№ 19342
гр. София, 09.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110139173 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …/ …
09.05.2024 г., гр.София
Софийският районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
09.05.2024г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №39173 по описа за
2022г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е повод на искане на ищеца, чрез представляващия го проц. представител
адв.Д. М. от АК- гр...., за изменение в частта за разноските на постановеното по делото
решение по съображения, че следва да се присъди и ДДС върху определеното по чл.38, ал.2
от ЗА адв. възнаграждение по делото.
В законен срок не е постъпил отговор по реда на чл.248 от ГПК от ответното
дружество.
Съдът намира направеното искане за изменение на постановеното решение в частта за
разноските за допустимо, като направено от надлежна страна и в предвидения от закона
срок. Направеното искане по чл.248 от ГПК се явява неоснователно, поради следните
съображения:
С разпоредбата на чл.248 от ГПК е предвиден самостоятелен ред за отстраняване на
порочността на съдебно решение в частта му за разноските чрез неговото изменение или
допълване. Страната, която счита съдебното решение за неправилно в частта за разноски
1
следва да направи искане до постановилия съдебния акт съд за изменение или допълване на
решението. Предметът на производството по чл.248 от ГПК представляват сторените
разноски от страните до приключването на делото пред съответната инстанция. Изменение
на решението в частта за разноските представлява привеждане в съответствие с твърдението
на страната за извършването на вече присъдени разноски, като молител е страната, в полза
на която са присъдени разноски в неправилно определен размер. В случая е определено адв.
възнаграждение по чл.38 от ЗА в полза на адв.Д. М. от АК- гр.... в размер на 300 лв., като по
въпроса настоящият съдебен състав споделя изложеното в Определение №917/02.05.2023г.
по ч.гр.д. №1323/2023г. на IV Г.О. на ВКС, съгласно което безплатната адв. услуга по чл.38
от ЗА не може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по съображения, че
възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие
на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл. 25, ал. 2
ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи
този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение.
Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или
услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е
оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно
съдържание. Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва
със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена
парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на
чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по
правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може
да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адв.
възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА
въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за
облагане с данък върху добавената стойност. Настоящият съдебен състав напълно споделя
изложеното като съд. решение не представлява нарочен данъчен документ. Съдилищата не
били такива лица и затова нямало законово основание да начисляват ДДС върху адвокатско
възнаграждение, дължимо при оказана безплатна правна помощ, поради което искането се
явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Д. В. М. от АК- гр.... за изменение на
Решение №2594/14.02.2024г. по гр.д. №39173 по описа за 2022г. на СРС, 165 граждански
състав, в частта за разноските, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3