Р Е Ш Е Н И Е
№593
гр.Хасково,30.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на трети юли,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при
секретаря Диана Динкова, като разгледа докладваното
от съдия Костова адм. дело №97 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 179-184 от АПК.
Образувано е по жалба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник адв. Б.
против Решение № 1134/20.12.2018г., прието от Общински съвет Димитровград на
основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА, в частта по т. II, т.1 от решението, с което на
основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ Общински съвет Димитровград е определил размера
на такса за битови отпадъци за 2019г., по населени места както следва: т.1 За населението на град Димитровград -
4,5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2019год.,
по видове услуги, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,2
промила; за обезвреждане на битови отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от
ЗУО - 1,6 промила; за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване - 0,7 промила.
В
жалбата се сочи, че нито в докладната записка на кмета на община Димитровград,
нито в оспореното решение се съдържат мотиви въз основа на които да се обоснове
невъзможността за определяне на ТБО в левове според количеството на битовите
отпадъци за дейностите по чл.66, ал.1, т.1 от ЗМДТ, вместо което определянето
на ТБО за тези две дейности се извършва върху данъчната оценка на имотите в
рамките на 2019г. От тук, според жалбоподателя следва безспорния извод за
отмяна на оспорената част на решението, тъй като е издадено в нарушение на
принципа за определяне на ТБО разписан в чл.67, ал.1 ЗМДТ, който само при
евентуалност, но не и алтернативно може да се начислява върху друга основа
определена от общинския съвет. Според жалбоподателя напълно възможно е размерът
на ТБО за дейностите по чл.66, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМДТ да бъде определен в
левове според количеството на отпадъците. Сочи, че услугата по поддържане
чистотата на обществените територии се начислявала допустимо върху данъчната
оценка на имотите, но размерът на ТБО от 0.7 промила е висок. По смисъла та
чл.7 и чл.8 от ЗМДТ липсвала разходо-оправдателна сметка за определяне размера на
ТБО за тази дейност. Намира, че план - сметката за всяка от трите дейности в гр.
Д. е неоправдано висока. Сочи, че при издаване на оспореното решение, ответника
не е спазил процесуалните изисквания за издаване на общ административен акт и е
нарушил разпоредбите на чл.65-67 АПК, като не е предоставил едномесечен срок за
изразяване на предложения и възражения от задължените лица, каквито не са и
постъпвали, от което следвал извода за отмяна на решението в оспорената му част
като незаконосъобразно прието в нарушение на административно производствените
правила. Моли за отмяна на акта и за присъждане на направените
по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Общински съвет – Димитровград чрез представител по
пълномощие адв. К. в представени по делото писмени бележки
оспорва жалбата, счита я за неоснователна. Твърди, че при приемане на решението Общински
съвет Димитровград е спазил административно производствените правила и
съобразил материалния закон, в частност разпоредбата на чл.67, ал.2 ЗМДТ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С докладна записка № РД-28-587/ 06.12.2018г., кмета на община Димитровград
съгласно разпоредбите съдържащи се в глава III, раздел I от ЗМДТ и на основание чл.66, ал.1 ЗМДТ е предложил на Общински съвет Димитровград да вземе решение, с което да
одобри план-сметка за разходите за дейности по чл.66 от ЗМДТ: сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депо; поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване на територията на община Димитровград за
2019г., както и да определи размера на такса битови отпадъци за населените
места на територията на община Димитровград.
Видно от регистрация
на инициативна входяща преписка с рег. индекс № ОбС-07-275/06.12.2018г.
цитираната по-горе докладна записка на кмета на Община Димитровград е
разгледана на 11.12.2018г. от постоянна комисия Икономическа политика и бюджет,
която е изразила положително становище по внесената докладна; на 12.12.2018г.
от постоянна комисия Европейски програми и опазване на околната среда, която
също е изразила положително становище по внесената докладна и на 13.12.2018г.
от постоянна комисия Законност и обществен ред, която е изразила становище за
законосъобразност на внесената от кмета на община Димитровград докладна записка
за приемане на план-сметка за разходите за дейности по чл.66 от ЗМДТ и за
определяне на ТБО за 2019г. на територията на община Димитровград.
