], за да бъде прието, че те могат да послужат за изработването на проект, разпоредено от кмета на общината с диспозитив № 3 от заповедта. За сметка на това, вещото лице /първата СТЕ/ по делото е посочило какви конкретни СМР следва да бъдат извършени в тази насока – полагане на трайно прилежаща настилка около южната фасада на сградата – ивица с ширина 80 – 100 см с покритие от непорьозни плочи и с наклон, отвеждащ водите на ниво терен навън спрямо фасадата на сградата (л.232, стр.2 от първото дело). Според съда, както в хода на административния процес, така и при издаването на крайната заповед, ответникът по никакъв начин не е обсъждал установената необходимост от укрепителни работи в съседния (южен) поземлен имот, а това е необходимо, с оглед издаването на такъв административен акт.

Обобщено, оспореният административен акт е незаконосъобразен, на основание чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, с оглед контекста на изложеното по-горе и подлежи на цялостна отмяна, съответно подадената срещу заповедта жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.

По въпроса за разноските:

Разноски се претендират от жалбоподателите в настоящото производство, а с оглед изхода на спора и следва да им бъдат присъдени. При първото разглеждане на делото са направени разноски от жалбоподателите в размер на 2610 лева.

При подаване на частната жалба от трима от жалбоподателите са внесени такси общо в размер на 90 лева, а са представени доказателства и за платено адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция общо в размер на 1000 лева, а те също следва да се присъдят по реда на чл.226, ал.3 от АПК при новото разглеждане на делото от настоящата инстанция. Други разноски в касационното производство не са доказани.

При второто разглеждане на производството от първоинстанционния съд са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 2000 лева, които също следва да се присъдят, както и внесени депозити за вещото лице общо в размер на 2080 лева.

При тези констатации общата сума на направените разноски по делото до момента възлиза на 7780 лева. Разноските следва да бъдат заплатени от община Созопол, в чиято структура е ответния орган.

Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Заповед № 8 – Z – 909 от 07.09.2022 година на кмета на община Созопол, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Община Созопол, представлявана от Кмета на общината да заплати на С. А. В., В. Г. Ц., Д. А. Ц. и А. А. Ц. – всички с адрес [населено място], [улица], ап. 2 сумата от 7780 /седем хиляди седемстотин и осемдесет/ лева, съставляващи общ размер на направените разноски по адм. дело № 1779 от 2022г. по описа на АС-Бургас, адм. дело № 2275 от 2024г. по описа на ВАС и адм. дело № 1545 от 2024г. по описа на АС-Бургас.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването.