№ 948
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20231000500053 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение от 10.10.2022г, постановено по гр.д.№ 76/2019г по описа на ОС-Монтана,
е осъдено ЗК „Бул инс” АД, с ЕИК ********* да заплати на Б. Н. Н. с ЕГН **********
обезщетение от 7 000лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило
на 31.07.2018г по застрахователна полица, BG/02/117003392844 , и законна лихва върху
тази сума от 20.09.2018г до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за обезщетение
за забавено плащане за периода от 31.07.2018г до 19.09.2019г. Осъдено е ЗК „Бул Инс” АД
да заплати на АД „Ч., П. и И.” възнаграждение на основание чл.38 от ЗАДв. в размер на
680лв. Осъдено е ЗК „Бул Инс” АД да заплати по сметка на ОС-Монтана държавна такса от
280лв. и разноски от 320лв. Осъдена е Б. Н. Н. да заплати на ЗК „Бул Инс” АД разноски в
размер на 1460лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Б. Н. Н., представлявана от адв.
Ст.Ч. от САК, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 7 000лв.
до 10 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Възразява
срещу приетото от съда, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата поради това,
че е била без поставен предпазен колан, тъй като възражението не е доказано от ответника.
Излага доводи, че не са представени доказателства, че автомобилът е бил оборудван с
предпазни колани на задните седалки, и причинна връзка между поведението на
пострадалата и причинените вреди. Претендира да се отмени решението в обжалваната му
част и да се уважи исковата претенция в пълния предявен размер.
Ответната страна-ЗК „Бул инс” АД, представлявана от адв.М.Г. от САК, е оспорила
въззивната жалба. Сочи, че правилно съдът е приел за доказано възражението за
съпричиняване, тъй като пострадалата е била без предпазен колан, което е допринесло за
1
настъпване на вредите.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за
сумата от 7000лв., като е приел, че е налице съпричиняване на вредите в размер на 30 %,
тъй като пострадалата е била без поставен предпазен колан.
Не се спори между страните по делото, че на 31.07.2018г, на път III-101, водачът П.
Д. З. управлявал лек автомобил „БВМ” с ДКН № *** с превишена скорост, изгубил
устойчивост на превозното средство и навлязъл в насрещната лента, където се сблъскал с
насрещно движещият се лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДКН № ***, както и, че
отговорността на водача на застрахования лек автомобил е била застрахована при ответното
дружество.
С влязла в сила присъда по НОХД № 443/2019г по описа на Врачански окръжен съд
П. Д. З. е признат за виновен в извършване по непредпазливост на престъпление по чл.343,
ал.3, б.”б” от НК, която е задължителна на основание чл.300 ГПК за гражданския съд.
Поради това, въззивният съд приема, че са налице условията за ангажиране на
отговорността на ответника по заявения срещу него иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ,
уреждащ правото на увреденото лице на обезщетение от застрахователя, чрез предявяване
на иск срещу него в границите на застрахователната сума, определена в договора за
застраховка „Гражданска отговорност”.
По спорният въпрос за размера на обезщетението съдът съобрази
Постановление №4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от
ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение
№151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС
по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ
Т.О, в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на
обезщетението при дЕ.кт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при
мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване съС.ието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва
да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
При настъпилото ПТП е пострадала ищцата Б. Н. Н., като от заключението по
СМЕ се установява, че е получила мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на левия
клепач, прорезна рана на лява подбедрица, подкожен емфизем и натъртвания и охлузвания
по цялото тяло. Била е приета за лечение за три дни в МБАЛ „Хр.Ботев” –Враца, което е
протекло без усложнения. Диагнозата „сътресение на мозъка” е била поставена по данни на
пациентката за липса на спомен, като апаратните изследвания не са показали огнищна
симптоматика, каквато е типичната за мозъчно сътресение. Вещото лице е приело, че
пострадалата не е изпадала в безсъзнателно съС.ие. Нараняванията на клепача и на лявата
подбедрица са излекувани, но са останали видими белези, които не променят симетрията на
лицето и не нарушават мимиката, не влияят на функционирането на лицето, тялото и
крайниците. Възможно е да възникват неприятни усещания с различен интензитет и
продължителност поради това, че се касае за чувствителна зона. Травмата на реброто също е
преодоляна и не е довела до промяна на физиологията на дишането. Последващи
здравословни оплаквания на пострадалата- световъртеж и възпаление на вена на долен
десен крайник не са в причинна връзка с получените при пътния инцидент травми, поради
което не следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетЕ.те П. П. и Т.
Т., от които се установява, че ищцата е била силно разстроена след инцидента, при който е
загинал и съпругът й. Приемала е седативни медикаменти, изпитвала ужас от спомена,
отказвала да излиза извън дома си. Страхувала се е да се вози в автомобил. Дали са
2
показания, че същата е била обездвижена и не е можела да става от леглото.
Следва да се отчете възрастта на пострадалата към момента на ПТП-69 години,
получените и установени от СМЕ увреждания, наличието на възстановяване, остатъчните
белези по лицето и крака, възможността в чувствителната зона на лицето да възникнат
неприятни усещания, краткият престой в болнично заведение, поради което следва да се
опредЕ. обезщетение в размер на 10 000лв.
По отношение на възражението за съпричиняване следва да се съобрази, че е налице
задължителна съдебна практика-т.7 от ППВС №17/1963г., в което е акцентирано върху
предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане-
допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва да бъде доказан по
категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване, при
условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е налице принос на
увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. /Така Решение
№206/12.03.2010г на ВКС по т.д.№35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г на ВКС
по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК, решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II Т.О.,
решение №159/24.11.2010г по т.д.№1117/2009г. и решение №58/29.04.2011г по т.д.
№623/2010г на II Т.О./ Съгласно Решение №67/15.05.2014г на ВКС по т.д.№1873/2013г I
Т.О., ТК, се приема, че приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, както и да бъде
доказан при пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В Решение
№16/4.02.2014г на ВКС по т.д.№1858/2013г I Т.О, ТК, се сочи, че приносът следва да се
изразява в конкретно посочени действия или бездействия от страна на пострадалото лице. В
Решение №98/24.06.2013г на ВКС по т.д.№596/2012г, II Т.О., ТК, се приема също, че
приносът следва да се изразява в конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване.
От заключението по СМЕ, изготвено от вещото лице- д-р Е. Й., се установява, че ако
пострадалото лице е било с поставен предпазен колан, то същият не би предотвратил
настъпването на уврежданията. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че предпазният колан би се скъсал, тъй като теглото на тялото се увЕ.чава около
12 пъти при удара. При скъсването отново ще се получат травми, подобни на тези, които са
получени. Дори и да е била с колан, пострадалата е щяла да получи такива наранявания от
този тип, дори и по-тежки. В конкретната ситуация използването на колан не би
предотвратило настъпилите увреждания у пострадалото лице.
Въз основа на това следва да се приеме, че възражението за съпричиняване е
недоказано, поради което не следва да се намалява определеното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от 10 000лв.
Исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ, предявена от Б. Н. Н., следва да бъде уважена
за сумата от 10 000лв., ведно със законната лихва от 20.09.2018г до окончателното
изплащане.
Поради различие в изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта му, с която е отхвърлена като неоснователна исковата
претенция по чл.432, ал.1 КЗ, предявена от Б. Н. Н. срещу ЗК „Бул Инс” АД, за разликата от
7 000лв. до 10 000лв, ведно със законната лихва от 20.09.2018г, като се осъди ЗК „Бул Инс”
АД да заплати на Б. Н. Н. допълнително сумата от 3 000лв. В необжалваната му част
решението е влязло в сила.
На основание чл.38 от ЗАдв. следва да бъде осъдено ЗК „Бул Инс” АД да заплати на
адвокат С. Ч. сумата от 820лв. с включен ДДС за адвокатско възнаграждение за безплатно
3
процесуално представителство пред въззивната инстанция и допълнително за пред първата
инстанция сумата от 316 лв. с вкл.ДДС.
Следва да бъде осъдено ЗК „Бул Инс” АД да заплати по сметка на САС за
държавна такса сумата от 120 лв. върху уважения размер на иска.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдена Б. Н. Н. да заплати на
ЗК „Бул Инс” АД разноски за пред първата инстанция за разликата от 1240лв. до 1460лв.,
при отчитане на направеното възражение за прекомерност и определяне на първоначален
дължим размер от 2 000лв. и съобразяване, че отхвърлената част на иска е 0.62%.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 19.10.2022г, постановено по гр.д.№ 76/2019г по описа на ОС-
Монтана, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена като неоснователна исковата претенция по
чл.432, ал.1 КЗ, предявена от Б. Н. Н. срещу ЗК „Бул Инс” АД за разликата от 7 000лв. до
10 000лв, ведно със законната лихва от 20.09.2018г, до окончателното изплащане, В
ЧАСТТА му, с която е осъдена Б. Н. Н. да заплати на ЗК „Бул Инс” АД разноски за пред
първата инстанция за разликата от 1240лв. до 1460лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс” АД ДА ЗАПЛАТИ на Б. Н. Н. допълнително сумата от
3 000лв. /разликата между 7 000лв до 10 000лв./, ведно със законната лихва от 20.09.2018г до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от ЗАдв. ЗК „Бул Инс” АД ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
С. Ч. сумата от 820лв. с вкл ДДС за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство пред въззивната инстанция и допълнително за пред първата инстанция
сумата от 316 лв. с вкл.ДДС.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс” АД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на САС допълнително за
държавна такса сумата от 120 лв. върху уважения размер на иска.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4