На
13.12.2018г. на сайта на Общински съвет Димитровград, в раздел „Предстоящо“ е
публикувана покана за редовно заседание на Общински съвет Димитровград с дата
на провеждане 20.12.2018г. от 09.00 часа, в многофункционална зала „Г.“, бул.
„Г.С.Р.“ № .., при определен дневен ред, в който в т.9 е включена докладна
записка с вх. №ОбС-07-275/06.12.2018г. от И. Д. – кмет на община Димитровград, относно:
приемане на план-сметка за разходите за дейности по чл.66 от ЗМДТ и определяне
на ТБО за 2019г. на територията на община Димитровград. На трите прикачени
линка в т.9 от дневния ред е достъпна за запознаване докладна
записка № РД-28-587/
06.12.2018г. на кмета на община Димитровград.
На 20.12.2018 г. е проведено
заседание на ОбС-Димитровград
при дневен ред, включващ и разглеждане на докладна записка на кмета на общината за приемане на план-сметка за разходите
за дейностите по чл.66 от ЗМДТ и определяне размера на ТБО за 2019г. на
територията на община Димитровград, за което е съставен протокол № 42 от същата
дата. Гласувано е Решение № 1134, с което на основание чл. 21, ал.1, т.6 от ЗМСМА
във връзка с чл. 66,
ал.1
от ЗМДТ. В т.I от решението е одобрена план-сметка
за разходите по дейности: сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битови отпадъци в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване на територията на община Димитровград за 2019г. В т.II, т.1 от решението / в тази му част предмет
на разглеждане в настоящото производство/ Общински съвет Димитровград е
определил размера на такса битови отпадъци за 2019г., по населени места, както
следва: За населението на гр. Д. и за жилища на предприятия -4.5 промила върху
данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2019г., по видове услуги,
както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване – 2.2 промила; за обезвреждане
на битови отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО -1.6 промила; за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 0.7 промила. Решението
е прието с поименно гласуване, с гласовете на 26 общински съветника, от присъствалите 29 общински
съветника /при общ брой 33/.
След приемането му
същото е публикувано на интернет страницата на Общински съвет Димитровград на
27.12.2018г. и във вестник Димитровградски пазар, бр.1 за периода 29 януари –
18 февруари 2019г.
Оспорването е публикувано в неофициалния раздел на
Държавен вестник, бр.14/15.02.2019 г. /стр.82/, като до
с.з. няма постъпили жалби от други лица. Публикувано е на интернет страницата
на ВАС, съобщено е чрез обявление на таблото за обявления на съда.
При така изложената фактическа обстановка, Съдът
приема следното от правна страна:
Производството е образувано по жалба на П.Т.З. против Решение №
1134/20.12.2018г., прието от Общински съвет Димитровград на основание чл.21,
ал.1, т.6 от ЗМСМА, в частта по т. II, т.1 от решението, с което на
основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ Общински съвет Димитровград е определил размера
на таксата за битови отпадъци за 2019г., по населени места както следва: т.1 За населението на град Д. - 4,5
промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2019год., по
видове услуги, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,2 промила;
за обезвреждане на битови отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО - 1,6
промила; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 0,7
промила.
Оспореният акт е общ административен акт по смисъла
на чл. 65 АПК. Същият има еднократно правно действие и с него се засягат права,
свободи и законни интереси на неопределен брой лица – собственици на имоти,
попадащи в обхвата на решението, съответно в обхвата на оспорената част от
него.
Жалбоподателят е
физическо лице и се легитимира като собственик на жилищен имот – апартамент, находящ
се в гр. Д., ул.“ Х. С.“ №.., вх. ... за който видно от представените към
жалбата доказателства е заплатил ТБО за 2018г и 2019г.
Съгласно чл. 64 от ЗМДТ, таксата битови отпадъци се
заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон – данъчно задължени лица -
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно
чл. 10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените
на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места, както и поземлените имоти извън тях, които според подробния
устройствен план имат предназначението по чл. 8, т.1 от ЗУТ и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
В случая притежавания
от жалбоподателя недвижим имот е разположен в строителните граници на гр. Д.,
поради което същия попада в приложното поле на разпоредбата и подлежи на
облагане с данък. Следователно собственика на този имот/ жалбоподателя по
делото / е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал.1
от ЗМДТ и по силата на препратката на чл. 64 от с.з. към този текст, същият
дължи заплащане на такса битови отпадъци за имота си. Изложеното обоснова правния му интерес да оспори
Решение № 1134/2018 г. на ОбС Димитровград,
в частта по т. II, т.1 определяща ТБО за 2019г. за населението
на гр. Димитровград.
Жалбата, инициирала производството по делото е
подадена в срок. Съдът намира,
че оспореният акт е съобщен надлежно веднага след приемането му. Съгласно чл.
22, ал.2 от ЗМСМА, актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на
общината в срока по ал.1 /
7 дни от приемането им
/ чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на
общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал.3.
Нормата се отнася до всички актове на общинския съвет, включително и общите
административни актове и е специална по отношение на общите правила за
съобщаване на актовете по АПК, в това число и правилата за съобщаване по чл. 72
във връзка с чл. 66, ал.1 АПК. За разлика от уведомлението по чл. 66, ал.1 АПК
за откриване на производството по издаване на общ административен акт, което
може да бъде направено по един от трите алтернативно предвидени начина,
специалната норма на чл. 22, ал.2 ЗМСМА предвижда начините за съобщаване на
актовете, приети от общинските съвети кумулативно – чрез средствата за масово
осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин,
определен в правилника по чл. 21, ал.3 от ЗМСМА. Съгласно чл. 97, ал.4 от
Правилника за организацията и дейността на общинския съвет - Димитровград,
неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, всички
актове на общинския съвет се довеждат до знанието на населението чрез
средствата за масово осведомяване и чрез интернет сайта на община Димитровград. Оспореното решение видно
от доказателствата по делото е публикувано на сайта на община Димитровград на
27.12.2018г. налице са и доказателства за съобщаване на акта чрез средствата
за масово осведомяване,
но това е направено едва на 29.01.2019г. В тази връзка съдът намира, че
оспореният акт на Общински съвет Димитровград е надлежно съобщен по начина,
предвиден в специалния закон – ЗМСМА и едномесечния срок по чл.179 от АПК за
оспорване е започнал да тече считано от първата дата на публикуването му -
27.12.2018г. като едномесечния срок не е изтекъл към дата на подаване на
жалбата, т.е. същата е подадена в срок.
С оглед изложеното, съдът намира, че подадената жалба е допустима, а
разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на общинския съвет е издадено от
компетентен орган, съобразно разпоредбите на чл. 21, ал.1, т.6 ЗМСМА и
чл. 66, ал.1 от ЗМДТ. Прието е при спазване изискванията на чл. 27, ал.2, ал.4
и ал.5 от ЗМСМА и в предвидената в АПК писмена форма.
При приемане на оспореното решение настоящия състав на съда намира, че са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила разписани в разпоредбите на
чл. 66 и чл. 69 АПК.
Съгласно чл. 66, ал.1 АПК, откриването на
производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично
чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до
организациите на заинтересованите лица или по друг подходящ начин.
Уведомяването по ал.1 включва и основните съображения за издаването на акта,
както и формите за участие на заинтересованите лица в производството – ал.2.
Съгласно чл. 69, ал.1 АПК, административният орган
определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал.1, една или
повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството
по издаване на акта – писмени предложения и възражения; участие в консултативни
органи, подпомагащи органа, издаващ акта; участие в заседания на органа,
издаващ акта когато той е колективен; обществено обсъждане. Съгласно ал.2 на
същия текст, органът следва да осигури на заинтересованите лица възможност да
осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от него, който не
може да е по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66.
От представените доказателства не се установи
спазването на цитираните разпоредби. В конкретния случай не е извършено
надлежно уведомяване на обществеността за откриване на производството по
издаване на общия административен акт, нито е извършено оповестяване на
основните съображения за издаване на акта и формите за участие на заинтересованите
лица в производството. Не са представени и доказателства за определяне на форми
за участие на заинтересованите лица. Не е дадена възможност на същите да
осъществят правото си на участие в производството, нито е спазен срока за това.
Налице е пълно неизпълнение от административния орган на задълженията му по чл.
66, ал.1 и ал.2 и чл. 69, ал.1 и ал.2 АПК /въпреки дадените указания от съда, не се
представиха доказателства в тази връзка/. Цялото административно производство
се е развило от образуването му с внасяне на предложението на кмета на община Димитровград
до вземане на решението на ОбС Димитровград
за 15
календарни дни /от 06.12.2018 г. до 20.12.2018 г./. В
този период е съгласувано предложението на кмета на общината от постоянните
комисии и е проведено заседанието на ОбС.
Като не е изпълнил изискванията на коментираните
разпоредби, административният орган е допуснал съществено нарушение на
административно-производствените правила, тъй като е нарушено правото на
участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия
административен акт и същият е издаден без да са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая, в т.ч. без да е дадена възможност за
предложения и възражения на заинтересованите лица, респективно без да са
обсъдени такива, които евентуално биха постъпили. Лишаването на адресатите на
акта от това право обосновава незаконосъобразност на постановеното
волеизявление и е самостоятелно основание за отмяна на акта. В този смисъл
Решение № 3592/31.03.2015 г. по адм.д.№ 6365/2014 г., Решение № 4064/09.04.2015
г. по адм.д.№ 10786/2014 г., Решение № 1961/24.02.2015 г. на ВАС по адм.д.№
8123/2014 г., всички на ВАС, VII отд.
Решение 675/16.01.2019 г. по адм. д. № 6822/2018 г., VІІІ отд, Решение №
3401/19.03.2018 г. по адм. д. № 4542/2017 г., ІІІ отд на ВАС и др.).
Въпреки
изложеното до тук съдът намира, че решението в оспорената му част е прието при
правилно приложение на материалния закон и в тази връзка наведените в жалбата
съображения са неоснователни.
С
Решение № 1134/20.12.2018г. в частта му по т. II, т.1 Общински съвет Димитровград е
определил размера на ТБО за 2019г. за населението на гр. Д. да бъде 4.5 промила
върху данъчната оценка на недвижимите имоти, които представляват сбор от
следните услуги: за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битови
отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО и за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, като така определения метод,
не е в противоречие с действащите разпоредби на чл. 67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, в
приложимата им редакция към процесния период, като нормата на чл. 67, ал.2 от ЗМДТ към този период е в редакция, която гласи, че "Когато не може да се
установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата се
определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от
общинския съвет.". Това е така, предвид последното изменение на
разпоредбата на §13, ал.1 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за местните данъци и такси, който §13, ал.1(Изм. - ДВ,
бр.105 от
В конкретния
случай действително в изготвената докладна записка на кмета на община
Димитровград не са изложени мотиви за това по каква причина е предложено
размерът на таксата да бъде определен върху данъчната
оценка на имотите, вместо според количеството битови отпадъци, каквото е
изискването на чл. 67, ал.1 от закона. За такива мотиви обаче съдът намира, че следва
да се приеме изказването на кмета на общината –
г-н И. Д., направено
на проведеното на 20.12.2018 г. заседание на ОбС Димитровград, когато е прието
решението. Същия е посочил, че липсва по настоящем друга база за определяне на
ТБО освен тази която се прилага в момента, тъй като тепърва гражданите ще
следва да посетят данъчната служба и да декларират обстоятелства брой жители в
съответния апартамент или къща, квадратура и т.н. , т.е. прилагането на чл. 67, ал.2 от ЗМДТ е мотивирано с обективната
невъзможност да се приложи предходната алинея.
От друга страна следва
да бъде посочено, че по отношение на таксата за дейността по
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е налице специална
разпоредба – чл. 67, ал.4 ЗМДТ /специална по отношение на ал.1 и ал.2 от с.з.
единствено досежно тази част от ТБО/. Същата регламентира тази такса да се
определи в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от
общинския съвет, без да е нужно първо да се съблюдава количеството на битовите
отпадъци. Смисълът на това законодателно решение е, че при определяне на
таксата за този вид услуга, количеството на акумулираните отпадъци от всяко
едно лице, притежаващо собственост върху имот не би могло да е критерий за
действителните разходи за нейното извършване. С оглед заложената в чл. 67, ал.4 ЗМДТ регламентация, въпросът за определяне на коментираната съставка от ТБО е в
оперативната самостоятелност на компетентния орган и в случая Общинския съвет в
съответствие с предоставената му възможност е определил таксата да се изчислява
върху данъчната оценка
на имота, която е приета за основа. При тези данни, съдът
намира, че по отношение на определената основа и размер на таксата за дейността
по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване органът е
действал в съответствие с изискванията на специалната разпоредба на чл. 67,
ал.4 ЗМДТ.
Оспореното решение е взето и в съответствие с чл. 66,
ал.1 от същия закон – определената с него такса за битови отпадъци е в годишен
размер и е въз основа на приетата план-сметка
за разходите за дейността по сметосъбиране
и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване за 2019г. с
гласуваното на същото заседание на общинския съвет решение.
По
отношение на наведения от жалбоподателя довод, че план-сметката в трите и
дейности е неоправдано висока и така се акумулират излишъци в милиони левове в
общинския бюджет, използвани за други цели, следва да бъде посочено, че
преценка дали това е така може да направи Сметната палата. Съгласно
чл. 66, ал. 5 от ЗМДТ, Сметната палата проверява одобрените от общинските
съвети план-сметки по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ, т.е. проверките относно
законосъобразността на формирането на план-сметките и начина на разходване на
събраните средства от таксата за битови отпадъци се извършват от Сметната
палата като част от одитите за съответствие при финансовото управление в
общините.
Тъй като таксата за битови отпадъци е вид местна
такса, то за нея е приложимо правилото на чл. 7, ал.1 от ЗМДТ, че размерът на
същата се определя въз основа на необходимите материално-технически и
административни разходи по предоставяне на услугата.
Систематичното тълкуване на цитираните по-горе
разпоредби от ЗМДТ води до правния извод, че средствата от събираната във всяка
община такса за битови отпадъци са целеви по своя характер. Безспорно, те се
събират за обезпечаване финансирането на посочените в чл. 62, ал.1 от ЗМДТ
дейности и по силата на чл. 7 от ЗМДТ, не могат да бъдат разходвани за други
дейности. От друга страна, обстоятелството, че става дума за „такса”, а не за
„данък” също налага набраните от таксата средства да се използват за
финансиране на услугата, за която същата се заплаща, а не за други дейности, но
както се посочи по-горе тази преценка се дължи от Сметната палата.
С оглед гореизложеното
и предвид констатираните от
съда съществени нарушения на
административно-производствените правила при приемане на оспореното решение в частта му по т. II, т.1, с което на основание чл.66,
ал.1 от ЗМДТ Общински съвет Димитровград е определил размера на таксата за
битови отпадъци за 2019г., същото в тази част подлежи на отмяна.
При този изход на спора, съдът намира за основателна
претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 10
лева, за
такса за обнародване на съобщение за оспорването в Държавен вестник в размер на
20 лева, каквито той е
заплатил.
Жалбоподателят претендира и присъждане на разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева,
съгласно представен Договор
за правна защита и съдействие / лист.6 /. По този
повод, ответникът е направил възражение за прекомерност в становище по делото вх. №
844/06.02.2019г. В тази връзка и след като съобрази разпоредбата на чл.8, ал.3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв., съдът намира възражението за
прекомерност за основателно, поради което на жалбоподателя следва да бъде
присъдена сумата в размер на 500 лв. за осъщественото по делото процесуално
представителство от адв. Б..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2,
предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №
1134/20.12.2018г. на Общински съвет Димитровград, в частта по т. II, т.1, с което на основание чл.66,
ал.1 от ЗМДТ Общински съвет Димитровград е определил размера на такса за битови
отпадъци за 2019г., по населени места както следва: т.1 За населението на град Д. - 4,5 промила върху
данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2019год., по видове услуги,
както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,2 промила; за обезвреждане
на битови отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО - 1,6 промила; за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 0,7 промила.
ОСЪЖДА
Община Димитровград
да заплати на П.Т.З.,
ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 530 / петстотин и тридесет
/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.